Решение № 261144 от 12.04.2021, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е

Н И Е № 261144 гр. Пловдив, 12.04.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, XV- ти граждански състав, в публично съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12110 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

С исковата молба ищцата В.Й.М. е предявила срещу „МБПЛР- С.” ЕООД обективно, кумулативно съединени искове, както следва: 1) за признаване за незаконно дисциплинарното уволнение осъществено със Заповед № *****г. на ***** на „МБПЛР- С.“ и неговата отмяна – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; 2) за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „*****“ – правно основание чл. 344 ал.1 т.2 КТ; 3) за заплащане на парично обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради дисциплинарното уволнение, за период от шест месеца, считано от 15.09.2020г. до 15.03.2021г., възлизащо общо на сума в размер от 3 660лв.- правно основание чл. 344 ал. 1 т.

3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.09.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата твърди, че за периода 01.01.2007 г. – 15.09.2020 г. между страните е било налице учредено валидно трудово правоотношение, въз основа на сключен трудов договор и допълнителни споразумения към него, като ищцата е заемала длъжност „*****”. Поддържа, че със Заповед № *****г. трудовото й правоотношение е прекратено от ответника, тъй като й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Ищцата поддържа, че развилото се дисциплинарно производство е било тенденциозно и описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина са несъществуващи. Изтъква, че единствената преследвана цел е била тя да бъде уволнена, тъй като е диагностицирана с

„неинсулинов захарен диабет с неврологични увреждания с КДС”. Поддържа, че на дата ***** г. не се е държала грубо и неуважително, и не е обиждала пациент на болничното заведение- лицето И.И.. Сочи, че той е напълно неподвижен, не говори и няма как да се е оплакал от нейното държание.

Сочи и че не е събрала бельото от 20- та стая на болничното заведение, тъй като главната мед. сестра изрично й е наредила да не го взема. Признава, че е забравила да измие единствено посудата-обстоятелство, което е и потвърдила при изисканите й писмени обяснения.

Поддържа, че не са й връчвани предходини заповеди, с които са й налагани дисциплинарни наказания. Изтъква, че преди уволнението, работодателят не й представил копие от дадено разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение от Инспекция по труда. Моли се, така предявените искове да бъде уважени в своята цялост. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от „МБПЛР- С.“ ЕООД. В същия се излагат съображения, че със своите действия ищцата е извършила системни и достатъчно тежки нарушения на трудовата дисциплина, които да обосноват нейното дисциплинарно уволнение. Сочи се, че при издаването на заповедта за уволнение са спазени всички законови изисквания, като е изискано предварително разрешение от Дирекция „ИТ”- Пловдив, както и обяснения от работника. Поддържа се, че за работодателя не съществува задължение да представи на работника копие от предварителното разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение. От фактическа страна се твърди, че описаните в заповедта нарушения са осъществени от ищцата, като органът на работодателска власт е положил усилия да изясни в цялост случилото се.

Акцентира се върху факта, че предвид специфичния характер на извършваната от ответното дружество дейност, то е необходимо ***** да се отнасят с нужното уважение и грижа спрямо пациентите. Демонстрираното от ищцата поведение е в разрез с тези изисквания и това драстично накърнява доброто име и репутация на работодателя. Моли се, предявените искове да бъдат отхвърлени в своята цялост.

Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а и се изяснява от приетите по делото доказателствени материали, че между страните е съществувало валидно учредено трудово правоотношение за периода 01.01.2007 г. – 15.09.2020 г., по силата на което ищцата е заемала при ответника длъжност „*****“. Трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед за дисциплинарно уволнение № *****г. на ***** на „МБПЛР- С.“ ЕООД / л. 6- 7/. Не се спори между страните, че преди издаването на посочената заповед, работодателят е изискал писмени обяснения, които са и предоставени от самия работник. Преди издаването на процесната заповед, работодателят е изискал и мнение на ТЕЛК / л. 38 / и предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение от Дирекция „ИТ”- Пловдив / л. 39/, като е дадено положително становище от дирекцията. Мнението на ТЕЛК и разрешението от Дирекция „Инспекция по труда“ са изискани във връзка с факта, че ищцата е с поставена водеща диагноза „************“.

По силата на Заповед № ******г. на ***** на ответното дружество / л. 34/, на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Посочената заповед е връчена лично на ищцата на дата ****г. Цитираната заповед е от значение за изясняването на процесния казус, доколкото тя изрично е взета предвид от работодателя при определяне тежестта на дисциплинарното наказание, което е наложил чрез процесната Заповед № *****г.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно- графологична експертиза / л. 155-

156/, обследвала автентичността на положения подпис в графа „служител“ в Заповед № ******г., се изяснява, че същият е изпълнен от ищцата В.М.. Посочено е, че при съпоставяне на подписа, положен в заповедта, със сравнителни образци, се налице съвпадения, които са характерни, устойчиви и образуват индивидуална съвкупност, налагаща извод, че подписът е изпълнен именно от ищцата.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, като счита същото за обективно, обосновано и компетентно изготвено.

От приетата по делото Заповед № *******г.

/ л. 35/ се изяснява ,че ищцата е ползвала платен годишен отпуск от пет работни дни за 2020г., считано от 01.09.2020г.- 08.09.2020г. вкл.

От показанията на св. Д. / л. 142- 143/ се изяснява, че работи при ответника на длъжност „*******“. Познава ищцата и има преки наблюдения върху трудовата й дейност. Споделя, че на ****** г. се е случил инцидент между ищцата и **** И.И., който е бил настанен за обгрижване в „МБПЛР- С.“. Разбрала е за инцидента на сутринта, когато й е бил докладван. Ищцата е следвало да занесе храна и обслужи ***** И.И., който се възстановявал след *****. Св. сочи, че пациентът е възприемал всичко, което му се говори и е комуникирал с жестове и звуци. Когато ищцата е следвало да го нахрани, от стаята на пациента са се чули викове и обиди, насочени от ищцата към ******* – „******“, „*********“, „******“. Намиращите се наоколо служители веднага се намесили, извели са пациента извън стаята и са се опитали да го успокоят. Сочи, че пациентът е преживял инцидента тежко. Св. посочва и че на ****** г., ищцата не е изпълнила задълженията си да почисти посудата, останала от пациентите, както и да събере бельото на изписан пациент.

Свидетелката изтъква, че след този случай, през м. юли 2020г., ищцата е следвало да бъде първа смяна с работно време до 13.30ч. Свидетелката е била на работа и е следяла лично разнасянето на храната на пациентите, като забелязала, че ищцата не е на работа. По- късно дошъл и *****т на болничното заведение, който попитал къде се намира ищцата М. и защо не е на работа. Било установено ,че ищцата не е на работното си място и самоволно си е тръгнала преди приключване на работната смяна. Св. сочи, че е потърсила ищцата по телефона, а тя й е казала, че не се чувствала добре и си е тръгнала.

Съдът кредитира в цялост изложеното от свидетелката, като счита поднесената от нея информация за обективна и логически последователна.

От показанията на св. Г. / л. 143/ се изяснява, че работи на длъжност „******“ при ответното дружество. Познава ищцата, тъй като работят заедно. Сочи, че на 30.06.2020г. са работили в една смяна, като ищцата е следвало да обслужи пациента И.И.. Св. описва И. като културен и спокоен човек. По същото време св. е била в съседна стая и е чувала случващото се при ищцата. Внезапно, от стаята на пациента И. се чули крясъци, насочени от ищцата към болния- „*******************“. След като чула виковете, св. незабавно се отправила към стаята на И. и се опитала да го успокои и нахрани. Св. изтъква, че е имало доста случаи, при които ищцата да обижда и да се отнася грубо с пациенти на болничното заведение. Св. изтъква, че след случая с **** И., незабавно е уведомила *******.

Съдът кредитира изложеното от свидетелката, доколкото същото е обективно, логически последователно и съответно на останалия, приобщен по делото доказателствен материал.

От осъществената в ОСЗ от 11.02.2021г. / л. 164 гръб/ констатация в трудовата книжка на ищцата се изяснява, че след прекратяването на правоотношението с ответното дружество, на 12.10.2020г. е постъпила на работа при Община С. на длъжност „*******“, с основно месечно трудово възнаграждение в размер от 623, 38 лв. Посоченото правоотношение е прекратено на ****г., а считано от ****г. ищцата отново е постъпила на работа в Община С. на длъжност „*******“ с договорено основно месечно възнаграждение в размер от 439 лв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, счита за установено от правна страна следното:

Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Основният спорен въпрос в настоящия случай касае законността на извършеното уволнение, а същата се определя от установяването на вменените дисциплинарни нарушения със Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Дисциплинарното нарушение като вид правонарушение е установено от разпоредбата на чл. 186 КТ и се определя като виновно неизпълнение на трудовите задължения. Елементите на фактическия състав на дисциплинарното нарушение, които го характеризират като вид правонарушение са: деяние/действие или бездействие/, противоправност и вина, поради което следва да бъдат изследвани посочените белези за вмененото дисциплинарно нарушение с процесната заповед.

В конкретния случай, на ищцата е вменено системно нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ. Цитираната норма предвижда възможност за налагане на наказание “дисциплинарно уволнение” за системни нарушения на трудовата дисциплина. В закона липсва легална дефиниция на понятието “системни нарушения”, но въпреки това, в практиката се е наложило разбирането, че системни нарушения на трудовата дисциплина са налице, когато работникът/служителят е извършил три или повече нарушения. Предвид забраната по чл. 189, ал. 2 КТ системност има, когато и трите нарушения все още не са санкционирани, или когато поне едно от тях не е санкционирано, а наказанието за останалите не са заличени по реда на чл. 197 или чл. 198 КТ ( какъвто е именно процесният случай ). За наличието на основанието по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ съставомерна е както съвкупността на три и повече еднородни нарушения на трудовата дисциплина, така и съвкупността от три или повече разнородни нарушения, стига да е изпълнено условието – работникът/служителят да не е бил санкциониран за тях, или да не е бил санкциониран поне за едно от тях, а наказанието за останалите да не е заличено по описания ред ( изрично в тази насока- Решение № 55 от 01.03.2011г., по гр.д. № 1972/ 2009г. на ВКС, IV- то г.о.; Решение № 334/ 22.11.2012г., по гр. д. № 242/ 12г. на ВКС, III- то г.о.; Решение №