Решение № 37 от 09.04.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Бургас, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Даниел Н. Марков

Яница С. Събева Ченалова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора Й. Цв. Д. Т. като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242000600040 по описа за 2024 година С присъда №68 от 19.12.2023г. по НОХД №1118/2023г. Бургаският окръжен съд признал подс. М. И. Х. за виновен в това, че на 27.07.2017 г. за времето от 02:52ч. до 12:20ч., в к. к. “Слънчев бряг“, община Несебър, в гр.

Несебър и в гр. Бургас, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като извършител с Л. Л. Ф., използвал платежен инструмент – банкова карта /дебитна карта VISA/, №4106510030046497, издадена от банка „Spare Bank 1 SR Bank” в Норвегия, и данни от нея – ПИН код, без съгласието на титуляра й К. Б. С. /К. B. S./, като извършил четиридесет и девет броя трансакции /теглене от АТМ и плащане чрез ПОС, подробно описани в присъдата/ с общ размер на сумата 6911,44 лева, като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл.249, ал. 1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 и чл.58а вр. с чл.54 от НК му наложил наказания лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца и глоба в размер на 3000 лева. На основание чл.66, ал.1 от НК отложил изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от четири години.

Със същата присъда първоинстанционният съд признал подс. Л. Л. Ф. за виновен в това, че на 27.07.2017 г. за времето от 02:52ч. до 12:20ч., в к. к.

“Слънчев бряг“, община Несебър, в гр. Несебър и в гр. Бургас, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като извършител с М. И. Х. използвал платежен инструмент – банкова карта /дебитна карта VISA/, №4106510030046497, издадена от банка „Spare Bank 1 SR Bank” в Норвегия, и данни от нея – ПИН код, без съгласието на титуляра й К. Б. С. /К. B. S./, като 1 извършил четиридесет и девет броя трансакции /теглене от АТМ и плащане чрез ПОС, подробно описани в присъдата/ с общ размер на сумата 6 911,44 лева, като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл.249, ал. 1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 и чл.58а вр. с чл.54 от НК му наложил наказания лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца и глоба в размер на 3000 лева. На основание чл.66, ал.1 от НК отложил изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от четири години.

Осъдил подсъдимите Л. Л. Ф. и М. И. Х. да заплатят по сметка на ОД на МВР Бургас общо сумата 1063,24 лева, представляваща направени разноски на досъдебното производство, както и общо сумата 67,50 лева по сметка на Окръжен съд – Бургас, представляваща направени разноски в съдебната фаза.

Постановената присъда е обжалвана от упълномощения защитник на подс. М. И. Х. с оплаквания за явна несправедливост на наложените наказания. Защитникът изтъква като смекчаващи отговорността обстоятелства направените от подзащитния му в двете фази на процеса признания на фактите относно извършеното деяние, оказаното от обвиняемия съдействие на разследването за разкриване на обективната истина, проявеното добросъвестно процесуално поведение, включително в хода на съдебното производство, като подсъдимият е допринесъл за неговото срочно приключване, въпреки трудовата му ангажираност в Република Германия.

Акцентира на липсата на минала съдимост и на други криминални прояви на подсъдимия, което указва, че у него не са изградени престъпни навици.

Счита, че при отчитане на тези обстоятелства първоинстанционният е следвало да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, както и да не налага кумулативната санкция глоба съгласно чл.55, ал.3 от НК. Моли въззивният съд на основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК да измени обжалваната присъда, като намали наложеното наказание лишаване от свобода до минималния размер, както и да не налага кумулативно предвиденото наказание глоба поради дезинтересираността на пострадалия, алтернативно – да бъде намалено наказанието глоба съгласно чл.47, ал.1 от НК.

Въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда е подал и упълномощеният защитник на подс. Л. Л. Ф. с доводи за явна несправедливост на наложените наказания. Отбелязва, че производството пред първата инстанция е проведено по реда на Глава 27, в частност по чл.371, т.2 от НПК, като подс. Ф. признал изцяло фактите и обстоятелствата, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изтъква, че подсъдимият е сторил това с желанието наказателното производство да приключи в разумни срокове и да не бъде протакан процеса, като изразил съгласие да не се събират доказателства и делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие. На следващо място изтъква, че подсъдимият изказал съжаление за случилото се и се разкаял, което първоинстанционният съд приел като искрено. Счита, че съдът не е отчел голямата 2 продължителност на водения наказателен процес и неговото забавяне, което не е било по вина на подсъдимия. Подчертава, че практиката на ВКС е категорична, че това обстоятелство следва да се цени като изключително смекчаващо вината при определяне на наказанието, което съдът не направил.

Моли въззивният съд да измени първоинстанционната присъда, като намали наложеното на подс. Ф. наказание лишаване от свобода на една година съгласно чл.58а, ал.4 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, да намали изпитателния срок на три години и да не налага на основание чл.55, ал.3 от НК кумулативно предвиденото наказание глоба.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас заяви, че въззивните жалби на защитниците на подсъдимите М. И. Х. и Л. Л. Ф. са неоснователни. Счита, че в хода на проведеното съкратено съдебно следствие по глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Солидаризира се със заключението на първоинстанционния съд, че основното наказание лишаване от свобода следва да бъде определено при превес на смекчаващи вината обстоятелства, каквито са чистото съдебно минало на подсъдимите, трудовата им ангажираност, проявеното критичното отношение към деянието и продължителния период на разследване – над шест години.

Споделя също изводите на съда, че като отегчаващо обстоятелство следва да се отчете престъпната упоритост, с която е извършено деянието, изразяваща се в ползването на платежния инструмент общо 49 пъти в рамките на едно денонощие. Приема за обоснован и законосъобразен извода на първоинстанционния съд, че са налице основанията за приложение на условното осъждане по чл.66, ал.1 от НК - наказанието лишаване от свобода е за срок от една година и шест месеца и подсъдимите са неосъждани.

Категорично се противопостави на исканията на защитниците за определяне на наказанието лишаване от свобода при условията на чл.55 от НК. В тази връзка изтъкна, че разглежданото престъпление по чл.249, ал.1 от НК е такова на просто извършване и когато с него са причинени щети, същите се ценят като отегчаващо вината обстоятелство при индивидуализацията на наказанието и обосновават по-висока степен на обществена опасност на деянието. Обръща внимание, че по настоящото дело престъпното деяние е осъществено като продължавано по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, като подсъдимите са използвали 49 пъти чуждия платежен инструмент без съгласието на титуляра му с намерение да го ощетят и действително са го ощетили. Характеризира степента на обществена опасност на конкретното престъпление като висока, като я аргументира с големия брой на извършените с чуждата банкова карта трансакции – 49 броя, с общия размер на изразходваните парични суми от чуждата банкова сметка чрез използването на процесната дебитна карта, както и невъзстановяването на пълния размер на причинените с деянието имуществени вреди. Намира, че размерът на кумулативно предвиденото и наложено наказание глоба от 3000 лева е справедливо, тъй като се равнява на половината от общия размер на 3 изразходваната от чуждата банкова сметка сума. Предлага да се потвърди изцяло обжалваната присъда, като обоснована, законосъобразна и справедлива.

Упълномощеният защитник на подс. Л. Л. Ф. поддържа подадената въззивна жалба. Счита, че, макар и определено при превес на смекчаващи вината обстоятелства, наложеното наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца се явява завишено по размер. За такова намира и наложеното на подсъдимия кумулативно предвидено наказание глоба в размер на 3000 лева. Изразява позиция, че целите на индивидуалната и генералната превенция ще бъдат постигнати и в случай, че спрямо подс. Ф. бъде наложено наказание една година лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години. Въпреки, че защитникът не се позова изрично на нормата на чл.55, ал.1, т.1 от НК и не поиска изрично признаване съществуването на многобройни и/или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, предвид претенцията му за определяне на основното наказание лишаване от свобода в размер на една година и неналагане на кумулативно предвиденото по-леко наказание глоба, следва да се приеме, че той иска индивидуализация на наказанието лишаване от свобода при условията на чл.58а, ал.4 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, тоест под една година и четири месеца лишаване от свобода, какъвто е минималният възможен размер на наказанието лишаване от свобода при съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК за престъплението по чл.249, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК. Като се позова на мотивите, изложени в допълнението към въззивната му жалба, помоли въззивният съд да ревизира първоинстанционната присъда, като намали размера на наложеното наказание лишаване от свобода на една година, намали изпитателния срок на три години и отмени кумулативно предвиденото и наложено наказание глоба от 3000 лева.

Упълномощеният защитник на подс. М. И. Х. поддържа въззивната жалба и моли за намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода, което намира за завишено, както и за отмяна на кумулативно предвиденото и наложено наказание глоба. Счита, че и наказание лишаване от свобода в по-нисък от постановения размер от една година и шест месеца ще постигне целите на индивидуалната и генералната превенция. Изразява позиция, че наложеното в завишен размер наказание от една и година и шест месеца лишаване от свобода, както и наложеното по-леко наказание глоба от три хиляди лева не ще изиграят по-силен възспиращ ефект спрямо подсъдимия и спрямо останалите членове на обществото. Упреква първоинстанционния съд, че не е изложил мотиви по повод определения размер на наложеното на подс. М. наказание глоба. Смята, че наложената глоба от три хиляди лева не е съобразена с изискванията на чл.47, ал.1 от НК, в частност с имотното състояние на подсъдимия, който не притежава имоти както в България, така и в Германия, където живее на квартира. Претендира въззивният съд да намали размера на наложеното наказание лишаване от 4 свобода и да отмени наложеното наказание глоба.

Подсъдимите М. И. Х. и Л. Л. Ф., редовно призовани чрез техните защитници, не се явиха в съдебно заседание пред настоящата инстанция и не участваха лично в съдебните прения. Делото беше разгледано в тяхно отсъствие, тъй като същите не са намерени на посочените от тях адреси в гр.

Бургас, а според защитниците им се намират в Германия, т. е. извън пределите на Република България, нямат искания да представят нови доказателства и са съгласни делото да се разгледа без личното им присъствие.

При тези данни въззивният съд прие, че са налице процесуалните предпоставки, предвидени в чл.269, ал.3, т.4, б. „в“ от НПК за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимите Х. и Ф., чиито права на защита бяха гарантирани с явяването и участието на техните упълномощени защитници адв. Б. К. и адв. П. Д..

Разпечатката съдържа 26 от 229 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/23c84895-4896-4f6e-941a-7de38c5182a0