Решение № 5770 от 01.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5770 гр. София, 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П С при участието на секретаря И И като разгледа докладваното от П С Гражданско дело № 20221110168809 по описа за 2022 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

01.04.2024 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На двадесет и девети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар И И

Прокурор като разгледа докладваното от съдия П С гражданско дело номер 68809 по описа за 2022 година на СРС, 155 състав, 1 за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Т..” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”..” № .., с ЕИК .., представлявано от изпълнителния директор А С А, исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, против „И..“ АД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „И..“, ул. „..“ № 7, представлявано от АА А И и В П Т. Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 25.08.2022 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника за сумата от общо 1 033,99 лв., от които: сумата от 865,69 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец ноември 2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 151,12 лв. - лихва за забава за периода от 31.12.2019 г. до 17.08.2022 г., сумата от 14,15 лв. - главница за дялово разпределение за периода от месец февруари 2020 г. до месец април 2021 г., сумата от 3,03 лв. - лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2020 г. до 17.08.2022 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски.

Предявеното от ищеца вземане е било уважено и е била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. По повод подадено от длъжника възражение, ищецът предявява настоящата искова претенция. Твърди, че ответникът е ползвал топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот, представляващ зала за хазартни игри, находящ се в гр. София, бул. „...“ № 9, с абонатен № .. за периода от месец ноември 2019 г. до месец април 2021 г., но не е заплащал дължимата цена за посочения период в общ размер от 1 033,99 лв.

Излага твърдения, че изпратил уведомление до потребителите на топлинна енергия за стопански нужди за сключване на договор, но ответниците не предприели действия по сключване на договор, поради което и се обогатили неоснователно за сметка на ищеца при ползване на топлинна енергия. Също така твърди, че етажната собственост е сключила договор с „Б..” ООД за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за начина на формиране на дължимата от ответниците цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия, каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на „И..“ АД, че същият дължи „Т..” ЕАД – гр. София сумата от общо 1 033,99 лв., от които: сумата от 865,69 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец ноември 2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 151,12 лв. лихва за забава за периода от 31.12.2019 г. до 17.08.2022 г., сумата от 14,15 лв. - главница за дялово разпределение за периода от месец февруари 2020 г. до месец април 2021 г., сумата от 3,03 лв. - лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2020 г. до 2

17.08.2022 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции, претендира направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество „И..“ АД. Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва исковите претенции като погасени чрез извършено плащане. Излага твърдения, че от сайта на ищцовото дружество се установява извършено плащане на дължимите главници и лихви преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Оспорва получаването на фактури, както и настъпило неоснователно обогатяване за ответника. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковите претенции, претендира направените по делото разноски.

Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

С определение от 15.09.2023 г. „Б..” ООД е конституирано като трето лице – помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.

В съдебно заседание третото лице-помагач „Б..” ООД, редовно призовано, не изпраща представител. По делото е депозирано писмено становище, ангажирани са доказателства.

Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК и във връзка с чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното гр.д. № 46058/2022 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на 26.09.2022 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която „И..“ АД е осъдено да заплати на „Т..” ЕАД сумата от 865,69 лв. за главница, дължима за доставяне и ползване на топлинна енергия в топлоснабден имот на адрес: гр. София, бул. „...“ № 9, зала за хазартни игри, с абонатен № .., за периода от месец ноември 2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 151,12 лв. - лихва за забава за периода от 31.12.2019 г. до 17.08.2022 г., сумата от 14,15 лв. - главница за дялово разпределение за периода от месец февруари 2020 г. до месец април 2021 г., сумата от 3,03 лв. - лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2020 г. до 17.08.2022 г., както и законната лихва върху главницата от 25.08.2022 г. до изплащане на вземането, а също и сумата от 75 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 25 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод на 3 постъпило възражение от длъжника и дадени от съда указания заявителят “Т..” ЕАД, ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск.

Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т..” ЕАД на потребители в гр.София, приети с Решение по т.1 от Протокол № 53 от 28.03.2013 г. на СД на „Т..” АД и одобрени с решение № ... на ДКВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.

От представените писмени доказателства от третото лице помагач „Б..” ООД се установява, че последното е извършвало услугата дялово разпределение по отношение на процесния топлоснабдяван имот за процесния период.

От представения заверен препис от Нотариален акт за продажба на недвижим имот №.. том I, рег. №.., дело № ..2016 г. на нотариус с рег. № .., действащ в района на СРС, се установява, че „И..“ АД е придобило собствеността върху зала за хазартни игри, находяща се на адрес: гр. София, ж.к. „..“, бул. „...“ № 9. От подаденото заявление от 15.07.2016 г., подадено от праводателя на ответника до ищеца се установява, че е било направено искане за закриване на партида, открита на името на „Е..т“ ЕООД за абонатен № ...

От представения от ответника заверен препис от преводно нареждане се установява, че на 01.09.2022 г. ответникът е платил по сметка на ищеца сумата от 1 270 лв. по фактури, дължими до 31.08.2022 г.

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебнотехническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания, последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление, съобразно с действащите нормативни документи, като от „Б..” ООД са били изготвени изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна инсталация и отопляем имот възлиза на 1 234,04 лв., от които начислената сума по фактури е в размер на 1 221,95 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 12,09 лв. Вещото лице също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната станция е преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с изискванията на Закона за измерванията, като проверката има валидност до 30.06.2023 г.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза – основно и допълнително, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за процесния недвижим имот с абонатен № .., за периода от месец ноември 2019 г. до месец април 2021 г. за потребена топлинна енергия с включени изравнителни сметки за същия период и възстановена сума за корекция цена, е в размер на 1 234,04 лв. за главница и 151,12 лв. – лихва за забава за процесния период, като за 4 процесния периода са били изготвени два броя изравнителни сметки. Вещото лице също така установява, че сумата от 1 270 лв. е постъпила на 01.09.2022 г. по банковата сметка на ищеца, като са погасени следните задължения на абоната: сумата от 973,44 лв. – месечни задължения по фактури и такси към ФДР за периода от 01.05.2021 г. до 31.07.2022 г., сумата от 248,46 лв. – изравняване за периода от месец май 2021 г. до месец април 2022 г., сумата от 39,24 лв. – лихви за забава и сумата от 8,86 лв. – неустойки. В справка „моят профил“, статус „платена“ има следната информация: при текущи задължения, когато не са прехвърлени като съдебни вземания, се показва дали фактурата е дължима или платена, а в случай, че е за стар период, за който има съдебен процес, също се отразява като платена, което означава, че е прехвърлена като съдебно вземане. В съдебно заседание вещото лице установява, че погасените от ответника вземания не се отнасят за процесния период, а сумата от 8,86 лв. за неустойка не е следвало да бъде начислявана.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че “Т..” ЕАД е дружество, регистрирано по Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се намира процесния отопляван недвижим имот, находящ се на адрес: гр. София, бул. „...“ № 9, зала за хазартни игри, на който адрес е открита партида с абонатен № ... Не се спори, че ответното дружество е собственик на процесния отопляван недвижим имот през процесния период. Спори се относно размера на дължимата сума за топлинна енергия.

От събраните в хода на производството пред настоящата съдебна инстанция писмени доказателства, които съдът прецени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява, че процесният отопляван недвижим имот - търговски обект е бил използван за небитови нужди.