Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1520 от 14.10.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1405/2021
Вид
Решение № 1520
Подписан
14.10.2021
Състав
Юлия Русева Бажлекова, Светлана Кирилова Цанкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.15 · Закон за устройство на територията
  • чл.15, ал.10 · Закон за устройство на територията
  • чл.15, ал.3 · Закон за устройство на територията
  • чл.15, ал.6 · Закон за устройство на територията
  • чл.15, ал.9 · Закон за устройство на територията
  • чл.17 · Закон за устройство на територията
  • чл.17, ал.2, т.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.17, ал.3 · Закон за устройство на територията
  • чл. 19 · Закон за устройство на територията
  • чл. 200 · Закон за устройство на територията
  • чл.200, ал.1 и ал.3 · Закон за устройство на територията
  • чл.200,ал.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.200, ал.1 и ал.3 · Закон за устройство на територията
  • чл. 31, ал.1, т. 1 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1520 гр. Варна, 14.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Съдия:

Светлана К. Цанкова при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско дело № 20213100501405 по описа за 2021 година

Съгласно вътрешни правила в Г.О. при Окръжен съд - Варна, вместо отвелия се съдия Д. Х., в заседанието като член на състава на съда участва мл.с.

Александър Цветков.

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Производството е образувано е по въззивна жалба депозирана от СТ. Ж. Д. срещу решение № 260239/28.01.21 год постановено по гр.д. 5424/2019 год по описа на ВРС, с което се :

ОТХВЪРЛЯ предявения от СТ. Ж. Д., ЕГН **********срещу С. АД. ИЛ., ЕГН ********** за признаване за установено в отношенията между страните, че СТ. Ж. Д., ЕГН ********** е собственик на отразената на л.86 от делото реална част в размер на 320 кв.м. от имот с обща площ от 909 кв.м., с идентификатор №***, находящ се в гр.Варна, район А., м."В." при граници - имот №***, имот №***, имот №***, имот №*** на основание давностно владение, в условията на евентуалност, че е собственик на реална част, с размер от 25 кв.м./включващи стъпка в земята 7 кв.м. и тераси по измервания/, а по кадастрална карта 15 кв.м. стъпка в земята от имот с идентификационен №***, находящ се в гр.Варна, район А., м."В." с обща площ от 909 кв.м. по скица на СГКК гр.Варна, одобрен със Заповед РД-18-73/23.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК с трайно предназначение.урбанизирана, при граници съгласно скица: съседи с идентификатори: №***, №***,

№***, №***, върху която е изградена жилищна сграда с идентификатор ***, на основаниена осн. чл. 124, ал.1 ГПК.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между СТ. Ж. Д., ЕГН ********** и С. АД. ИЛ., ЕГН **********, че С. АД. ИЛ., ЕГН ********** е собственик на реална част 1 в размер на 320 кв.м. от имот с обща площ от 909 кв.м., с идентификатор №***, находящ се в гр.Варна, район А., м."В." при граници - имот №***, имот №***, имот №***, имот №***, която реална част е посочена с точки А, В, С и D на скица на л. 262 от делото/ скица №7 от заключението по СТЕ/, същата приподписана от съда и съставляваща приложение и неразделна част от постановеното съдебно решение.

ОСЪЖДА СТ. Ж. Д., ЕГН ********** ДА ПРЕДАДЕ на С. АД. ИЛ., ЕГН **********, владението върху реална част в размер на 320 кв.м. от имот с обща площ от 909 кв.м., с идентификатор №***, находящ се в гр.Варна, район А., м."В." при граници - имот №***, имот №***, имот №***, имот

№***, която реална част е посочена с точки А, В, С и D на скица на л. 262 от делото/ скица №7 от заключението по СТЕ/, същата приподписана от съда и съставляваща приложение и неразделна част от постановеното съдебно решение, на осн. чл. 108отЗС.

ОСЪЖДА СТ. Ж. Д., ЕГН ********** по иска на С. АД. ИЛ., ЕГН ********** ДА ПРЕМАХНЕ частта от сграда с идентификатор

101235.5507.207.2, разположена в имот с идентификатор101235.5507.207, находящ се в гр. Варна, кв. А., местност „В.", която част е разположена в имот с идентификатор 101235.5507.208, като навлиза в имота с площ от 25 кв. м и частта от сградата, която се намира в зоната от 3 м. от страничната регулационна линия между УПИ XLII-22246 и УПИ ХПИ-2224в, съответно имоти 101235.5507.207 и 101235.5507.208 и заключена между точки А, В, С и D на скица на л. 263 от делото/ скица №8 от заключението по СТЕ/, същата приподписана от съда и съставляваща приложение и неразделна част от постановеното съдебно решение, на осн. чл. 109 от ЗС.

ОСЪЖДА СТ. Ж. Д., ЕГН **********, адрес: град Варна, *** ДА

ЗАПЛАТИ на С. АД. ИЛ., ЕГН **********, адрес: с. В., община Г., област, С. сторените по делото разноски в размер на 6108,26 лева за държавна такса, вещи лица, адвокатско възнаграждение и такси за вписване на исковата молба, на осн. чл. 78, ал.1 и ал.З от ГПК.

Посоченото решение е постановено при участието на Д. ИВ. Ж., ЕГН ********** като подпомагаща страна на страната на ответника С. АД. ИЛ., ЕГН **********.

Твърди се,че обжалваното решение е недопустимо и в условията на евентуалност изцяло незаконосъобразно, необосновано и неправилно и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Настоява се за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен, ведно с присъждане на сторените в двете инстанции съдебни разноски. Излагат се подробни съображения по всяко от твърдяните пороци на решението. Претендира се присъждане на разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна, оспорва жалбата, счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на сторените разноски.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

2

Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание - чл. 124, ал.1 ГПК от СТ. Ж. Д., ЕГН ********** срещу С. АД. ИЛ., ЕГН **********, с искане да се признае за установено в отношенията между тях, че ищецът е собственик на отразената на л.86 от делото реална част в размер на 320 кв.м. от имот с обща площ от 909 кв.м., с идентификатор №***, находящ се в гр.Варна, район А., м."В." при граници - имот №***, имот №***, имот №***, имот №*** на основание давностно владение.

В условията на евентуалност СТ. Ж. Д. ЕГН ********** предявява срещу С. АД.

ИЛ., ЕГН ********** иск с правна квалификация чл. 124, ал.1 ГПК с искане да се признае за установено между страните, че ищецът е собственик на реална част, с размер от 25 кв.м./включващи стъпка в земята 7 кв.м. и тераси по измервания/, а по кадастрална карта 15 кв.м. стъпка в земята от имот с идентификационен №***, находящ се в гр.Варна, район А., м."В." с обща площ от 909 кв.м. по скица на СГКК гр.Варна, одобрен със Заповед РД-18-73/23.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК с трайно предназначение: урбанизирана, при граници съгласно скица: съседи с идентификатори: №***, №***, №***, №***, върху която е изградена жилищна сграда с идентификатор ***, на основание давностно владение.

В условията на евентуалност СТ. Ж. Д. ЕГН ********** предявява срещу С. АД.

ИЛ., ЕГН ********** иск с правна квалификация чл. 97 ЗС с искане да се признае за установено, че ищецът е собственик на частта от сграда с идентификатор ***, отразена на л.87 от делото, попадаща в имот с идентификационен №***, находящ се в гр.Варна, район А., м."В." с обща площ от 909 кв.м. по скица на СГКК гр.Варна.одобрен със Заповед РД-18-73/23.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК с трайно предназначение:урбанизирана, при граници съгласно скица: съседи с идентификатори: №***, №***, №***, №***.

Ищецът твърди,че е собственик е на поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в град Варна, район А., м. „В." съгласно извършена съдебна делба по гр.д. № 447/2001 г. по описа на Районен съд – Варна. Преди извършване на делбата на терена, с разрешение за строеж № 61/19.09.1994 г., издадено от Община Варна - кметство А., му се разрешава изграждането на пристройка с площ до 40 кв.м. по одобрен архитектурен проект от 16.09.1994 г. В разрез с разрешителното за строеж, е построил масивна вилна постройка, състояща се от изба и гаражи с площ 64,2 кв.м., жилищен етаж с размери от 89,5 кв.м. и тавански етаж от 76 кв.м. При извършването на делбата на земята, сградата, която вече е била изградена, не е взета под внимание при обособяване на дяловете и е ситуирана неправилно от вещото лице, въпреки че е била изградена още към 1996 г. без да има пристрояване или надстрояване след това. През месец февруари 2002 г., след приключване на производството по съдебна делба и разпределение на дяловете, загражда отредения му имот с идентификатор *** с телена ограда. Същата разделя неговия имот и този на ответника, който е с идентификатор № ***. Твърди, че праводателят на ответника - Д.И. Ж., никога не е ползвал, стопанисвал и владеел имот с идентификатор № ***, тъй като е живеел в София. Съседният имот е бил хавра с огромна растителна маса от храсти и саморасли дървета. Заснетите граници между неговия имот и този на ответника, одобрени със Заповед РД -18 - 73/23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК не отговарят на действителните такива от февруари 2002 г., тъй като от тогава до настоящия момент, ищецът владее реална част с размер от 320 кв.м. от съседния имот с идентификатор № ***. Посочва, че изградената от него масивна сграда попада частично в горепосочената реална част. Твърди, че упражнява фактическа власт с намерение за своене върху нея за горепосочения период, поради което я е придобил по 3 давност. Праводателят на ответника е знаел, че ищецът владее това пространство и не се е противопоставил това. Не са предприели действия за изменение на кадастралната карта относно имотните граници между тези два имота, поради факта, че са роднини.

В условията на евентуалност заявява, че упражнява фактическа власт с намерение за своене върху реална част с размер от 25 кв.м./включващи стъпка в земята 7 кв.м. и тераси по измервания/, а по кадастрална карта 15 кв.м. стъпка в земята от имот с идентификационен №***, а именно частта, върху която се намира изградената сграда. Твърди, че владее необезпокояван гореописаната част за периода от 01.12.1996 г. до настоящия момент.

Ищецът заявява още, че сградата, която е изградена от него, представлява масивно - железобетонно строителство и отговаря на изискванията на ЗУТ. Същата представлява търпим строеж, но няма издадено удостоверение за търпимост, поради факта, че все още земята е земеделска. Твърди, че с разрешението за строеж от 1994 г. му се разрешава да построи пристройка с площ 40 кв.м., поради което построеното до 40 кв.м. представлява главна вещ, а за разликата над 40 кв.м., която частично навлиза в съседния имот и не представлява самостоятелен обект е собственост на ищеца.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Оспорват се твърдението, че ищецът владее процесиите площи от 01.02.2002 г. до настоящия момент, че е придобил същите на основание придобивна давност, както и че изградената сграда, попадаща в процесната площ е търпим строеж.

Твърди, че упражняваната фактическа власт е държане и е продължение на тази, упражнявана от него преди делбата, без да е променено намерението на ищеца и същото да е демонстрирано пред праводателя му. Изградената сграда не е търпим строеж, тъй като е изградена върху земеделска земя, без разрешение за строеж, а не в отклонение на издаденото такова № 61/19.09.1994 г., тъй като последното е за пристройка с площ от 40 кв. м. към съществуващата постройка от 20 кв. м. Разрешението за строеж на последната е № 619/1977 г. и е за дървена барака без ж. б. елементи, съгласно чл. 108 от ППЗТСУ, разположена на граница със съседен имот. /л. 16/. Построената сграда като паянтово жилище е отразена на визата за проектиране на пристройката с размери 5 м. на 8 м., като местоположението им е различно от сега съществуващата втора сграда в имота на ищеца.

Двете разрешения за строеж са за сграда 1. Моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК С. АД. ИЛ., ЕГН **********, предявява срещу СТ. Ж.

Д., ЕГН ********** иск с правна квалификация чл. 108 ЗС с искане да се признае за установено в отношенията между тях, че той е собственик на отразената на л.86 от делото реална част в размер на 320 кв.м. от имот с обща площ от 909 кв.м., с идентификатор №***, находящ се в гр.Варна, район А., м."В." при граници - имот №***, имот №***, имот №***, имот №*** и да се осъди ответника да му предаде владението върху същата; както и иск с правна квалификация чл. 109 ЗС с искане да се осъди СТ. Ж. Д., ЕГН ********** да събори частта от сграда с идентификатор