Решение № 469 от 24.06.2021, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 469 гр. Русе , 24.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20204520103521 по описа за 2020 година за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.

Постъпила е искова молба от ПЛ. Н. Д. против „Банка ДСК“ АД, в която се твърди, че по ч.гр.д. №*** от 2013г. на Районен съд – Русе в полза на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД съдът е издал заповед №*** от 30.12.2013г. и изпълнителен лист от 02.01.2014г. за задължения в размер на:

10165,58лв. главница, ведно със законната лихва, считано от 22.12.2013г. до окончателното й изплащане; 532,57 лв. възнаградителна лихва за периода от 28.09.2009г. – 12.05.2010г.; 5460,61 лв. наказателна лихва за периода 12.05.2010 г. – 21.12.2013 г., както и направените по заповедното производство разноски от 323,18 лв. С влязло в сила решение от 19.05.2015 г. по гражданско дело №*** от 2014 г. първоинстанционният съд е приел за установено задължението на ищцата в размер на: главница 10165,58лв., ведно със законната лихва, считано от 27.12.2013г. дата на подаване на заявлението до окончателното й плащане; 4533,96 лв. наказателна лихва за периода 21.12.2010г. – 21.12.2013г., 294,00 лв. разноски по заповедното производство и 1256,54 лв. разноски в исковото производство.

1

За събиране на посочените вземания било образувано изпълнително дело №*** от 2014г. при ЧСИ И.Х., по което били проведени изпълнителни действия и съответно постъпвали суми от ищцата за погасяване на задължението й. Междувременно взискателят „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД удържал всеки месец суми от сметка на длъжницата.

Твърди се, че последното изпълнително действие по изпълнително дело №*** от 2014г. е предприето на 31.10.2014г. и представлявало запор върху трудовото възнаграждение на ищцата. Въпреки нейното искане за уреждане на отношенията между страните и прекратяване на действията по принудително изпълнение на задължението й поради погасяването му по давност, било образувано ново изпълнително дело от правоприемника на първоначалния кредитор - „Банка ДСК“ АД с №*** от 2020г. по описа отново на ЧСИ И.Х..

Ищцата твърди, че претенцията на новия взискател е неоснователна поради причина, че е изплатено цялото дължимо от нея задължение, а в условията на евентуалност, че същото е погасено по давност и не съществува право на принудително изпълнение за взискателя.

С оглед на това се моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато за установено, че ищцата не дължи на ответника претендираните по изп. дело №***/2020г. по описа на ЧСИ И.Х. 10052,65 лв., от които 885,52 лв. просрочена главница, ведно със законната лихва, считано от 22.12.2013 г. до окончателно изплащане на сумата, както и 1256,54 лв. присъдени разноски по гр.д. №*** от 2015 г. поради изплащане на задължението, а в условията на евентуалност поради погасяването на вземането по давност.

В срока по чл.131 ГПК ответникът изразява становище за недопустимост на предявеният иск поради липса на правен интерес за ищцата. В условията на евентуалност се излагат съображения за неговата неоснователност и също така в условията на евентуалност се твърди, че в случай, че съдът приема за основателна исковата претенция, то ответникът не следва да носи отговорност за разноски по делото доколкото не е дал повод за неговото образуване и не е оспорил исковата претенция.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото 2 доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

В полза на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД по ч. гр.д. №***/2013г. по описа на РС – Русе е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 02.01.2014г. за задължения в размер на: 10165,58лв. главница, ведно със законната лихва, считано от 22.12.2013г. до окончателното й изплащане; 532,57 лв. възнаградителна лихва за периода от 28.09.2009г. – 12.05.2010г.; 5460,61 лв. наказателна лихва за периода 12.05.2010 г. – 21.12.2013 г., както и направените по заповедното производство разноски от 323,18 лв.

С влязло в сила решение по гражданско дело №***/2014г. по описа на РС – Русе е признато за установено задължението по издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№***/2013г. за сумите: главница 10165,58лв., ведно със законната лихва, считано от 27.12.2013г. до окончателното й плащане; 4533,96лв. наказателна лихва за периода 21.12.2010г. – 21.12.2013г., 294,00лв. разноски по заповедното производство и 1256,54 лв. разноски в исковото производство.

За събиране на посочените суми и по молба на взискателя „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД е образувано изп. дело №***/2014г. по описа на ЧСИ И.Х.. Изпълнителното производство е прекратено с постановление на съдебния изпълнител на основание чл. 433, ал.1 т.8 ГПК.

По молба на правоприемника на първоначалния взискател и ответник в настоящото производство „Банка ДСК“ АД от 16.05.2020г. е образувано ново изпълнително дело с №***/2020г. по описа на ЧСИ И.Х. за събиране на задължение по изпълнителния лист по ч.гр.д. №***/2013г. в размер на 9167,15лв. неолихвяема сума, 885,52лв. главница, 575,26лв. лихви и 1030,43лв. такси и разноски по изпълнителното дело.

Изготвената по делото икономическа експертиза е отразила извършените постъпления по образуваните изпълнителни производства за погасяване задължението на ищцата по влязлото в сила съдебно решение и вещото лице е дало заключение за размер на неизплатеното задължение към различни дати. Към 29.07.2020г. дължимите суми са в размер на 855,52лв.

3 главница, 3771,39лв. наказателна лихва, 3848,35лв. законна лихва за периода 27.12.2013г. до 29.07.2020г. и 773,56лв. разноски по делата.

Към 18.08.2020г. (датата на образуване на настоящото производство), задължението на ищцата е в размер на 855,52лв. главница, 3771,39лв. наказателна лихва, 3200,45лв. законна лихва за периода 27.12.2013г. до 18.08.2020г. и 773,56лв. разноски по делата.

С извършените след това плащания (в хода на процеса), задължението на ищцата към 21.05.2021г. (изготвянето на заключението на експертизата) възлиза на 625,17лв. главница, 100,94лв. присъдена (наказателна), 3200,45лв. законна лихва за периода 27.12.2013г. до 31.10.2017г. и законна лихва за периода 01.11.2017г. до 20.05.2021г. в размер на 701,04лв.

Според заключението на вещото лице общият размер на дължимите от ищцата разноски по образуваните срещу нея дела е в размер на 1658,54лв., от които са събрани 884,98лв. и съответно погасени са изцяло задълженията за разноски по из.дело №***/2014г. и по заповедното производство и част от присъдените разноски по исковото производство в размер на 482,98лв.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.

439 ГПК. Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - да оспори вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението. Т.е. предмет на установяване по този иск е липсата на материалното право на взискателя, въз основа на което е предприето изпълнение. Според чл. 439, ал. 2 ГПК, искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Доказателствената тежест за настъпване на факти, които да предпоставят наличие на хипотезата на чл. 439 ГПК е възложена на оспорващия изпълнението.

В конкретния случай ищцата е оспорила принудителното изпълнение на основание изплащане на дълга и погасяването му по давност.

4

Страните нямат спор относно извършваните плащания по време и размер, посочени от вещото лице в изготвената икономическа експертиза.

Последната е представила и начина по който кредитора (банката) е отнасяла постъпилите суми за погасяване на отделните задължения за главница, лихви и разноски съобразно влязлото в сила съдебно решение. Съгласно последното ищцата е осъдена да заплати общо 16 250,08лв. (10 165,58 главница, ведно със законната лихва от 27.12.2013г., 4533,96лв. наказателна лихва, 294 разноски по заповедното производство и 1256,54лв. за исковото). Видно от заключението на вещото лице, общо платените суми от ищцата са 14 858,41лв., или по-малко от тези, които са дължими от нея и то към дата 27.12.2013г., когато е депозирано заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката и към който момент съдът е установил размера на задължението по договора за кредит със съдебното си решение. Т.е. очевидно ищцата не изплатила изцяло задължението си, още повече, че върху главницата следва да се начислява и законната лихва до нейното погасяване, размерът на който също е посочен от вещото лице. По тези съображения не би могло да се приеме за основателно възражението на ищцата, че е изплатила дълга си изцяло.

Настоящият съдебен състав не намира за основателно и възражението за изтекла погасителна давност по отношение на част от задълженията на ищцата - за наказателни и законни лихви. В първото образувано изпълнително производство първоначално са предприети действия за принудително събиране на задължението (запор върху трудово възнаграждение наложен на 31.10.2014г.), в резултат на които са събрани 1711лв., част от които са отишли за погасяване на задължението, а друга част за такси и разноски по изпълнението. Давността за процесното вземане действително е прекъсната с наложения запор, но и не само с него.

Прекъсване е налице при всяко едно извършено плащане за погасяване на дълга, независимо дали е в резултата на изпълнително действие (запор), или е извършено доброволно от длъжника. Именно поради предприетите действия от страна на ищцата за доброволни периодични плащания, банката е инициирала вдигане на запора и не е изискала извършването на други изпълнителни действия. Недопустимо е да се приеме, че по време на извършване на доброволни и частични плащания от страна на длъжника, в 5 негова полза тече погасителна давност за задължението му, а точно обратното, с всяко плащане същият на основание чл. 116 б.“а“ прекъсва давността и то не само за определена част от установеното взема със съдебното решение, а в неговата цялост – главница, лихви и и разноски.

Видно от заключението на вещото лице и от приложените писмени доказателства, за периода от 2015г. до 2021г. почти ежемесечно (без 2019г.) са постъпвали плащания за погасяване на дълга, поради което не би могъл да е изтекъл давностния срок за вземането.

Следва за пълнота да се посочи, че всички извършени плащания посочени от вещото лице следва да се приемат, че изхождат от ищцата и са направени с нейното знание и съгласие. Същата би могла и следва да е уведомена за движението на паричните средства по своята банкова сметка и в случай на несъгласие с действия на банката да възрази, дори да закрие банковата си сметка и да ползва друга такава, в друга банка, различна от кредитора й, за каквото нейно поведение няма данни по делото. Поради това не би могло да се приеме, че е налице „самоволно“ поведение на кредитора.

Видно от действията и на двете страни, очевидно е имало постигнато между тях споразумение, по силата на което да се извършват периодични плащания по дълга от ищцата, в резултата на което ответната банка да не пристъпва към принудителни изпълнителни действия.

Неоснователно е и възражението на ищцата и за недължимостта от нейна страна на 1256,54лв. разноски за исковия процес, тъй като за тях не е издаван изпълнителен лист и не са предявявани за събиране в изпълнителното производство. Дължимостта на тази сума е призната с влязло в сила съдебно решение. Издаването на изпълнителен лист няма правопораждащ ефект за дължимостта на разноски, а е само средство за пристъпване към тяхното принудително събиране. Плащането на тези разноски и при неиздаден изпълнителен лист не представлява недължимо плащане. А и възражението, че разноските не следва да са част от задължението по изпълнителното дело (второто) е направено едва с писмените бележки след приключване на съдебното дирене, когато възможността за навеждане на нови основания за недължимост на претендираното от ответника вземане е преклудирана и същият не би могъл да организира защитата си срещу това нововъведено основание на исковата претенция.