Решение № 702 от 11.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 702 гр. Пловдив, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно гражданско дело № 20255300501337 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 3307/27.03.2025г. /на ЧСИ/, от длъжника „*********“ ЕООД против действията на ЧСИ ********, с район на действие - ПОС, обективирани в ПДИ с изх. № 3524 от 10.03.2025 г., по изпълнително дело № 20258290400056 по описа на същия ЧСИ, в която са вписани като дължими от него начислени разноски за такси по т.26 от ТТЗЧСИ в размер на 12 701,89 лв. Жалбоподателят счита, че същите са неясно и неправилно определени, както и прекомерни, поради което моли за преизчисление на дължимите се от него разноски.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят Община Х. не е взел становище по жалбата.

С писмените си мотиви ЧСИ******* застъпва становище за допустимост на жалбата и за нейната неоснователност.

Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав, след като обсъди изложените в жалбата оплаквания и провери обжалваното действие на ЧСИ по приложеното копие от изпълнителното дело, намери за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна – длъжника по изпълнителното дело, в предвидения от закона срок за обжалване, насочена е против обжалваемо действие на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК и е процесуално допустима. Според възприетото в т. 2 от ТР № 1

3/10.07.2017 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК становище, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размер на задължението на длъжника за разноски по изпълнението, в т. ч. разноските, посочени в ПДИ.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Изпълнително дело № 20258290400056 по описа на ЧСИ ******** е образувано на 13.02.2025 г. за събиране на парични вземания на взискателя Община Х. срещу длъжника „******** ЕООД въз основа на влязъл в сила Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК от 22.11.2023 г. С разпореждане от 10.03.2025 г. е присъединен за събиране и Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК от 16.03.2022 г. на Община Х.

В изпълнителното производство са присъединени за събиране и публичните задължения на длъжника „******“ ЕООД, обективирани в удостоверение изх.№ 160372500889056/18.02.2025 г. на ТД на НАП.

На длъжника е изпратена ПДИ с изх. № 3524 от 10.03.2025 г., връчена му надлежно на 12.03.2025 г. В същата освен сумите, дължими на взискателите, е посочено и задължение към ЧСИ за такси и разноски по т.26 от ТТРЗЧСИ с вкл. ДДС в размер на 12 701,89 лв.

Жалбоподателят оспорва законосъобразността на действията на ЧСИ по така начислените в ПДИ такси по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Съгласно чл. 79, ал. 1 и ал.2 от ЗЧСИ , за събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице. В сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получените плащания и последиците при неплащане. Неспазването на изискването за изготвянето й и връчването й на длъжника предвид императивния характер на нормата на чл. 79 от ЗЧСИ води незаконосъобразност на действията на ЧСИ в тази връзка.

В случая такава сметка не е изготвена от ЧСИ и не е връчена на длъжника заедно с ПДИ, поради което се приема от съда, че е допуснато нарушение на чл. 79 от ЗЧСИ, тъй като не може да се извърши обективна преценка какви по размер и основание за начислените в тежест на длъжника суми по изпълнението.

От обясненията, дадени от ЧСИ става ясно, че начислената в ПДИ пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е изчислена върху пълния размер на дълга към основния и присъединения взискател. Таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ обаче не се дължи авансово, а се определя като процент от събраната сума, след реализирането на имуществото на длъжника. Кога и дали ще настъпи този момент към момента на връчване на ПДИ не е ясно. /в същия смисъл са Решение № 93 от 13.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4644/2022 г., IV г.

2 о., определение № 612 от 25.07.2016 г. по гр. д. № 1394/2016 г. на ВКС/.

По гореизложените съображения съдът намира, че действията на ЧСИ по възлагане на разноски и такси в тежест на длъжника по т.26 от ТТЗЧСИ, обективирани в ПДИ с изх. № 3524 от 10.03.2025 г. са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразни действията на ЧСИ ********, по изпълнително дело № 20258290400056 по описа на същия ЧСИ, обективирани в ПДИ с изх. № 3524 от 10.03.2025 г., в която са вписани като дължими от длъжника „*******“ ЕООД разноски за такси по т.26 от ТТЗЧСИ в размер на 12 701,89 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3