Решение № 3875 от 03.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3875 гр. Варна, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20253110109342 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие и е образувано по молба на П. К. Т., лично и в качеството й на майка и законен представител на детето Б. Д. К., с която е отправено искане за налагане на мерки за защита срещу домашното насилие по отношение на Д. Р. К. и И. С. К..

В сезиращата съда молба молителката сочи, че с Д. К. били във фактическо съпружеско съжителство до м. 10.2024г., от което имат две деца Д. на 19 години и Б. на 6 години. Сочи, че към настоящия момент между страните е налице висящо производство за разрешаване спора относно родителските права по отношение на детето Б.. В хода на производството по гр.д. № 5402/2025г., по описа на ВРС, 18-ти състав, е постановени привременни мерки, като родителските права са дадени на молителката, а на ответника е определен режим на лични отношения с детето. В изпълнение на определения режим сочи, че в периода 02.07.2025г. – 16.07.2025г. Б. била при баща си.

Твърди, че при вземане на детето ответникът поискал да вземи от дома на молителката свои лични вещи. Така на 16.07.2025г., преди обяд Д. К. отишъл в жилището на молителката. Влязъл в същото и започнал да снима с телефона си всички стаи. Постепенно станал агресивен, като започнал да взема предмети, които бил подарил на сина им, като стари електронни игри и химикали, след което поискал телефоните им. Когато молителката отказала, станал още по- агресивен. Молителката била принудена да извика дежурен екип на полицията. К. влизал и излизал от стаите.

Когато излязъл от спалнята, отишъл до коридора, където го чакала адв. Ч., заявявайки на последната, че молителката го ударила, което Т. отрича да е сторила. За взетите 1 вещи бил подписан приемно-предавателен протокол. Д. К. поискал молителката да му намери дипломите и други документи, като заявил, че ще вземе същите, както и модеми на интернет и телевизия, следобед, когато връща Б. в дома й. Това следвало да стане в 18:00ч.

Въпреки уговореното, ответникът отишъл в жилището на молителката в 15:00ч.

Звъннал на сина на страните, чрез когото наредил на молителката да слезе. Т. го помолила да се качи в жилището, за да вземе вещите си, за което да подпише протокол. Д. К. се качил до жилището, заедно със своята майка И. К. и детето Б..

Молителката го чакала на входната врата с вещите и готов протокол. Дала вещите на Д. К. и тъй като същият не подписал подготвения протокол го попитала защо тръгва без подписан протокол. Отговорът му бил: „Я се разкарай, няма да ти се разписвам никъде". И. К. се намесила и със скандалджийски тон казала „За какво ще ти се разписва, за какво ще ти се разписва ...?". Т. й отвърнала да не се меси в техния разговор, в отговор на което И. К. й ударила силен и звучен шамар по дясната буза.

Потресена от поведението й молителката спонтанно отстъпила назад. Б. изпищяла и се скрила в банята. Привлечен от силните викове, синът на страните излязъл на вратата и видял, че баща му се връща по стълбите нагоре устремен към Т., която изплашена, че ще бъде ударена отново, побягнала да се скрие в апартамента. Д. К. хванал вратата с желание да я засили яростно върху ищцата. Бил спрян от сина им Д., който в този момент му извикал: „Я се успокой". Ответникът се стреснал и забавил движението на ръката си, като през това време молителката успяла да се скрие в апартамента. Блъснал вратата, която ударила леко Т., след което се отдалечил. Изплашената от случващото се Б. се скрила в банята. Последващо заявила, че не иска И. К. да й е баба.

Поддържайки, че ответникът е агресивен и с оглед последващо отправените заплахи и обиди, сезира съда с искане за налагане на мерки по ЗЗДН.

Ответниците И. С. К. и Д. Р. К. изразяват становище за неоснователност на молбата. Не оспорват, че между П. К. Т. и Д. Р. К. е налице висящо производство по разрешаване спора относно родителските права по отношение общото на страните дете Б.. Не се оспорва и че в хода на производството са постановени привременни мерки, като родителските права по отношение на детето са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения с детето. В рамките на определения му такъв, в периода 02-16.07.2025г. момичето е било при бащата. На 16.07.2025г., около 15:00ч., ответникът К., заедно с детето и своята майка – И. К., пристигнали пред блока, в който се отглежда детето. Тъй като нямало места за паркиране, Д. К. се обадил на сина си и го помолил да слезе, за да вземе сестра си. В разговора се намесила П. Т., която категорично отказала, Б. да бъде предавана на брат си. Била видимо раздразнена. След като намерили място за паркиране, тримата – ответникът Д.

К., ответницата И. К. и детето Б. се качили до апартамента. Вратата на последния 2 отворила П. Т.. Б. се зарадвала на майка си, прегърнала я, след което детето влязло в апартамента. В този момент П. Т. подала на Д. К. някакви документи и една торба.

Държейки в ръка лист, без обяснения казала „Подписвай“. Д. К. се противопаставил с думите „Нищо няма да подписвам“. Заедно с майка си тръгнали надолу по стълбите, при което Т. започнала да крещи към К. „Чу ли какво ти казвам, подписва!“.

Продължили да вървят надолу. П. Т. се ядосала и се разкрещяла. Започнала да обижда К. с думите „некадърник, мизерник, глупак, казах ти да разпишеш, ще те унищожа, ще те разсипа“ и др. подобни. Настигнала Димитров и започнала да му нанася удари в областта на врата и рамото. Тогава И. К. се намесила, като се опитала да спре Т., избутвайки я с ръката си. П. Т. блъснала И. К. в ръката, одраскала я, след което й зашлевила шамар по лявата буза и й казала „Ти не се меси вещице такава“. П. Т. изтичала по стълбите, крещейки и обиждайки, след което се скрила в жилището. Д. К. се качил след нея по стълбите и блъснал вратата на апартамента. Заедно с родителя си И. К. тръгнали надолу по стълбите. П. Т. отворила вратата и продължила да крещи и обижда. На входната врата на жилището излязъл синът на страните и казал „Какво правите?“. П. Т. застанала на първото стъпало на стълбите, като продължявайки с крясъците и обидите започнала да плюе през парапета Д. К. и И. К.. Двамата продължили надолу, без да отговарят на провокациите й. Твърдят, че на горното не е присъствало детето Б..

С оглед изложеното молят за отхвърляне на молбата, като всеки един от двамата сезира с искане за налагане на мерки за защита, като П. Т. се задължи да се въздържа от домашно насилие спрямо Д. К. и И. К., й се забрани да ги приближава на по-малко от 100м, да осъществява контакт с тях под каквато и да било форма и да се задължи да посещава специализирани програми за работа с извършители на домашно насилие.

Контролираща страна Дирекция „Социално подпомагане” – Варна, с писмена молба от 15.08.2025г., изразява принципната си позиция, че поведението от страна на единия родител, което причинява болка и/или страдание на другия, в присъствието на децата ги поставя автоматично в ролята на жертва на психическо насилие. Този модел на поведение е абсолютно недопустим и не би следвало да бъде толериран в съвременното общество. Насилието, дори като еднократен акт от страна може да остави трайни следи върху психическото здраве на детето. Считат, че ако се установи по безспорен начин, че детето е било обект на психическо насилие, то следва да получи необходимата защита по смисъла на закона, като в условията на евентуалност срещите между детето и родителя биха могли да се провеждат в защитена среща.

Сочат, че следва да се има предвид и факта, че детето е в ниска възраст и лишаването му от пълноценен контакт с неотглеждащия го родител, без достатъчно основание, би нарушило правата му и би спомогнало за отчуждаването му.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за 3 установено от фактическа страна следното:

Безспорно е между страните, че П. К. Т. и Д. Р. К. са били във фактическо съпружеско съжителство, а Б. Д. К. е тяхно общо дете. Безспорно е и, че И. С. К. е майка на Д. Р. К., което се установява и от служебно изготвената справка в НБД „Население“ (л. 15).

Не се спори между страните, че понастоящем между П. К. Т. и Д. Р. К. е налице висящо производство относно разрешаване на възникналия между тях спор относно въпросите, свързани с родителската отговорност по отношение на детето Б., което се установява и от приобщените по делото протоколи от проведени открити заседания по гр.д. № 5402/2025г., по описа на РС-Варна. Безспорно е и, че с определение, постановено в открито съдебно заседание на 08.07.2025г., съдът по реда на чл. 127, ал.

3 ГПК е предоставил родителските права по отношение на детето Б. на майката, като е определил режим на лични отношения на детето с бащата, като за лятото на 2025г. е постановил в периода 02.07.2025г. – 16.07.2025г. детето да е при Д. К.. Последният е задължен да върне детето в дома на майката в 18:00ч. на 16.07.2025г.

Приобщени към доказателствения материал по делото са и представени от всяка една от страните П. К. Т., Д. Р. К. и И. С. К. декларации по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която всеки един от тях е декларирал събитията на 16.07.2025г. съобразно твърденията си, обективирани в молбите си за защита по ЗЗДН.

Представена по делото е и снимка на П. К. Т. по бузата на която се вижда зачервяване.

Видно от приложеното на л. 51 от делото медицинско удостоверение № 817/2025г., че на 17.07.2025г., И. С. К. е прегледана в Отделение по съдебна медицина при МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД. Съдебният лекар е установил линейни, надлежно разположени ожулвания с прекъснат ход, червеникав цвят и дължина по около 4-5см по задната повърхност на лявата предмишница, в средна трета. Посочено е, че така констатираното травматично увреждане е резултат на тангенциално действие с или върху твърди предмети с остър ръб и биха могли да бъдат получени по съобщените дА., включително от действието на човешки нокът - на 16.07.2025г., към 15.00ч., на стълбищна площадка пред апартамента на сина й, майката на внучката й й нанесла удар с ръка в областта на лицето, дърпала я за левия горен крайник.

Приобщено към доказателствата и становище на Наташа Станева -клиничен психолог, в което е посочено, че И. С. К. изживява психотравматично случващите се в семейството събития.

Към доказателствата е приобщен проемо-предавателен протокол за предадени от П. Т. на Д. К. вещи (л.126), като на гърба на документа е изписано, че „На 16.07.2025г., в 15:00ч., взе всичките си лични вещи“ описвайки същите. Така изготвеният документ не носи подписи за предал и приел.

4

Представен е и протокол от проведена в Дирекция „Социално подомагане“Варна среща с П. Т. по повод подаден сигнал.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 9, ал. 4 ЗЗДН, съдът служебно е извършил и е изискал справки, като от същите се установява, че П. К. Т., Д. Р. К. и И. С. К. не са настанявани за лечение в Психиатрична клиника на УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД-гр.

Варна (л. 122) и не са осъждани (л. 118-120).

Събрани в хода на производството са и гласни доказателства, чрез разпит на водените от П. Т. свидетели – Д. Димитров К. (син на страните) и Диляна Пламенова Няголова.

Свидетелят К. сочи, че на 10.07.2025г., около 13:00ч., баща му дошъл в жилището, в което живеят, за да вземе свои вещи – питал за трите телефона (на свидетеля, старият на майка му и този, който ползва понастоящем), дърпал рутера, който поискал да вземе, докато не му върнат неговия. П. Т. се обадила на полицията, тъй като ответникът бил агресивен. Последният започнал да снима помещенията.

Ровил в личните вещи на майката на свидетеля, която отново се обадила на полицията.

След като служителите от полицейското управление пристигнали, ответникът взел свои вещи от мазата и си заминал, като на тръгване заявил, че като доведе Б. иска да му дадат рутера.

Около 15:00ч. баща му звъннал по телефона, да слезе да вземе Б., тъй като нямало къде да паркира. Баща му, бабата му и Б. се качили до апартамента, тъй като П. Т. обяснила, че трябва да подпише протокол за вещите, които ще му предаде. Баща му, без да каже нищо, взел вещите си и тръгнал. Тогава майка му казала, че трябва да подпише протокол, но баща му отвърнал, че нищо няма да подписва. Майка му го догонила. Баба му била след нея, казала на какво да се разписва и ударила П. Т. по дясната буза. Виждайки, че И. К. удря шамар на майка му, баща му погледнал последната и се втурнал към нея, тръшнал вратата на апартамента, удряйки П. Т., при което свидетелят му казал „Я се успокой малко“. Баща му тръгнал надолу. През всичкото това време сестра му Б. била в коридора на жилището и като чуло караницата се скрило в банята. След като си тръгнали майка му успокоила Б., а свидетелят снимал родителя си, тъй като бузата на Т. била зачервена.

Разпечатката съдържа 39 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/23c727d0-baf0-43e8-b25a-cd4d63082373