Определение № 1130 от 11.04.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1130 гр. София, 11.04.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно частно наказателно дело № 20241100602043 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 от НПК.

С Определение от 20.02.2024г, постановено от СРС, НО, 19-ти състав по НОХД №13852/23г. с което съдът е прекратил съдебното производство по делото и е върнал същото на СРП за отстраняване на констатирани от съда съществени процесуални нарушения. За да постанови обжалваното Определение, СРС е приел, че е налице неяснота, с която са ограничени правата на подсъдимия да разбере в какво е обвинен.

На първо място, според СРС, неяснота е налице относно това, дали подсъдимият е целял набавяне на имотна облага само за себе си, с оглед записаното в обстоятелствената част на Обвинителния акт, че парите са постъпвали по сметка на неговата съпруга, от която се твърди, че само подсъдимият е имал банкова карта. В тази връзка, СРС е преценил, че това твърдение на СРП е декларативно и не е подплатено с необходимите факти.

На второ място СРС е приел, че липсват основни факти, от значение за обвинението, свързани с процесните фактури, като е останало неизяснено представени ли са те на управителя от страна на подсъдимия, как са посочени дължимите суми, по кои договори и за какви услуги или стоки.

На следващо място СРС е посочил, че в Обвинителният акт не се сочи, че подсъдимият е подписвал платежните нареждания, за да се прави извод за този факт по обвинението.

Твърди се, че подписването на платежните е ставало единствено и само от управителя на дружеството С.. Поради което е налице противоречие между описаното по обвинението, че подсъдимият В. е съставил платежно нареждане от сметката на „Е.Б.“ ЕООД и фактическото му съставяне, което е приключило с полагане на подпис от управителя на дружеството.

На следващо място СРС е приел, че прокуратурата не е посочила как е бил подведен/ респ. заблуден управителя С. от подсъдимия да подпише 34 платежни нареждания с 34 1 преводи към една и съща банкова сметка. Не е описано в обвинението и по какъв начин е станало осчетоводяването на този превод от банката при наличното разминаване на посочена банкова сметка на получател физическо лице и посочен негов титуляр юридическо лице. Налице ли са индиции за участие на банкови служители при тези банкови операции, респективно и те ли са били заблудени и от кого/подсъдимият или трето лице и по какъв начин.

С оглед на изложеното СРС е приел, че е налице разминаване между словесното описание на конкретните действия, които са подведени към правния състав на измамата, както и липса на описание относно конкретиката на деятелността на подсъдимия и съответно начина, по който е реализирана само за него имотната облага, респективно как само той е съставял платежните, без да ги е подписвал като финален акт. С оглед на приетото от съда, СРС е върнал на Прокуратурата делото, за отстраняване на посочените нарушения.

Срещу така постановеното Определение е постъпил Частен протест от СРП в който се сочи, че определението на СРС, макар и обосновано е неправилно, като излага следните съображения :

Прокурорът изразява несъгласие с извода на СРС, като сочи, че в Обвинителният акт е изрично посочено, че банковата карта, макар и издадена на друго лице, е била ползвана единствено от подсъдимия. Според прокурора, това е достатъчно, за да се приеме, че подсъдимият е целял набавяне на имотна облага за себе си, а не за някое друго лице, като счита, че това обстоятелство е част от предмета на доказване по делото.

Прокурорът не е съгласен и с извода на СРС, че в обвинителния акт не е описано с какви действия се стига до извода, че подсъдимият е въвел св.С. в заблуждение, по какъв начин са представяни фактурите и представяни ли са на управителя С. от подсъдимия, как са посочени дължимите суми от страна на „Е.Б.“ ЕООД по кои договори, за какви услуги или стоки. Според прокурора в диспозитива на обвинителния акт, както и общо за 34-те деяния в обстоятелствената част на обвинителния акт, подробно се посочва, че въвеждането на заблуждение е ставало чрез съставяне на платежно нареждане, което е било представяно на В.Р.С., като за всяко едно от деянията е посочено конкретна дата и действия, с които свидетелят С. е въведен в заблуждение, за да разпише платежното, а именно, действията били, че обвиняемият е информирал управителя, че следва да се изплатят парични суми, дължими по фактури на друго дружество. Това описание както в обстоятелствената част, така и в диспозитивите на всяко конкретно обвинение, прокурорът счита за абсолютно достатъчно, за да разбере обвиняемият в какво е обвинен. Прокурорът сочи и че навсякъде в обвинителния акт се сочи, че подсъдимият е съставял, а свидетелят С. е подписвал нарежданията. Действията по заблудата на свидетеля, който трябва да подпише, е именно в съдържащата се информация в съставеното платежно нареждане. В случая съставяне и подписване като финален и завършващ етап на операцията, за да бъде тя успешна и преводът да се направи, са две различни действия. Поради това, прокурорът счита, че твърдяното противоречие от съда не е налице и няма разминаване между съставяне и 2 фактическо съставяне, а е налице съставяне /правено от подсъдимия/ и подписване /правено от св.С./.

В заключение, прокурорът счита, че правото на защита на обвиняемия (в частност правото му да разбере в какво точно е обвинен и да узнае в каква насока следва да организира защитата си) не е нарушено по никакъв начин и се прави искане за отмяна на обжалваното Определение като неправилно и незаконосъобразно.

Съдът, като взе предвид изложените в протеста доводи и доказателствата по делото приема следното:

Протестът е допустим, доколкото е подаден от процесуално легитимирано лице и е депозиран в посочените в НПК срокове. Разгледан по същество, същият е НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради следните съображения:

СРП е внесла обвинителен акт срещу В. Х. В. за извършено от него престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК за това, че в периода от 24.02.2017г. до 01.12.2017г. в гр. София, в условията на продължавано престъпление - с 34 (тридесет и четири) деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, с цел да набави за себе си имотна облага (парична сума в размер на 50 772,21 (петдесет хиляди седемстотин седемдесет и два лева и двадесет и една стотинки) лева (чрез съставяне на платежни нареждания за преводи от сметката на „Е.Б.“ ЕООД, ЕИК: ****, в УниКредит Булбанк АД с IB AN: ****), възбудил заблуждение у В.Р.С. - управител на дружеството „Е.Б.“ ЕООД (че се изплащат парични суми, дължими по фактури на различни дружества) и с това причинил на дружеството „Е.Б.“ ЕООД, имотна вреда в общ размер на 50 772,21 (петдесет хиляди седемстотин седемдесет и два лева и двадесет и една стотинки) лева, като причинената вреда е в големи размери, като в Обвинителният акт са подробно описани отделните 34 деяния.

СГС извърши и самостоятелна проверка за допуснати съществени процесуални нарушения, като достигна до извода, че изводите на първоинстанционния съд са правилни, а Обвинителният акт не отговаря на изискванията на НПК.

В обстоятелствената част на Обвинителния акт не са посочени изчерпателно фактите, отнасящи се до всеки елемент от обективната и субективната страна на престъплението, в чието извършване е обвинено лицето, като не се сочат конкретните действия на обвиняемия по въвеждане в заблуждение на пострадалото лице, както и относими към предмета на доказване съществени факти и обстоятелства, които следва да бъдат посочени, а не да се извеждат от доказателствения материал по делото.

Правилен е изводът на СРС, че в обстоятелствената част на обвинението, декларативно е посочено, че подсъдимият е целял набавяне само за себе си имотна облага, тъй като само той е притежавал банкова карта за сметката, по която са превеждани парите, но която сметка е на името на съпругата му. В тази насока и СГС намира, че не са посочени факти, които да 3 позволят на подсъдимия да разбере в какви конкретни действия е обвинен и да организира защитата си, тъй като в Обвинителният акт изобщо не е посочено дали е било извършено разпореждане с инкриминираните парични суми, кога и от кого или същите все още се намират по сметката на съпругата на подсъдимия.

Посочената в Обвинителния акт банковата сметка с IBAN: ****, по която се твърди, че са постъпвали паричните средства, е с титуляр Д.А.В., съпруга на подсъдимия. В тази връзка, не е достатъчно да се посочи, че само подсъдимият е имал банкова карта, свързана с тази сметка, за да се приеме, че подсъдимият е целял да набави имотна облага само за себе си. Следва да се посочи, че титулярят на една банкова сметка може да оперира с нея, не само чрез използване на банкова карта, с която да тегли пари, а също така и чрез електронно банкиране или с лични действия на каса на банката. Не е без значение и обстоятелството, дали инкриминираните парични суми все още се намират по сметката на съпругата на подсъдимия, т.е. в нейния патримониум. В тази връзка и прокуратурата е следвало да посочи, какво се е случило с парите, които са постъпили по посочената банкова сметка, за да може да се направи извод за това, дали подсъдимият е бил единственото лице, което е получило облага от извършеното от него престъпление или облагата е била за него и за неговата съпруга. Като не е посочил тези правнозначими за обвинението факти, СРП е нарушила правото на обвиняемия да разбере в какво е обвинен.

Правилен е и изводът на СРС, че изобщо не е посочено в Обвинителния акт, дали вписаните в процесните 34 платежни нареждания фактури са действителни и дали отразяват действителни задължения на дружеството „Е.Б.“ ЕООД към посочените доставчици.

Отговорът на тези въпроси се съдържа в кориците на делото, но е недопустимо, обвинителните факти да бъдат извеждани от доказателствения материал по делото. Те трябва да бъдат посочени от прокурора ясно и по такъв начин, че подсъдимият да разбере, в извършване на какви точно действия е обвинен.

Не е описано и изпълнителното деяние, като изобщо не е изяснен механизмът на същото. По делото формално е посочено, че подсъдимият е издавал платежни нареждания, чрез два чужди акаунти: за банкиране - на П.М.М. (управител на клон в дейността на дружеството - София-Горубляне), а в счетоводната програма - на напуснал преди появата на обв. В. счетоводител - И.К., но в обстоятелствената част на Обвинителният акт напълно липсват данни, от кой акаунт, кое платежно нареждане е съставено, доколкото това има отношение към авторството на деянието.

Не става ясно и с какви конкретни свои действия и за какви обстоятелства подсъдимият е въвел в заблуждение управителят на дружеството св. В.Р.С., така че същият да се разпореди с посочените парични суми, действайки въз основа на формираните от подсъдимия в неговото съзнание неверни представи.

Посочените фактически празноти в Обвинителния акт са довели и до неяснота и противоречие в Диспозитива на същия, където механизмът на изпълнителното деяние е описан непълно. Посочено е, че деянието е извършено от подсъдимия чрез съставяне на платежни нареждания за преводи от сметката на „Е.Б.“ ЕООД, ЕИК: ****, в УниКредит 4

Булбанк АД с IB AN: ****, като подсъдимият възбудил заблуждение у В.Р.С. - управител на дружеството „Е.Б.“ ЕООД, че се изплащат парични суми, дължими по фактури на различни дружества и с това причинил на дружеството „Е.Б.“ ЕООД, имотна вреда, но не са посочени конкретните действия по възбуждането на заблуждението и относимите към тях факти.

Не е достатъчно да бъде посочено, че заблуждението е възбудено чрез съставяне на платежните нареждания, доколкото същите имат определено и конкретно съдържание : Име на дружеството – контрагент, правно основание за извършване на плащането, размер на паричната сума, както и банкова сметка на дружеството - контрагент. Прокурорът следва ясно да очертае, както в Обстоятелствената част на Обвинителния акт, а така също и в диспозитива, с какви действия и относно кои конкретни обстоятелства, подсъдимият е въвел в заблуждение св. В.Р.С., както и какви са разпоредителните действия, извършени от последния, въз основа на формираните неверни представи, за да бъде причинена вреда на управляваното от него дружество. Като не е направил това, прокурорът е допуснал съществено нарушение на правата на обвиняемия.

Разпечатката съдържа 33 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/23c70373-31a1-41f3-a4dc-c3ccd59f8c3d