Решение № 54 от 22.02.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. София, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Даниела Врачева

Георги Ушев като разгледа докладваното от Венелин Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000600725 по описа за 2023 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното: Въззивното производство е по реда на Глава XXI - чл. 313 и сл. от НПК и е образувано по ВЪЗЗИВНИ ЖАЛБИ от подсъдимите И. Д. Ш., чрез защитника му адв. В. П. САК и К. И. К., чрез защитника му адв. С. З. – САК, които са били подадени в законния срок по чл.319 ал.1 НПК срещу Присъда №15 постановена на 29.03.2023г. по НОХД №256/2021г. на 04 - ти наказателен състав при Окръжен съд – гр.Благоевград. С присъдата, съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия И. Д. Ш., ЕГН ********** за ВИНОВЕН за това, че като представляващ и управляващ „Специализирана фирма за трудоустроени лица инвалиди-Надежда“ ЕООД гр.София, и в съучастие като съизвършител с К. И. К. /пълномощник на дружеството/ при условията на продължавано престъпление за периода 21.03.2007 г. - 14.02.2011 г., е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери / общо 2 254 897,44 лева/, като е потвърдил неистина, използвал документи с невярно съдържание при водене на счетоводство /фактури за доставки без реално да са извършени/ и е използвал документ с невярно съдържание при представяне на информация пред органа по приходите /дневник за покупки за посочените данъчни периоди, в които са отразени фактурите с невярно съдържание/ в подадени пред ТД на НАП гр.София, офис Изток, в съответните месечни справки декларации по ЗДДС (за данъчните периоди февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2007 г.; януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември, декември 2008 г.; януари, февруари, март, април, май, ноември и декември 2009г.; януари, февруари, март, май, юни, юли, август, ноември, декември 2010 г.; месец януари 2011 г., както и данъчния финансов резултат за 2008 г. и 2009 г. по дължимия годишен корпоративен данък по чл. 92 от ЗКПО (Закон за корпоративно подоходно облагане) поради което и на основание чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК е ОСЪДИЛ подсъдимия Ш., като му наложил наказание от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода за срок, чието изтърпяване отложил за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата на основание чл. 66 НК и не наложил кумулативно предвиденото по леко наказание конфискация.

С присъдата съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия К. И. К., ЕГН ********** за ВИНОВЕН, 1 че като пълномощник на „Специализирана фирма за трудоустроени лица инвалидиНадежда“ ЕООД гр. София и в съучастие като съизвършител с подсъдимият И. Д. Ш.

/представляващ и управляващ дружеството/, в условията на продължавано престъпление за периода 21.03.2007 г. - 14.02.2011 г., е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери /общо 2 254 897,44 лева/, чрез подавани документи с невярно съдържание при водене на счетоводство /фактури за доставки без реално да са извършени/ и е използвал документ с невярно съдържание при представяне на информация пред органа по приходите /дневник за покупки за посочените данъчни периоди, в които са отразени фактурите с невярно съдържание/, с които потвърдил неистина пред ТД на НАП гр.София, офис Изток СД по ДДС за данъчните периоди: февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2007 г.; януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември, декември 2008 г.; януари, февруари, март, април, май, ноември и декември 2009г.; януари, февруари, март, май, юни, юли, август, ноември, декември 2010 г.; януари 2011 г., и по този начин е приспаднал неследващ се данъчен кредит, както и за както и данъчния финансов резултат за 2008 г. и 2009 г. по дължимия годишен корпоративен данък по чл. 92 от ЗКПО (Закон за корпоративно подоходно облагане), поради което и на основание чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т.

2, пр. 1, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК, го ОСЪДИЛ, като му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години.

Със същата присъда съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия К. И. К., ЕГН ********** за ВИНОВЕН, в това, че като пълномощник на „Специализирана фирма за трудоустроени лица инвалиди - Надежда“ ЕООД гр. София, при условията на продължавано престъпление за периода 14.03.2011 г. - 14.11.2011 г., избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери /в общ размер на 584 590,23 лева/, като потвърдил неистина в документи с невярно съдържание при водене на счетоводство /фактури за доставки без реално да са извършени/ и при представяне на информация пред органа по приходите пред ТД на НАП гр.София, офис Благоевград /дневник за покупки за посочените данъчни периоди, в които са отразени фактурите с невярно съдържание/, чрез подаваните документи СД по ДДС с невярно съдържание за данъчните периоди: месец февруари, март, април, юни, юли, август, септември, октомври 2011 г., като по този начин е приспаднал неследващ се данъчен кредит, поради което и на основание по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК го ОСЪДИЛ, като му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца.

НАЛОЖИЛ на основание чл. 23 НК на подсъдимия К. И. К. едно общо най - тежко наказание между двете наказания за двете отделни престъпления, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, което на основание чл. 24 НК увеличил с 6 /шест/ месеца и в резултат му определил едно общо най-тежко увеличено наказание в размер на 2 (две) години и 6 (шест) месеца „Лишаване от свобода“, което да изтърпява при първоначален общ режим.

Съдът оправдал двамата подсъдими, в частта с която се различават обвиненията им се различават от така постановената присъда.

ОСЪДИЛ подсъдимите И. Д. Ш. и К. И. К. солидарно да заплатят на държавата, представлявана от Министъра на финансите, сумата от 2 254 897,44 лева /два милиона двеста петдесет и четири хиляди осемстотин деветдесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки/ като обезщетение за причинените имуществени вреди от деянието им, ведно със законната лихва, считано от датата на настъпване на увреждането - 14.02.2011 г., до окончателното плащане на дължимото.

ОСЪДИЛ подсъдимия К. И. К. да заплати на държавата, представлявана от Министъра на финансите, сумата от 584 590,23 лева /петстотин осемдесет и четири хиляди петстотин и деветдесет лева и двадесет и три стотинки/ като обезщетение за причинените имуществени вреди от деянието му, ведно със законната лихва, считано от датата на настъпване на увреждането - 14.11.2011 г., до окончателното плащане на дължимото.

ОТХВЪРЛИЛ като неоснователна претенцията срещу подсъдимите Ш. и К., за имуществени вреди, в частта над присъдените за репариране суми с уважения гражданския иск.

2

Въпреки осъдителния характер на присъдата, съдът е пропуснал да се произнесе в частта относно разноските по делото. С въззивните жалби не са направени искания за събиране на нови доказателства.

В проведено съдебно заседание по въззивното производство на 19.01.2024г. е допуснато въззивно следствие за допълнителен разпит на вещото лице, изготвило основната и допълнителната съдебно счетоводна експертиза Б. В. З.. Съдът предостави възможност на подсъдимите, ако желаят да дадат обяснения.

Подсъдимите, възползвайки се от законната си възможност за обяснения, еднообразно заявяват, че не са извършвали никакви продажби, че не са продавали включително петролни продукти, че не са имали средства за да извършват търговска дейност, че не са извършвали доставки към други търговски субекти и за това не са издавали данъчни фактури за такива продажби.

Представителят на Апелативна прокуратура София пледира въззивният съд да остави без уважение молбите на подсъдимите Ш. и К. срещу присъдата на БлОС. Според прокурора присъдата на първоинстанционния съд е правилна, законосъобразна, а наложеното наказание на подс.Ш. и неговата индивидуализация била напълно в съответствие с нормите на материалния закон. По отношение на подс.К. счита наказанието за занижено, но като отчита липсата на съответен протест съобщава, че изложеното му мнение по въпроса за наказанието на подс.К. не може да ангажира съда. Според представителя на държавното обвинение, с внесения обвинителен акт е ангажирана наказателната отговорност на двамата подсъдими за реално извършена търговска реална дейност на представляваното от тях юридическо лице, което след като е внасяло и декларирало в справката-декларация данъчни задължения, било очевидно, че представлява форма на признание за реална търговска дейност. В случая следвало да се приеме, че поради липсата на интерес да се декларират облагаеми продажби и плащат данъци, декларираните данъчни задължения са за реални сделки, със съответния данък ДДС, който е бил неправомерно намаляван с приспадане на неследващ се данъчен кредит, поради привидни покупки. С част от тях е водено невярното счетоводство, като с част от записите за разходите в дневника за покупки, подсъдимите съзнателно са намалявали съществуващите данъчни задължения по ДДС.

Според прокурора продажбите, които те са декларирали и въз основа на което са си начислявали задължения по ЗДДС, нямали отношение към предмета на престъплението дотолкова, доколкото нямало логика да си начисляват ДДС за плащане изобщо, ако не са извършвали облагаеми продажби реално. Заявеното в съдебното заседание от подсъдимите, че нищо не са продавали следвало да се приеме само като тяхна защитна теза, тъй като липсата на първични счетоводни документи било част от инкриминираното деяние и никой не можело да ги задължи да представят такива. Според прокурора, след като са декларирали изобщо някакви продажби, значи са извършвали продажби, респективно са данъчно задължени лица за съответните облагаеми доставки, които реално са извършвали, защото декларирали и внасяли ДДС, макар и в намален размер. Този престъпен механизъм бил изяснен и следвало присъдата да бъде потвърдена.

Представителят на гражданският ищец - М., се представлява от юрисконсулт Биков, счита постановената присъда за правилна и обоснована и иска да бъде оставена в сила.

Защитникът адв.П. иска да бъде отменена постановената присъда поради това, че подс. Ш. не е осъществил състава на престъплението по чл.255, ал.3, вр. ал.1 от НК, както от обективна така и от субективна страна. Изцяло подкрепя предходно изложените във въззивната жалба доводи. Подсъдимият Ш. се придържа към изложеното в жалбата и иска да бъде оправдан.

Адв. Б. и адв.З., защитници на подс.К. претендират за оправдаването му. Адв.З. поддържа изложените доводи във въззивната жалба, претендира за липса на субективна съставомерност на деянието, за което е бил признат за виновен и осъден неговия подзащитен. Адв.Б. претендира, че значителна част от данъчно счетоводните документи, включително справките декларации представяни в НАП не са били подписвани от подсъдимите, а от лице което е имитирало техния подпис. Това лице не е било установено и не е било разкрито какво е неговото участие във фактите предмет на обвинение.

3

Единствения акцент на държавното обвинение е бил поставен върху обстоятелството, че подс.Ш. е упълномощил подс.К., което не можело да доведе до доказателствена обоснованост на повдигнатото им обвинение, респективно до осъждането им. Претендира липса на доказателствена обоснованост за субективната съставомерност на обвинението, респективно за неяснота по отношение вътрешното убеждение на съда за този съставомерен елемент, при излагане на мотивите в атакуваната присъда. Претендира за непрецизност по отношение приложението на чл.26 НК и за несправедливост на наложеното му наказание, за което се излагат обстойни доводи. Иска отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за разглеждане от друг състав на ОС - Благоевград с указания по правилното приложение на закона. Алтернативно е направено искане за оправдаване на подсъдимия К. по така повдигнатото му обвинение или намаляване на наложеното му наказание с приложение на чл.66 от НК.