Определение № 47 от 16.04.2021, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 47 гр. Шумен , 15.04.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в закрито заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Мирослав Г. Маринов

Ралица И. Хаджииванова

Соня А. Стефанова като разгледа докладваното от Соня А. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20213600500122 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 407 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 263901 и 263902 от 12.11.2020 год. (пощ. клеймо 10.11.2020 год.) от Р. Д. Р., действащ чрез процесуалния си представител адв. Д. Г. от Адвокатска колегия Варна против разпореждане № 260825/ 13.05.2020 год. по гр. д. № 1894/2019 г. по описа на РС – Шумен. С атакуваното разпореждане е уважена молба за издаване на изпълнителен лист срещу жалбоподателя Р. Д. Р. за заплащане на издръжка за минал период на детето С. Р. Р., чрез неговата майка и законен представител С. М. М., за периода 29.06.2018 год. – 28.06.2019 год. в размер на по 600 лева месечно, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на решението до окончателното изплащане и ежемесечна издръжка в размер на по 600 лева, считано от 01.07.2019 год. до настъпване на законни предпоставки за изменение или за прекратяване на издръжката (Изпълнителен лист № 555 от 14.05.2020 год.), както и за издаване на изпълнителен лист срещу жалбоподателя за заплащане на издръжка за минал период за детето Б. Р. Р., чрез неговата майка и законен представител С. М. М., за периода 29.06.2018 год. – 28.06.2019 год. в размер на по 700 лева месечно, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на решението до окончателното изплащане и ежемесечна издръжка в размер на по 700 лева, считано от 01.07.2019 год. до настъпване на законни предпоставки за изменение или за прекратяване на издръжката (Изпълнителен лист № 554 от 14.05.2020 год.).

Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че в случая липсва изрично указание на първоинстанционния съд, че допуска предварително изпълнение на решението, поради което последният не е следвало да разпорежда да се издават изпълнителни листи. Излага още, че по делото са постановени привременни мерки относно дължимата от жалбоподателя издръжка, като последният е осъден да заплаща на детето Б. Р. Р. и на детето С. Р. Р., чрез тяхната майка и законен представител С. М. М. ежемесечна издръжка в размер на по съответно 180 лева и 160 лева, считано от 15.10.2019 год. до приключване на производството по гр.д. № 1894/2019 год. по описа на ШРС с влязло в сила решение. Твърди, че за тези суми е издаден изпълнителен лист и е заведено изпълнително дело. Счита, че с издаването на втори изпълнителен лист в рамките на един и същи процес, без да са отменени привременните 1 мерки и без да е налице влязло в сила съдебно решение се стига до неправомерно събиране на суми за издръжка. Моли за отмяна на разпореждането за издаване на изпълнителните листи и обезсилване на последните.

Ответникът по частната жалба е депозирал отговор, в който взима становище по нейната недопустимост, в условие на евентуалност – неоснователност.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, намира са установено от фактическа страна следното:

Пред ШРС е образувано гр. д. № 1894/2019 г. по искова молба на С. М. М. против Р. Д. Р. по чл. 127, ал. 2 СК . С определение № 3278/15.10.2019 г., постановено в производство по привременни мерки относно дължимата от ответника издръжка, ШРС е осъдил бащата Р. да плаща на децата Б. и С., чрез тяхната майка и законен представител С. М. М., месечна издръжка в размер на по съответно 180 и 160 лева, считано от 15.10.2019 год. до постановяване на окончателен съдебен акт, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

На база влязлото в сила определение е издаден изпълнителен лист № 2375/ 06.12.2019 год. по привременните мерки срещу бащата за определената месечна издръжка на децата Б. и С. и е образувано изпълнително дело № 20198920401452 по описа на ЧСИ Х.Г., рег. № 892 на НК, с район на действие Окръжен съд – гр. Варна.

С Решение № 218/ 16.03.2020 год. по гр.д. № 1894 по описа за 2019 година на Шуменски районен съд е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата Б. Р. Р. и С. Р. Р. на тяхната майка С. М. М. , като е определено местоживеенето им по адрес на тяхната майка. Определен е режим на лични контакти между децата и техния баща. Последният е осъден на основание чл.143 от СК да заплаща на малолетното си дете Б. месечна издръжка в размер на по 700 лева, а на малолетното си дете С. месечна издръжка в размер на по 600 лева, чрез тяхната майка и законен представител С. М. М., считано от датата на подаване на исковата молба – 01.07.2019г. до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяко забавено месечно плащане, както и е осъден да заплати месечна издръжка за минало време за периода 29.06.2018 год. - 28.06.2019 год. за детето Б. в размер на по 700 лева, а за детето С. – в размер на по 600 лева, като претенциите с пр.осн. чл. 143 и чл. 149 от СК за двете деца са отхвърлени съответно за горницата над 700 лева до пълния предявен размер от 800 лева за детето Б. и за горницата над 600 лева до пълния предявен размер от 900 лева за детето С..

Постъпила е молба от ищцата за издаване на изпълнителен лист за определените със съдебното решение издръжки. С атакуваното разпореждане № 260825/ 13.05.2020 год. районният съд е уважил подадената молба и издал изпълнителен лист № 554 от 14.05.2020 г. и изпълнителен лист № 555 от 14.05.2020 год. срещу жалбоподателя Р. Д. Р..

Предвид така установената фактическа обстановка настоящата инстанция достигна до следните правни изводи:

2

Съгласно разпоредбите на чл. 406, ал. 1, вр. с чл. 405, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 404, т. 1 ГПК , в производството по издаване на изпълнителен лист съдът проверява, дали е налице посочено в закона изпълнително основание, дали същото е редовно от външна страна, дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, което се сочи като длъжник и дали вече не е бил издаден изпълнителен лист за същата сума. Изпълнителен лист се издава по писмена молба на кредитора по изпълнителното основание, като подаването на молбата не е обвързано със срок. При проверката на изпълняемото право съдът е ограничен само в рамките на данните, извлечени от изпълнителното основание, поради формалната доказателствена сила, с която то удостоверява изпълняемото право. Съдът не може да използва други данни, стоящи вън от изпълнителното основание. Изпълнителният лист трябва да възпроизвежда съдържанието на диспозитива на изпълнителното основание.

В случая изпълнителните листи са издадени въз основа на първоинстанционно съдебно решение, което не е влязло в законна сила, но същото подлежи на предварително изпълнение съгласно разпоредбата на чл. 242, ал. 1 от ГПК. Цитираната норма е императивна и задължава първоинстанционния съд да постанови предварително изпълнение, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Т.е. предварителното изпълнение на решенията, с които се присъждат вземанията, изброени в ал. 1 на чл. 242 от ГПК , е правна последица, която настъпва по силата на закона (ex lege), като законът не дава възможност за преценка - съдът не може да разглежда въпроса да допусне предварително изпълнение или не, той е длъжен да стори това.

Нещо повече, длъжникът, срещу когото е допуснато предварително изпълнение по вземане за издръжка не може да спре изпълнението в тези случаи - чл. 245, ал. 1 ГПК .

Доколкото в настоящия случай е присъдена издръжка, то е изпълнена хипотеза на посочената законова разпоредба, поради което ответникът не само трябва да предполага, но следва да бъде сигурен в това, че при постановяване на осъдително решение за заплащане на издръжка съдът задължително ще допусне и предварително изпълнение по реда на чл. 242, ал.1 от ГПК.

Обстоятелството, че съдът не е постановил изрично такова в диспозитива на съдебното си решение или в нарочно определение, не означава, че първоинстанционното решение в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплаща издръжка на децата си не подлежи на предварително изпълнение, тъй като, както вече беше отбелязано, това е последица, която настъпва по силата на закона. На практика молбата на ищцата за издаване на изпълнителен лист от 13.05.2020 год. има характер и на молба за постановяване на предварително изпълнение на първоинстанционното решение в частта за издръжката, а с обжалваното разпореждане № 260825/ 13.05.2020 год., с което е уважена, съдът е постановил предварително изпълнение на решението касателно присъдените издръжки на осн. чл. 242, ал. 1, предл. 1 от ГПК.

Тъй като съдебните решения, с които се присъждат вземанията, изброени в ал. 1 на чл. 242 от ГПК подлежат на принудително изпълнение и въз основа на тях съдът е длъжен да издаде изпълнителен лист, то правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е разпоредил да се издадат изпълнителен лист № 554 и № 555 и двата от 14.05.2020 год.

На настоящия съдебен състав е служебно известно, че в първоинстанционното производство са постановени привременни мерки относно дължимата от ответника издръжка и е издаден изпълнителен лист по тях, но оплакването на жалбоподателя, че били издадени 2 изпълнителни листа в рамките на един и същи процес, без да са били отменени привременните мерки, което 3 водило до неправомерно събиране на суми, е неоснователно.

Вярно е, че доколкото привременните мерки са израз на защитата, която законът предоставя на децата по време на висящ брачен процес или друг, в който се решават спорове за родителски права и/или дължима издръжка, то същите се ползват с изпълнителна сила и въз основа на определението, с което са постановени се издава изпълнителен лист, както правилно е процедирал първоинстанционния съд, издавайки изпълнителен лист № 2375/ 06.12.2019 год. Привременните мерки, обаче, не се ползват със сила на пресъдено нещо (ППВС № 5/78 г., т.3). Те имат действие до постановяване на окончателно решение, но могат да бъдат отменяни или изменяни от съда, който разглежда делото. С постановяване на дължима издръжка със съдебно решение и допускане на предварително изпълнение на това решение, привременните мерки досежно издръжката се считат отменени ex lege.

На съда е служебно известно и обстоятелството, че срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от бащата Р. Д. Р., по която е образувано в. гр. д. № 217/2020 г. по описа на ШОС. С решение № 260051/ 02.11.2020 год. по горепосочено гр.д. въззивният съд е отменил акта на районния съд в частта, в която е определен режим на лични отношения на бащата Р. Д. Р. с децата Б. Р. Р. и С. Р. Р., като го е разширил, както и в частта относно присъдените издръжки за минало време и за в бъдеще по отношение на двете деца, като по иска с пр. осн. чл. 149 от СК е отхвърлил претенциите съответно за горницата над 400 лева до присъдените 700 лева месечно за детето Б. и за горницата над 300 лева до присъдените 600 лева месечно за детето С., а по иска с пр. осн. чл. 143 от СК е отхвърлил претенциите съответно за горницата над 450 лева до присъдените 700 лева месечно за детето Б. и за горницата над 350 лева до присъдените 600 лева месечно за детето С..

Доколкото пред въззивния съд не е било атакувано първоинстанционното решение в частта, с която родителските права по отношение на двете деца са предоставени на тяхната майка и същото в тази част е влязло в законна сила, то решението на въззивния съд касателно присъдената издръжка е окончателно на основание чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК .

В тази връзка, само за пълнота следва да се посочи, че жалбоподателят в настоящото производство разполага с възможността да се снабди с препис от въззивното решение, влязло в сила в частта му, с която са присъдени издръжки в полза на двете деца, с оглед съобразяването му от съдебния изпълнител.

Предвид изложеното, разпореждане № 260825/ 13.05.2020 год. по гр. д. № 1894/2019 г. по описа на РС – Шумен, с което е уважена подадената молба за издаване на изпълнителни листи, се явява правилно и законосъобразно, а депозираната срещу него жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.