Решение № 575 от 09.07.2025, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 575 гр. Благоевград, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Д. Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Г. като разгледа докладваното от Д. Р. Беровски Гражданско дело № 20231210102465 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Предмет на разглеждане е исковата молба на Д. А. Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ***** срещу *** Г. К., ЕГН ********** и А. А. К., ЕГН **********, и двете с адрес *****.

При условията на обективно кумулативно съединяване са предявени следните искове:

1) ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, с който се претендира да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 60 кв.м. (тонирани в жълто на геодезическо заснемане от м. май 2019год.), представляваща част от Поземлен имот с идентификатор *** недвижим имот, индивидуализиран в исковата молба, както и ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищеца владението върху тези 60 кв.м. от него.

2) ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, с който се претендира да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 45 кв.м. (тонирани в зелено на геодезическо заснемане от м. май 2019год.), представляваща част от Поземлен имот с идентификатор ***, индивидуализиран в исковата молба, както и ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищеца владението върху тези 45 кв.м. от него.

3) осъдителен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата от 6000 лв. (част от общата сума 39 504 лв.), представляваща обезщетение за лишаване от ползването на горепосочените реални части от имотите за периода от 01.05.2019г. до 01.11.2023г.

В рамките на 1-месечния срок по чл. 131 ГПК от ответниците е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който предявените искове се оспорват като неоснователни.

Настоящият съдебен състав е констатирал също, че в отговора на исковата молба е обективиран и инцидентен установителен иск за установяване спрямо ищеца, че наследодателят на ищеца **** не е била собственик на процесните недвижими имоти.

Съдът, след служебна проверка, извършена по реда на чл. 129, ал. 1 ГПК, е констатирал, че исковата молба е нередовна, поради което на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, с Разпореждане № 1017 от 05.04.2024г., постановено по настоящото дело, на ответниците (насрещни ищци) са били дадени съответни указания за отстраняване на установените нередовности, които изрично са били посочени в цитираното разпореждане. Предоставен е 1-седмичен срок.

Отправено е и предупреждение за неблагоприятните последици, които ще настъпят при 1 неизпълнение на указанията.

Видно от приложената по делото разписки, препис от разпореждането за оставяне на инцидентния установителен иск без движение е било редовно връчено на насрещните ищци, чрез техния процесуален представител адв. М. *** на 13.05.2024г.

На 17.05.2024г. адв. *** депозирала молба, с която е на основание чл. 63, ал. 1 ГПК да й бъде продължен срокът за отстраняване на нередовностите. С ръкописно разпореждане от 20.05.2024г., обективирано върху молбата, е продължен срокът за остраняване на нередовностите с 1 седмица, т.е. до 27.05.2024г.

Срокът за отстраняване на нередовностите е изтекъл на 27.05.2024г. В продължения им по реда на чл. 63 ГПК срок ответниците (ищци по инцидентния установителен иск) не са отстранили нередовностите, констатирани с Разпореждане № 1017 от 05.04.2024г.

Ето защо с влязло в сила Определение № 1059 от 04.06.2024г. постановено по настоящото дело, е върнат предявеният инцидентен установителен иск, като производството по отношение на него е прекратено.

Ищецът твърди, че е собственик на основание договор за покупко-продажба от 19.04.2018г., обективиран в нотариален акт № 159, т. I, рег. № 4202, д. № 119/2018г. на нотариус ****, на недвижими имоти с идентификатори *** и ***, които са подробно и надлежно индивидуализирани в исковата молба. Поддържа, че праводателят му **** бил придобил правото на собственост върху процесните имоти на основание земеделска реституция. Заявява, че ответниците били оградили с лека ажурна ограда и ползвали югоизточната част и от двата имота с приблизителна площ от 105 кв.м., от които 60 кв.м. от имот с идентификатор *** и 45 кв.м. от имот с идентификатор ***. Смята, че ответниците без основание владеят горепосочените части от процесните имоти. Иска да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на горепосочените кв.м. от двата имота, както и ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищеца владението върху тези кв.м. Претендира също така ответниците да му заплатят солидарно сумата в размер на 6000 лв. (част от общата сума от 39 504 лв.) за периода от 01.05.2019г. до 01.11.2023г., представляваща обезщетение за ползване без основание на процесните реални части от имотите.

Ответниците оспорват предявените искове с доводи, че: праводателят на ищеца - ****, не е могъл да прехвърли правото на собственост, тъй като самият праводател не го е притежавал; техният наследодател **** е бил придобил правото на собственост на спорните реални части на основание предоставено му право от Благоевградския общински народен съвет акт от 1969г. и с предоставено право на строеж със заповед от 11.08.1976г.; придобили въпросните реални части на основание давностно владение, установено от техния наследодател през 1976г. и продължено от тях до настоящия момент.

Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са следните искови претенции:

- искове с правна квалификация чл. 108 ЗС, имащи за предмет установяване на правото на собственост на ищеца върху процесните недвижими имот, както и за осъждане ответниците да предаде владението върху общо 105 кв. от имотите, от които 60 кв.м. от имот с идентификатор *** и 45 кв.м. от имот с идентификатор ***., разположени в югоизточната част на имотите.

- иск с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД, имащ за предмет осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 6000 лв. (част от общата сума от 39 504 лв.), представляваща обезщетение за лишаване от ползване на спорните реални части от имотите за периода от 01.05.2019г. до 01.11.2023г.

1. Относно исковете по чл. 108 ЗС.

Предявените ревандикационни искове са допустими.

2

Основателността на предявените ревандикационни искове с правно основание чл.108 ЗС, се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: ищецът да е титуляр на правото на собственост върху процесните недвижими имоти на заявеното правно основание – договор за покупко-продажба от 19.04.2018г., обективиран в нотариален акт № 159, т. I, рег.

№ 4202, д. № 119/2018г., на нотариус ****, като 105 кв.м. от същите, от които 60 кв.м. от имот с идентификатор *** и 45 кв.м. от имот с идентификатор ***., разположени в югоизточната част на имотите, да се владеят или държат без правно основание от ответниците, т.е. ищецът да е лишен от упражняването на фактическа власт, като елемент /правомощие/ от правото си на собственост.

Специфичното в настоящия казус е, че предвид оспорването на неговите права от страна на ответниците, ищецът следва да докаже, че и неговият праводател и продавач по договора за покупко-продажба **** е бил собственик на имотите.

Следователно първо следва да се изследва въпросът дали праводателят на ищеца **** е била собственик на процесните имоти. В тази връзка **** се е легитимирала като собственик на имотите съгласно Решение № 2870/10.12.2013г. на Общинска служба по земеделие – гр. Благоевград (ОЗС) за възстановяване правото на собственост на наследниците на ****. върху земеделски земи в съществуващи (възстановими стари реални граници) в землището на гр. Благоевград на процесните два имота с идентификатори *** и ***. Ответниците по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК поискаха да се извърши косвен съдебен контрол за законосъобразността на горепосоченото решение на ОСЗ, като тази връзка въведоха и доводи, че този административен акт е нищожен и материално незаконосъобразен.

При това положение ищецът следва да установи, че неговият праводател **** е реализирал фактическия състав на придобивното си основание, а именно, че е наследник на ****. и че налице валиден и законосъобразен акт на ОСЗ за земеделска реституция на процесните имоти. За изясняване на тези спорни въпроси по делото бе приета в цялост административната преписка по издаване на гореописания административен акт, а именно преписка № Г 2995/23.10.2006 година, бяха приети и множество други писмени доказателства, бяха допуснати и назначени основна и допълнителна съдебно-технически експертизи, изготвени от вещото лице лице инж. И. Д. ****.

От приетото Удостоверение за наследници с изх. № 4386 от 23.10.2024г., издадено от длъжностно лице при Община Благоевград, се установява, че праводателят на ищеца **** е наследник по закон на ****.. Това е така, защото **** дъщеря на починалото лице.

Наследници на ****. са били неговата съпруга *****., починала на 21.10.1948г. и неговият син ****., починал на 29.04.1989г., който приживе през 1977г. се е отказал от наследството на баща си ****..

В настоящия случай реституционната процедура е инициирана със заявление, вх. № Г 2995 от 23.10.2006г., депозирано от ****, в качеството й на наследник на ****., с което е било поискано възстановяване на правото на собственост върху два имота, единият от които нива, а вторият овощна градина, находящи се в землището на Благоевград, в местността „Сапунджи дере“, с обща площ от 1,5 декара. За доказване правото на собственост на ****. заявителят е представил Решение от РС – Благоевград № 855/06.03.2006 година, постановено по гр.д. № 1017г., с което на основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е било признато по отношение на ОСЗ-Благоевград, че наследниците на ****. и ****. имат право да поискат възстановяването правото им на собственост въру два имота в процесната местност „Сапунджи дере“, с обща площ от 3 декара. Към преписката пред ОСЗ била приобщена и Декларация за притежавани непокрити земеделски имоти от ****., както и Удостоверение за наследници № 000756/18.04.2006 година, от което отново е видно, че праводателят на ищеца **** е наследник по закон на покойния й баща ****..

В хода на реституционната процедура е бил постановено Решение № 1783 от 24.09.2009г. на ОЗС Благоевград, с което е било признато правото на собственост на наследниците на 3

****. върху земеделски земи в съществуващи (възстановими стари реални граници) в землището на гр. Благоевград на процесните два имота. Доводите на ответниците, че в случая реституцията е приключила с издаването на Решение № 1783 от 24.09.2009г., а не с Решение № 2870/10.12.2013г., не могат да бъдат споделени. В тази връзка съдът намира, че Решение № № 1783 от 24.09.2009г. на ОЗС Благоевград е само признавателно, предварително решение, с което единствено се признава правото н реституция (въз основа на доказателства по чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ и/или съдебно решение) върху претендиран имот. В соченото Решение № 1783 от 24.09.2009г. липсва описание на имотите с посочване на тяхното местоположение, границите, съседите, като към същото липсва и приложена скица.

В този смисъл реститиционната процедура е приключила с Решение № 2870/10.12.2013г., с което е била възстановена правото на собственост на наследниците на ****. върху процесните имоти, като същите са индивидуализирани по надлежен начин в това решение, като към него има и скица на имотите.

Преди да се пристъпи към разглеждането на валидността на оспорваното решение от 10.12.2013г. е необходимо да бъде даден принципен отговор на въпроса кога един административен акт следва да се счита за нищожен, което ще бъде и изходна база за формирането на фактическите и правните изводи по конкретното дело. Макар обсъжданото понятие да е легално (т. е. понятие на действащото право), същото не е легално дефинирано.