Решение № 82 от 16.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Пловдив, 16.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20235300502080 по описа за 2023 година Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е Решение №2647 от 09.06.2023г. на ПРС, пети бр.с, постановено по гр.д.№9506/2022г., с което са отхвърлени предявените от П.

Д. С., с ЕГН: ********** против А. Л. С., с ЕГН: **********, обективно съединени искове: с правно основание чл.59, ал.9 от СК за предоставяне упражняването на родителските права върху детето Д. А. С. с ЕГН********** на нейната майка П. Д. С., с ЕГН: ********** и постановяване детето да живее в жилището на майката на адрес: ***, като съдът определи режим на лични контакти на Д. с бащата; за осъждане на А. Л. С., с ЕГН:

********** да заплаща издръжка в размер на 250лв на малолетното си дете Д.

А. С., чрез нейната майка П. Д. С., с ЕГН: **********, считано от датата на предявяване на иска до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване; иск с правно основание чл.127а СК - за заместване на съгласието на бащата А. Л. С. за пътувания на детето Д. А. С. с ЕГН********** извън територията на Република България за неограничен пътувания на календарната година, за неограничен период на всяко пътуване 1 до посочените държави, придружавана от своята майка, до навършване на пълнолетие на детето. С постановеният съдебен акт П. Д. С., с ЕГН:

********** е осъдена да заплати по сметка на Районен съд – Пловдив сумата от 40,00 лв. /четиридесет лева/, представляваща окончателна държавна такса в производството пред първата инстанция.

Жалбоподателката П. Д. С., с ЕГН: **********, чрез процесуалния и представител адв.И. Х. обжалва решението на първоинстанционния съд като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при неправилна преценка на събраните по делото доказателства, по съображения подробно изложени в жалбата. Моли възззивният съд да отмени решението на първата инстанция, като вместо него да постанови ново, с което да уважи предявените искове, доколкото е налице промяна на обстоятелствата по смисъла на закона, налагащи предоставяне упражняването на родителски права по отношение на детето Д. на майката П. Д. С.. Претендират се направени пред двете инстанции разноски, съгласно представения списък по чл.80 ГПК.

ВъззИ.емата страна А. Л. С., с ЕГН: **********, чрез процесуалния си представител адв. Е. оспорва жалбата и наведените в нея твърдения като неоснователни, моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. Претендира направени пред настоящата инстанция разноски, представляващи договорен и изплатен адвокатски хонорар в размер на 200лв..

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Установено е по делото от фактическа страна, че страните са родители на детето Д. А. С., родена на ***г. Гражданският брак между страните е прекратен по взаимно съгласие с Решение № 3106/25.09.2015 г. постановено по гр.д. № 4725/2015 г. на РС гр.Пловдив, ІV бр.с , като съгласно постигнатото споразумение упражняването на родителските права 2 върху детето Д. е предоставяено на бащата, а на майката е определен подходящ режим на лични отношения с детето. С постигнатото споразумение П. Д. С. се е задължила да заплаща издръжка за малолетната си дъщеря, чрез нейния баща, в размер на 110.00 лв месечно.

В обстоятелствената част на исковата молба, ищцата твърди, че след развода е заминала да живее и работи във В., и тъй като там нямала собствено жилище, се съгласила родителските права върху малолетната им дъщеря Д. А. С., ЕГН **********, да бъдат предоставени на ответника.

Сочи, че заплащала редовно издръжката и предоставяла допълнително средства за нуждите на детето за извънкласни дейности, облекло, почивки и екскурзи. След прекратяване на бракът им, ответникът А. С. заживял на съпружески начала със С. М. в жилището, в което живее с дъщеря им и сина им. Твърди, че по думи на дъщеря и Д., С. се държала лошо с детето, постоянно се карала с ответника, като изтъквала обстоятелството, че „хранила дъщеря му" и така детето ставало свидетел на ежедневни скандали. Навежда твърдения, че А. С. злоупотребява с алкохол; не поддържа лична хигиена и по този начин служи за лош пример на детето им; в жилището му не се поддържа добра хигиена - било мръсно и разхвърляно. Д. била лишена от всякакви културни и спортно- развлекателни събития, не ходила на почивки с баща си, нямала никакъв социален живот.

От друга страна, ищцата твърди, че в началото на 2022г. е закупила имот в гр.О., В., представляващ- двуетажна къща с три отделни спални, всекидневна, кухня, двор, с чисто ново обзавеждане и специално приготвена детска стая за Д.. В съседната къща живеел брат и - С. Д. Т. със семейство си, който при нужда можел да и помага в грижите за Д.. В гр.О. имало българска общност и били създадени много развлечения, и извънкласни занимания за децата на български език. Д. учила английски език от първи клас и имала едно добро ниво на владеене на езика, но при необходимост, английските училища, предоставяли възможност за децата, които не владеели добре английски език, да се приобщават чрез посещаване на допълнителни занимания. С оглед на обстоятелството, че Д. навлиза във възраст, в която трябва да формира съзнание и навици за реализацията й в обществото, което се постига посредством възпитание и образование, а към момента бащата служел за лош пример на детето и бил създал условия за конфликтна среда на живот на същото, то ищцата счита, че са налице изменение на 3 обстоятелствата по смисъла на разпоредбата на чл.59 ал.5 СК, поради което моли съдът да предостави упражняването на родителските права по отношение на детето Д. на нея, като постанови дъщеря и да живее в нейния дом на адрес ***, а на бащата да се определи режим на лични отношения с детето, съобразен с обстоятелството, че детето ще живее във В.. Претендира се издръжка за малолетното дете в размер на 250лв, считано от дата на предявяване на настоящия иск в съда до навършване на пълнолетие на дедето платима от 1-во до 5-то число на месеца, както и да бъде заместено съгласието на бащата А. Л. С. за пътувания на детето Д. А. С. извън територията на Република България - неограничен брой пътувания в календарна година, в държавите - членки на Европейския съюз, както и във В., Република Турция, САЩ, Канада, Русия и други без ограничение, за неограничен с период на всяко пътуване, придружавана от своята майка и законен представител П. Д. С. до навършване на пълнолетие на Д. А. С..

Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва като неверни фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, както по отношение полаганите от него грижи за детето и условията за живот и развитие в дома му, така и твърденията относно родителката грижа и отговорност на ищцата.Твърди, че ищцата е напуснала дома им и двете им деца, когато Д. била на 2 години. Ответникът останал сам с грижата за децата - син на 14 години и малко момиченце. През годините успешно успял да се справи с отглеждането и възпитинието на децата им. Децата му били здрави, умни и добри, възпитани, задълбочени, ведри и спокойни. През изминалите години ответникът създал спокоен и сигурен дом за децата си. Живеел на съпружески начала със С. М. - отговорен и съвестен човек, с личен и професионален авторитет, която децата му уважавали и към която били привързани. Жилището , в което живеели, е апартамент с три стаи и кухня, като всеки от семейството му имал необходимата площ и място, което било само за него. Дъщеря му имала самостоятелна стая в жилището и така било още откакто майка й ги напуснала.. Доскоро синът им и неговата приятелка живеели в дома му, но те се отделили, за да градят отделно семейство.

Отношенията между Д. и С. М. били близки, емоционално топли и изпълнени с уважение. Д. било заобиколена с обич от всички - както от тях, така и родителите и роднините на ответника. Родът им бил задружен и сплотен, и при нужда ответникът можел да разчита на помощ в посрещане нуждите на 4 детето и организиране на извънкласните му занимания.. Д. била отлична ученичка, имала много приятели, добри оценки в училище, амбиции да се развИ., да учи. Детето имало социален живот и посещавало с ответника, с други членове на семейството им, с близки и приятели, всякакви културни и развлекателни събития. Твърди, че никога не се е противопоставял Д. да пътува и да бъде през лятото с майка си във В. в режима за лични отношения, доколкото изцяло в интерес на детето е да подържа здрава и емоционална връзка връзка с майка си. Ответникът оспорва родителския капацитет на ищцата. Твърди, че майката няма силите, постоянството, разбирането и ценностната система да постави интересите на детето над своите интереси.

Ищцата не поддържала контакт с ответника - дори когато си идвала в България и искала да вземе Д., в повечето случаи ответникът разбирал това от дъщеря си. Ответникът осъжда липсата на комуникация между родителите, както и факта, че ищцата поставяла детето пред дилемата да реши при кой от двамата родители иска да живее. Ищцата не давала никаква конкретна информация за условията и възможностите, които имала да отглежда детето им във В.. Същата била там повече от 8 години, но едва сега пожелала да вземе детето при себе си. Навежда твърдения, че само по себе си покупката на жилище, не е аргумент за по-добър живот на детето там.. Ищцата не давала данни за местоработата си, за отдалечеността й от жилището, за работното и време, нямало никакви информация за училище, медицински заведения, културни центрове и други подобни в близост до дома й. Ищцата била късен емигрант, със средно образование и нискоквалифицирана работа в месокомбинат, поради което счита, че във В. дъщеря им няма да има среда за развитие, равностойна на средата й тук, поради което не е в интерес на детето да живее при майка си във В.. Моли съда да отхвърли претенциите на ищцата, като неоснователни и недоказани.

Първоинстанционният съд е приел, че не е налице е трайно, съществено изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 от СК, при които е постановено Решение № 3106/25.09.2015 г. по гр.д. № 4725/2015 г. на РСПловдив, ІV бр.с., поради което е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.59 ал.9 СК, ведно със обективно съединените с него искове за заплащане на издръжка и заместване съгласието на бащата при пътувания на детето Д. в чужбина.

5

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/

В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. След преценка на доказателствата по делото, настоящият съдебен състав изцяло възприема фактическата обстановка установена от районният съд. Същата се подкрепя от събраните както пред първата, така и пред настоящата инстанция доказателства. Съгласно разпоредбата на чл.59 ал.9 СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на Дирекция "Социално подпомагане" или служебно може да измени постановените по рано мерки и да определи нови. Съобразявайки ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г. настоящият състав приема, че следва да извърши преценката по чл.59 ал.9 СК при следните принципни положения, за които съдът следи служебно: за ефикасността на взетите мерки и за правилното упражняване на родителските права, като съобразява промени, изразяващи се в - невъзможност да се изпълни решението поради поведение на самото дете; нерационален режим, като в течение на изпълнението му мерките са се оказали неблагоприятни за детето; болест на детето и невъзможност за прилагане на мерките и други случаи. От значение за спора се явяват промените, изразяващи се в промяна на положението на детето, като влошаване условията при родителя, на когото е предоставено детето, или пък подобряване условията на живот при другия родител, като под условия на живот се разбират не само жилищните и битовите условия, но и социалната среда и другите обстоятелства, като изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права поради заболяване, осъждане на лишаване от свобода за дълъг срок, напускане пределите на страната ; загубване на родителския авторитет или фактическа невъзможност родителят да се справи с лоши прояви на детето, а другият родител е в 6 състояние да повлияе положително; повторно встъпване в нов брак на единия от двамата родители с трето лице. От значение за спора са изменените обстоятелства, като отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия родител или обратно; пречки на родителя, който отглежда детето, за осъществяване на личните отношения с другия родител; невръщане на детето след осъществяване на личните отношения от родителя, на когото не са предоставени за упражнение родителските права, или пък нарушаване по различни начини режима на детето, включително неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на детето. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото.