Решение № 6949 от 14.11.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6949 гр. София, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Анна Кофинова при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно гражданско дело № 20241100508599 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 437 ГПК, вр. чл. 435, ал. 4 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 8335/28.06.2024 г. на М. С. Л., чрез адв.

Л. С., срещу разпореждане от 02.04.2024 г. на ЧСИ М.Ц., рег. № 840 към КЧСИ, по изп. д. № 20248400400359, в частта, с която е наложена възбрана върху поземлен имот ***, ведно с построените в него сгради, находящ се в гр. ****.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като се иска неговата отмяна. Сочи се, че жалбоподателят владее процесния имот повече от 40 години преди налагане на възбраната и за него същият се явява единствено жилище. Заявява се, че данъчната декларация, на която се е позовал съдебният изпълнител в мотивите на обжалваното разпореждане, е подадена лично от самия жалбоподател, като основанието за това е била смъртта на баща му С. Л.. Сочи се, че по указание на служителите в отдел „Местни данъци и такси“ при основание „наследство“ М. Л. е написал имената на всички законни наследници на наследодателя си С.

Л.. Според жалбоподателя от съдържанието на декларацията се установява, че към момента на подаването й в имота живеят М. Л., Л. Л. и В. С.а. Счита, че подадената от него декларация не означава, че длъжникът И. Л. също е приел наследството на общия им наследодател. Сочи, че единственото действие на И. Л. след смъртта на баща им е извършеният отказ от наследство. Заявява, че с брат си Л. Л. са в процедура по доброволна делба на имота, като брат им И.

Л. от години не е владял и не е ползвал имота, нито е имал претенции относно него.

1

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК са постъпили писмени възражения от взискателя „Обединена българска банка“ АД, в които се излагат съображения за неоснователност на жалбата. Сочи се, че съгласно чл. 32, ал. 5 ЗМДТ подадената в срок декларация от един наследник ползва и останалите наследници, поради което е ирелевантно, че декларацията е подадена от М. Л., а не от длъжника И. Л..

Представени са мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК от ЧСИ М.Ц., в които се изразява становище за неоснователност на жалбата.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не е постъпило становище от длъжника И.

С. Л..

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените в жалбата доводи за пороци на атакувания съдебен акт, становището на насрещната страна и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл.

436, ал. 1 ГПК (доколкото не може да се установи кога третото лице е узнало за обжалваното действие), срещу подлежащ на съдебен контрол акт и отговаря на изискванията на чл. 436, ал. 4, вр. чл. 260 ГПК и чл. 261 ГПК, с оглед на което е редовна и процесуално допустима.

Производството по изп. д. № 20248400400359 по описа на ЧСИ М.Ц. е образувано по молба на „Обединена българска банка“ АД с приложен изпълнителен лист № 772 от 10.01.2024 г., издаден по ч.гр.д. № 69328/2023 г. по описа на СРС, ГО, 48-ми състав, с който И. С. Л., ЕГН **********, е осъден да заплати на „Обединена българска банка“ АД суми в общ размер на 203 515,57 лева, дължими по Договор за овърдрафт от 20.11.2019 г.

С разпореждане от 02.04.2024 г. по изп. д. № 20248400400359 по описа на ЧСИ М.Ц. е наложена възбрана върху 1/8 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 736 кв.м., номер по предходен план 645, кв. 61, парцел XII, ведно с построените в него сгради, находящ се в гр. ****, собственост на длъжника И. С. Л..

Установява се от нотариален акт за покупко-продажба № 18, т. I, дело № 39/1960 г. от 25.01.1960 г., приложен по изпълнителното дело, че Стефчо Л. С. е придобил собствеността върху празно място от около 736 кв.м., находящо се в с. Дунавци, обл. Видин, съставляващо парцела VIII-593 в кв. 56 по плана на същото село.

От декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 5504007051/10.12.2019 г. се установява, че М. С. Л. е декларирал, че е собственик въз основа на наследяване на 1/8 ид. ч. от следния недвижим имот: УПИ № 12, с кадастрален № 645, кв. 61, находящ се в гр. ****. В декларацията е посочено, че имотът е съсобствен при следните квоти: Л. С. Л. – 1/8, В. К. С.а – 5/8, И. С.

Л. – 1/8, М. С. Л. – 1/8.

По изпълнителното дело е постъпил заверен препис от определение № 833/07.05.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 945/2024 г. по описа на РС-Видин, с което е разпоредено в особената книга на РС-Видин да се впише 2 направеният от И. С. Л., ЕГН **********, отказ от наследството на С. Л. С., ЕГН **********.

С разпореждане от 17.06.2024 г. по изп. д. № 20248400400359 по описа на ЧСИ М.Ц. е постановен отказ да бъде вдигната наложената възбрана върху 1/8 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № ***, ведно с построените в него сгради, находящ се в гр. ****, собственост на длъжника И.

С. Л..

По делото пред настоящия съд не са ангажирани допълнителни доказателства от страните. Приложеното към жалбата копие на декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 5504007051/10.12.2019 г. е било събрано като доказателство по изпълнителното дело, предвид което не е постановено повторното му прилагане по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 4 от ГПК всяко трето лице, в чието владение се намира недвижимият имот към момента на налагане на възбраната, може да обжалва действията по принудителното изпълнение, които са насочени върху този недвижим имот, като жалбата не се уважава, ако се установи, че към момента на възбраната имотът е бил собственост на длъжника по изпълнението.

Предмет на производството по чл. 435, ал. 4 от ГПК е законосъобразността на действията на съдебния изпълнител, а не решава въпроса за собствеността на имота. Последният се изследва от съда само доколкото същото е необходимо, за да се изследва процесуалното действие на съдебния изпълнител. Решението в производство по чл. 435 от ГПК не формира сила на пресъдено нещо по въпроса за собствеността върху имота и така, ако жалбата по чл. 435, ал. 4 от ГПК бъде отхвърлена за третото лице стои открита възможността да предяви иск по чл. 440 от ГПК, ако са налице останалите предпоставки за същото /в този смисъл т. 4 от ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС/.

Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото не се установява жалбоподателят да е във владение на процесния имот, нито да притежава права върху него, които да са противопоставими на длъжника в изпълнителното производство. По делото не са ангажирани никакви доказателства, че М. С. Л. владее поземлен имот с идентификатор № ***, ведно с построените в него сгради, находящ се в гр. ****.

Обстоятелството, че посоченият адрес е вписан като постоянен и настоящ такъв на жалбоподателя в регистъра на населението, не е годно да обуслови извод в обратен смисъл. Данни за владението върху имота не се съдържат и в представената по делото данъчна декларация. Същата има за предмет информация относно правото на собственост или ограничено вещно право върху недвижим имот, която задълженото лице декларира пред компетентния орган с оглед определяне на облагаемата основа и размера на годишния данък върху недвижимите имоти. С оглед това в декларацията не се съдържат данни относно обстоятелството кое лице обитава имота, респ. осъществява фактическа власт върху него.

В допълнение следва да се посочи, че съдът е препятстван да формира 3 изводи и относно правото на собственост върху процесния имот досежно длъжника И. С. Л. и жалбоподателя М. С. Л., доколкото се твърди, че С. Л. С. – лицето, в полза на което е наличен титул за собственост, е починал, но по делото липсва доказателство за настъпване на смъртта му, както и относно кръга на неговите наследници по закон.

По тези съображения жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ЧЖ-IVГ въззивен състав РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 8335/28.06.2024 г. на М. С.

Л., чрез адв. Л. С., срещу разпореждане от 02.04.2024 г. на ЧСИ М.Ц., рег. № 840 към КЧСИ, по изп. д. № 20248400400359, в частта, с която е наложена възбрана върху поземлен имот ***, ведно с построените в него сгради, находящ се в гр. ****.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4