Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 98 от 19.03.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Търговско дело 16/2023
Вид
Решение № 98
Подписан
19.03.2024
В сила
05.12.2024
Състав
Румяна Атанасова Танева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Стара Загора, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ат. Танева при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Търговско дело № 20235500900016 по описа за 2023 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.432 КЗ във вр.чл.45 ЗЗД – за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и акцесорна претенция с правно основание чл.86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 31.12.2021 г. около 18:00 ч. по път *****. източно от разклона за с. * се е движил л.а. марка „*“ модел “*“ с peг.

№ *, управляван от М. К. М., който нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал ПТП. В резултат на настъпилото ПТП А. Й., пътник в автомобила, е получил телесни увреждания.

Във връзка с процесното ПТП е взето административно отношение.

Посочва се, че причина за настъпване на произшествието са допуснатите от водача на л.а. „*“ М. М., нарушения на правилата за движение по пътищата, поради което в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на виновния водач М. М. и настъпилите общественоопасни последици причинените телесни увреждания на А. Й..

Посочва се, че за увреждащият л.а. с peг. № *, управляван от М. М. има сключена застраховка

“Гражданска отговорност”

, з.п.

№

BG/22/121000182617, със срок на валидност една година, считано от 11.01.2021 г. до 11.01.2022 г. със ЗК „*“ АД, гр. София.

1

В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалият А. предявил претенцията си за изплащане застрахователно обезщетение пред ЗК „*“ АД и представил всички документи, с които е разполага, с писмо получено от застрахователя на 09.02.2022 г. По случая е заведена щета № 0000-1000-03-22-7106/17.02.2022 г., по която застрахователят не е изплатил обезщетение.

В резултат на процесното ПТП пострадалият А. Й. е получил следните травматични увреждания: изкълчване на лява раменна става; счупване на туберкула на лява раменна кост; контузия на гръден кош; масивно охлузване и кръвонасядания по лява подбедрица; множество травми и наранявания по глава, тяло и крайници; психически стрес.

След инцидента на 31.12.2021 г. А. Й. е прегледан в СО, лист за преглед № 1377/31.12.2021 г. След извършения преглед, направена е ехография и рентгенография, с диагноза: контузия на гръден кош, изкълчване на лява раменна става, счупване туберкула на лява раменна кост. Поставена е имобилизация с ортеза, която следва да се носи най-малко 30 дни.

На 06.01.2022 г. поради продължаващи болки е направен преглед от д-р П., съгласно СУ № 10/2022 г. са установени гореописаните увреждания, както и масивно охлузване и кръвонасядания по лява подбедрица.

Твърди се, че в резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП А. Й. търпи силни болки и много страдания. Възстановяването от получените при процесното ПТП увреждания продължава и към настоящия момент, не се чувства добре физически и емоционално. Преди процесното ПТП А. бил в добро здраве, изключително деен и енергичен човек, но след инцидента животът му се променя. Времето, в което е лишен от обичайния си начин на живот му се отразява психически и физически. Сега изпитва цялостен дискомфорт вследствие на получените травми, както и последващи болки, които продължават и към настоящия момент, за дълго време е бил напрегнат, с нарушения на съня, като не е в състояние да се натоварва психически и физически. Освен болките ищецът изживява и силен стрес при процесния пътен инцидент, който завинаги ще остане в неговото съзнание.

Счита се, че причинените неудобства, болки, страдания и психически стрес, на пострадалия следва да бъдат компенсирани. Твърди се, че вредите на ищеца са в резултат виновното поведение на водача на увреждащия 2 автомобил с peг. № *, а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото ЗК „*“ АД. Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което за ищеца е налице правен интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените неимуществени и имуществени вреди. Твърди се, че претендираната сума е съобразена от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки, страдания и психически стрес от причинените травматични увреждания, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Предвид изложеното, моли съда да осъди ответника ЗК „*“ АД, да заплати обезщетение на А. А. Й. в размер на 25 100 лева, частичен иск от 40 000 лева, за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, търпени болки и страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания при процесното ПТП.

Претендира се законна лихва върху сумата, считано от 07.01.2022 г. датата, на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, вр с.чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане.

Претендират се направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС, като исковата молба да се счита за списък на разноски.

В съдебно заседание от 29.11.2023 г. съдът е допуснал на основание чл. 214 ГПК изменение на петитума на предявения иск за неимуществени вреди, като увеличава същия от 25 100 лв. на 40 000 лв., частичен иск от 40 000 лв. за причинените неимуществени вреди на А. А. Й., изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на ПТП от 31.12.2021 г., при което са причинени телесни повреди, ведно със законната лихва върху сумата, така както е претендирана до окончателното издължаване.

С отговора на исковата молба застрахователят оспорва изцяло предявените срещу застрахователното дружество искове по основание и размер, като счита, че същите са неоснователни и завишени по размер, по следните съображения:

3

На първо място се оспорва активната материално-правна легитимация на А. А. Й., ЕГН **********, тъй като същият не е посочен, в качеството на пострадало лице в представения Констативен протокол № 327р-16910/31.12.2021 г. на РУ-Раднево. Посочва се, че по случая няма образувано досъдебно производство за изясняване на случая, нито има данни за образуване на наказателно общ характер дело, каквото се образува, когато има пострадало лице със счупване на лява рамена кост, по аргумент от чл. 300 от ГПК. Не са описани имуществени вреди извън автомобила, няма щети и по автомобила.

Оспорва се виновното и противоправно поведение от водача на л.а.

„* *” с peг. № *****. Посочва се, че няма данни за влязла в сила присъда срещу водача М. К. М., чиято отговорност се твърди, че е застрахована при ответника „ЗК” АД. В представения Констативен протокол няма посочени обстоятелства и причини за ПТП. Навеждат се доводи, че трети участник е станал причина за ПТП. Навеждат се доводи, че към момента на събитие ищецът А. А. Й. е управлявал автомобила, травма на ляво рамо кореспондира, за такава получена от водача на автомобила при страничен удар отпред и в ляво. Посочва се, че за изясняване на причините и последствията е образувано ДП.

Пред „ЗК“ АД във връзка с претенцията на А. А. Й., ЕГН ********** е образувана преписка по щета № 0000- 1000-03-22-7106/17.02.2022 г., по която са изискани конкретни документи, удостоверяващи място и причини за настъпване на събитие, последствия, записани в Протокол за оглед, АТЕ, СМЕ, заключителен акт /присъда; наказателно производство/ по наказателната преписка, удостоверяващи вината на водача за настъпилото събитие и настъпилите неблагоприятни последици от събитието. По преписката не е представена банкова сметка на пострадалия, съгласно изискванията на чл. 380, ал. 1 от Кодекса за застраховането, застрахователят не е изпадал в забава, неоснователна е претенцията за лихви от дата 07.01.2022 г., седмица след събитие.

Оспорва се причинно-следствена връзка между събитието от 31.12.2021 г. и всички претендирани неимуществени и имуществени вреди от ищеца. Оспорват всички твърдения, наведени с исковата молба за претърпени болки и страдания и емоционални състояния, както и връзката 4 им с описаното събитие. Оспорва се твърдението, наведено с исковата молба за счупване на туберкула на лява раменна кост, изкълчване на лява раменна става, множество травми по цялото тяло и психически стрес. Посочва се, че е представено е искане за образна диагностика, но няма разчитане на такава.

Заявява се, че представената частна експертиза, наречена Съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 10/2022 г. няма доказателствена тежест в настоящия процес и не може да бъде разглеждана и кредитирана. Тя не е първичен медицински документ, изготвена е седмица след процесното събитие.

Навеждат се доводи, че А. А. Й. има принос над 50 % за претърпените вреди и за настъпването на травматичните увреждания, тъй като се е возил в МПС, без да постави обезопасителен предпазни колани, в нарушение разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата. Посочва се, че основната функция на коланът е да обездвижи и обезопаси тялото на пътника при настъпването на внезапен удар. Поддържа се, че фиксирайки тялото си към седалката с колан, А. А. Й. нямаше да получи описаните наранявания в различни части на тялото и главата. Главата на ищеца се е движела свободно в купето на автомобила и е достигнала до твърди части, които са се намирали на разстояние повече от 40 см. Ищецът е пострадал в процесното ПТП, предимно поради причината, че е пътувал в МПС без да постави предпазен колан.

Посочва се, че тези обстоятелства и факти следва да бъдат отчетен при реализиране гражданската отговорност на виновния за ПТП водач на МПС, респективно на неговия застраховател, в частта за определяне размера на обезщетението, дължимо на пострадалите лица. На основание чл. 57, ал. 2 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди на увредените лица следва да бъде намалено.

Поддържа се, че размерът на претендираните с исковата молба застрахователни обезщетения за неимуществени вреди като последица от процесното ПТП е завишен и несъответстващ на принципа за справедливост, предвид характера и степента на реално получените телесни увреждания, свързания с тях интензитет на болки и страдания и с оглед обществените критерии за справедливост, съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП. Предявената по 5 делото претенция се счита за завишена, с оглед високата степен на съпричиняване и обществените критерии за справедливост.

Оспорва се дължимостта на претендирания акцесорен иск за лихви, като недължими. Оспорва се претенцията за лихви от дата 07.01.2022 г., адв. А.Б., пълномощник на А. А. Й. е депозирал уведомление пред застрахователя на дата 17.02.2022 г. Застрахователят не дължи незабавно плащане, законодателят е определил срокове за обработка и остойностяванеизчисляване на претенцията, според получените увреждания и претърпените вреди. С молба от 07.01.2022 г. са представени Констативен протокол, Съдебно медицинско Удостоверение 10/2022 г. Лист за преглед от дата 31.12.2021 г., /3 листа/ с нечетливо допълнение. С уведомлението не е представено удостоверение за банковата сметка на ищеца, съгласно изискванията на чл. 380, ал. 1 от Кодекса за застраховането. Ищецът се намира в забавата на кредитор преди да представи банкова сметка по смисъла на чл. 380, ал. 3 от КЗ, застрахователят се намира във фактическа невъзможност да изпълни. Не са представени доказателства, че застрахователят е изпаднал в забава.

С допълнителната искова молба с оглед обстоятелството, че ответното дружество признава наличието на валидно застрахователно правоотношение, респ. наличието на валидна застрахователна полица „Гражданска отговорност“ за увреждащия л.а., е направено искане на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, това обстоятелство да бъде обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване.

Оспорват се всички възражения в тази насока на застрахователното дружество като незаконосъобразни, неоснователни и недоказани.

Оспорва се твърдението по отношение на активната материалноправна легитимация на ищеца. Посочва, че видно от КППТП същият е бил пасажер в увреждащия л.а., а предвид медицинските документи се установяват получените от него травми.