Определение № 1710 от 05.05.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 2747/2026
- Вид
- Определение № 1710
- Подписан
- 05.05.2026
- В сила
- 05.05.2026
- Състав
- Величка Маринкова, Атанас Николаев Атанасов, Рафаела Стоилова Матева
Цитирани разпоредби
- чл.127 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.80 ал.1 т.3 · Наказателен кодекс
- чл.81 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.81 ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.243 ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1710 гр. София, 05.05.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Величка Маринкова
Членове:
Атанас Н. Атанасов
Рафаела Ст. Матева като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно частно наказателно дело № 20261100602747 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.243 ал.8 от НПК.
Образувано е по жалба на П. М.-Г. чрез нейния повереник адв. И.Ц. от САК, в качеството й на пострадало лице, срещу определение от 04.03.2026 година на СРС, НО, 3 състав, постановено по НЧД № 3052/2026 година, с което е потвърдено постановление от 20.01.2025 година на СРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 280/2014 година по описа на СДВР, пр.пр.№ 46489/2014 година по описа на СРП.
В жалбата са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, както и на атакуваното постановление за прекратяване на прокуратурата. Иска се отмяна на определението на първоинстанционния съд и постановлението на прокуратурата за прекратяване и връщане на делото за доразследване.
Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото, намира, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на въззивен контрол, но по същество е неоснователна, поради следните 1 съображения:
Досъдебното производство е било образувано и водено за престъпление по чл.127 ал.2 НК, а именно, че в периода от 03.11.2014 година до 04.11.2014 година НИ е подпомогнал или склонил непълнолетната М.Т.Д., родена на **** година, към самоубийство и е последвало такова.
В хода на разследването са извършени множество действия по разследването, в това число са изготвени множество експертизи, но въпреки това не се е стигнало до конкретно лице, чиято наказателна отговорност да може да бъде ангажирана.
С постановление от 20.01.2025 година на СРП наказателното производство е било прекратено, тъй като е констатирано, че на 04.11.2024 година е изтекла предвидената в закана давност за наказателно преследване по смисъла на чл.80 ал.1 т.3 НК.
Недоволна от развоя на събитията е останала майката на починалата, която е атакувала постановлението на прокуратурата за прекратяване пред СРС.
С определение на СРС от 04.03.2026 година, НО, 3 състав е приел, че обжалваното постановление на прокуратурата за прекратяване е правилно и законосъобразно, тъй като е изтекла предвидената в закона давност за наказателно преследване и не са били налице основания за спиране и прекъсване на давността с оглед приложението на чл.81 ал.3 НК.
Настоящият въззивен състав изцяло споделя аргументите на първоинстанционния съд, като приема, че в настоящото производство действително е изтекла предвидената по закон давност за наказателно преследване, имайки предвид санкцията на престъплението, което е било разследвано. В случая става дума за престъпление по чл.127 ал.2 НК, 2 наказуемо с наказание „лишаване от свобода“ от три до десет години, което означава, че приложима се явява нормата на чл.80 ал.1 т.3 НК. Тоест, с изтичането на десет години от датата на извършване на съответното престъпление, наказателното преследване следва да бъде прекратено, освен ако не са били налице предпоставки за спиране или прекъсване на давността.
Въззивният съд не констатира по делото да са налице подобни предпоставки, в противоречие с аргументите, изложени в жалбата. В хода на наказателното производство не е било предприето преследване срещу конкретно лице, за да може да се направи извод, че давността е била прекъсвана.
Не са възникнали и основания за спиране на давността, доколкото предпоставките за това са изрично предвидени в чл.81 ал.1 от НК наказателното производство не е било поставено в зависимост от произнасянето относно конкретен предварителен въпрос по друго производство с влязъл в сила съдебен акт. Цитираните постановления за спиране и прекратяване на наказателното производство не са актове от посоченото по-горе естество. Отделно от това същите, както става ясно, са били отменени от съда, което означава, че липсва влязъл в сила съдебен акт.
Ето защо въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.243 ал.8 НПК, Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 04.03.2026 година на СРС, НО, 3 състав, постановено по НЧД № 3052/2026 година, с което е потвърдено постановление от 20.01.2025 година на СРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 280/2014 година по описа на СДВР, пр.пр.№ 46489/2014 година по описа на СРП.
3
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4