Решение № 459 от 10.07.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 459 гр. Враца, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Х. при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова като разгледа докладваното от Калина Хр. Х. Гражданско дело № 20251420100393 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Т. Х. К., ЕГН **********, чрез адв. Й. И., против Р. Н. Р., ЕГН **********.

В исковата молба се твърди, че през месец юни 2022 г. ищцата провела с пълномощника на ответницата – С. П. И. преговори за покупка на собствен на ответницата недвижим имот – апартамент, находящ се в *******. Сочи, че било постигнато съгласие за прехвърляне на собствеността за сумата от 154 000 евро в срок до месец декември 2022 г. Твърди, че на 23.06.2022 г. превела по банков път в полза на пълномощника И. сумата от 10 000 лева, а на 24.06.2022 г. И. подписал разписка за получената сума за продажбата на имота.

Заявява, че за финансиране на покупката ищцата кандидатствала за ипотечен кредит в „Банка ДСК“ АД, но тъй като от продавача не били предоставени необходимите документи, кредит не й бил отпуснат и съответно не се стигнало до прехвърляне на собствеността на имота в уговорения срок.

Ищцата счита, че ответницата се е обогатила неоснователно за нейна сметка, като се иска постановяване на решение, с което Р. Н. Р., ЕГН **********, да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата от 10 000 лева, представляваща платена на неосъществено основание сума, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба - 27.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата Р., чрез 1 адв. М. М., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Не се оспорва, че между страните действително са водени преговори за закупуване на собствения на ответницата и описан в исковата молба имот и че е постигнато съгласие за прехвърлянето му срещу цена от 154 000 евро и срок до края на месец декември 2022 г. Не оспорва, че ищцата е платила на ответницата чрез нейния пълномощник С. И. сумата от 10 000 лева, имаща характер на задатък за удостоверяване на сключването на предварителен договор и да гарантира сключването на окончателен договор. Заявява, че през месец юли 2022 г. бил сключен предварителен договор, но подписването му от страните станало последователно с оглед местонахождението им в различни държави и поради тази причина ответницата разполага с подписан само от нея екземпляр от предварителния договор, който изпратила по електронната поща на ищцата.

Заявява, че едва след плащането на капарото ищцата уведомила ответницата, че ще плати цената с банков кредит. Ответницата й предоставила чрез своя пълномощник необходимите документи за установяване правото си на собственост.

Сочи, че наближаването на крайния срок ищцата уклончиво отговаряла на ответницата, че имала проблеми с банката и отпускането на кредита. Въпреки че уговореният срок изтекъл, а ищцата нямала готовност за заплащане на цената, ответницата я изчакала още една година и половина да осигури средства за заплащане на цената. Едва след като разбрала, че ищцата се отказала от договора чрез подаване на исковата молба за връщане на капарото, ответницата продала имота на трето лице.

С оглед изложеното, оспорва, че по нейна вина не се е стигнало до сключване на окончателен договор, тъй като е предоставила на ищцата всички необходими документи, а последната вероятно по други причини не е била одобрена на банков кредит. Ето защо и след като именно ищцата е неизправната страна по договора, счита, че следва да задържи задатъка и не е налице фактическият състав на чл. 55, ал.

1, предл. второ ЗЗД. Иска се отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото, неоспорен от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е признато за безспорно между страните обстоятелството, че: на 23.06.2022 г. ищцата е превела по банков път в полза на пълномощника на ответницата С. И. сумата от 10 000 лева.

Това обстоятелство се установява и от приетата разписка от 24.06.2022 г., издадена от пълномощника на ответницата – С. И., в която е посочено, че преведената от ищцата сума от 10 000 лева е получена като „авансово изплащане на капаро за продажната на собствен на ответницата недвижим имот, находящ се в *************.

Представено е и пълномощно, издадено от Р. Р. в полза на С. И., да получи от 2 нейно име и за нейна сметка сумата от 10 000 лева като „авансово изплащане на капаро за продажната на собствен на ответницата недвижим имот, находящ се в *************.

От ответницата е представен Предварителен договор от 26.07.2022 г., който е подписан само от нея, но не съдържа подпис на ищцата.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С. И. и Д. Д..

Свид. И. потвърждава, че през 2021 г. е бил пълномощник на ответницата, която искала да продаде собствения си недвижим имот – апартамент на адрес:

************. Заявява, че ищцата се свързала с него по телефона, направили оглед на жилището и тя заявила, че ще го купи и предложила капаро от 10 000 лева. След като ответницата му дала пълномощно да получи тази сума, ищцата я превела по банковата му сметка, а той й издал разписка. Продажната цена на имота била 154 000 евро.

Свидетелят сочи, че тогава научил, че ищцата ще ползва банков кредит и й предал необходимите документи, за да кандидатства пред банката – скица, схема, данъчна оценка, нотариален акт. Твърди, че от „Банка ДСК“ АД отказали да й отпуснат кредит. След това по препоръка на свидетеля ищцата кандидатствала в „Пощенска банка“, но и там й отказали, тъй като искала 100% финансиране, без самоучастие.

Свидетелят сочи, че с ищцата не е коментирал дали ще се сключва предварителен договор или направо ще се прехвърля собствеността. След това пълномощното му изтекло.

Свид. Д. сочи, че знае, че ответницата продава собствения си имот, а ищцата искала да го купи и й дала капаро. Ответницата си идвала в България, за да вади документи за продажбата на имота, но свидетелката не знае какви.

Показанията на свидетеля И., че на ищцата не е бил отпуснат банков кредит се опровергават от писмата и приложените към тях документи от „Юробанк България“ АД и „Банка ДСК“ АД. От „Юробанк България“ АД е представено предварително одобрение за жилищно-ипотечен кредит по искането на ищцата, а според писмото на „Банка ДСК“ АД на 28.10.2022 г. ищцата се е отказала от подаденото от нея искане за кредит, поради което не е бил създаден договор.

Съдът не приема за доказан факта, че между страните е бил сключен предварителен договор. Представеният договор е подписан само от ответницата и не се доказа твърдението й, че подписан и от ищцата екземпляр се намира в държане на банките, в които е кандидатствала за кредит. От „Банка ДСК“ АД и от „Пощенска банка“ АД беше изискано представянето на такъв договор, но такъв не беше представен.

3

С определение № 823/05.05.2025 г. на основание чл. 176 ГПК съдът задължи ищцата К. да се яви лично в съдебно заседание и да отговори на въпросите дали дадената сума от 10 000 лева е предоставена като гаранция за сключване на договор за покупко-продажба на имота и дали е поискала подписване на предварителен договор и дали такъв е бил подписан, като й бяха указани и последиците по чл. 176, ал. 3 ГПК.

Ищцата не се яви в откритото съдебно заседание поради служебна ангажираност, но от пълномощника й адв. И. не бе направено искане за отлагане на делото, за да се яви в следващо заседание.

Последиците по чл. 176, ал. 3 ГПК се прилагат при съвкупна преценка на всички събрани доказателства по делото. Това се извежда от граматическото тълкуване, че съдът „може“ да приеме за доказани факт обстоятелствата, за изясняване на които страната не се е явила, за да отговори на поставените й въпроси.

Обясненията на страната съставляват изявления за факти, които подлежат на доказване. Като доказателство обясненията на страната могат да бъдат ползвани само когато съставляват изявление за неизгодни за нея факти, които съдът следва да цени наред с всички доказателства по делото. С разпоредбата на чл. 176 ГПК законът въвежда възможност да бъдат ценени като доказателствено средство както обясненията на страната за неизгодни за нея факти, така и поведението и във връзка със събиране на това доказателство. Съгласно чл. 176, ал. 1 ГПК, съдът може да разпореди страната да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото; съгласно чл. 176, ал. 2 ГПК съдът съобщава на страната въпросите, на които трябва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнението на това задължение, а съгласно чл. 176, ал. 3 ГПК, съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняване на които страната не се е явила, за да отговори или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори.

В случая при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства не може да се заключи за верността на тези обстоятелства, поради което и съдът не ги приема за доказани. Не се установява от други доказателства уговорка между страните дадената сума да представлява задатък.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и да се приеме, че предварителен договор е бил сключен със съдържанието, представено от ответницата, в този договор нито фигурира клауза, която да урежда получаване на процесната сума, нито да й придава качеството на задатък. Напротив, единствената предвидена последица е, че при изтичане на срока на договора страните се освобождават от задълженията си по същия.

Други относими доказателства в производството не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните 4 правни изводи:

От ищцата Т. Х. К., ЕГН **********, чрез адв. Й. И., против Р. Н. Р., ЕГН **********, е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 10 000 лева, представляваща платена на неосъществено основание сума – част от продажната цена на недвижим имот, като договор за покупко – продажба не бил сключен, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба - 27.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

За основателността на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже факта на плащане на сумата в размер на 10 000 лева в полза на ответницата, т. е. че 1) процесната сума е излязла от патримониума на ищцата; 2) и е постъпила в имуществения комплекс на ответницата, както и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника е на неосъществено правно основание - правното основание за даването не се е осъществило, тъй като не е сключен окончателен договор за прехвърляне в полза на ищцата правото на собственост върху собствения на ответницата недвижим имот.

При доказване на горното, в тежест на ответницата е да докаже, че е налице основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане, а именно, че получената сума представлява задатък, че между страните е сключен предварителен договор, чийто краен срок е изтекъл и окончателен договор не е сключен по вина на ищцата.

С доклада по делото, неоспорен от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е признато за безспорно между страните обстоятелството, че: на 23.06.2022 г. ищцата е превела по банков път в полза на пълномощника на ответницата С. И. сумата от 10 000 лева.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено, че между страните са водени преговори за закупуване от ищцата на недвижим имот, собственост на ответницата, както и че с оглед бъдещото закупуване на имота ищцата е превела на ответницата чрез нейния пълномощник сумата от 10 000 лв. Ищцата е предложила да даде сумата от 10 000 лева, а остатъкът от продажната цена да заплати с банков кредит, като крайната цена на имота била в размер на 154 000 евро. Предвид това и липсата на други уговорки между страните относно предназначението на процесната сума, следва да се приеме, че заплащането й от ищцата е станало с оглед бъдещото придобиване на собствеността върху недвижимия имот и сумата е била част от посочената от ответницата продажна цена в размер на 154 000 евро по бъдещ договор за покупкопродажба на посочения имот.

Разпечатката съдържа 41 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/23c2b429-3b49-4bc1-921d-2553de9a2e24