Решение № 3670 от 06.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3670 гр. София, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20221100511893 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 29.04.2022 год., постановено по гр.дело №31875/2021 год. по описа на СРС, ГО, 157 с-в, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от етажните собственици на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.София, ул.******* срещу Д. Г. К.-С. искове с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС вр. с чл. 41 ЗС и с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 10 вр. с чл. 41 ЗС, че ответницата дължи на ищците сумата от 160.09 лв., представляваща дължими вноски за фонд „Ремонт“ за периода от 01.06.2018 год. до 31.08.2020 год. за обект апартамент №20, находящ се на ет.4, по решение на Общото събрание от 04.06.2018 год. и 14.03.2019 год., сумата от 114.76 лв., представляваща дължими вноски за такса управление на общите части на процесната сграда за периода от 01.10.2018 год. до 31.08.2020 год. за горепосочения обект, по решение на Общото събрание от 04.06.2018 год. и 14.03.2019 год. и сумата от 21 лв., представляваща дължими вноски за режийни разходи за общите части на процесната сграда за периода от 01.10.2019 год. до 31.12.2019 год. за горепосочения обект, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №44019/2020 год. по описа на СРС, ГО, 157 с-в, като е отхвърлен иска за сумата над 21 лв. до пълния предявен размер от 49 лв. и за периода от 01.05.2020 год. до 31.08.2020 год. като погасен чрез плащане и ответницата е осъдена да заплати на ищците на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в исковото производство в размер на 159.87 лв., както и направените разноски в заповедното производство в размер на 22.84 лв., а страните са осъдени на основание чл. 77 ГПК да 1 заплатят по сметка на СРС разноски за възнаграждение за вещо лице, както следва: ответницата – сумата от 182.71 лв., а ищците – сумата от 17.29 лв.

Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответницата Д. Г. К.-С..

Жалбоподателката поддържа, че претендираните суми не произтичали от доказателства по делото, а се основавали само на твърдения. Тези суми били заплащани редовно по банков път на ищците. На ответницата били изпращани книжа на адрес, различен от посочения от нея. Неправилно първоинстанционният съд бил оставил без уважение всички доказателствени искания на ответницата. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете – отхвърлени.

Ответниците по жалбата етажните собственици на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.София, ул.******* считат, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната му част. Поддържат, че в първоинстанционното производство ответницата била направила множество възражения, които били неотносими към предмета на спора. Съгласно разпределената доказателствена тежест същата не била ангажирала доказателства, че е заплатила процесните суми. Напротив от представените по делото платежни нареждания, в които било отразено конкретно основание за осъществяване на превода, било видно, че ответницата била заплатила режийни разноски. Изводите на първоинстанционния съд се подкрепяли от заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза. Претендират и присъждането на направените разноски по делото.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, намира за установено следното:

Предявени е за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл.

6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС вр. с чл. 41 ЗС и с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 10 вр. с чл. 41 ЗС.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Етажната собственост е комплекс от неразривно свързани помежду си отделни права на собственост върху самостоятелни обособени обекти на вещни права и съсобственост върху общите части на единна постройка. При етажната собственост отделните обекти се стопанисват и използват въз основа на съвместно притежавани общи части. Един от 2 основните въпроси, които се поставят във вътрешните отношения между участниците в притежанието и използването на помещения в етажната собственост, се отнасят до участието в разноските по поддържане, възстановяване и подобрения на общите части и разноските по текущо използване на общите части.

Разходите за ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, за които има прието решение на общото събрание на собствениците или на сдружението, се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата – чл. 48, ал. 3 ЗУЕС. Тези разходи спадат съответно към необходимите и полезните разноски /дефиниция на тези понятия се съдържа съответно в § 1, т. 8 и 12 от ДР на ЗУЕС/. Само необходимите и полезни разноски за общите части се понасят задължително и изключително от собствениците на апартаменти и други самостоятелни помещения в ЕС, без оглед на това дали тези собственици обитават или използват притежаваните от тях обекти или ги отдават под наем на други лица изцяло или частично.

От компетентността на Общото събрание е вземане на решения относно определяне на месечни парични вноски за покриване на разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, на паричните вноски във фонд „Ремонт и обновяване“, за извършването на разходи, които са необходими или неотложни за поддържането или за възстановяването на общите части, за извършване на полезни разходи – чл. 11 и чл. 48, ал. 8 ЗУЕС.

Съответно съгласно нормата на чл. 51 ЗУЕС /в настояща редакция/, разходите за управление и поддържане /консумативни разноски/ на общите части на сграда в режим на етажна собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят – това са разходите за осветление, почистване, асансьор, вода и други, необходими за поддържане на общите части на сградата.

В разглеждания случай е безспорно по делото, че ответницата Д. Г. К.-С. е собственик на самостоятелен обект в процесната сграда, находяща се в гр.София, ул.******* – апартамент ******* ведно с 1.952 % ид.ч. от общите части на сградата.

Установено е, че на 04.06.2018 год. е било проведено Общо събрание на етажните собственици на процесната сграда, на което било взето решение /по т. 2/ за определянето и заплащането от всеки етажен собственик на месечни вноски за поддържане и управление на общите части и за фонд „Ремонт и обновяване“, съгласно Приложение № 2 /за апр. 20 за 1 обитател/, както следва: за режийни разноски – в размер на 3.50 лв., за фонд „Ремонт и обновяване“ – 4 лв. /или за ответницата 7.81 лв., с оглед обема на притежаваните от нея идеални части от общите части на сградата/ и за поддръжка и управление – в размер на 4.99 лв.

На 14.03.2019 год. е било проведено Общо събрание на етажните собственици на процесната сграда, но което било взето решение за намаляване на размера на месечната 3 такса за фонд „Ремонт и обновяване“ на 3 лв./ид.ч. и за увеличаване на таксата за поддръжка и управление на 6 лв.

Настоящият съдебен състав приема, че етажната собственост, която не е учредила сдружение за управление /както е в частност/, т. е. не е персонифицирана се управлява от общото събрание на етажните собственици, респективно на етажните собственици и обитателите чрез взетите от него решения. Тези решения се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел. Многостранна сделка не може да се сключи от лице, което не е съгласно с общо формираната воля. /Решенията за учредяване на гражданско дружество и за работите на дружеството се вземат "със съгласие на всички съдружници"- чл. 357 и чл. 360 ЗЗД/. При решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките.

Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са по широки от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези които са гласували против, за неучаствалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Същевременно задължителността им отпада за лицата, които вече не са етажни собственици или обитатели, дори да са гласували за тях. В този смисъл те са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. Законът – ЗС, ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези правила е основание за действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не уреждат специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на етажната собственост. Отликите между вземането на решенията от сключването на сделките, дори и многостранните са съществени, което е основание да се приеме, че решенията на етажната собственост не са сделки и за тях няма да се прилага ЗЗД. Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях, установени в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контролът за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието – чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми. Ограничението на срока за съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението на решенията е свързано със срок – чл. 38 ЗУЕС, уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите за взетите решения. Определянето на срок за иска по чл. 40 ЗУЕС е съобразен и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина, включително и при изпълнение на решенията. Неспазването на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но законът не 4 определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното производство. Затова извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения.

Тук е неприложим принципът, че нищожност може да се установява без срок – в този смисъл Решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК.

Следователно законосъобразността /нищожността/ на процесните решения на Общото събрание не може да бъде изследвана в рамките на настоящото производство, респ. не подлежат на разглеждане възражения за нередовно свикване и провеждане на събранието, начина на провеждането му, за наличието на кворум, за изискуемото мнозинство или реда за приемане на решенията, за нарушение на нормите на ЗУЕС.