Решение № 191 от 20.05.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Пазарджик, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камен Г. Гатев при участието на секретаря Росица Караджова като разгледа докладваното от Камен Г. Гатев Административно наказателно дело № 20245220200292 по описа за 2024 година за да се произнесе,взе предвид следното:

С жалбата си срещу Наказателно постановление №23-1006-001973/ 09.08.2023г. на Началник група при ОДМВР Пазарджик, сектор Пътна полиция Пазарджик, жалбоподателят В. И. Г.,ЕГН ********** от гр.Пазарджик, **** твърди, че обжалваното постановление е незаконосъобразно, като излага конкретни доводи.Не сочи доказателства и претендира разноски.

За наказващия орган не се явява процесуален представител.Постъпило е писмено становище за неоснователност на жалбата.Направено е възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.Претендира разноски.

Районният съд, като се запозна с оплакванията,изложени в жалбата и след като прецени събраните по делото доказателства,по отделно и в съвкупност, взе предвид следното:

На жалбоподателя В. Г. е съставен от актосъставителя Б. Г. АУАН №980049/20.07.2023г. и съответно е издадено обжалваното постановление за това, че на 20.07 .2023г. в 09.40ч. в гр.Пазарджик, ул.“Д-р Никола Ламбрев“ , до спортна зала „Иван Симеонов“ управлява лек автомобил „Пежо 206“ рег.

№ ****, собственост на а. И.а п., ЕГН **** от гр.Велинград, като управлява МПС, регистрирано на територията на Р България, което не е спряно от 1 движение , без да има сключен и валиден Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за 2023г. , в нарушение на чл.638ал.3 КЗ, като му е наложена глоба в размер на 400лв.

Разпитаният по делото свидетел и актосъставител Б. Г. заяви, че при извършена проверка на процесната дата установил, че автомобилът е без валидна застраховка гражданска отговорност , по справка чрез таблет ,т.е. за отдалечен достъп на информация от гаранционния фонд. Водачът казал, че автомобилът не е негов и не знаел , че няма застраховка.

Прието е по делото заверено копие на застрахователна полица № BG /22/ 123002199710 от 20.07.2023г. , сключена в 11.00ч. ,относно лек автомобил „Пежо 206“ рег.№ ****, собственост на а. И.а п., ЕГН ****, със срок на действие до 19.07.2024г.

Въз основа на горните доказателства от фактическа страна Съдът намира за установено, че жалбоподателят В. Г., на 20.07.2023г. в 09.40ч. в гр.Пазарджик, ул.“Д-р Никола Ламбрев“ , до спортна зала „Иван Симеонов“ е управлявал лек автомобил „Пежо 206“ рег.№ ****, собственост на а. И.а п., ЕГН **** от гр.Велинград, което МПС е регистрирано на територията на Р България, не е спряно от движение и към този момент не е имало сключен и валиден Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.Още същия ден, в 11.00ч. била сключена застрахователна полица № BG /22/ 123002199710 относно лек автомобил „Пежо 206“ рег.№ ****, собственост на а. И.а п., ЕГН ****, със срок на действие до 19.07.2024г.

При възприетите фактически обстоятелства, от правна страна Съдът намира следното:

Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН. Жалбата е процесуално допустима,тъй като е подадена от легитимирано лице в срока по чл.59ал.2 ЗАНН. По същество Съдът счита жалбата за основателна.

Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в кръга на техните правомощия, при спазване сроковете на чл.34 ЗАНН.

Съдът намира за неоснователен доводът на жалбоподателя за липсата на вина при извършване на деянието.

Нормата на чл. 638 от КЗ регламентира две групи наказателно отговорни лица - собствениците на МПС, които са длъжни да сключат задължителната 2 застраховка и лицата, които управляват автомобили, собственост на трети лица, за които няма сключена застраховка към момента на проверката.

В настоящия случай е установено, че жалбоподателят Г. не е собственик на автомобила и правилно е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ. Съгласно тази норма лице, което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с "глоба" от 400 лева за физическите лица.

Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение.Жалбоподателят Г. не е собственик на процесния автомобил, но като водач на същия, при неговото използване и управление не е изпълнил вмененото му задължение да управлява към датата и часа на констатиране на нарушението МПС, за което е била сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност. Съдът намира, че нарушението е доказано от субективна страна. Наистина от събраните доказателства не може да се изведе несъмнен извод, че жалбоподателя е знаел за липсата на действащ договор за задължителна застраховка към момента на проверката, като в тази насока и св.Г. заяви, че пред него жалбоподателят казал, че не знаел, че автомобилът няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“.

Незнанието на този факт обаче не изключва всички форми на вината, при които може да се осъществи състава на нарушението. Съгласно установения в чл. 7 ал. 1 и 2 от ЗАНН принцип деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.

Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.

В Кодекса за застраховането или в друг нормативен акт няма правна норма, която да изключва съставомерността на непредпазливо извършеното нарушение по чл. 638 от КЗ. Следователно това нарушение може да бъде извършено и по непредпазливост. Незнанието на елемент от обективната страна на състава на нарушението изключва само прекия и евентуалния умисъл и съзнаваната непредпазливост /самонадеяност/, но не и несъзнаваната непредпазливост /небрежност/. В настоящият случай жалбоподателят Г. е бил длъжен по силата на закона да се увери, че за 3 управлявания автомобил има действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност , и след като не е изпълнил това си задължение , от субективна страна е проявил небрежност.

Независимо от изложено Съдът намира, че макар и формално деянието на жалбоподателя Г. да съдържа признаците на нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ се касае за "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН във връзка с §1т.4 ДР ЗАНН.

Съгласно чл. 28 от ЗАНН административният орган може да не наложи административно наказание, а да предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В обжалваното наказателно постановление липсват каквито и да е разсъждения на наказващия орган в този аспект, въпреки депозирано от нарушителя Възражение по реда на чл.44ал.1 ЗАНН, с довод и за наличието на предпоставките по чл.28 ЗАНН. Така е нарушена и разпоредбата на чл.53ал.1 ЗАНН, според която наказващият орган следва да прецени дали да приложи чл.28 ЗАНН. Нарушението обаче не е съществено, доколкото чл.57ал.1 ЗАНН не изисква като задължителен реквизит на постановлението мотиви за неприлагането на чл.28 ЗАНН.Няма пречка , а е и задължително Съдът да извърши контрол за законосъобразност на обжалвания акт в контекста на преценката на случая като „маловажен“.

Принципно, нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ е формално и липсата на вредни последици от извършването му не е достатъчна за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Маловажността на нарушението следва да извежда от съвкупната преценка на всички обстоятелства, които имат значение за конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца и моралната укоримост на извършеното – времето, мястото и начина на осъществяване, подбудите за извършване, вредните последици, данните за личността на извършителя.

Относно личността на жалбоподателя Г., от Справка за нарушител / водач се установява, че първоначално му е издадено СУМПС на 20.06.2023г.,т.е . само един месец преди да извърши нарушението на 20.07.2023г., към която дата е бил на навършени 18 години.Касае се за водач на МПС в млада възраст и нищожен опит като правоспособен водач на МПС , а и житейски опит като цяло.

4

Отново от същата от същата Справка е видно, че към 20.07.2023г. не са му били налагани наказания за каквито и да е нарушения по ЗДвП.По делото липсват данни В. Г. да е лице с повишена степен на обществена опасност или да има негативни характеристични данни.Установи се също, че още същият ден на 20.07.2023г. нарушението е отстранено в 11.00ч., без съмнение след сигнал и инициатива на жалбоподателя Г. до собственика, тъй като застрахователна полица № BG /22/ 123002199710 относно лек автомобил „Пежо 206“ рег.№ **** е със застраховащ - а. И.а п..Следва да се отбележи, че и собственикът а. И.а п. е родена през 2004г., също в много млада възраст, предполагаща липсата на голям опит като водач на МПС .

Предвид изложените обстоятелства относно личността на жалбоподателя Г. Съдът намира, че обществената опасност както на деянието, така и на дееца са по-ниски в сравнение други нарушения от този вид.Наказващият орган е нарушил материалния закон, след като не е преценил случая като „маловажен“, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено.

С оглед изхода от делото, в тежест на наказващия орган следва да се възложат сторените от жалбоподателя Г . разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв., което не е прекомерно , съобразно нормите на чл.18ал.2 във вр. с чл.7ал.2 т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения. В тази връзка е представен договор за правна защита и съдействие, видно от който жалбоподателят Г. е заплатил на адв. Т инко В. сумата от 400лв. адвокатско възнаграждение.Според чл.18ал.2 във вр. с чл.7ал.2 т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, при наложената в настоящия случай глоба от 400лв., имущественият интерес е до 1000лв., като в този случай адвокатското минималното възнаграждение е в размер на 400лв.

Воден от горното и на основание чл.63ал.2т.1 ЗАНН Пазарджишкият районен съд

РЕШИ:

Отменя Наказателно постановление №23-1006-001973/ 09.08.2023г. на Началник група при ОДМВР Пазарджик, сектор Пътна полиция Пазарджик, 5 с което на В. И. Г. , ЕГН ********** от гр.Пазарджик, **** е наложена глоба в размер на 400лв.

Осъжда ОДМВР Пазарджик да заплати на В. И. Г. , ЕГН ********** от гр.Пазарджик, **** сумата от 400лв. разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 6