Определение № 133 от 14.03.2022, Районен съд - Сандански

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 133 гр. Сандански, 14.03.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Г. Калугерова като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело № 20221250100067 по описа за 2022 година взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по искова молба на АХМ. Р. Д., с ЕГН-**********, с настоящ адрес-Република Кипър, гр.Никозия, квартал Лача, ул.“Апостолу Андреа“, № 28, п.к.2224, срещу В. АС. ИЛ., с ЕГН**********, с която е предявен иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК.

Сочи се в исковата молба, че през 2017г. страните по делото са живели на семейни начала в Република Кипър, както и че от това съжителство имат родено дете-М. А.Д., родена на 15.03.2019г. в Кипър. Твърди се, че в началото на м.юни 2019г. ответницата, заедно с дъщеря им, се е прибрала в България, за да разреши проблем с друго нейно дете. Твърди се, че през м.юни 2020г. ищецът се е прибрал в България, а в началото на м.септември 2020г. страните, заедно с детето са се върнали отново в Кипър. Твърди се, че не след дълго ответницата се върнала сама в България, а детето е останало при ищеца.

Твърди се, че детето живее заедно с баща си и неговите родители в Кипър, където и посещава детска градина. Твърди се, че ответницата се е дезинтересирала от детето. По изложените съображения се предявява иск за определяне местоживеенето на детето при бащата в Република Кипър, за предоставяне упражняването на родителските права на бащата; определяне на режим на лични отношения на майката с детето и за осъждане на ответницата да заплаща месечна издръжка на детето.

1

Съдът е изпратил препис от молбата и приложенията към нея на ответницата за писмен отговор. Съобщението е връчено на бабата на ответницата, поела задължение да й предаде книжата по делото. В законоопределения срок не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата.

Съдът, изхождайки от изложеното в исковата молба, намира, че следва да прекрати производството по делото, като съображенията за това са следните:

Производството е за родителска отговорност с международен елемент, тъй като децата и бащата, който упражнява понастоящем родителските права, повече от година живеят в Република Кипър. В този случай допустимостта на производството е обусловена от подведомствеността на спора на българския съд, като в случая са приложими правилата на Регламент /ЕО/ № 2201/2003г. на Съвета относно компетентността, признанието и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и дела, свързани с родителската отговорност.

Нормите на регламента относно компетентността на съда са задължителни и изключват приложението на ГПК и КМЧП. За своята териториална компетентност съдът следи служебно и липсата й е абсолютна процесуална пречка за разглеждане на делото.

Съгласно чл.8, пар.1 от цитирания регламент, компетентен е съдът на държавата-членка по обичайното местопребиваване на детето към момента на сезиране на съда. Няма легално определение на понятието “обичайно местопребиваване”. Според практиката на Съда на ЕС (дело “С-523/07”, дело “С-497/10”) това е мястото, което отразява определена интеграция на детето в социалната и семейната среда, като релевантни са продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на държаватачлен, както и причините за преместването на семейството в тази държава, гражданството на детето, мястото и условията на обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от детето в посочената държава. В настоящия случай (видно от твърденията в исковата молба) бащата и детето живеят в Кипър повече от година преди предявяване на иска, в която държава детето е родено и понастоящем посещава детска градина и където бащата от дълги години се е установил да живее и работи и да полага грижи за дъщеря си и където 2 разполага с подходящи за отглеждането й материални, битови и социални условия. Следователно, обичайното местопребиваване на детето е в Кипър, поради което съгласно горецитираната разпоредба на Регламента се дерогира компетентността на българския съд да реши предявения спор. Съдът намира, че не е налице и предвидената в чл.12, пар.3 от Регламента пророгация на компетентност, тъй като липсва втората кумулативно предвидена предпоставка-ответницата не е приела изрично или по друг недвусмислен начин компетентността на българския съд (по делото няма постъпил отговор на исковата молба от ответницата). Освен това не е налице и третата кумулативно предвидена предпоставка за компетентността на настоящия съд, а именно “да е във висш интерес на детето”. Тази предпоставка цели да гарантира зачитането на основните права на детето, поради което най-добрият интерес на детето следва да бъде определен в съответствие с легалната дефиниция по чл.3, ал.1 от Конвенцията за правата на детето. Съдът счита, че е във висш интерес на детето спорът да бъде решен от държавата-членка по обичайното му местопребиваване-Кипър, изхождайки от критерия за близостта и съобразявайки, че детето от дълго време (повече от година) живее и посещава детско заведение в Кипър, интегрирало се е в определена социална и семейна среда там, т.е. българският съд няма най-тясна връзка с него и трудно би преценил най-добрият интерес за детето при решаване на спора, с който е сезиран.

Водим от горното и на основание чл.17 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003г. на Съвета относно компетентността, признанието и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и дела, свързани с родителската отговорност, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството международна компетентност на гр.Сандански. по делото, българския поради липса на съд-Районен съд

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд гр.Благоевград в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, като им се изпрати препис от настоящото.

3

Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________ 4