Решение № 614 от 23.12.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 614 гр. София, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

И. П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от И. П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20251800500482 по описа за 2025 година

С Решение № 54/27.02.2025г. по гр.д. 341/2024г. по описа на Районен съд – гр. Костинброд е признато за установено по отношение на В. Л. В. с ЕГН ********** от гр. София, ж. к. „М. 3“, бл. 352, вх. 5, ет. 1, ап. 132, че същият дължи на „Вивабилд инжинеринг“ ЕООД (с предишно наименование „Вива 83“ ЕООД) с ЕИК 201021661, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шипченски проход“ № 63, ет. 4, офис 4, вземането в общ размер на 19 796,21 лева, от които: 19 000 лв. – главница и сумата 796,21 лв. – законна лихва, за периода от 17.07.2023 г. до 08.11.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението (13.11.2023г.) до изплащане на вземането.

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на В. В. срещу горното решение. В жалбата са изложени твърдения за негова неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Жалбоподателят оспорва решаващите изводи на районния съд относно необходимостта от сключване на друг договор освен процесния такъв за СМР. Подчертава значението на уговорката за сключване на договор за доверителна сметка, чрез която да бъде извършено плащането, като сочи, че такъв действително бил сключен. Акцентира върху предпоставките за получаване на внесената в тази сметка парична сума.

Изтъква, че същите не били изпълнени от страна на изпълнителя, което наложило сключване на Анекс № 1 към договора, а впоследствие – и на още три анекса, с които срокът му е бил продължен. Намира, че, поради 1 неизпълнение на тези предпоставки до изтичане на така продължения срок, договорът за откриване и управление на доверителна сметка е бил прекратен.

Твърди, че сградата не е въведена в експлоатация и до настоящия момент.

Прави извод, че процесната претенция се основава на несъществуващо договорно основание поради прекратяване на договора именно по вина на ищеца. Счита, че районният съд не бил обсъдил в пълнота договорните отношения между страните в тяхната свързаност и цялост. Подчертава, че договорът за доверителна сметка е бил сключен именно с цел да обезпечи избрания начин на плащане по договора за СМР. Черпи аргументи от разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД и от съдебната практика. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от въззиваемия „ВИВАБИЛД ИНЖИНЕРИНГ“ ЕООД, който излага становище за правилност на обжалваното решение и неоснователност на въззивната жалба. Счита, че практиката, на която се позовава жалбоподателят, е неотносима към случая.

Намира, че сключените между страните договори са ясни и не се нуждаят от тълкуване. Подчертава, че работата по договора за СМР е била приета с надлежен протокол, в който било уговорено ново условие за заплащане на възнаграждението по този договор, а именно – чрез договор за откриване на доверителна сметка. Анализира предпоставките по този договор и намира, че те нямат отношение към договора за СМР и правата и задълженията на страните по него. Споделя становището на жалбоподателя, че срокът на договора за доверителна сметка е изтекъл, като едва след тази дата била издадена фактура за процесната главница, и развива съображения за нейното значение, подкрепени със съдебна практика. Моли съда да потвърди решението. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв. Ю., който поддържа въззивната жалба, оспорва възраженията в отговора, и моли съда да отмени първоинстанционното решение по изложените в нея съображения във връзка с правилното тълкуване на усложнените облигационни отношения между страните по делото. Счита, че верният им анализ е този, който е посочен във въззивната жалба, и моли да бъде съобразен. Претендира за направените по делото разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на насрещната страна.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемият се представлява от адв. С., която поддържа подадения отговор на въззивната жалба и я оспорва като неоснователна по изложените в него съображения.

Моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Препраща към аргументите в отговора. Моли съдът да остави 2 въззивната жалба без уважение и да присъди на доверителя й разноски делото, за което представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред районния съд доказателства, е вярно и изчерпателно описана в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидност

В случая обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.

ІІ. По допустимост

Решението е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки за предявяване на иск и са липсвали отрицателни такива, а съдът се е произнесъл по действително предявените искове.

III. По същество

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.

79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Както правилно е указано с доклада на делото, в тежест на ищеца по тези искове е било да докаже съществуването на облигационното правоотношение между страните и собственото си изпълнение на задълженията по него, в резултат от което е възникнало изискуемо и ликвидно задължение на насрещната страна, а ответникът е следвало да докаже правопогасяващите си възражения.

В случая страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че между В. В. и „Вива 83“ ЕООД (с настоящо наименование „Вивабилд инжинеринг“ ЕООД) е сключен договор за извършване на СМР от 12.07.2019 г., по силата на който дружество се е задължило да извърши СМР в Апартамент № 19 в жилищна сграда с подземи гаражи, находяща се УПИ2163 с административен адрес гр. София, кв. „Кръстова Вада“, ул. „Д-р Борис Вълчев“, а именно: ВиК, сградна инсталационна система, ТОВК, СМР 3 дейности (т. 1.2 от договора).

Не е спорно също така, а и от намиращото се на л. 17 от първоинстанционното дело заверено копие се установява, че на 17.10.2019 г. между тези страни страните е подписан Протокол за предаване и приемане на извършена работа, във връзка с договор за СМР, сключен между страните от 12.07.2019 г. Видно от съдържанието на протокола, възложителят приема извършената работа от страна на изпълнителя по договора за СМР, без забележки и възражения. Същевременно, страните са удостоверили, че възложителят дължи на изпълнителя, съгласно договора от 12.07.2019 г., договорената сума в размер на 19 000 лева, като изрично са уговорили, че същата ще бъде изплатена чрез договор за доверителна сметка, който ще се сключи между страните, като това трябва да се случи в срок до 10 календарни дни след подписване на протокола, а в противен случай изпълнителят трябва да представи фактура на възложителя за извършената работа, като тя трябва да бъде платена в срок до 1 работен ден след получаването й от страна на възложителя.

Въз основа на тези доказателства настоящият съдебен състав намира за доказано облигационното правоотношение между страните по делото, както и точното изпълнение от страна на ищеца.

При тези данни следва да се приеме, че е налице валидно възникнало задължение за ответника да заплати на ищеца уговореното между страните възнаграждение в размер на 19000лв.

Същевременно, по делото няма данни за надлежно погасяване на това задължение по някой от предвидените в закона начини, а, съгласно изричното заключение по т. 3 от ССЕ, не е постъпило плащане от ответника по издадената от ищеца Фактура № 210/13.07.2023г.

С оглед гореизложеното, искът е основателен и правилно е бил уважен от районния съд.

Неоснователно жалбоподателят черпи аргументи от сключения между страните договор за доверителна сметка и уговорените в него условия за получаване на внесената по тази сметка парична сума (за които по делото не се спори, че не са изпълнени), както и неговото прекратяване, откъдето прави извод, че процесната претенция се основавала на несъществуващо договорно основание. Според настоящия съдебен състав, основанието на тази претенция е договорът за СМР, който, както се посочи по- горе, е изпълнен точно от страна на изпълнителя. В действителност, спорът между страните произтича не от този договор, а от договора за доверителна сметка. Той, макар и свързан с договора за СМР, е отделна уговорка между страните и има различен предмет, касаещ не дължимостта на процесната сума, а само начина на нейното плащане. Наистина, страните не спорят, че сградата не е въведена в експлоатация и до настоящия момент (т.е. не е изпълнено първото условие за превеждане на сумата от 19000 лв. съгласно т. 6.1.1 от договора за доверителна сметка), както и че, след продължаване на срока на действието му 4 с четири анекса, този срок е изтекъл и договорът е прекратен. Това, обаче, не отменя уговорките по договора за СМР и предпоставките по този договор за дължимост на сумата 19000 лв. – предмет на главния иск. Така той не е дисквалифициран като валидно основание за възникване и съществуване на задължението на жалбоподателя за нейното заплащане. Последващите уговорки относно конкретния начин на плащане не заличават това задължение. То продължава да съществува независимо от изпълнението или неизпълнението на условията по договора за доверителна сметка, респ. неговото прекратяване. Последното има значение единствено за обвързаността на страните от избрания с този договор конкретен начин на погасяване на задължението, без да поставя под въпрос съществуването на последното. Още повече, че в приемо- предавателния протокол страните са предвидили и алтернативен начин за плащане по фактура (напълно съответстващ на уговорката по т. 3.5 от договора за СМР от 12.07.2019г.), който е бил използван от изпълнителя след прекратяването на договора за доверителна сметка. Във връзка с това, неоснователно жалбоподателят смесва последиците от двата договора, като счита, че с прекратяване на договора за доверителна сметка било отпаднало основанието за издаване на фактура.

Както се обоснова по- горе, такова основание е договорът за СМР. А единствена последица от прекратяването на договора за доверителна сметка е невъзможността да се претендира плащане в съответствие с него, но без това да изключва възможността за плащане по друг начин и при други условия.

Нещо повече: дори да не беше издадена фактура, главният иск би следвало да се уважи, доколкото се основава на валидно задължение по договор за СМР, а акцесорните уговорки относно начина на погасяване на последното не засягат основателността на този иск.

Основателен е и искът с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, поради следните съображения. На първо място, както се посочи по- горе, съществува главно задължение на жалбоподателя да заплати на въззиваемия сумата 19000 лв. На второ място, съгласно т. 3.5 от договора за СМР, т. 1.2 от приемо- предавателния протокол и издадената от изпълнителя Фактура № 210/13.07.2023г. срокът за плащане на тази сума е един работен ден. На трето място, по делото няма данни за извършено плащане в рамките на този срок, поради което след изтичането му длъжникът е изпаднал в забава.