Решение № 398 от 31.03.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 398 гр. Русе, 31.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Борянка Г. Тончева като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20214520104859 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с процесуалноправно основание чл. 415 от ГПК от ФРОНТЕКС ИНТЕНЕШЪНЪЛ ЕАД против Н. С. АНТ..

Ищецът твърди, че на 28.04.2014 год. между Райфайзенбанк (България) ЕАД, в качеството на кредитодател и Н. С. АНТ., ЕГН **********, в качеството й на кредитополучател е сключен Рамков договор № 1404150440253306 за издаване и ползване на международна кредитна карта Visa Classic/MasterCard Standard/ Visa Go ld/MasterCard GoLD/BILLA-Visa Classic. По силата на Договора Банката предоставила на кредитополучателя кредитен лимит в размер на 500.00 лева, който можело да бъде използван чрез кредитна карта, представляваща средство за отдалечен достъп по електронен път до обслужващата кредита банкова сметка и наличния по същата кредитен лимит.

Банката била изпълнила задължението си да предостави одобрения лимит и да издаде и предаде на кредитополучателя кредитна карта.

Кредитополучателят от своя страна усвоил суми от одобрения кредитен лимит, в резултат на което за същия възникнало задължението да ги възстанови, ведно с начислената за срока на ползването им договорна възнаградителна лихва, съгласно годишен лихвен процент, посочен в Договора. На основание чл. 114 от Договора кредитополучателят имал право по всяко време да погаси използвания кредитен лимит, но в случай, че той не се възползва от тази възможност, то погасяването следвало да стане чрез заплащане на месечна база на минимални погасителни вноски (МПВ), формирана като процент от общата дължима сума (усвоения кредитен лимит с добавени такси, лихви и комисионни) плюс поголямата от двете суми - неплатените МПВ за минал период или надвишаването на кредитния лимит. Размерът на месечната погасителна вноска била конкретно посочена в месечно извлечение, което се изпращало от Банката на кредитополучателя по избран от последния начин (на хартия или по електронен път), като в Договора било изрично посочено, че неполучаването на извлечението не освобождавало кредитополучателя от задължението му да заплати МПВ. Падежът на МПВ настъпвал на първия ден от месеца, 1 следващ месеца, в който изтичал отчетния период. В случай, че този ден бил неработен, падежът бил на следващия работен ден.

Кредитополучателят не изпълнявал изцяло и в срок задължението си за заплащане на минималната месечна погасителна вноска, като падежът на първата изцяло/частично непогасена минимална месечна вноска настъпил на 01.09.2014 г.

В чл. 147 от Договора било посочено, че същият се сключва за срок от 3 години, а в чл. 148 от Договора е уговорена възможността срокът да бъде подновен еднократно за нов тригодишен период при кумулативното наличие на следните условия — кредитополучателят не е в просрочие към момента на изтичане на валидността на картата и картодържателят не е уведомил Банката, че не желае да бъде подновявана. В процесния случай описаните в предходното изречение условия не били налице, поради което крайният срок на договора бил настъпил на 27.04.2017 год.

Ищецът заявява, че Райфайзенбанк (България) ЕАД му прехвърлил вземането си по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) на 07.12.2016 год. и Конкретен договор за цесия (прехвърляне на вземания) от 02.04.2020 г. Размерът и основанието на прехвърленото вземане е индивидуализиран в Приложение 1А към Конкретен договор за цесия (прехвърляне на вземания) от 02.04.2020 г. С оглед задължението си по чл. 99, ал. 3 от 33Д цедентът Райфайзенбанк (България) ЕАД упълномощил цесионера ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД да уведоми длъжника Н. С.

АНТ. за прехвърлянето на вземанията спрямо нея. Ищецът, в качеството на пълномощник, изпратил препоръчана пратка, съдържаща уведомление за цесията до посочения в договора за кредит адрес. Същият е посетен от пощенски служител, който не открил нито длъжника, нито пълнолетно лице, което е съгласно да получи пратката и поради тази причина е оставил уведомление с указан срок за получаване от техен офис. След като срокът изтекъл, пратката била върната в цялост на ищеца, оформена като „непотърсена". Поради това ищецът представя и моли съдът да връчи при размяната на книжа по чл. 131 ГПК на насрещната страна уведомление по реда на чл. 99 33Д, изготвено от ищеца в качеството му на пълномощник на цедента.

След датата на цесията и предвид изпадането на длъжника в забава още на 01.09.2014 г. за ищеца възникнало право да начисли обезщетение за забава в размер на законната лихва върху прехвърлената главница. За периода от 14.07.2020 г. до 10.05.2021 г. размерът на обезщетението за забава е 41.20 лева.

Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения ищецът в качеството си на цесионер и кредитор, предявил претенцията си по съдебен ред и подал заявление на основание чл. 410 ГПК. По образуваното ч. гр. д. № 2543/2021 г. по описа на Районен съд Русе е издадена заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и поради тази причина съдът е указал на ищеца да предяви иск, с който да установи вземането си.

Ищецът моли да се признае за установено, че Н. С. АНТ., ЕГН ********** има задължение към ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АЕД, ЕИК 200644029 по Рамков договор № 1404150440253306 за издаване и ползване на международна кредитна карта Visa Classic/MasterCard Standard/ Visa Gold/MasterCard GoLD/BILLA-Visa Classic, което е обективирано в заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2543/2021 г. по описа на Районен съд Русе, както следва: 500.00 лева - главница, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението и сумата от 41.20 лева - обезщетение за забава (законна лихва за забава), начислена за периода от 14.07.2020 г. до 10.05.2021 г. Претендира разноски в настоящото и в заповедното производство.

В указания срок ответникът е подал отговор чрез назначения от съда особен представител, оспорва иска. Прави възражение за погасяване на задължението по давност.

2

Намира, че липсва индивидуализация на предмета на договора- какъв вид карта се предоставя, както и каква е лихвата, такси, разходи и др., които банката е начислявала.

Счита, че договорът противоречи на императивни норми на ЗПК, тъй като не е спазено изискването шрифтът на договора да е с размер минимум 12. Твърди, че не е уведомена за извършената цесия, а връчването на уведомление с исковата молба на особения представител не е надлежно такова.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

Страните не спорят, че въз основа на заявление с вх. № 7841 от 18.05.2021 год. по ч.гр.д. № 2543/2021 год. на Русенски районен съд е издадена Заповед № 1299/19.05.2021 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която се разпорежда длъжникът Н. С. АНТ. да заплати на кредитора ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД сумата 500.00 лева- главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.05.2021 год. до окончателното изплащане на вземането, 89.10 лева- договорна лихва за периода от 01.09.2014 год. до 27.04.2017 год., 41.20 лева- лихва за забава за периода от 14.07.2020 год. до 10.05.2021 год., 25.00 лева- държавна такса и 50.00 лева- юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обуславя правния интерес на ищеца да предяви настоящия иск за установяване на вземането си.

Предмет на иска е установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, поради което в това производство могат да се направят всякакви възражения срещу дължимостта и изискуемостта на вземането, по които съдът дължи произнасяне по съществото на делото.

Ищецът е предявил иск само за главницата и лихвата за забава в размер на 41.20 лева.

Като писмени доказателства по делото са приети: Рамков договор №

1404150440253306 за издаване и ползване на международна кредитна карта Visa Classic/MasterCard Standard/ Visa Gold/MasterCard GoLD/BILLA-Visa Classic от 28.04.2014 г.;

Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 07.12.2016 г., Конкретен договор за цесия (прехвърляне на вземания) от 02.04.2020 г., Приложение № 1 А със заличени лични данни; Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 33Д;

Пълномощно, упълномощаващо цесионера да уведоми длъжника на основание чл. 99, ал. 3 33Д; Обратна разписка; Уведомление за цесия, Регистър на банкова карта на Н.А. Клиентски № Е 24799 от 28.04.2014 год.

На 28.04.2014 г. между Райфайзенбанк (България) ЕАД и Неда Сашева А. е сключен Рамков договор № 1404150440253303 за издаване и ползване на международна кредитна карта Visa Classic\MasterCard Standart\Visa Go1d\MasterCard Go1d\Billa-visa Classic, сьгласно който банката открива сметка с IBAN BG22RZBB91551004616260 и издава международна кредитна карта с чип на Неда Сашева А., по която предоставя кредитен лимит в размер на 500.00 лева, който може да бъде използван само посредством картата.

От приложеното към молба от Райфайзенбанк (България) ЕАД с вх. № 3756/14.02.2022 г. по описа на РРС фотокопие от регистър на банкова карта се установява, че издадената карта е Visa Classic и същата е предадена в плик на ответника на 28.04.2014 год.

Вещото лице сочи, че при извършената проверка е установило, че на 28.04.2014 г. по картовата сметка на Неда А. банката е предоставила уговорения между страните кредитен лимит. В периода от 29.04.2014 г. до 17.11.2014 г. картодържателят е усвоила предоставения лимит в пълен размер посредством:

3

- извършени тегления на АТМ-устройство,

- плащане на ПОС-терминал и

- при условията на чл.39 от договора- платени за сметка на кредитния лимит такси и лихви за ползването на картата.

Видно от заключението на съдебно- икономическата експертиза падежът на първата непогасена минимална месечна вноска е настъпил на 01.09.2014 г. Отбелязана е и втора минимална погасителна вноска с падеж 01.10.2014 год. От 16.10.2014 год. до 15.06.2015 год. банката е начислявала редовни лихви, наказателни лихви и застрахователни премии, както и една такса за надвишен кредитен лимит.

Кредитът се предоставя от датата на подписване на договора- 28.04.2014 год. за срок, равен на срока на валидност на картата. В чл. 147 е посочено, че договорът се сключва за срок от три години, а в чл. 148 е уговорена възможността срокът да бъде подновен еднократно за нов тригодишен период при кумулативното наличие на следните условия: кредитополучателят да не е в просрочие към момента на изтичане на валидността на картата и картодържателят не е уведомил банката, че не желае да бъде подновявана. В процесния случай тези условия не са били налице, поради което крайният срок на договора е настъпил на 27.04.2017 год.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно чл. 20, ал. 1 от Закона за потребителския кредит правата, предоставени на потребителите по този закон, не могат да се ограничават. Всяка уговорка, с която предварително се изключват или ограничават правата на потребителите, е недействителна. Разпоредбата на чл. 24 от същия закон препраща към чл. 143- 148 от Закона за защита та потребителите. Според чл. 143, т. 8а от ЗЗП неравноправна е клаузата, която предвижда автоматично продължаване на срочен договор, ако потребителят не заяви желание за прекратяването му, и срокът, в който трябва да направи това, е прекалено отдалечен от датата, на която изтича срочният договор. В този смисъл посочената клауза е нищожна.

Срокът на договора обаче не влияе на преценката на съда относно датата, от която започва да тече погасителната давност по отношение на вземането на банката. Това е така, защото неизплатените задължения по договора са изискуеми не с изтичането на договора, а на съответната падежна дата, която е първият ден на месеца, следващ месеца, в който изтича отчетният период (чл. 46). При изцяло или частично неплащане на минимална погасителна вноска в посочения в чл. 46 срок, банката начислява обезщетение за забава, съгласно тарифата, върху забавената дължима сума (чл. 48 от договора). При изцяло или частично неплащане на минимална погасителна вноска в посочения в чл. 46 срок за втори пореден месец, както е в настоящия случай, банката блокира картата на основание чл. 49 от договора.