Решение № 4607 от 08.10.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 15868/2025
- Вид
- Решение № 4607
- Подписан
- 08.10.2026
- Състав
- Мария Димитрова Личева - Гургова
Цитирани разпоредби
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- § 2, б. "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 4607 гр. Пловдив, 08.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20255330115868 по описа за 2025 година
Производството е по осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във връзка с чл. 22 ЗПК.
Ищцата И. З. К., ЕГН **********, с адрес: ****, чрез адв. Р. Р., със съдебен адрес:***, е предявила против „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, осъдителен иск за връщане на сума в размер на 129,04 евро или 252,39 лева, представляваща частичен иск от 6 612,20 лева, платена без правно основание по Договор за потребителски кредит № ***г.
Първоначално искът е предявен за сумата 1 250,00 лв. като част от общо твърдяно надплащане 6 612,20 лв. Ищцата е поддържала, че е получила кредит в размер на 4 000,00 лв. за срок от 36 месеца, при годишен лихвен процент 41 % и посочен ГПР 48,68 %, а едновременно с договора е подписано споразумение за пакет допълнителни услуги с възнаграждение 3 600,00 лв., разсрочено на 36 месечни вноски по 100,00 лв.
Според исковата молба пакетът включва приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой вноски, възможност за смяна на датата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Ищцата твърди, че възнаграждението за допълнителния пакет е разход, пряко свързан с кредитното правоотношение, който е известен на кредитора още при сключването на 1 договора и се заплаща заедно с погасителните вноски, поради което следва да бъде включен в общия разход по кредита и в ГПР. Тъй като договорът сочи ГПР 48,68 %, без в него да е отразено възнаграждението за допълнителния пакет, посоченият ГПР не отразява действителната икономическа тежест на кредита.
Твърди се, че с това е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което по силата на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора. При условията на чл. 23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без лихва и други разходи, поради което всяка сума над получените 4 000,00 лв. е платена без основание и подлежи на връщане.
Ищцата развива и доводи, че клаузите относно пакет допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ противоречат на чл. 10а и чл. 21 ЗПК, заобикалят законовото ограничение на цената на кредита, накърняват принципа на добросъвестност и създават значително неравновесие във вреда на потребителя. Позовава се на Решението на Съда на Европейския съюз от 21.03.2024 г. по дело C-714/22, Profi Credit Bulgaria.
Ответникът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД оспорва иска по основание и размер.
По отношение на размера ответникът заявява, че ищцата не е внесла лични парични средства по процесния кредит. Според изложеното в отговора договорът не е приключил чрез обичайно изпълнение на погасителния план, а е бил погасен предсрочно на ***г. чрез вътрешно рефинансиране от последващ Договор за потребителски кредит №***. От сумата по последващия кредит 4 252,39 лв. били отнесени за погасяване на процесния ***.
Ответникът конкретизира, че от общо отнесените 4 252,39 лв. 4 000,00 лв. са отнесени за главница, 152,39 лв. – за възнаградителна лихва, и 100,00 лв. – по допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“. Поради факта, че сумата е погасена чрез рефинансиране, а не чрез внасяне на пари от ищцата, ответникът счита, че липсва нейно обедняване и не е осъществен фактическият състав на чл. 55 ЗЗД.
По същество ответникът поддържа действителността на договора. Сочи, че договорният лихвен процент е фиксиран и ясно посочен, че ГПР е записан като конкретна стойност и че законът не изисква в договора да бъде възпроизвеждана математическата формула за изчисляването му. Позовава се и на принципа на договорната свобода.
Ответникът счита, че допълнителните услуги са незадължителни, заявени по избор на потребителя и не представляват условие за отпускане на кредита. Поради това, според него, възнаграждението за тях не е част от общия разход по кредита и не следва да участва при формирането на ГПР. Поддържа, че дори да е налице неточно посочване на ГПР, това не следва да се приравнява на липса на ГПР и не може да води до недействителност на целия договор.
Направено е и възражение, че евентуалното превишаване на максималния размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК, би обусловило недължимост единствено на сумите над законовия предел, а не недействителност на целия договор. Ответникът оспорва също твърденията за неравноправност и за противоречие на добрите нрави.
2
С молба от 19.06.2026 г. по чл. 214 ГПК ищцовата страна е признала факта, че по процесния договор е отнесена сума 4 252,39 лв., а не първоначално твърдяната сума 10 612,20 лв.
Посочено е, че за правния резултат е без значение дали погасяването е извършено чрез непосредствено плащане или чрез част от главницата по последващ договор за кредит. На тази база е поискано намаляване на иска на 252,39 лв. /129,04 евро/, като ищцата е заявила този размер като окончателен.
Съдът, след като обсъди становищата и възраженията на страните и всички събрани писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Безспорно е между страните, а се установява и от представения договор, че на*** г. е сключен Договор за потребителски кредит № ***. По силата му ответникът е предоставил на ищцата кредит в размер на 4 000,00 лв. за срок от 36 месеца. В раздел VI „Параметри“ са посочени месечна вноска по кредита 194,78 лв., ГПР 48,68 %, годишен лихвен процент 41 % и дължима сума по кредита 7 012,20 лв.
В договора е отразено, че ищцата е поискала и закупила допълнителни услуги „Fast – Фаст“, която предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, и „Flexy – Флекси“, свързана с възможност за промяна на погасителния план. От приложената договорна документация и погасителния план се установява, че за закупената допълнителна услуга е предвидено възнаграждение общо 3 600,00 лв., разпределено на 36 вноски по 100,00 лв. наред с погасителните вноски по кредита.
Погасителният план показва, че при договорната структура всяка месечна вноска по кредита от 194,78 лв. се увеличава с още 100,00 лв. за допълнителните услуги, до общо 294,78 лв.
Това обстоятелство е съществено за преценката дали разходът за услугите е икономически отделим от кредита.
От извлечението по сметка, представено от самия ответник, се установява, че на *** г. по процесния договор е отнесена сума общо 4 252,39 лв., от която 4 000,00 лв. главница, 152,39 лв. възнаградителна лихва и 100,00 лв. за закупена допълнителна услуга. Ответникът изрично признава, че това погасяване е извършено чрез рефинансиране от последващ договор с ищцата.
Следователно по размера няма спор, че в полза на ответника по процесното правоотношение са погасени и отчетени 252,39 лв. над чистата стойност на предоставения кредит – 152,39 лв. като договорна лихва и 100,00 лв. като възнаграждение по допълнителните услуги.
Процесният договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Ищцата е потребител, а ответникът е кредитор, предоставящ кредити в рамките на професионалната си дейност. Следователно върху правоотношението се прилагат императивните изисквания на ЗПК и правилата за защита срещу неравноправни клаузи по ЗЗП.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на 3 договора. ГПР не е формален реквизит без икономическо съдържание, а стандартизиран показател, чрез който потребителят трябва да може да установи общата цена на кредита и да сравнява различни кредитни предложения.
Съгласно § 1, т. 1 ДР ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ включва лихвите, комисионите, таксите, възнагражденията и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходи за допълнителни услуги при предвидените от закона предпоставки.
С Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22, Profi Credit Bulgaria, Съдът на Европейския съюз е дал задължително тълкуване именно във връзка с договорни клаузи на същия кредитор за допълнителни услуги, предоставящи приоритет при разглеждане и отпускане на кредит и възможност за отлагане, намаляване или преструктуриране на вноските. СЕС приема, че когато такива разходи попадат в общия разход по кредита, ГПР трябва да ги включва; посочването на ГПР, който не отразява всички релевантни разходи, лишава потребителя от възможността правилно да оцени обхвата на поетото финансово задължение.
В същото решение СЕС приема, че чл. 10, § 2, б. „ж“ и чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО не препятстват национална уредба, при която договорът се счита лишен от лихви и разходи, когато не е посочен ГПР, включващ всички разходи по чл. 3, б. „ж“ от Директивата, така че потребителят да връща само предоставената главница. Това разрешение е пряко относимо към санкционния режим по чл. 22 и чл. 23 ЗПК.
Съдът не споделя възражението на ответника, че допълнителните услуги са непременно извън общия разход само защото в договора са обозначени като „незадължителни“. При преценката следва да се изследва реалната икономическа конструкция на сделката. В настоящия договор цената на услугите е определена предварително в самия договор, известна е на кредитора при сключването му, разсрочена е за целия срок на кредита и се събира заедно с всяка погасителна вноска.
Особено показателно е, че възнаграждението за услугите е 3 600,00 лв. при чист размер на кредита 4 000,00 лв., тоест представлява 90 % от предоставения финансов ресурс.
Потребителят поема задължение за това възнаграждение още със сключването на договора, независимо дали в бъдеще действително ще възникне необходимост да използва всички или част от възможностите за отлагане, намаляване на вноски или промяна на падеж.
По отношение на услугата „Фаст“ връзката с кредита е още по-пряка – тя е дефинирана като право на „приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит“. Това са действия, функционално свързани с разглеждането на кредитното искане и предоставянето на кредитната сума, т.е. с основната професионална дейност на кредитора.
Услугата „Флекси“ е свързана с изменение на погасителния план – отлагане или намаляване на вноски, промяна на дата на падеж и други възможности, които са част от администрирането на вече възникналото кредитно правоотношение. Следователно и тя е непосредствено свързана с изпълнението и управлението на кредита.
4
По силата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Не е допустимо императивната забрана да бъде заобикаляна чрез предварително определяне на възнаграждение за пакет, чиито елементи по същество са част от отпускането или администрирането на кредита.
Съдът отчита, че клаузите за тези допълнителни услуги не попадат по начало в основния предмет на договора за кредит и подлежат на контрол за неравноправност. Това следва изрично от т. 3 на диспозитива на Решение C-714/22. Когато предварително изготвена клауза предвижда значително възнаграждение за възможности, които могат никога да не бъдат използвани, и кредиторът получава възнаграждението независимо от реалното им използване, тя подлежи на преценка за съответствие с добросъвестността и договорното равновесие.
Ответникът не установява индивидуално договаряне на конкретния размер от 3 600,00 лв. и на съдържанието на тези клаузи. Обстоятелството, че потребителят е подписал предварително изготвен договор или е отбелязал желание да закупи пакет, не е равнозначно на доказателство, че е имал реална възможност да влияе върху съдържанието на клаузите.
Съгласно чл. 146, ал. 4 ЗЗП тежестта да докаже индивидуалното договаряне е на търговеца.
Разпечатката съдържа 43 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/23c0b843-39e8-4251-b9ef-b758baf6ea9c