Решение № 1122 от 30.09.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1122 гр. София, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Катерина Рачева

Здравка Иванова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20251000501390 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и чл. 274 и сл. ГПК.

С решение № 900551/31.12.2024 г. по гр. д. № 5/2020 г. на ОС - Благоевград са отхвърлени исковете, предявени от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) предявени против И. М. Т., ЕГН ********** и М. С. Т., ЕГН **********, за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 54 000 лв. към датата на завеждане на иска на основание чл. 142, ал. 2, т. 2 във връзка с чл.

141 от ЗПКОНПИ, недвижим имот и л. а. марка „Ауди“, модел „А 4“, с peг. № ********, описани подробно в решението. С решението си съдът е възложил разноските по делото върху КОНПИ, с оглед изхода от спора.

С определение № 90062/25.02.2025 г. по същото дело е оставена без уважение молбата на КОНПИ за изменение на постановеното решение на основание чл. 248 ГПК - в частта за разноските за адвокат, присъдени на ответниците, както и по присъдената държавна такса в тежест на КОНПИ, по чл. 78, ал. 6 ГПК.

С определение № № 90063/25.02.225 г. по същото дело е уважена молбата на ответниците за допълване на решението с присъждане на разноски в тяхна полза по чл. 78, ал. 1 ГПК за приетите по делото експертизи.

Решението е обжалвано от КОНПИ, наричана за краткост по - долу Комисията, чрез представителя му изцяло, с оплакване за незаконосъобразност, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон.

Излага доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че паричните средства, получени от трети лица по банков път и получените средства от спортни игри, за които няма данни 1 дали имат законен източник, представляват приход, като не е изложил никакви мотиви в тази насока. Счита, че кредитирането единствено на този вариант на СИЕ води до неправилни констатации за липса на „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т.

3 от ДР на ЗОНПИ. За да бъдат включени като доход на ответниците получените парични средства по банкови сметки от трети лица, те трябва да са доказали законния им произход съгласно установената практика на ВКС, която цитира. Поддържа, че е налице значително несъответствие за целия проверяван период в размер на - 229 472, 55 лв., което обосновава извод, че имуществото, обект на претенция, е придобито с неустановени източници на средства. Сочи, че въведената от законодателя презумпция е оборима, а тежестта за установяване на законни източници на средства, които са послужили за придобИ.е на имуществените обекти е върху ответника, съгласно установената практика на ВКС. Поддържа, че ответниците не са доказали, че трети за спора лица разполагат с парични средства, за да им ги предоставят, като неоснователно съдът е приел, че внесените парични средства от трети лица са приход за ответниците. Счита, че за тези средства не е установено законно основание за придобИ.е и те се явяват с неустановен източник. Сочи, че целта на специалния закон е, когато не са установени източниците на средства за придобИ.е на имуществото, когато установения доход е недостатъчен за покрИ.е на ежедневните нужди, но въпреки това лицето е придобивало имуществени обекти, те да подлежат на отнемане, без законодателят да въвежда изискване за праг на стойността на имуществените обекти. Изводите на БлОС, че не е доказано несъответствие, по смисъла на nap. 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, са в противоречие с материалния закон. Съгласно ЗОНПИ, при наличие на „значително несъответствие“ по смисъла на нормата, е налице обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито. Поддържа, че следва да се направи разграничение между въвеждането на праг за стойността на имуществото, подлежащо на отнемане, и законоустановения праг на несъответствието от 150 000 лв.

Смесването на понятието несъответствие с имуществото в края на изследвания период е недопустимо. Несъответствието е разликата между имуществото и нетния доход за целия проверяван период, като именно несъответствието обосновава презумпцията за незаконния характер на имуществото. Поддържа подробни съображения, относно разликата между въвеждането на праг на стойността на имуществото, подлежащо на отнемане и установения праг на несъответствие от 150 000 лв., като се позовава на практика на ВКС по въпроса. Счита, че исковете са доказани, а мотивът, с който съдът търси „увеличение на имуществото над 150 000 лв.“ съпоставяйки началото и края на проверявания период, е недопустим и представлява нарушение на принципа на разделение на властите, а въвеждането на допълнителна предпоставка за отнемане на незаконно придобито имущество е пряка намеса в законодателната власт. Моли решението да бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени изцяло, като бъде отнето в полза на държавата описаното в исковата молба имущество. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на ответниците.

Въззиваемите И. М. Т. и М. С. Т., чрез представителя си, оспорват въззивната жалба като неоснователна, в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Считат, че законосъобразно ОС - Благоевград е приел, че не е установено несъответствие по смисъла на пар. 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ в имуществото на ответниците надвишаващо 150 000 лв. По делото не се установява да е налице увеличаване на имуществото в края на проверявания период в сравнение с началото на периода, нито се установява имуществото да надвишава със 150 000 лв. недния доход на ответниците за целия проверяван период. Считат, че едва в такъв случай ще подлежи на проверка какви са доходите на проверяваните лица за периода на проверката и източникът на тези доходи 2 и дали съответстват на придобитото имущество. Поддържат, че отнемане може да има само ако имуществото се е увеличило в края на периода в сравнение с началото му, каквото в случая не е доказано. При липса на такова превишаване, въпросът дали даден доход има законен характер не подлежи на проверка. Излагат съображения за значението на понятието „значително несъответствие“ съгласно възприетата практика на ВКС. Считат, че при постановяване на решението съдът е съобразил практиката по този въпрос. Възразяват по развитите от въззивника оплаквания. По тези и допълнителни съображения молят да се потвърди решението. Претендират разноски.

По делото са постъпили и две частни жалби от КОНПИ срещу определение № 90062/25.02.2025 г. по същото дело и определение № 90063/25.02.2025 г. по същото дело, постановени на основание чл. 248 ГПК. В частните жалби ищецът излага множество подробни доводи, че определенията са незаконосъобразни и постановени в противоречие със закона и практиката на ВКС. Поддържа, че Комисията не дължи заплащане на държавна такса. Счита, че дори да бъдат приложени общите разпоредби на чл. 159 ЗОНПИ, ищецът следва да бъде освободен от заплащане на държавна такса, предвид нормите на чл. 84, ал. 1 ГПК и чл. 162, ал. 2 ДОПК, която изчерпателно изброява публичните държавни вземания. Излага множество съображения, че действията на Комисията са израз на публичната държавна власт по отношение на незаконно придобитото имущество. Сочи, че в случая е налице частично прекратяване на делото поради оттегляне на част от исковете и не следва да се определя държавна такса върху претенциите, от които ищецът се отказва. Позовава се на практика по тази въпрос. На следващо място поддържа подробни доводи, че определения адвокатски хонорар е завишен и не съответства на фактическата и правна сложност на делото.

Счита, че при присъждането на разноски в тежест на КОНПИ следва да се има предвид нормата на чл. 156, ал. 6 ЗОНПИ. Позовава са на практика на ВКС, както и на практика на СЕС относно размерите на адвокатските възнаграждения и начина на тяхното определяне. Прави искане да бъдат отменени определенията, а решение № 900551/31.12.2024 г. по гр. д. № 5/2020 г. на ОС - Благоевград - да бъде изменено в частта за разноските, като възложените разноски върху Комисията за държавна такса и адвокатски хонорари бъдат отменени или намалени по размер.

Ответниците И. М. Т. и М. С. Т. са депозирали и отговори на частните жалби, с които оспорват жалбите като неоснователни. Излагат доводи, че определенията по разноските в полза на ответниците и на съда са съобразени с процесуалния закон и установената практика по този вид дела и са обосновани и законосъобразни. Съдът основателно е приел, че ищецът дължи разноски в полза на ответниците, както за заплатено адвокатско възнаграждение, така и за приетите по делото експертизи, за които има доказателства, че са извършени. Считат, че делото е с особена фактическа и правна сложност и не са налице основания за определяне на по - нисък адвокатски хонорар. Поддържат подробни доводи, че присъденият хонорар е под минимума на Наредба № 1/2004 г. и е справедлив и обоснован. Молят да се потвърдят двете определения.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното 3 решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от т. 1 от ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият състав приема, че обжалваното решение, с което съдът се е произнесъл по искове по чл. 153 от ЗОНПИ, е валидно и допустимо постановено.

С § 6, ал. 1 от ПЗР на Закон за противодействие на корупцията (ЗПК), обн. в ДВ бр. 84 от 06.10.2023 г. (в сила от 06.10.2023 г.), наименованието на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ) се променя на Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗОНПИ), а Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) се преименува на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ).

За основателността на предявените конститутивни искове по чл. 153 от ЗОНПИ, в производството следва да се установи, на първо място, че ответникът подлежи на проверка, защото е привлечен като обвиняем за престъпление, включено в предметния обхват на чл. 108 ЗОНПИ или е лице, по отношение на което са налице други от предпоставките в хипотезата на чл. 108, ал. 2 - 6 от ЗОНПИ. Освен това следва да се установят членовете на семейството на проверяваното лице, като се съобрази разпоредбата на пар. 1, т. 19 от ДР на ЗОНПИ, чието имуществено състояние също подлежи на проверка.

На следващо място следва да се установи, че през периода на проверка е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, по смисъла на определителната норма на пар. 1, т. 3 от ДР на закона - при несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващ 150 000 лв. за целия проверяван период.

Едва ако се установи такова несъответствие в посочения размер, намира приложение презумпцията, че придобитото от проверяваното лице имущество е от незаконен източник, съгласно определителната норма на чл. 107, ал. 2 ЗПКОНПИ.

Освен изложеното, следва имуществото, чието отнемане се иска, да е придобито в срока по чл. 112, ал. 3 от ЗПКОНПИ - в период от 10 години назад от предявяване на иска и да не е придобито от законен източник на средства.

В тежест на ищеца е установяване на първите три предпоставки за уважаване на иска. В тежест на ответника е да докаже, че имуществото, което притежава в края на периода на проверката, е придобито със средства, които имат законен произход.