Решение № 2427 от 03.11.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2427 гр. Бургас, 03.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДетЕ.на К. Д. при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ДетЕ.на К. Д. Гражданско дело № 20222120105005 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявени от Д. Г. Д., ЕГН ********** срещу Областна Дирекция на МВР – Бургас, и изменени в открито съдебно заседание искове, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 693,19 лева главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд, преизчислен на 82,65 часа извънреден труд, за периода 20.07.2019г. – 09.07.2020г., по възникнало между страните служебно правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността „****“ при РУ Н. към ОДМВР - Бургас, сумата от 163,13 лева обезщетение за забава за периода от 01.11.2019г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от подаване на исковата молба – 01.08.2022г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че в процесния период е полагал труд към ОДМВР – Бургас, РУ Н. като е полагал труд при 12 часови работни смени по график, включително и през нощта.

Твърди се, че за периода от 20.07.2019г. до 09.07.2020г. ищецът е положил общо 288 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 329 часа дневен труд. Според ищеца преизчисляването на нощния към дневен труд води до извод, че същият е положил извънреден труд от 41 часа, уточнени в съдебно заседание като 82.65 часа, който труд ответникът следва да му заплати допълнително в съответствие с правилото на чл. 187, ал. 5 от ЗМВР- с 50 % увЕ.чение върху основното месечно възнаграждение. Обоснова претенцията си с нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която следвало да намери субсидиарно приложение след отпадането на специалната разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредбата от 2014 г. на Министъра на вътрешните работи, регламентираща изрично преобразуването на нощния труд в дневен. Позовава се и на решението на СЕС по дело С - 262/20, като счита, че даденото със същото разрешение е в подкрепа на исковата претенция. Сочи, че за процесния период няма законово установена забрана за преизчисляване на положените от служитЕ.те в МВР часове нощен труд в дневен, поради което празнотата в специалната уредба, касаеща служителите в МВР следва да бъде преодоляна чрез субсидиарното положение на посочената обща разпоредба на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Прави искане за назначаване на съдебно – икономическа експертиза и задължаване на ответника да представи писмени доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, в който е 1 посочил, че исковете са неоснователни. Не се оспорва обстоятелството, че в процесния период ищецът е бил държавен служител при тях, като е полагал труд на смени по график.

Счита обаче, че положеният от ищеца труд е надлежно начислен и заплатен своевременно в съответствие с действащите в процесния период правила, регламентирани с Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з36/07.01.2020 г. Заявява, че с посочените актове, въпросът за заплащането на нощен труд на служитЕ.те в МВР е уреден по специфичен начин. В специалната правна уредба, липсва разпоредба, която предвижда увЕ.чение на часовете нощен труд по коефициент. Съотношението между дневен и нощен труд е 1 към 1, в който смисъл е изменен изрично ЗМВР през 2020г. Твърди, че за всеки отработен през нощта час в рамките на процесния период, е било заплатено допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лева. Намира, че в случая не е налице непълнота на законовата уредба, поради което не следва да се прилага по аналогия НСОРЗ, която не се отнася до заплащане на възнаграждението на държавните служитЕ. от МВР. Във връзка с относимото към делото решение на СЕС по дело С-262/20 посочва, че в законодателството били предвидени други мерки, позволяващи да се компенсира особената тежест на полагания от държавните служитЕ. в системата на МВР нощен труд и посочва като такива мерки: допълнителното възнаграждение за прослужено време от 2 % върху основното възнаграждение, но не повече от 40 %; по – големия основен платен отпуск в сравнение с този по КТ; обезщетението при прекратяване на служебното правоотношение, изчислявано в съответствие с броя на прослужените години в МВР; по – благоприятния режим за заплащане на извънредния труд; уредбата за получаване на безплатна храна и ободряващи напитки или тяхната левова равностойност; по – различните условия при пенсиониране на държавните служитЕ. в МВР. Сочи, че посредством изброените, както и други материални и нематериални облаги, на които имат право държавните служитЕ.те по чл. 142, ал. 1 т. 1 от ЗМВР, адекватно се компенсира тежестта на нощния труд.

Моли за отхвърляне на исковете. Представя писмени доказателства.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и прецени закона, намери от фактическа и правна страна следното:

Правната квалификация на предявения главен иск е с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2, и ал. 6 от ЗМВР (ред. ДВ бр.81 от 14.10.2016 г.), а акцесорният иск е с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

Не се спори между страните по делото, установява се и от приложените писмени доказателства, че в периода от 20.07.2019 г. до 09.07.2020 г. между страните е съществувало служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „**** I степен“ в сектор „Охранителна полиция” при РУ Н. към Областна дирекция на МВР –Бургас и, че същият е изпълнявал дежурства по график.

Видно от заключението на вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза в периода от 20.07.2019 г. – 09.07.2020 г. ищецът е положил 72 нощни смени, възлизащи на 578 часа реално положен нощен труд. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1.143, нощният труд възлиза на 660,65 часа. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд възлиза на 82,65 часа, като стойността му е 693,19 лева.

Размерът на претендираната лихва, съобразно направеното от вещото лице уточнение в съдебно заседание, е изчислен на сумата от 163,13 лева. Съдът изцяло кредитира неоспореното от страните заключение на вещото лице Б. като компетентно дадено и отговарящо на всички поставени въпроси. Същото кореспондира и на приетите по делото писмени доказателства – платежни бележки за определяне на месечните възнаграждения на ищеца и протоколи за отчитане на отработеното време между 22.00 и 6.00 часа, времето на разположение и положения труд по време на официални празници за процесния период.

При така събраните доказателства съдът намира претенцията за основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служитЕ. на МВР се състои от основно и допълнителни такива, а в чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл.

179, ал. 1, предл. второ е посочено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служитЕ. се изплащат допълнителни такива за извънреден и за нощен труд.

Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР в ред. от ДВ бр. 81 от 14.10.2016 г. (настояща ал. 10) редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служитЕ. извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служитЕ. се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР (редакцията на закона преди изменението с ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г.) за служитЕ.те, работещи на смени, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен 2 период, който се заплаща с 50 на сто увЕ.чение върху основното месечно възнаграждение.

С приетите изменения на ЗМВР с ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г. законодателят изрично фиксира нормалната продължителност на работното време през нощта на 8 часа за всеки 24часов период. Приета бе и нова ал. 4, съгласно която „при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1“.

Претенцията на ищеца касае заплащането на положен от него нощен труд преди посочените законодателни изменения, а именно за периода от 20.07.2019 г. до 09.07.2020 г.

За процесния период са приложими старите текстове на закона, действали до 10.07.2020 г., както и съответните наредби, приети на основание чл. 187, ал. 8 от ЗМВР.

Като за част от исковия период, а именно от 20.07.2019 г. до 10.01.2020 г . e действалa Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служитЕ. в Министерството на вътрешните работи, издаденa от министъра на вътрешните работи. За останалата част от периода считано от 10.01.2020 г. до 09.07.2020 г. е действала Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г.

Няма спор, че и в двете посочени наредби липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., която е предвиждала, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен нощен труд за отчетния период се умножава по 0.143, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143.

Същевременно чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата предвижда, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. За да се опредЕ. стойността на този коефициент е отчетено, че съгласно чл. 140, ал. 1 КТ нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. С оглед на което приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е изчислен на 1.143, и е получен като частно при деление на регламентираните нормални продължителности съответно на дневния и нощния труд - 8 часа на денонощие за дневния и 7 часа за нощния труд.

Прилагането на тези разпоредби от трудовото законодателство обосновава правото на работещите да получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодатЕ.те да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността на работния ден. Съответно когато последната е надвишена, се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран по установените правила. В този смисъл Решение № 14 от 27.03.2012 г. по гр. д. № 405/2011 г. на Върховен касационен съд, в което се приема, че часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни), се отчитат по реда на чл.

149 КТ (отчитане на извънреден труд).

С оглед на изложеното, спорният по делото въпрос се отнася до това дали липсата на изрични норми в посочените две наредби от 29.07.2016г. и от 07.01.2020 г. представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служитЕ.те в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Установената съдебна практика дава положителен отговор на този въпрос като се приема, че това субсидиарно прилагане се налага и поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часове положен труд при сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по – неблагоприятно положение, което е недопустимо.