Определение № 948 от 21.03.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 948 гр. София, 21.03.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20251100600844 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 – 8 от НПК.

Постъпил е протест от прокурор при Софийската районна прокуратура срещу определение от 9.01.2025 г., постановено по н.ч.д. № 16974/2024 г. по описа на Софийския районен съд, Наказателно отделение, 97-ми състав, с което се отменя постановление от 11.11.2024 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 15025/2024 г. по описа на 9 РУ – СДВР, пр. пр. № 53614/2023 г. по описа на Софийска районна прокуратура, водено за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

В протеста на прокурора при СРП се твърди, че определението е неправилно и се прави искане да бъде отменено, а постановлението за прекратяване да бъде потвърдено. Поддържа се, че в постановлението за прекратяване на наказателното производство държавното обвинение е извършило анализ на доказателствата, за да се формира изводът за наличие на основанието по чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

Въззивният съд, като прецени изложените в протеста доводи и съдържанието на атакуваното определение, намира за установено следното.

Досъдебно производство № 15025/2024 г. по описа на 9 РУ – СДВР, пр. пр. № 53614/2023 г. по описа на СРП, е образувано по сигнал от „Амиго Финанс“ ЕООД с постановление на СРП от 1.02.2024 г. за това, че през ноември 2023 г. в гр. София противозаконно е присвоена чужда движима вещ – лек автомобил марка „Пежо“, модел „407“, с рег. № СВ **** АН, собственост на „Амиго Финанс“ ЕООД, която била владяна на основание договор за финансов лизинг от 14.06.2022 г. – престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

В хода на досъдебното производство не са били привлечени лица като обвиняеми.

С определението, предмет на настоящата въззивна проверка, СРС е приел, че в постановлението наблюдаващият прокурор единствено е изброил извършените до момента действия по разследването, но не е извършен обоснован анализ на събрания 1 до момента доказателствен материал и в хода на досъдебното производство органите по разследването не са събрали всички възможни, относими и допустими доказателства и доказателствени средства, така че фактическата обстановка да е изяснена в пълнота. Поради това на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК първоинстанционният съд е отменил постановлението за прекратяване с указания за извършване на допълнителни действия по разследването.

За да извърши преценка на законосъобразността на определението на СРС, въззивният съд на първо място обсъди съдържанието на атакуваното пред него постановление за прекратяване на наказателното производство и прие, че то е годен за проверка прокурорски акт.

На следващо място, въззивният съд установи, че крайният правен извод на проверяваното определение за отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство, е правилен.

Разпоредбата на чл. 243 от НПК определя правомощието на прокурора да прекрати наказателното производство при изрично определени от закона предпоставки. По тази причина, както и поради изискването на чл. 199, ал. 2 от НПК, постановлението за прекратяване на наказателното производство следва да бъде в достатъчна степен мотивирано. Мотивите e необходимо да съдържат макар и кратък, но в достатъчна степен обоснован анализ на събраните в хода на разследването доказателства, както и подвеждането им под хипотезата на конкретна правна норма.

По делото са събрани доказателства в следния смисъл: разпитани са като свидетели П.В.А., Б.С.Б., В.В.П. и са събрани следните писмени доказателства: заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-4332002573/2.06.2023 г.; удостоверение № 244134000858/15.02.2024 г.; справка по история и данни за МПС с рег. № СВ **** АН от 22.05.2024 г.; договор за покупко-продажба на МПС № PC0012089/14.06.2022 г.; справка и протокол за извършен технически преглед на МПС с рег. № СВ **** АН; данни от Търговски регистър за „Амиго Финанс“ ЕООД; писмо-справка от „Амиго Финанс“ ЕООД от 15.10.2024 г.; акт за смърт на С.Б.С..

Настоящата съдебна инстанция се солидаризира изцяло с извода на първата, че постановлението на СРП е немотивирано, което съставлява самостоятелно основание за неговата отмяна, а също така не са изчерпани и доказателствените възможности пред разследването. От текста на постановлението не може да се установи въз основа на какви доказателства прокуратурата е достигнала до правния си извод, че липсват данни за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 НК.

В прокурорския акт е прието, че на 14.06.2022 г. в гр. София между „Амиго Финанс“ ЕООД, представлявано от пълномощник – П.М.И., като лизингодател, и Б.С.Б., като лизингополучател, бил сключен договор за финансов лизинг № AG0012089, съгласно който лизингодателят отдал на лизинг на лизингополучателя движима вещ – лек автомобил марка „Пежо“, модел „407“, с рег. № СВ **** АН, номер на рама VF36DRHRH21278901, за срок от 19 месеца. Към договора бил приложен и погасителен план. На 14.06.2022 г. движимата вещ била предадена във владение на св. Б., за което бил съставен приемо-предавателен протокол.

Лизингодателят предоставил на св. Б. пълномощно за управление на автомобила в чужбина – на територията на Европейския съюз и Република Сърбия до 13.02.2024 г.

В изпълнение на договорните условия св. Б. започнал да заплаща лизинговите вноски, като до май 2023 г., когато била платена за последен път дължима месечна вноска, заплатил изцяло 11 броя вноски от общо 19 броя, вкл. първоначалната.

При проведен през юни 2023 г. със св. Б. телефонен разговор от служител на 2 дружеството лизингополучателят обещал да заплати при първа възможност вноските, което обаче не сторил.

На 12.08.2023 г. „Амиго Финанс“ ЕООД получило заповед на ОПП-СДВР за прилагане на ПАМ № 23-4332-002573 по чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6 месеца, като било отнето СРМПС и били свалени регистрационните табели на автомобила.

През октомври 2023 г. лизингодателят изготвил покана – уведомление до лизингополучателя за плащане в едноседмичен срок от получаването й на дължими вноски по договора в размер на 1 521,61 лева, а при неипзълнение следвало едностранно прекратяване на договора за лизинг и връщане на лизинговия актив.

Поканата не била връчена лично на св. Б., тъй като не бил открит на известния адрес.

От предоставените от лизингодателя справки е видно, че от дължима главница в общ размер от 2 450 лева като неплатена (дължима) е останала сума в размер на 846,61 лева, представляваща малко над 1/3 от общия размер.

За времето 30.09.2022 г. – 30.11.2023 г. и 27.11.2023 г. – 23.04.2024 г. св. Б. Б. бил задържан в арестите на територията на страната, а за времето 30.11.2022 г. – 12.01.2023 г. и 23.04.2024 г. – 13.08.2024 г. е пребивавал в затвора – София като обвиняем.

Прокуратурата е приела, че соченото обстоятелство е затруднявало редовното изплащане на вноските по договора за финансов лизинг от страна на св. Б..

В постановлението е прието, че тъй като не постъпило нито плащане, нито връщане на вещта, представляващите „Амиго Финанс“ ЕООД счели, че като собственик на лек автомобил марка „Пежо“, модел „407“, с рег. № СВ **** АН, дружеството противозаконно е лишено от правото на владение върху движимата вещ, поради задържането й без основание от лизингополучателя.

В прокурорския акт е посочено, че в показанията си св. Б. Б. е потвърдил, че е ползвал автомобила, както и че е изплатил на „Амиго Финанс“ ЕООД суми за лизингови вноски, застрахователни премии и данъци, но поради финансови затруднения и задържането му в местата за лишаване от свобода е бил препятстван да заплаща редовно дължимото. Също така държавното обвинение обръща внимание на показанията на св. Б., че не е получавал покана – уведомление от „Амиго Финанс“ ЕООД.

Първоинстанционният съд правилно е установил, че в прокурорския акт липсва цялостен анализ на доказателствения материал, което е довело до пороци при формирането на фактическите и правни изводи от страна на държавното обвинение.

Не са обсъдени наличните неясноти и непълноти в доказателствения материал, а формулираните изводи по същество са необосновани. Не са изчерпани и доказателствените възможности пред разследването, поради което упражняването на правомощията на прокурора във втория стадий на досъдебното производство по реда на чл. 243 от НПК е било прибързано, тъй като не са изпълнени задълженията му по чл. 13, ал. 1 от НПК да вземе всички мерки, необходими за осигуряване разкриването на обективната истина, което е довело и до нарушение на чл. 14, ал. 1 от НПК, доколкото прокурорът не е постановил акта си на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

В основата на изводите за липса на съставомерно деяние прокурорът е приел, че св. Б. Б. не е извършил правно или фактическо разпореждане с лизинговото имущество като продажба, залагане, извършване на промени върху него и т.н. Както резонно е изтъкнал първоинстанционният съд, представителят на държавното обвинение не е съобразил, от една страна, показанията на св. Б., че е продал процесния автомобил на части, тъй като е бил с прекратена регистрация за 6 месеца, а от друга страна, не е 3 отчетена и спецификата на финансовия лизинг, при който вещта не се придобива автоматично след изплащане на вноски. В случая липсва договор за покупко-продажба на превозното средство, като същевременно същото не е предоставено обратно на неговия собственик.

При тези обстоятелства настоящият съдебен състав се солидаризира изцяло с изводите на първостепенния, че съществените правни въпроси към настоящия момент не могат да получат своя верен отговор, защото липсва необходимата фактическа основа за това. Тези непълноти и неясноти, обаче, е възможно да бъдат отстранени посредством описаните в атакуваното определение на СРС указания, а именно:

- да бъде извършен анализ на всички събрани по делото доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като бъдат обсъдени подробно противоречията и между тях. В прокурорския акт например липсва какъвто и да е анализ на показанията на св. В.П., вкл. във връзка със заявеното от нея, че процесният автомобил й е бил предоставен за ползване от св. Б. Б.. Липсва анализ и на показанията на св. Б. Б., че е продал автомобила на части, тъй като е бил с прекратена регистрация за 6 месеца, като държавното обвинение не е предприело действия за установяване на кого са продадени авточастите, кога и при какви условия;

- да се установи и разпита майката на св. Б. Б. – Ц.Г.Г., с цел проверка на показанията му, че вноските по договора за лизинг са били заплатени от родителите му;

Налице е доказателствена празнота, която обективно е възможно да бъде преодоляна чрез събиране на гласни и писмени доказателства. Едва след изчерпване на изискуемата дейност по доказване и изясняване на посочените по-горе съществени обстоятелства, прокурорът, като съобрази съдържанието на съставомерните признаци на престъплението, следва да извърши преценка досежно обективната и субективната съставомерност на деянието.

С оглед изложените съображения съдът намира, че определението на СРС е правилно, тъй като констатираните в него недостатъци на постановлението за прекратяване на наказателното производство са действително допуснати и налагат отмяната му, доколкото представляват отстраними съществени процесуални нарушения при формиране на вътрешното убеждение на прокурора, който следва да изпълни задължителните указания, които са му дадени при осъществяване на настоящата форма на съдебен контрол.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 9.01.2025 г., постановено по н.ч.д. № 16974/2024 г. по описа на Софийския районен съд, Наказателно отделение, 97-ми състав, с което се отменя постановление от 11.11.2024 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 15025/2024 г. по описа на 9 РУ – СДВР, пр. пр. № 53614/2023 г. по описа на Софийска районна прокуратура, водено за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК.