Решение № 5871 от 13.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5871 гр. София, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20221110158207 по описа за 2022 година

Производството по настоящото дело е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД, искова молба насочена против В. И. К., ЕГН ********** /наследник на А. И. К./, с която са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумите както следва: 206.28лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019г. – м.04.2020г., до топлоснабден имот с абонатен № 193805, представляващ ап. № 11, находящ се в гр. София, /АДРЕС/, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, 36.88лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020г. – 05.10.2022г., 16.26лв. – цена на доставена услуга дялово разпределение за периода м.12.2019г. – м.04.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата и 3.06лв. – мораторна лихва за периода 31.01.2020г. – 05.10.2022г.

Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че наследодателят на ответника, като собственик на процесния апартамент е имал качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /влезли в сила на 11.07.2016г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди се, че след като не е заплатил дължимите се суми за доставена топлинна енергия и дялово разпределение ответникът е изпаднал в забава, като в тази връзка е формулирана акцесорна претенция за лихва в индивидуализираните в исковата молба размери.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор.

Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно 1 основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца формулира искане за постановяване на неприсъствено решение, при твърдения, че са налице предвидените в закона предпоставки.

Настоящият съдебен състав, като съобрази, че ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, не се е яви в първото по делото съдебно заседание без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, както и че от събраните по делото доказателства и заключенията по допуснатите съдебно – счетоводна и съдебно – техническа експертизи може да се направи извод за основателност на заявените искови претенции, намира че са налице предвидените в процесуалния закон предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, с което исковете да бъдат уважени, доколкото ответникът е предупреден за тази правна възможност, както с разпореждането по чл. 131 ГПК, така и с определението за насрочване.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 900.00лв., от които 200.00лв. – държавна такса, 600.00лв. – депозит за възнаграждение за вещи лица и 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА В. И. К., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, гр. София, /АДРЕС/, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумите както следва: 206.28лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019г. – м.04.2020г., до топлоснабден имот с абонатен № 193805, представляващ ап. № 11, находящ се в гр. София, /АДРЕС/, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 27.10.2022г. до окончателно изплащане на сумата, 36.88лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020г. – 05.10.2022г., 16.26лв. – цена на доставена услуга дялово разпределение за периода м.12.2019г. – м.04.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.10.2022г. до окончателно изплащане на сумата и 3.06лв. – мораторна лихва за периода 31.01.2020г.

– 05.10.2022г.

ОСЪЖДА В. И. К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да заплати на „Т.С.” ЕАД , ЕИК *******, сумата от 900.00лв. – разноски.

Решението, по аргумент от чл. 239, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2