Решение № 4047 от 02.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4047 гр. София, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110123882 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от П. С. И., чрез адв. Ф., срещу ..., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 755,64 лева, представляваща получено без основание от ответника плащане по договор за кредит № .... г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция –25.04.2025 г. до изплащането, и при условията на кумулативност иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за заплатените без правно основание суми: 190,97 лева – заплатена такса за експресно разглеждане на искането за кредит, и сумата от 376,32 лева – заплатена такса за удължаване на срока на кредита, поради нищожност на клаузите, в които са предвидени в договор за кредит № .... г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция –25.04.2025 г. до изплащането.

В исковата молба се излага, че между страните бил сключен договор за кредит № .... г., по силата на който на ищеца била предоставена заемна сума в размер на 1100 лева, чието връщане било уговорено в срок от 20 дни, при годишен лихвен процент в размер на 40,99% и ГПР 49,90%. Общо дължимата сума по кредита възлизала на 1315,63 лева. На 10.01.2023г. ищецът усвоил допълнителен кредитен ресурс в размер на 300 лева. Била уговорена 1 допълнителна услуга – удължаване на срока за връщане на кредита със 7, 14 или 30 календарни над първоначално определения срок, като ищецът неколкократно удължавал срока със 7 дни и заплатил такса за удължаване на срока на кредита в размер на 107,52 лева на дата 28.01.2023г.,04.02.2023г., 11.02.2023г., както и сумата от 161,28 лева на 18.022023г. за удължаване на срока с 14 дена. На 01.03.2023г. погасил изцяло задълженията си по кредита като заплатил сумата от 1671,80 лева. Ищецът излага съображения относно недействителността на процесния договор за потребителски кредит. Навежда доводи за нищожност на уговорената договорна лихва поради прекомерност и противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва. Твърди, че клаузата, установяваща задължение за плащане на такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит е нищожна поради противоречието й с добрите нрави. Сочи, че уговорената такса за разглеждане била в противоречие с изискванията на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както и че същата не била съобразена при формиране на ГПР по кредита, което имало за цел заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 ГПК. Излага доводи относно неравноправния характер на оспорваната клауза от договора.

Поддържа, че отбелязаният в договора ГПР по кредита не отразявал действително приложимия, тъй като не включвал таксата за експресно разглеждане и такса за удължаване на срока на договора, което било в противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита, че в договора липсвала яснота относно взетите компоненти при формиране на ГПР по кредита, което възпрепятствало възможността му за преценка на икономическите последици от сключване на договора. В договора не бил посочен лихвения процент на ден, поради което съдържанието на договора не отговаряло на изискванията на чл.11, ал.1, т.20 ЗПК. Поддържа, че договорът е нищожен, поради което моли съда като установи недействителността му, евентуално недействителността на клаузите, предвиждащи такса за експресно разглеждане и такса за удължаване на срока за плащане, да му присъди платените във връзка с тях суми, които се явяват платени без правно основание. Твърди, че с оглед специалната разпоредба на чл. 23 ЗПК дължи връщането само на чистата стойност на кредита, без да дължи лихва и други разходи, поради което предявява иск за сумата от 755,64 лева, представляваща получено без основание от ответника плащане по договор за кредит № .... г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция – 2

25.04.2025 г. до изплащането, и при условията на евентуалност иск за заплатените без правно основание суми: 190,97 лева – заплатена такса за експресно разглеждане на искането за кредит, и сумата от 376,32 лева – заплатена такса за удължаване на срока на кредита, поради нищожност на клаузите, в които са предвидени в договор за кредит № .... г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция –25.04.2025 г. до изплащането. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции. Не оспорва сключването на договора и неговите параметри. Сочи, че услугата бързо разглеждане и удължаване на срока за изплащане на кредита не са задължителни такива и съответно не следва да бъдат включвани в ГПР. Намира, че съдържанието на договора отговаря на законовите изисквания като са посочени ГПР, ГЛП и разпределението по пера и общата дължима сума. Счита, че дали допълнителната такса е включена в ГПР е въпрос относно нейната действителност, а не относно действителността на договора. Намира, че ищецът като страна по множество договори с ответното дружество е информиран за условията, при които се сключват договорите за кредит от него, поради което същият доброволно и с оглед свободата на договаряне е избрал да ползва допълнителните услуги. Не оспорва извършените от ищеца плащания по договора. Прави възражение за злоупореба с право и прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Неупражняване от ищеца на всичките му права в едно производство е негово право, с което обаче не следва да утежнява положението на ответника като същият бъде натоварен да плаща разноски в прекомерен размер. Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени, претендира разноски.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Не е спорно между страните, отделено е като безспорно между тя с определение от 02.10.2025г. и се установява от събраните по делото доказателства, че между П. И. и ... е сключен договор за кредит № ....г., както и че ищецът е платил по договора сумата от 1671,80 лева..

Съдът намира, че клаузата от сключения между страните договор, 3 предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане и такса за удължаване на срока на кредита са нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК изрично забранява на кредитора да събира от потребителя такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, какъвто именно е характерът на посочените такси, поради което и на това основание уговорката се явява нищожна.

На следващо място посочените такси несъмнено се явяват разход по кредита и е следвало да бъдат включени в ГПР. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Така уговорените такси по същество имат за цел да увеличат размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В случая в договора е посочен ГПР в размер на 40,91%, равен на ГПЛ – 40,91%, от което е видно, че таксата за експресно разглеждане и такса за удължаване на срока на кредита не са включени в ГПР, а ако същите се добавят към него, то размерът му би надхвърлил нормативно допустимия.

Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди заемателя относно цената и икономическите последици от сключването му. Същевременно, посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.

Следователно договор за потребителски кредит № .... г. се явява нищожен на основание чл.26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД. На основание чл.23 ЗПК заемателят дължи само чистата стойност на кредита в размер на предоставената заемна сума.

4

По предявения иск с правно основание чл.55 ЗЗД:

Безспорно е между страните, че ищецът е заплатил на ответника по договор за кредит .... г. сума в размер на 1671,80 лева, като видно от представените по делото писмени доказателства, и от изложеното в исковата молба се установява, че ищецът е усвоил сума в размер на 1400 лева. С оглед извода на съда за нищожност на договора, то същият дължи връщане само на главницата на основание чл.23 ЗПК, поради което платените от него суми над 1400 лева са платени без правно основание и подлежат на връщане на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, поради което предявеният иск се явява основателен до размера от 271,80 лева, като следва да бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 567,29 лева.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска, а именно 26,04 лева/13,05 евро.

Пълномощникът на ищеца адв. Д. Ф. е направила искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена на ищеца безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.2 от ГПК. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие адв. Ф. е предоставила на ищеца безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, поради което на същата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 200 лева, като съдът е съобразил фактическата и правна сложност на делото, фактът, че предявените искове са обуславящ и обусловен, проведено е само едно съдебно заседание, по спорните въпроси е формирана значителна непротиворечива съдебна практика. Размерът на възнаграждението по чл.38, ал.2 от ГПК се определя от съда с оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от пълномощника процесуални действия, а не по уговорка между страните, като следва да се има предвид и обстоятелството, че в случая съединените искове не налагат отделна защита. С оглед уважената част от исковата претенция, то на същата следва да бъде присъдено съразмерно възнаграждение в размер на 104,18 лева/53,27 евро.

В решението на СЕС е прието, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се 5 тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи, поради което не следва да бъдат присъждани разноски на ответника с оглед частичното отхвърляне на претенцията по чл.55 ЗЗД.

По изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА по иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, предявен от П. С. И., ЕГН **********, с адрес гр. ......, срещу ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. ....., на договор за кредит .... г.

ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1 ЗЗД ..., ЕИК ... ДА ЗАПЛАТИ на П.