Решение № 730 от 05.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 730 гр. София, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20231000500492 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Със съдебно решение № 260443 от 04.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 16470/2015г. по описа на СГС, ГО, I-12 състав съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД искове с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на В. П.

С., ЕГН ********** да заплати на банката сумата от 39 008, 20 евро, представляваща незаплатена главница по договор за банков кредит от 26.07.07г., изменен и допълнен с анекси от: 18.02.09 г., 06.08.10 г., 12.01.11 г., 07.07.11 г., 06.01.12 г. и 30.03.12 г., ведно със законната лихва.

С определение № 269225 от 02.12.2022 г., постановено по същото дело, съдът е оставил без уважение подадената от В. П. С. молба с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските като в негова полза се присъдят разноски и за резултата от правния спор по евентуалния иск.

Недоволен от съдебното решение е останал ищецът „КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (с предишно наименование „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД), който в законоустановения срок е подал настоящата въззивна жалба. Със същата поддържа, че с оглед събраните по делото писмени доказателства, съдът неправилно е определил каква част от вземането му за главница е било изплатено доброволно от ответника.

1

Моли, настоящият съдебен състав да отмени решението и да постанови друго, с което да уважи предявения евентуален иск по чл. 79 ЗЗД за сумата от 39 008,20 евро, ведно със претенцията за законна лихва.

В законоустановения срок ответникът В. П. С. не е подал отговор на въззивната жалба.

В. С. е подал частна жалба срещу определение № 269225 от 02.12.2022 г., като поддържа, че то е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че след връщането на делото от Софийския апелативен съд на първоинстанционния съд за разглеждане на предявения евентуален иск в частта, в която главният иск по чл. 422 ГПК е бил отхвърлен, е сключил нов договор за правна защита и съдействие, по който е заплатил допълнително адвокатско възнаграждение.

С оглед на това счита, че има право на присъждане на така направените разноски съобразно изхода на правния спор.

В срок е постъпил отговор на частната жалба от страна на „КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с който се навеждат доводи за нейната неоснователност и се иска обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По доводите за неговата неправилност въззивният съд намира следното:

От представените по делото доказателства се установява, че първоинстанционният съд е бил сезиран от „КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с предишно наименование „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, с иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземане срещу ответника В. П. С. в размер на 55 268,46 евро, включващо сумата от 1 654,70 евро — падежирала главница, и сумата от 53 613,76 евро — предсрочно изискуема главница по договор за банков кредит от 26.07.2007 г., 2 изменен и допълнен с анекси от 18.02.2009 г., 06.08.2010 г., 12.01.2011 г., 07.07.2011 г., 06.01.2012 г. и 30.03.2012 г. За посочените вземания е издадена заповед за изпълнение от 28.07.2015 г. по ч. гр. д. № 41617/2015 г. по описа на СРС, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение — 15.07.2015 г., до окончателното изплащане на вземането.

При условията на евентуалност ищецът е предявил и осъдителен иск за присъждане на посочената сума, в случай че се приеме, че предсрочната изискуемост е настъпила с връчването на преписа от исковата молба на ответника.

С решение от 04.02.2020 г., постановено по гр.д. № 16470/2015 г. по описа на СГС, I-12 състав, съдът е признал на основание чл. 422 ГПК за установено, че В. П. С., ЕГН: ********** дължи на „КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с предишно наименование „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, сумата в размер на общо 11 583 евро (главница в размер на 1 654, 7 евро и главница в размер на 9 928 евро), законна лихва върху първата главница, считано от 15.07.2015г. и законна лихва върху втората главница, считано от 09.01.2020 г. (които вземания са част от общо вземане в размер на 55 268, 46 евро - предмет на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени от СРС, ГО, 113 състав по г.д. № 41617/2015г. на основание договор за банков кредит от 26.07.2007г., изменен и допълнен с анекси от 18.02.2009 г., 06.08.2010 г., 12.01.2011 г., 07.07.2011 г., 06.01.2012 г. и от 30.03.2012 г. В останалата част за сумата над 11 583 евро до пълно претендирания размер от 55 268.46 евро искът е отхвърлен като неоснователен.

В мотивите си съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява процесният договор за кредит да е бил надлежно обявен за предсрочно изискуем, доколкото отправеното от банката уведомление в тази насока не е било редовно връчено на кредитополучателя.

Прилагайки разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е приел, че дължими са както вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и тези, чийто падеж е настъпил до приключване на производството по делото. Доколкото обаче предсрочната изискуемост не е била надлежно обявена, претенциите за 3 присъждане на вноски с ненастъпил към този момент падеж се явяват неоснователни.

Предявеният при условие на евентуалност иск с правно основание чл. 79 ЗЗД за същото вземане е оставен без разглеждане и с оглед изхода на спора съдът е разпределил разноски като е осъдил В. П. С. да плати на банката 516 лв. - съдебни разноски за първоинстанционното производство и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и 453 лв. - съдебни разноски за заповедното производство и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение, а тя е осъдена да му заплати сумата от 3 113 лв. съдебни разноски.

Посоченото решение е обжалвано пред Софийски апелативен съд, който с решение № 100 от 11.02.2021 г., постановено по в. гр.д. № 3553/2020 г. е отменил решение № 919, постановено на 04.02.2020 г. по гр.д.№ 16470/2015 г. на СГС, ГО, I-12 състав, в частта, в която е отхвърлена исковата претенция по реда на чл. 422 ГПК, предявена от „КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ( с предишно наименование „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД) против В. П. С. за признаване на установено, че последният дължи на банката сумата от 4 677.26 евро-главница по обявен за предсрочно изискуем договор за банков кредит от 26.07.2007г. /изменен и допълнен с анекси от 18.02.2009г., 06.08.20Юг., 12.01.2011 г., 07.07.2011 г., 06.01.2012г. и от 30.03.2012г./, представляваща разликата между присъдените 11 583 евро и действително дължимите 16 260.26 евро, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 10.03.2015 г. до окончателното издължаване, като е отменил изцяло решението в частта, в която страните са осъдени взаимно да си заплатят съдебноделоводни разноски за заповедното и исковото производство в първата инстанция по реда на чл. 78 ГПК. Вместо това е постановил, че признава за установено в отношенията между „КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ( с предишно наименование „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД) и В. П. С., възникнали от сключен договор за банков кредит от 26.07.2007г. /изменен и допълнен с анекси от 18.02.2009 г.,06.08.2010 г., 12.01.2011 г., 07.07.2011 г., 06.01.2012 г. и от 30.03.2012 г./, че последният дължи на банката сумата от още 4 677.26 евро - главница, представляваща разликата между присъдените от първата инстанция 11 583 евро и действително дължимите 16 260.26 евро, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 10.03.2015 г. до окончателното издължаване.

4

Отменил е решението в частта, с която е оставен без разглеждане предявеният иск с правно основание чл. 79 ЗЗД за разликата над уважения размер по главния иск по чл. 422 ГПК, а именно за сумата над 16 260,26 евро до пълния предявен размер от 55 268,46 евро, или за сумата от 39 008,20 евро, и е върнал делото в тази част за произнасяне от първоинстанционния съд.

С оглед изхода на спора е осъдил банката да заплати на В. П. С. разноски за първоинстанционното производство в размер на 3 424,39 лв. общо и по компенсация за заповедното и първоинстанционното производство. Осъдил е банката да заплати на адвоката, представляващ безплатно В. П. С. сумата от 2 818,80 лв. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

В мотивите си съставът на апелативния съд е приел, че от представените по делото доказателства се установява редовно връчване на уведомлението на банката за обявяване на предсрочната изискуемост на процесния договор за кредит при условията на фингирано връчване, съобразно клаузите на чл. 11.6 и чл. 11.7 от договора за кредит. Независимо от това е заключил, че главният иск по чл. 422 ГПК е частично основателен, тъй като по делото са представени доказателства за извършено от кредитополучателя плащане на задължения за главница в общ размер на 39 008,20 евро, поради което за тази част от претенцията искът правилно е отхвърлен като краен резултат от първоинстанционния съд.

При така постановеното решение на апелативния съд първоинстанционния съд се е произнесъл с обжалваното решение като е отхвърлил евентуалният осъдителен иск за сумата от 39 008, 20 евро, представляваща незаплатена главница по договор за банков кредит от 26.07.07г., изменен и допълнен с анекси от: 18.02.09 г., 06.08.10 г., 12.01.11 г., 07.07.11 г., 06.01.12 г. и 30.03.12 г., ведно със законната лихва.

С определение № 269225 от 02.12.2022 г., постановено по гр.д. № 16470/2015 г. по описа на СГС, ГО, I-12 състав съдът е оставил без уважение и молба, подадена по реда на чл. 248, ал.1 ГПК от В. П. С., обективирана във въззивна жалба с вх. № 270072/21.02.2022 г. на регистратурата на СГС.

Пред първоинстанционният съд е представен договор за банков кредит от 26.07.2007 г., от който е видно, че „КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (с предишно наименование „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД) е предоставило на В. П. С. сумата от 85 000 евро. Крайният срок за погасяване на предоставения 5 кредит е 10.08.2032 г. като същия се погасява на вноски съобразно погасителен план.

Съобразно чл. 9 във връзка с чл. 8 от договора банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем в случай, че кредитополучателят изцяло или частично забави плащането на което и да е парично задължение по договора.

В клаузата на чл. 11.7 от договора е уговорено, че всички уведомления и изявления по договора за кредит трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат за получени от кредитополучателя, ако по факс, чрез лично доставяне, чрез изпращане по пощата или чрез куриерска фирма с обратна разписка, или с телеграма, достигнат до адреса му, посочен в чл. 11.6 от договора или в уведомлението за промяна на адреса. В чл. 11.6 са установени адресите за кореспонденция на страните по чл. 5.4 от договора.

Представени са и анекси към договора за кредит от 18.02.2009 г., 06.08.2010 г., 12.01.2011 г., 07.07.2011 г., 06.01.2012 г. и 30.03.2012 г., с които страните са изменили договорните условия относно дължимата възнаградителна лихва и наказателната лихва при забава, както и са уговорили преференциални условия за различни периоди, като срокът на договора не е изменен.