Определение № 560 от 30.01.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 560 гр. Варна, 30.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20243100502488 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Исковата молба пред РС-Варна е подадена от Т. М. Д., ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на непълнолетното дете Б. Т.

Т., род. на 08.08.2008г. Към момента на подаване на исковата молба детето Б. е навършило четиринадесет години, респективно съобразно нормата на чл.28 ал.2 ГПК следва да извършва съдопроизводствените действия лично със съгласието на своя родител. Такива действия са извършени, като с молба от 23.01.20245г. е изрично уточнено, че исковата молба е предявена от детето Б.

Т. със съгласието на неговата майка - Т. Д.. Адв. В. е упълномощена лично от детето Б. със съгласието на неговата майка и исковата молба е приподписана от адв. В. като процесуален представител на детето на 23.01.2025г. в деловодството на ОС-Варна. С молба от 15.01.2025г. е уточнено, че ищецътдетето Б. Т., поддържа извършените от негово име без представителна власт действия в производството. Предвид изложеното, съставът намира, че нередовностите на исковата молба са отстранени, поради което и на производството по жалбата следва да бъде даден ход.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от Т. Г. Т., ЕГН **********, чрез адв. С. А., срещу Решение № 2698/15.07.2024 г. по гр. дело № 14218/2023 г. по описа на ВРС, 49- ти състав, в частта, в която е уважен предявеният иск от Т. М. Д., ЕГН **********, в качеството й на майка на непълнолетното дете Б. Т. Т., ЕГН **********, като е изменен размера на месечната издръжка в полза на детето , дължима от въззивника в качеството му на баща, като е увеличен от 85 лв. на 350 лева, за разликата от 235 лева до 350 лева, считано от датата на предявяване на иска – 01.11.2023 г. до настъпването на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, на основание чл. 150 от СК, както и е 1 осъден Т. Т. да заплати в полза на Държавата държавна такса за предявения иск в размер на 381,60 лева, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, както и за сумата от 673,02 лева, представляваща сторени от ищцата разноски пред ВРС, които да плати на последната, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.

В жалбата се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като ВРС не е взел предвид установеното, че въззивникът Т. Т. получава възнаграждение в рамките на минималната работна заплата, както и че въпреки това редовно е заплащал по-голяма издръжка от определената от съда. Счита, че тези сума следва да се вземат предвид при определяне на дължимата издръжка. Твърди, че майката също следва да участва в издръжката, но нейните възможности и доходи не са изследвани, както и не е съобразен факта, че същата води разточителен начин на живот, на който възпитава и ищеца. Сочи, че съдът не е съобразил, че въззивникът плаща наем и изплаща заем, който е взел за осигуряване на издръжката на сина си, но съдът е допуснал процесуално нарушение, като не му е указал да ангажира доказателства в тази насока. Твърди, че неправилен извод е направен е, че вероятната интимна връзка с хазайката му изключва задължението за плащане на наем. Моли да бъде отменено решението в частта, в която е осъден да изплаща издръжка над 235 лв. месечно, като бъде съобразено, че е плащал повисока издръжка от 235 лв. за периода от подаване на иска до 15.07.2024г.

Отговор на въззивната жалба е депозиран от ответната страна Б. Т., действащ със съгласието на майка си Т. Д. чрез адв. В., с който отговор жалбата се оспорва. Оспорва изложеното, че бащата дълги години преди иска за изменение на издръжката въобще е плащал издръжка на детето си. Твърди, че връзката между бащата и детето е била прекъсната и първият не се е интересувал от Б., не е участвал във възпитанието и издръжката му. Излага, че когато детето е поискало да му се купят определени вещи, бащата е отказал.

Оспорва се твърдението, че майката води неразумен начин на живот. Излага, че своевременно е оспорен приложения от въззивника договор за заем, както и безспорно е установено, че наемодателката на въззивника е жената, с която същият живее на съпружески начала. Моли решението да бъде потвърдено.

Отговор не е депозиран от контролиращата страна ДСП-Варна.

Съдът, като съобрази постъпилата въззивна жалба, намира следното:

Същата е подадена в законоустановения срок, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима. Подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт.

Въззивникът е посочил, че представя писмени доказателства, но такива не са приложени.

Предвид изложеното и жалбата следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба, депозирана от Т. Г. Т., ЕГН **********, чрез адв. С. А., срещу Решение № 2698/15.07.2024 г. по гр. дело № 14218/2023 г. по описа на ВРС, 49- ти състав.

НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 2488/2024г. на ОС-Варна за 12.02.2024г. от 10,00 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3