Решение № 173 от 31.03.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Велико Търново, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

Любка Милкова като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20244100500063 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.436 ал.1 ГПК вр. чл.435 ал.2 т.6 и т.7 ГПК.

Образувано е по жалба от К. П. Т., в качеството й на ЕТ „ТИ – ТИ К. Т.“, с ЕИК 104690440 – длъжник по ИД №729/2013г. по описа на ЧСИ Виктор Г. с район на действие ВТОС, чрез пълномощник адв.М. Х. – ВТАК, против: 1/Постановление от 17.10.2023г. на ЧСИ по ИД №729/2013г. по описа на ЧСИ Виктор Г., с което ЧСИ е отказал прекратяване на принудителното изпълнение на основание чл.433 ал.2 от ГПК и против 2.Съобщение за дължими такси с изх.№47579/07.11.2023г. на ЧСИ по ИД №729/2013г. по описа на ЧСИ Виктор Г. до длъжника К. П. Т., в качеството й на ЕТ „ТИ – ТИ К. Т.“, с което длъжникът е уведомен, че по ИД има неизплатена сума за начислени такси по ТТРЗЧСИ, както следва:1.

В полза на Ю. – 1235,83лв. с ДДС, съгласно Приложение №1 и 2.В полза на ЧСИ Виктор Г.

– 3251,33лв. с ДДС, съгласно Приложение №2.

Досежно обжалваният отказ на ЧСИ за прекратяване на принудителното изпълнение в жалбата се твърди, че с молба с вх.№15086/19.07.2022г., присъединеният взискател по ИД „Българска банка за развитие“ АД

/ББР АД/, считано от 01.01.2023г. оттегля конституирането си като взискател по ИД за вземания за суми по изплатени гаранционни споразумения и банкови гаранции, предоставени в рамките на проект Гаранционен фонд за микрокредитиране, която длъжникът счита, че съставлява молба по чл.433 ал.1 т.2 ГПК, досежно този взискател. Излага и доводи, че ИД спрямо присъединеният взискател ББР АД следва да бъде прекратено, доколкото е конституиран от ЧСИ като присъединен взискател по делото в нарушение на процесуалните норми – в разрез с чл.429 ал.1 ГПК, т.к. в хипотезата на законна суброгация частното правоприемство по чл.429 ал.1 от ГПК принадлежи единствено на поръчителя и солидарния длъжник, платили дълга, а не на всяко трето лице, което по силата на закона се е суброгирало в правата на удовлетворения кредит по ИЛ, и ББР АД няма нито едно от качествата на лицата, лимитирани и императивно изброени в чл.429 ГПК, поради което не може да се ползва от субективните предели на ИЛ, въз основа на който е образувано процесното ИД. Твърди се, че досежно основният взискател по ИД – „Юробанк България“ АД е подала уведомление по ИД, от което е видно, 1 че всички задължения по процесният ИЛ са отписани, поради което по ИД липсват взискатели, поддържащи искане за продължаване на ИД, а присъединяването на държавата в лицето на Н., не я прави самостоятелен взискател, какъвто би бил присъединеният взискател, разполагащ с ИЛ за свое вземане срещу длъжника и на практика държавата е един „латентен взискател“.

По жалбата в частта й по чл.435 ал.2 т.7 от ГПК се излага, че обжалваното постановление за разноски към взискателя Ю. в размер на 1235,83лв. с ДДС е незаконосъобразно, доколкото самият взискател твърди, че вземанията му са отписани, което според длъжника означава, че вземанията му за такси и разноски по изпълнението също са отписани и не се претендират. Оспорва начислените на длъжника с обжалваното съобщение с изх.№47579/07.11.2023г. като дължими на ЧСИ такси в размер на 3251,33лв. с ДДС, както следва: 1/начислени три такси по 60 лева с основание т.11 от ТТРЗЧСИ – такса за присъединяване на взискател, а според жалбоподателя – длъжник е дължима една такса по т.11 от ТТРЗЧСИ за един присъединен взискател – ББР АД и недължимостта й за присъединяване на Държавата, която е „латентен“ взискател; 2/оспорва таксата от 162,19лв.с ДДС по т.26 ТТРЗЧСИ като начислена с неясен произход; 3/оспорва начислената такса от 1604,05лв. с ДДС по т.26 от ТТРЗЧСИ върху платеното от ББР АД с довод, че таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ се дължи върху събраното по ИД вземане, като решаващо е дали има реално усвоени средства от патримониума на длъжника, послужили за пълно или частично погасяване на задълженията му към кредитора, доказателства за което по делото липсват. Сочи се, че дори и да е налице плащане на Банката гарант – Българска банка за развитие АД /ББР/ АД, то това отново не води до промяна на горният извод; 4/оспорва начислената на длъжника такса по т.26 ТТРЗЧСИ в размер на 1103,23лв. с ДДС върху остатък от Ю. като незаконосъобразна с довод за липса на данни за изплатени суми от длъжника по ИД. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени Постановление Протокол №3926/17.10.2023г. на ЧСИ за отказ от прекратяване на производството по ИД №729/2013г. по описа на ЧСИ Виктор Г. с район на действие ВТОС и върне ИД на ЧСИ с указания за прекратяването му, както и да отмени Постановлението на ЧСИ за начислени такси и разноски в размер на 3251,33лв. с ДДС в полза на ЧСИ Виктор Г. и разноски в размер на 1235,83лв. с ДДС в полза на Ю..

В срока по чл.436 ал.3 ГПК не са подадени писмени възражения от взискателя „Юробанк България“ АД.

С изложени съгласно чл.436 ал.3 ГПК мотиви ЧСИ Виктор Г. заема становище за процесуална недопустимост на жалбата на длъжника в частта срещу Постановление от 17.10.2023г. за отказ от прекратяване на принудителното изпълнение по отношение на Българска банка за развитие АД, доколкото с Постановление от 06.11.2023г. изпълнителното производство е прекратено по отношение на ББР АД, за което на 07.11.2023г. е уведомен жалбоподателя, чрез пълномощника му адв.М. Х. – ВТАК. Заема становище, че в частта си за отказа за прекратяване по отношение на Ю. жалбата е неоснователна, доколкото нито длъжника, нито някой взискател е искал прекратяване на изпълнителното производство по отношение на Ю., и по ИД в полза на Ю. няма събрани суми, няма и доказателства и за пълно погасяване в резултат на плащания извън изпълнителното производство. Сочи, че спрямо присъединеният взискател Н. за публични вземания на длъжника в размер на 2 499,62лв. няма основание за прекратяване на изпълнението спрямо този взискател. Сочи, че постъпилата справка от Ю. не е подписана и няма характер на официално изявление от визскателя, няма и яснота „отписани непогасени вземания“ да означава погасяване на тези вземания. ЧСИ В. Г. заема становище, че в съобщение до длъжника с изх.

№47579/07.11.2023г. са неправилно начислени 3бр. такси по т.11 от ТТРЗЧСИ за присъединяване на взискатели, вместо две такива такси за присъединяване на двама взискатели; за неизискуемост на начислената такса по т.26 ТТРЗЧСИ в размер на 162,19лв. с ДДС, изчислена върху дължимото вземане към ТД на НОП, доколкото не е събрано или платено вземането; вземането за такса по т.26 ТТРЗЧСИ в размер на 1103,23лв. с ДДС, начислена върху остатък от вземане на Ю., изчислено върху материален интерес от 11 761,72лв. за правилно начислена по ИД, но не е изискуема, ако няма изпълнение, но е указана на длъжника в съобщението, издадено по негово изрично искане; посочва, че върху платената от Българска банка за развитие на 13.05.2013г. сума от 8694,01лв., което съставлява изпълнение на парично задължение от трето лице след започване на 2 изпълнителното производство, се дължи такса по т.26 в размер на 858,62лв. и тя е изискуема.

Съдът, след като разгледа жалбата и инвокираните в нея оплаквания, запозна се с материалите по изпълнителното дело и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

ИД №729/2013г. по описа на ЧСИ Виктор Г. с район на действие ВТОС е образувано на 30.04.2013г. по молба от взискателя „Юробанк България“ АД против солидарните длъжници ЕТ „ТИ – ТИ – К. Т.“ със седалище гр.Г.Оряховица и А И Т., въз основа на ИЛ от 01.04.2013г., издаден по Ч.гр.д.№481/2013г. по описа на ГОРС, за сума в общ размер от 14 698,75лв., от която 12 420,02лв. – неиздължена главница за периода от 21.12.2011г. до 25.03.2013г. по Договор за банков кредит – Продукт „Бизнес помещения ГФМК“ – Строеж или Ремонт №BL19154/04.07.2008г., изменен с Анекс №1 ог 07.06.2010г., Анекс №2/17.02.2011г., обезпечен с поръчителство по Договор за поръчителство от 07.06.2010г., сума в размер на 2238,73лв. – договорни лихви за периода от 21.01.2012г. до 25.03.2013г., сума в размер на 40лв. – такси по договора от 10.11.2011г. до 25.03.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.03.2013г. до изплащане на вземането, както и сумата от 946,75лв. – Н.равени по заповедното производство съдебни разноски.

С молба от 27.10.2014г. до БСИ „Българска банка за развитие“ АД със седалище гр.София, на основание чл.74 ЗЗД и чл.429 ал.1 ГПК е поискала конституирането й като присъединен взискател по ИД за платената от нея на 21.05.2013г. част от вземането по ИЛ, а именно за сумата в размер на 8 694,01лв. – главница, ведно със законната лихва до погасяване на задължението, допуснато от ЧСИ с постановление от 03.11.2014г.,като ПДИ с изх.№22641/12.12.2014г. е редовно връчена на длъжника ЕТ „ТИ- ТИ – К. Т.“ по реда на чл.50 ал.4 ГПК на 26.01.2015г. По ИД присъединен взискател е и ТД на Н. за общ размер задължения на длъжника ЕТ „Ти – Ти – К. Т.“, съгласно удостоверение от ТД на Н.

В.Търново от 09.11.2023г. в размер на 2 499,62лв.

С молба с вх.№3454/18.07.2022г. до ЧСИ присъединеният взискател „Българска банка за развитие“ ЕАД, считано от 01.01.2023г. оттегля конституирането си като взискател по ИД №729/2013г. по описа на ЧСИ В. Г..

С молба с вх.№17410/16.06.2023г. до ЧСИ длъжникът ЕТ „ТИ –ТИ – К. Т.“ е поскал прекратяване на производството по ИД №729/2013г. по описа на ЧСИ Виктор Г., досежно всички вземания на присъединения взискател Българска банка за развитие АД, с довод, че същия няма легитимацията на взискател по ИД, както и редуциране размера на таксите по т.26 ТТРЗЧСИ, като бъдат изчислени само до размера на вземанията на първоначалния взискател Ю..

По ИД е постъпила с вх.№37814/11.09.2023г. от Ю. неподписана Справка „Дълг“ на ЕТ „ТИ – ТИ К. Т.“ към дата 07.09.2023г. по Договор за банков кредит № BL19154, кредитна сделка №921489, според която са отписани непогасени вземания за главници, лихви, разноски и изчислена законна лихва.

С Постановление на ЧСИ В. Г. от 17.10.2023г. /Протокол №3926/17.10.2023г./, предмет на настоящата жалба, ЧСИ е отказал прекратяване на принудителното изпълнение на основание чл.433 ал.2 от ГПК, с мотиви, че дължимите по ИД такси за изпълнение на парично задължение и авансови в размер на 3249,30лв. не са заплатени, както и няма данни и да са заплатени дължимите и присъединени по реда на чл.191 ДОПК публични задължения, връчено на длъжника К. П. Т. в качеството й на ЕТ „ТИ – ТИ К. Т.“ на 01.11.2023г., като настоящата жалба от длъжника е подадена на 14.11.2023г. – в преклузивният срок по чл.436 ал.1 ГПК.

С постановление за прекратяване от 06.11.2023г. ЧСИ Виктор Г. прекратява принудителното изпълнение по отношение на присъединения взискател Българска банка за развитие АД на основание чл.433 ал.1 т.2 ГПК, връчено на длъжника К. П. Т. в качеството й на ЕТ „Ти – Ти К. Т.“ на 07.11.2023г., респ. влязло в законна сила на 25.11.2023г.

С молба с вх.№39715/29.09.2023г. до ЧСИ длъжникът ЕТ „Ти – Ти К. Т.“ е поискала да му бъде издадено удостоверение, отразяващо вида и размера на дълга към всеки един от взискателите по ИД.

3

С постановление на ЧСИ В. Г. за такси и разноски по ИД, обективирано в обжалваното от длъжника съобщение с изх.№47579/07.11.2023г., връчено на жалбоподателя – длъжник на 07.11.2023г., е уведомен длъжникът К. П. Т. в качеството й на ЕТ „Ти- Ти К.

Т.“, че по ИД №729/2013г. по описа на ЧСИ В. Г., по което е длъжник, с взискатели ТД на Н. В.Търново, Българска банка за развитие АД и Ю., има неизплатена сума за начислени такси по ТТРЗЧСИ, както следва:

В полза на Ю. – 1235,83лв. с ДДС, съгласно Приложение №1

В полза на ЧСИ Виктор Г. – 3251,33лв. с ДДС, съгласно Приложение №2, в това число и начислени:

3бр. такси по т.11 от ТТРЗЧСИ за присъединяване на взискател в размер на от по 60лв. с вкл. ДДС,