Решение № 1685 от 03.11.2025, Административен съд - Ловеч
- Съд
- Административен съд - Ловеч
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 406/2025
- Вид
- Решение № 1685
- Подписан
- 03.11.2025
- В сила
- 03.11.2025
- Състав
- Даниела Радева, Димитрина Павлова, Георги Христов
Цитирани разпоредби
- чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2, изр. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 165, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 165, ал. 2, т. 7 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 348 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1685
Ловеч, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Ловеч - II тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател:
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
Членове:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
ДАНИЕЛА РАДЕВА
При секретар ТАТЯНА ТОТЕВА и с участието на прокурора СВЕТЛА ИВАНОВА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА РАДЕВА канд № 20257130600406 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. З. Т., [ЕГН], с постоянен адрес в с. Козаревец, чрез пълномощника адв. А. Ч. от АК гр. Велико Търново, против Решение № 151/08.07.2025г., постановено по АНД № 322/2025г. по описа на Районен съд гр. Ловеч. По изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт се иска отмяната му, както и отмяна на потвърденият с посоченото съдебно решение Електронен фиш серия К, № 10384914 на ОДМВР гр. Ловеч.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не се явява и упълномощеният процесуален представител – адв. А. Ч..
Ответникът по делото ОДМВР гр. Ловеч, редовно призован, не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Ловеч – прокурор Светла Иванова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че следва да бъде оставено в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Административен съд гр. Ловеч, втори касационен състав, прецени събраните по делото доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваните съдебно решение и определение с материалния закон, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановеният срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което съдът приема, че същата е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения:
Касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение и определение.
Производството пред Районен съд гр. Ловеч е образувано по Жалба, подадена от Д. З. Т., чрез пълномощника адв. А. Ч., против Електронен фиш серия К, № 10384914 на ОДМВР гр. Ловеч, с който на Т., в качеството й на законен представител на „АГРОКРАФТ“ ЕООД с. Родина, което е ползвател на автомобил „БМВ Х6 ДРАЙВ 30Д“ с рег. № [рег. номер], на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Административнонаказателната отговорност на Д. З. Т. е била ангажирана за това, че на 26.09.2024г. в 11:10 часа, в обл. Ловеч, на първокласен път I-4, км. 24+500, в с. Сопот, с АТСС с ARH CAM S1, насочено в посока гр. Варна, снимащо в двете посоки, при максимално разрешена скорост за населено място 50 км/час, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и приспаднат толеранс от 3 км или 3%, с МПС „БМВ Х6 ДРАЙВ 30Д“, вид товарен автомобил, с регистрационен № [рег. номер] е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 120cd3d. В Електронният фиш е отразено, че установената скорост на автомобила е била 91 км/час, а превишението на максимално разрешената скорост е с 41 км/час след приспаднат толеранс от 3 км/час. На основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на Д. З. Т. – законен представител на „АГРОКРАФТ“ ЕООД с. Родина, което е ползвател на автомобила, е наложена глоба в размер 600 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. С обжалваното Решение № 151/08.07.2025г., постановено по АНД № 322/2025г. по описа на Районен съд гр. Ловеч е изменен Електронен фиш серия К, № 10384914 на ОДМВР гр. Ловеч по отношение на цифровата квалификация на нарушението, като нарушението е преквалифицирано като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и е потвърден електронният фиш като законосъобразен. С решението съдът е оставил без уважение искането на процесуалният представител на жалбоподателя за присъждане на съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева като неоснователно. За да достигне до този извод за законосъобразност на ЕФ, първоинстанционният съд е направил анализ на представените към преписката писмени доказателства, като е изложил подробни мотиви, които напълно се споделят и от касационната инстанция, поради което и не следва да се повтарят с оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Направените с касационната жалба възражения са неоснователни.
В производството пред Районен съд гр. Ловеч е била представена и приета като веществено доказателство – снимка към Електронен фиш серия К, № 10384914 на л. 14 от делото, като снимката е изготвена с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС с № 120cd3d. Видно от приложените на л. 16 от делото Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система рег. № 906р-9479/27.09.2024г., Протокол от проверка № 068-СГ-ИСИС/21.05.2024г. /л. 11/ и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване на Българския институт по метрология /л. 12/, процесното техническо средство „ARH CAM S1”, с което е измерена скоростта на автомобила, е одобрено на 07.09.2017г. със срок на валидност до 07.09.2027 година. От Протокола за използване на автоматизирано техническо средство рег. № 906р-9479/27.09.2024г. е видно, че същото е използвано на дата 26.09.2024г. на ПП път I-4, км. 24+500, заснемащо и в двете посоки на движение, режим стационарен, при ограничение на скоростта на движение от 50 км/час, като е посочено начало на работа 10:10 часа и край на работа 12:00 часа. Посочено е също, че установените от автоматизираното техническо средство нарушения са 21 на брой. Няма спор, а и видно от административната преписка е, че на снимката, направена по време на самото измерване на скоростта – на л. 14 от делото на РС, има данни за измерена скорост и дистанция до измерваното МПС, като тази снимка може да бъде използвана за еднозначно определяне на скоростта на нарушителя в случай, че в снимката е заснето повече от едно МПС. В конкретният случай на тази снимка е единствено автомобил с рег. № [рег. номер]. Системата за измерване на скоростта с техническо средство „ARH CAM S1” работи с лазерен лъч, поради което заснема само автомобила, който е превишил скоростта, поради което е невъзможно да бъде заснет друг автомобил. В обжалваният ЕФ е посочено, че заснемането на автомобила и измерването на скоростта е станало с АТСС, като е посочен и моделът на системата - преносима система за контрол на скоростта на МПС тип ARH CAM S1. По делото са представени и изискуемите съгласно нормата на чл. 189, ал. 8, изр. 3-то от ЗДвП доказателства, че автоматизираното техническо средство, с което е била засечена скоростта на автомобила на касатора, е било сертифицирано. Видно от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и от Протокол от проверка системата за контрол на скоростта е имала валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а също и е била преминала първоначална и последваща проверка на годността, като е отговаряла на съответните технически изисквания. В обжалваното решение първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, че в издадения електронен фиш е описано точно извършеното административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 91 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч за населено място, т.е. превишение от 41 км/час. Разрешената скорост за пътния участък е 50 км/ч и тя произтича от разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като участъка от пътя, в който е заснета скоростта попада в населено място, видно от представените и приети като доказателства по делото Схема на републикански път І–4, от км. 24+500 до км. 25+046 и Информация за километрирането на републиканските пътища на територията на ОПУ Ловеч. В електронният фиш е посочено и мястото на извършване на нарушението – ПП І–4, км. 24+500, землището на с. Сопот, което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал, направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. На снимката са посочени GPS координатите на мястото, на което е извършено заснемането на скоростта на автомобила, поради което не е налице съмнение относно мястото на нарушението. При издаването на електронният фиш е приспаднат толеранс в полза на нарушителя от 3 км/час и е посочено, че автомобил „БМВ Х6 ДРАЙВ 30Д“ с рег. № [рег. номер] се е движил със скорост от 91 км/час, като превишението на максимално разрешената скорост за конкретният пътен участък в населено място е 41 км/час. В този смисъл ясно е, че приспаднатият толеранс е от 3 км/час, а не от 3%, който първи вариант е в полза на нарушителя.
Районният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, включително и че техническото средство, с което е засечена скоростта – мобилната система за видеоконтрол на скоростния режим тип „ARH CAM S1“ е конструирана така, че едновременно със засичането на скоростта заснема и автомобила, движещ се с превишената скорост. В случай, че автомобилът не се е движел с превишена скорост, то той е нямало да бъде заснет. Част от доказателственият материал по делото е и Справка за собственост на МПС – л. 15, от която се установява, че собственик на автомобил „БМВ Х6 ДРАЙВ 30Д“ с рег. № [рег. номер] е „Евролийз Ауто“ ЕАД клон Велико Търново, а ползвател на същия е „АГРОКРАФТ“ ЕООД, чиито законен представител е касатора в настоящото производство Д. З. Т..
В обжалваното решение съдът е изложил и подробни мотиви, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания относно задължителните реквизити, изчерпателно посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като същият е издаден съгласно утвърден образец, издаден е от ОДМВР гр. Ловеч, която е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. В ЕФ е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, марка, модел и рег. номер на автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, разрешена и установена скорост, както и превишението на разрешената скорост. Съдът е отразил в решението, че при издаване на ЕФ е спазена и процедурата, същият да бъде предявен на собственика на МПС, с което е извършено нарушението. Разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП регламентира, че електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл. 186а. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение, като първоначално издаденият електронен фиш се анулира. В конкретният случай автомобилът е собственост на лизингово дружество, но ползвател на същия е „АГРОКРАФТ“ ЕООД, чиито законен представител е Д. З. Т.. Същата не е възразила и не е подала писмена декларация, от която да се установява, че не тя, а друго лице е управлявало процесното МПС на посочената дата, с оглед на което правилно е ангажирана нейната отговорност.
Първоинстанционният съд е изложил мотиви, които се споделят от настоящият касационен състав, че са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., като в тази връзка по делото наказващият орган е представил Протокол с рег. № 906р-9479/27.09.2024г., по описа на Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР гр. Ловеч, удостоверяващ използването на споменатото мобилно техническо средство на 26.09.2024г., от който е видно къде е било разположено техническото средство, в какъв режим е работело същото, посока за задействане /в двете посоки/, контролирана скорост, режим на измерване, т.е. спазени са изискванията на чл. 10 от Наредбата.
Разпечатката съдържа 25 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/23bd0bfa-03d0-4891-b575-ae3867670838