Решение № 23 от 16.02.2024, Районен съд - Каварна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Каварна, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина М. Узунова Панчева при участието на секретаря Анастасия Г. Митева като разгледа докладваното от Веселина М. Узунова Панчева Гражданско дело № 20233240100136 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 49 от Семейния кодекс.

Гражданско дело № 136/2023 год. е образувано по искова молба с вх.№ 1071/29.03.2023г., подадена от А. Б. И. с ЕГН ********** от гр.Балчик, ул.“****“, №14, чрез адв.М.К. – АК Добрич, съдебен адрес гр.Каварна, ул.“****“, №39, против С. С. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Балчик, ул.“****“, №12 и настоящ адрес с.****, общ.Балчик, ул.“***“, №9А.

В исковата си молба ищецът излага, че с ответницата са сключили граждански брак на 23.09.2012г., който е първи и за двамата. Синът им се родил на ****г. и е на 10 години.

Излага, че бракът им като цяло не бил успешен, на приливи и отливи, като за тези единадесет години, съпругата му го напускала няколко пъти.

Трудно общувА. помежду си и трудно се разбирА., поради несходство в характерите. Излага още, че са живели, както тук в България, така и в Германия, където ищецът работел.

Посочва, че синът им А. има здравословни проблеми, което още повече разделило съпрузите, вместо да ги убедени в грижите покрай детето. Ищецът сочи, че преди три месеца съпругата му го напуснала, заедно с детето и 1 заявила, че не желае повече да се връща. Ищецът се прибрал в България, а тя останала в Германия, където са роднините й и където здравната система предлага по-добро лечение за синът им.

В предвид изложеното счита, че в семейното им съжителстване липсва съдържание. Няма разбиране, взаимност и близост, настъпило е отчуждение между съпрузите, поради което, моли съда да прекрати брака с развод, без съда да се произнася по въпроса за вината. Родителските права по отношение на детето А. А. И., роден на ****г. с ЕГН **********, да бъдат предоставени на майката С. С. И., която да се грижи за неговото отглеждане и възпитание, местоживеенето, на детето да бъде на адреса на майката, като съдът определи режим на лични отношения за ищеца със синът му, всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 9.00 часа в събота, до 17.00 часа в неделя, както и двадесет дни през лятната ваканция, когато майката не ползва платен годишен отпуск.

Моли съда да постанови, ищецът да заплаща месечна издръжка за сина си в размер на 200 лева, начиная от датата на постановяване на решението, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж, последно число на всеки месец, за който се дължи издръжката, а по отношение на фамилното име – съпругата след развода да се именува с предбрачното си фамилно име – Д., като счита, че издръжка между съпрузите не се дължи и изплаща.

В о.с., ищецът редовно призован, явява се лично и с адв.М.К.а, която поддържа молбата за развод и небрачните искова.

Ответницата С. С. И. е депозирала писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК, чрез адв.Е. С. – АК Добрич, с адрес на кантората гр.Балчик, ул.“****“, №29.

Излага, че семейството, заедно с детето А. са заминА. в Германия през 2015г. и наели квартира там. През 2019г. ищецът заминал да живее при родителите си в съседен град. През 2021г. отново се върнал при семейството си, а през 2023г. се прибрал в България и завел дело за развод.

Ответницата твърди, е синът им е със 100% ТЕЛК и в Германия получава 250 евро издръжка за детето.

Моли съда, да постанови решение, с което да прекрати брака между 2 страните, като родителските права по отношение на детето А. А. И. бъдат предоставени на майката С. С. И., като на бащата бъде определен обичайния режим на лични контакти, местоживеенето на детето да бъде на адреса на майката, бащата да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на сина си в размер на 600 лева, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж последно число на всеки месец, за който се дължи издръжката. Прави искане за присъждане на издръжка в нейна полза, в размер на 400 лева, ведно със законната лихва върху всяка вноска, с падеж последно число на месеца, за който се дължи издръжката, както и занапред да се именува с предбрачното си фамилно име Д..

В о.с.з., ответницата редовно призована, не се явява, представлява се от адв.Е. С., който поддържа отговора.

Каварненският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се от представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на Акт №105/23.09.2012г. на Община Каварна, че А. Б. И. и С. С. Д. са сключили граждански брак, като след това съпругата е приел да носи фамилията на съпруга си и се именувала И.. Удостоверението за семейно положение, съпруг/а и деца, с изх.№АО-01-321/28.03.2023г., на Община Каварна, установява, че А. Б. И. има вписана съпруга С. С. И. с ЕГН ********** и син А. А. И.. Тези факти се потвърждават и от

Удостоверението за раждане на А. А. И., издадено от Община Каварна.

Представени са доказателства за имотното състояние на ищеца, от които е видно, че същия има лек автомобил и недвижим имот (справка от АВ и нотариален акт за дарение на недвижим имот), дарен от неговите баба и дядо.

От справката от НАП се установява, че към момента ищецът не е в трудови правоотношения.

Ответниата страна е представила доказателства за: наем на жилище в Оснабрюк, медицинско заключение от Клиника по педиатрия и юношеска медицина, удостоверение за заплащане от работодател, извлечение от сметката на С. И., Решение за жилищни помощи за С. И. от Кмет, Диркция Социална дейност, Жилищни помощи, Решение за разрешаване на плащания съгласно Закона за подпомагане на издръжка за детето А. А. И., 3

Удостоверение за регистрация в Службата за адресна регистрация в Оснабрюк Шинкел, Удостоверение за наем от 15.11.2023г. и свързаните с него разходи. Всички посочени писмени доказателства доказват, че ответницата С. И. и детето А. И. живеят в Германия, под наем, подпомагани са от германската държава, поради заболяването на детето.

За нуждите на поризводството е изготвено социално поручване он ДСП гр.Балчик, депозирано в съда на 18.08.2023г. В него е отбелязано, че А. Б. И., С. С. И. и А. А. И. имат регистрирани задгранични пътувания, като е посочено че и към настоящия момент майката и детето пребивават в Германия.

Дирекцията е изискала справка от личния лекар на детето д-р А., от където става ясто, че същата няма актуална информация за здравословното състояние на детето, тъй акто живеят в Германия. През 2014 и 2015г. то е билро оперативно лекувало от Доброкачествени обр.на кожата и подкожната тъкан.

Установено е при разговор с бащата А. И., че детето е със здравословни порблеми, което и налага същото да се лекува в Германия.

Детето не е регистрирано в средните училища и детски градини на територията на България, няма данни за решения на ТЕЛК в България, пароди което и ДСП е в невъзможност да изготви становище, тъй като майката и детето не се намират на територията на общ.Балчик.

В о.с.з. е разпитан свидетеля Я. И. Н. от гр.Балчик, който е братовчед на ищеца. Същия разказва, че семейството е живяло в Германия, но от преди година А. се завърнал в България. Знае, че съпругата му се грижи за детето, което има здравословни проблеми.

Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, като съдът се произнася по вината за разстройството на брака, ако някоя от страните е поискала това ( чл.

49, ал. 3 СК).

При така установените факти за отношенията между съпрузите съдът намира, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание, поради което следва да бъде прекратена. Вярно е, че фактическата раздяла не е абсолютно основание за прекратяване на брака (ППВС №10/1971г., т.3), както и че не всяка фактическа раздяла между съпрузите води до дълбоко и 4 непоправимо разстройство на брака, но в настоящият случай именно тя е способствала за отчуждаване на съпрузите, което дава основание да се направи извода, че бракът между страните е дълбоко и непоправим разстроен и съществува само формално.

Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. Изрично с исковата молба ищецът е поискал съдът да не се произнася по вината, поради, което и съдът не дължи произнасяне.

Относно упражняването на родителските права и личните отношения:

Според чл. 322, ал.2, изр.2 ГПК с иска за развод задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име, като съгласно чл.

59, ал.2 СК, дори и да не са предявени тези искове, при липсата на споразумение между съпрузите, съдът служебно постановява, при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.

Страните имат родено едно дете по време на брака – А. А. И., роден на ****., което дете понастоящем е малолетно, поради което съдът следва да се произнесе относно упражняването на родителските права и личните отношения на родителите спрямо него.

С исковата молба ищецът изрично е поискал родителските права да бъдат предоставени на майката, като за него бъде определен режим на лични отношения. В случая следва да се отбележи, че в предвид местоживеенето на детето и майката в Германия, то и режимът следва да е съобразен с това.

Съдът счита, че веднъж месечно, а именно ***та събота или неделя от месеца, в зависимост от това кога детето пребивава в България от 9.00 часа до 17.00 часа на съботния или неделния ден, както и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

По отношение на местоживеенето на детето:

Както се посочи по-горе, с исковата молба ищецът изрочно е посочил, че 5 за местоживеене на детето следва да се посочи местоживеенето на майката С.

С. И..

Относно издръжката на детето:

Съгласно чл. 143, ал.2 СК "родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дА. са работоспособни и дА. могат да се издържат от имуществото си" (последното отрицателно условие се отнася за децата и тяхната работоспособност и имущество, а не за родителите - ППВС № 5/1970 г., т.2, поради което е очевидно незаконосъобразно разбирането за безусловния характер на задължението за издръжка от родител спрямо ненавършило пълнолетие дете), като според чл. 142, ал.1 СК "размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи", но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от ¼ от размера на минималната работна заплата (чл. 142, ал.2 СК); Възможностите на ответника да дава издръжка е предпоставка не само за размера на издръжката (чл. 142, ал.1 СК - 2009 г.), но и за основанието на иска (арг. чл. 140, ал.2 СК-2009 г., така - ППВС № 5/1970 г., т.ІV).

Нуждата на детето на страните от средства за издръжка с оглед посрещане на разходите, обичайни за дете на неговата възраст (за храна, дрехи, училищни потребности), както и общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в което детето се отглежда, се установява от самия факт на биологичното съществуване на детето и не е необходимо да се обосновава специално. В предвид на това, че детето е със здравословни проблеми, за които са представени доказателства и страните не спорят относно този факт, то съдът счита, следва да му определи по-голям размер от минимално определения за страната към дата 01.01.2024г., която е 233,25 лева.

Издръжката на детето се дължи от двамата родители, независимо при кого то живее, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип помалък дял от издръжката в пари, с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето; следователно ответникът следва да поеме по-висок размер на паричната издръжка на детето. От събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства се установи, че 6 ищецът към настоящия момент не е в трудови правоотношения, но това не го освобождава от отговорността да заплаща нужната за детето си издръжка.