Определение № 3469 от 03.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3469 гр. Варна, 03.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. С. като разгледа докладваното от Николай Св. С. Въззивно гражданско дело № 20263100500462 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК и по чл.248 от ГПК.

Предмет на разглеждане е частна жалба вх. № 840/03.02.2026 г. на С. С.

А., ЕГН**********, срещу Определение №37/14.01.2026г. по гр. д.

№246/2025г. на ДРС, с което е оставена без уважение молба с вх. № 9967/22.12.2025г. на С. С. А. за изменение на решение №217 от 25.11.2025г. по делото на ДРС в частта му за разноските, чрез присъждане на разноски в полза на А., като ответник в производството пред ДРС.

Подадена е и молба вх. №14999/08.05.2026г. на С. С. А., за допълване в частта за разноските на Определение №1932/ 21.04.2026г. по в.гр.д.

№462/2026г. по описа на ВОС, с което производството по въззивното дело е прекратено, чрез присъждане на разноски за въззиваемия.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението на ДРС, постановено по реда на чл.248 от ГПК. Поддържа се, че предявеният иск по чл. 59, ал. 9 от СК е бил изцяло отхвърлен от първоинстанционния съд, при което на ответника-жалбоподател са се дължали всички сторени от него разноски пред районния съд. Моли за отмяна на определението на ДРС и присъждане на разноски за пред първата инстанция.

Насрещната страна Ю. Х. депозира отговор, с който оспорва жалбата и излага аргументи за правилност на определението.

В молбата за допълване молителят-въззиваем поддържа, че има право на разноски пред ВОС, тъй като въззивната жалба на Ю. Х. е била оттеглена след подаване на отговор по нея. Прекратяването на производството пред ВОС е било по независещи от въззиваемия причини. Противно на твърденията на Х., 1 че страните са заживяли заедно, Х. е трайно установена в Германия и срещите й с децата са спорадични. С оглед на това въззивницата следва да заплати направените от въззиваемия разноски. Моли определението на ВОС да бъде допълнено, като на С. С. А. бъдат присъдени разноски за въззивното производство.

В срокът по чл.248, ал.2 от ГПК не е подаден отговор по молбата.

По частната жалба:

При извършената служебна проверка съдът намира жалбата за редовна и допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията на въззивния съд за това са следните:

Пред ДРС е бил предявен иск на Ю. Ж. Х., с правно основание чл.59, ал.9 от СК, за изменение на постановените по гр. д. №1553 за 2019г. по описа на ДРС мерки относно упражняване на родителски права на общите на страните деца А.......... А. и В..... А., тяхното местоживеене, режима им на лични отношения с бащата и издръжката. В о.с.з. ищцата е отправила и искане, при условие, че бъде отхвърлен главният й иск, да бъде разширен РЛО на майката с двете деца.

Ответникът С. С. А. е оспорил основателността на иска в подадения отговор и в о.с.з.; оспорил е и евентуалното искане на майката.

С Решение №217/25.11.2025г. по гр. д. №246/2025г. на ДРС е отхвърлил иска за изменение на постановеното с Решение №260041/19.04.2021 г. по гр. д.

№1553/2019г. упражняване на родителските права върху децата. Със същото си решение ДРС е изменил постановения с предходното решение на съда режим на майката Ю. Ж. Х. с децата, като й е предоставил разширен такъв, с оглед най-добрия интерес на децата.

Относно разноските ДРС е приел, че направените от страните такива по делото следва да останат за тях така, както са ги направили, като се е позовал на ТР 3/2023 г. на ОСГК на ВКС.

С молба с вх. № 9967/22.12.2025 г. С. А. е поискал изменение на решението на ДРС в частта му относно разноските. Според ответника той е имал право на разноски, тъй като искът на майката е бил изцяло отхвърлен.

Счита, че посоченото ТР намира приложение само когато е уважена частично претенция на някоя от страните. Поради това моли да му се присъдят всички разноски пред ДРС по представен списък по чл.80 от ГПК.

В отговор ищцата е възразила срещу молбата.

С Определение №37/14.01.2026г. по гр.д. №246/2025г. на ДРС молбата на С. А. за присъждане на разноски в негова полза за производството пред първата инстанция е била оставена без уважение с мотиви, аналогични с тези в решението по делото.

Общите правила на ГПК за присъждане на разноски, уредени в чл.78 от 2

ГПК, не намират приложение по дела с предмет спор за родителски права. За разлика от същинските искови производства, в делата по въпроси от кръга на родителските правомощия не се разрешава със СПН спор за съществуването или несъществуването на материални права, а само се оказва съдействие от съда относно начина на упражняване на родителските права. Решението по такава спорна администрация се основава най-вече на принципа за оптимална защита интересите на детето, като съдът не е стриктно обвързан от исканията на страните. Поради това по правило всяка от страните следва да понесе разноските, които е направила пред първата инстанция, независимо от изхода на спора (така Определение № 475 от 20.12.2018г. по ч.гр.д. № 4327/2018г. по описа на III гр. о. на ВКС и Определение № 385 от 25.08.2015г. по ч.гр.д. № 3423/2015г. по описа на I гр. о. на ВКС, Определение № 4158 от 25.10.2022г. по ч.гр.д. № 3812/2022г. по описа на III гр. о. на ВКС и Определение № 50888 от 01.12.2022г. по гр.д. № 2627/2022г. по описа на IV гр.о. на ВКС, и други).

В потвърждение на горното е и Тълкувателно решение №3/27.06.2024г. по тълк. д. №3/2023г. на ОСГК на ВКС, че производството по спорна съдебна администрация на родителски отношения налага произнасяне по всички или по съответни от предвидените в закона въпроси, но в интерес на детето. Ето защо нормите на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК не се прилагат пряко, а разноските остават за страните, както са направени пред първата инстанция. Настоящият случай е такъв, защото макар да е отхвърлил искането за промяна на родителя, който ще упражнява родителските права, съдът (без значение служебно или заради евентуалното искане на ищцата в хода на делото) е увеличил РЛО на майката, изцяло по съображения с оглед интересите на децата. Като е процедирал в защита на интересите на децата съдът не е поставил в основата на решението правата на единия или на другия родител,за да възложи разноските само върху съответен от тях, а респ. предявеното до съда искане на практика не е било изцяло отвхрлено, противно на доводите на жалбоподателя.

Поради изложеното обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По молбата с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК.

Въззивното дело е образувано по жалба на Ю. Ж. Х. срещу Решение №217/25.11.2025г. по гр. д. №246/2025г. на ДРС.

Препис от нея е бил изпратен, като въззиваемият е депозирал отговор.

С определение №1537/26.03.2026г. въззивният съд е насрочил делото за о.с.з. с произнасяне по доказателствата.

С молба от 07.04.2026г. въззивницата Ю. Ж. Х. е оттеглила въззивната жалба, поради твърдяни новонастъпили обстоятелства – че родителите са заживели заедно.

С Определение №1932/21.04.2026г. ВОС е прекратил производството по делото, в частта по подадената въззивна жалба от Ю. Ж. Х., като същото понастоящем е влязло в сила.

3

В такава хипотеза на прекратяване на производството в закрито съдебно заседание въззиваемият не е разполагал с възможност да изрази становище по молбата за оттегляне на жалбата и респ. да заяви претенция за присъждане на разноски с оглед на нея, нито е бил длъжен да представи доказателства за извършването им до този момент. Ето защо посочените процесуални действия могат по принцип да бъдат извършени и с молбата по чл.248 от ГПК.

Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК обаче молбата за изменение или допълване на крайния за производството акт в частта за разноските следва да се подаде в срока за обжалване на крайния акт, а само ако е необжалваем – в едномесечен срок от постановяването му.

В настоящия случай въззивното дело е било прекратено, като срокът за обжалване на определението на ВОС (едноседмичен) е бил изрично посочен в акта. Въззиваемият е узнал за прекратяване на производството пред ВОС с получаване на определението от 21.04.2026г. на дата 30.04.2026г. (л.50 от делото), поради което молбата му по чл.248 от ГПК, подадена на 08.05.2026г.

(л.51 от делото), се явява депозирана след законовия срок по чл.248, ал.1, пр.1 от ГПК, изтекъл в случая на 07.05.2026г. (работен ден). Поради това молбата следва да бъде оставена без разглеждане.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №37/14.01.2026г. по гр. д. №246/2025г. на ДРС, с което е оставена без уважение молба с вх. № 9967/22.12.2025г. на С.

С. А. за изменение на решение №217/25.11.2025г. по делото в частта му за разноските, чрез присъждане на разноски в негова полза, като ответник в производството пред ДРС, на осн. чл.248 от ГПК.

Определението, в тази му част, подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК, на осн. чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата с вх. №14999/08.05.2026г., уточнена с молба от 21.05.2026г., на С. С. А., за допълване в частта за разноските на Определение №1932/21.04.2026г. по в.гр.д. №462/2026г. по описа на ВОС, с което производството по въззивното дело е било прекратено, чрез присъждане на разноски за въззиваемия.

Определението, в тази му част, подлежи на обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, пред ВАпС.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5