Решение № 248 от 19.12.2023, Районен съд - Поморие
- Съд
- Районен съд - Поморие
- Дело
- Гражданско дело 413/2023
- Вид
- Решение № 248
- Подписан
- 19.12.2023
- В сила
- 19.01.2024
- Състав
- ЛАЗАР КИРИЛОВ ВАСИЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 38 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 38, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 6, ал. 1, т. 9 · Закон за управление на етажната собственост
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 248 гр. Поморие, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20232160100413 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Етажна собственост с адрес: гр. Поморие, ***, бл. Б, с идентификатор ***, представлявано от управителя Л. М., против С.Епр.В. с БУЛСТАТ 175598580, роден на 02.01.1962г., с адрес гр.
Поморие, ул. „... ет. 1, ап. 5, с която е предявен иск по реда на чл. 422 от ГПК, с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС, за приемане на установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 990 (деветстотин и деветдесет) лева, представляваща сбор от следните суми:
Сумата от 330лв. (триста и тридесет лева) - по 165лв. (сто шестдесет и пет лева) за всеки един от самостоятелните обекти на длъжника, дължима за отчетен период 01.08.2020г. - 31.07.2021г., съгласно Решение на общото събрание на собствениците, отразено в т.5.2 на Протокол от 23.08.2020г., с падеж на вземането 01.01.2021г., за извършване на поддръжка и управление на общи части и неотложни ремонти на сградата.
Сумата от 330лв. (триста и тридесет лева) - по 165лв. (сто шестдесет и пет лева) за всеки един от самостоятелните обекти на длъжника, дължима за отчетен период 01.08.2021г. - 31.07.2022г., съгласно Решение на общото събрание на собствениците, отразено в т.5.2 на Протокол от 31.07.2021г., с падеж на вземането 01.01.2022г., за извършване на поддръжка и управление на общи части и неотложни ремонти на сградата.
Сумата от 330лв. (триста и тридесет лева) - по 165лв. (сто шестдесет и пет лева) за всеки един от самостоятелните обекти на длъжника, дължима за отчетен период 01.08.2022г. - 31.07.2023г., съгласно Решение на 1 общото събрание на собствениците, отразено в т.5.2 на Протокол от 31.07.2022г., с падеж на вземането 01.01.2023г.. за извършване на поддръжка и управление на общи части и неотложни ремонти на сградата.
За така претендираните суми е била издадена Заповед за изпълнение № 82/18.04.2013г. по ч.гр.д.№ 204/2013г. по описа на PC Поморие.
Ищецът сочи, че ответникът е собственик на два самостоятелни обекта в сграда, находящи се в жилищна сграда с идентификатор ***, които са част от етажната собственост, а именно Апартамент № 5, съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 51, том XIII, рег.
№ 3944, дело № 2378/26.11.2008г. на Хр.Р. - Нотариус № 289 с район на действие РС-Поморие и Апартамент № 4, съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 199, том II, рег. № 2822, дело № 359/03.10.2013г. на Кр. П.в - Нотариус № 556 с район на действие РСПоморие.
Твърди, че ответникът е следвало да заплати претендираните от него суми, дължими суми както следва: за отчетен период 01.08.2020г. 31.07.2021г., съгласно Решение на общото събрание на собствениците, отразено в т.5.2 на Протокол от 23.08.2020г., с падеж на вземането 01.01.2021г.; за отчетен период 01.08.2021г. - 31.07.2022г., съгласно Решение на общото събрание на собствениците, отразено в т.5.2 на Протокол от 31.07.2021г., с падеж на вземането 01.01.2022г.; за отчетен период 01.08.2022г. - 31.07.2023г. , съгласно Решение на общото събрание на собствениците, отразено в т.5.2 на Протокол от 31.07.2022г., с падеж на вземането 01.01.2023г.
Ищецът сочи, че ответникът не е изплатил възникналото в негова тежест задължение за заплащане на претендираните суми, както и че не са настъпили каквито и да било други основания за погасяване на вземането.
Сочи, че видно от приложения регистър на разчетите, ответникът изобщо не е заплащал дължимите вноски към ЕС, считано от 2020г. насам, като общият размер на задължението му към етажната собственост е в размер на 990лв., по 495 лв. за всеки самостоятелен обект, изчислени по 165 лв. на година за всеки самостоятелен обект. Сочи, че вземанията са с настъпил падеж, считано от 01.01 число на годината, следваща вземане на решението.
С тези доводи моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, назначеният в полза на ответника особен представител депозира отговор на исковата молба, в който излага, че намира същата за допустима, но неоснователна и недоказана. Сочи, че в тежест на ищеца при така предявената претенция е да установи наличие на валидно взети решения на етажната собственост, а именно събранията да са били свикани и проведени редовно, с наличие на изискуемия кворум, както и надлежно обявяване на взетите решения. Твърди се, че от представените с исковата молба писмени доказателства не се установява по безспорен начин 2 редовното свикване на събранията, както и законосъобразното им провеждане.
Отделно от горното сочи, че съобразно разпоредбите на ЗУЕС, ако не е взето друго решение, размерът на вноските на отделния собственик към ЕС се определя съобразно притежаваните от него идеални части от общите части на сградата, респективно съобразно броя на обитателите и времето им на пребиваване в конкретния обект, а не на брой притежавани самостоятелни обекти, както било сторено в конкретния казус.
С оглед на изложеното особеният представител на ответника моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази нормата на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС е да докаже, че ответникът е бил собственик през процесния период на двата самостоятелни обекта в сграда с идентификатор *** – Апартаменти 4 и 5, който се намира в режим на етажна собственост. Следва да докаже, че с влезли в сила решения на общото събрание в етажната собственост са определени вноски за поддръжка и управление на общи части и неотложни ремонти на сградата. В негова тежест е да докаже размера на претенцията си, включително, че ответникът притежава сочените в исковата молба обекти, начина на разпределяне на разходите по чл. 50 и чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, както и че е настъпила изискуемостта на вземането. При доказването на тези факти в доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането или другите факти и обстоятелства, на които основава възраженията си.
От нотариален акт Нотариален Акт № 51, том XIII, рег. № 3944, дело № 2378/2008г. на нотариус Хр.Р. (на л. 46 - л. 47 от делото) се установява, ответникът е придобил собствеността върху Апартамент № 5, находящ се в сградата.
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 199, том II, рег. № 2822, дело № 359/03.10.201Зг. на Кр. П.в - Нотариус № 556 с район на действие РС- Поморие, е видно, че ответникът е собственик и на Апартамент № 4, отново находящ се в сградата.
Видно от представените справки чрез отдалечен достъп за процесните имоти, към датата на проведеното по делото съдебно заседание същите са собственост на ответника.
От протокол (на л. 5 - л. 16 от делото), се установява, че на 23.08.2020г. е било проведено общо събрание на етажната собственост на сградата. По предвидените в т. 5.2 от дневния ред въпроси, ОС е взело решение, съобразно което е определило размера на паричните вноски за всеки от самостоятелните обекти, съгласно нужните средства по бюджета на ЕС, като е приело, че 3 размерът на вноските за всеки собственик от самостоятелните обекти (за фонд Ремонт и обновяване) е 165 лв. годишно за всеки апартамент. Общото събрание е взело решение, че така определената сума може да бъде заплатена на две равни вноски в срок до 15.09.2020г. и до 01.01.2021г.
Видно от протокол (на л. 17 - л. 25 от делото), на 31.07.2020г. е било проведено общо събрание на етажната собственост на сградата. По предвидените в т. 5.2 от дневния ред въпроси, ОС е взело решение, съобразно което е определило размера на паричните вноски за всеки от самостоятелните обекти, съгласно нужните средства по бюджета на ЕС, като е приело, че размерът на вноските за всеки собственик от самостоятелните обекти (за фонд Ремонт и обновяване) е 165 лв. годишно за всеки апартамент. Общото събрание е взело решение, че така определената сума може да бъде заплатена на две равни вноски в срок до 15.09.2021г. и до 15.01.2022г.
От протокол (на л. 30 - л. 38 от делото) се установява, че на 31.07.2020г. е било проведено общо събрание на етажната собственост на сградата. По предвидените в т. 5.2 от дневния ред въпроси, ОС е взело решение, съобразно което е определило размера на паричните вноски за всеки от самостоятелните обекти, съгласно нужните средства по бюджета на ЕС, като е приело, че размерът на вноските за всеки собственик от самостоятелните обекти (за фонд Ремонт и обновяване) е 165 лв. годишно за всеки апартамент. Общото събрание е взело решение, че така определената сума може да бъде заплатена на две равни вноски в срок до 15.09.2022г. и до 15.01.2023г.
От представените по делото протоколи от общи събрания се установява още, че управител на Етажната собственост е лицето Л. М.. Същото обстоятелство е отделено като безспорно между страните в проведеното по делото открито съдебно заседание.
След като по делото е безспорно установено, че ответникът е собственик на два СОС в сграда в режим на ЕС, на основание чл. 6, ал. 1, т. 8 ЗУЕС, то съдът намира, че същият дължи изпълнение на решенията на ОС на ЕС, както и че дължи заплащане на вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване“, на основание чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС. Установи се още и размерът на исковата претенция по периоди, както и настъпването на падежа на всяко от вземанията, като последното е с настъпил падеж от 15.01.2023г.
В съдебната си практика върховната инстанция (Решение № 39 от 19.02.2013г. по гр.д. № 657/2012г. по описа на I гр. о. на ВКС) е имала повод да се произнесе в насока, че Етажната собственост се управлява от общото събрание на етажните собственици чрез решения, които се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел. При решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките.
Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са по-широки от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за 4 всички етажни собственици, включително за тези, които са гласували против, за неучаствалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Следователно за собствениците в етажната собственост е възникнало задължение да направят съответните вноски съобразно гласуваното от общото събрание.
По делото не са наведени твърдения, че решенията на проведените общи събрания не са влезли в сила, нито са ангажирани доказателства в тази насока. От друга страна по делото не се установи ответникът да е уведомил управителя на ЕС за отсъствието си по реда на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС, поради което и ищецът няма ангажимент да го кани за общо събрание отделно от останалите собственици на самостоятелни обекти, респективно да го уведомява за проведените събрания и за взетите решения, отделно и лично, на посочен от него адрес или електронна поща.
С оглед изложеното съдът намира, че така посочените в исковата молба суми, представляващи вноска за фонд „Ремонт и обновление“ са дължими от ответника. Претенцията на ищеца се основава на влезли в сила решения на общото събрание на етажната собственост, които са годно основание за събиране на вземания по смисъла на чл. 38 ЗУЕС, като предвидените в решенията на общото събрание падежи за всяка от претендираните суми са настъпили.
Съдът намира за неоснователни изложените от процесуалния представител на ответника възражения, че общите събрания не са проведени в съответствие с императивните разпоредби на ЗУЕС, както и че взетите решения са незаконосъобразни. Това е така, тъй като тези възражения следва да бъдат релевирани в производството по чл. 40 от ЗУЕС, в което имащите правен интерес могат да оспорят законосъобразността на взетите решение.
Разпечатката съдържа 35 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/23bb0534-203d-409d-a005-a1972cf54595