Решение № 85 от 13.06.2023, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. К., 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

М. К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Елина П. Урумова като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело № 20235100500093 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 42/23.02.2023 г., постановено по гр. д. № 279/2022 г. по описа на Районен съд – М., е отхвърлена предявената от Т. Р. М. и Е. Р. М., искова молба с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79 от ЗС, за признаване за установено по отношение на Ф. Р. М. и съпругата му А. М. М., че ищците са собственици на недвижим имот, находящ се в с. О., общ. Д., представляващ: източна половина на един етаж със застроена площ 70 кв.м., обособена като самостоятелно жилище със самостоятелен вход, състоящо се от две стаи и коридор, която източна половина представлява част от едноетажна масивна жилищна сграда с обща застроена площ 140 кв.м. преустроена на две самостоятелни жилища със самостоятелни входове, построена в УПИ I в кв.1 по плана на с. О., общ. Д. с площ 600 кв.м., при граници и съседи на имота: изток-улица, запад-УПИ II, север-улица и югурбанизирана територия, на основание извършено строителство, наследство и давност.

С решението Т. Р. М. и Е. Р. М. са осъдени солидарно да заплатят на Ф.

1

Р. М. и А. М. М. сумата в размер на 1 600 лева за направени по делото разноски от тях.

Настоящото въззивно производство е образувано по депозирана чрез представител по пълномощие от недоволните от решението ищци в първоинстанционното производство Т. Р. М. и Е. Р. М., въззивна жалба.

Атакуваното с нея първоинстанционно решение считат за неправилно и необосновано. Излагат съображения в тези аспекти. Твърдят, че удостоверението за данъчна оценка и протокол от ТКЗС не могат да бъдат титул за собственост. Основават правото си на собственост на осъществено давностно владение чрез конкретни фактически действия – извършено строителство и преустройство, при които действия владението им на имота било спокойно, необезпокоявано, извършващо се със знанието и без противопоставяне от страна на ответниците. Въззивниците твърдят, че имотът за който ответницитеа се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка, не бил владян и ползван от тях във вида, обективиран в издадения нотариален акт. По време на започналото през 1975 г. и завършило през 1978 г. строителство, труд полагали всички наследници на Р. М. М., част от които са и първия ищец и първия ответник. Излагат съображения, че действително с влязло в сила съдебно решение, съдът се произнесъл по отношение право на собственост на ответниците, но не по отношение на имота, във вида в който собствеността фактически съществувала и съответно се ползвала и владеела от страните, тъй като претендираната от тях източна половина, понастоящем представлявала реално жилище със самостоятелен вход, със самостоятелна партида за електричество и вода от 1985 г. С жалбата се иска обжалваното решение да бъде отменено, като се постанови ново, с което предявената от ищците искова претенция с правно основание чл.124 от ГПК , във връзка с чл.79 от ЗС бъде уважена. Претендира се с жалбата и присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции.

В дадения надлежен по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК срок, е депозиран отговор на въззивната жалба от ответниците в първоинстанционното производство Ф. Р. М. и А. М. М.. Същите намират жалбата за допустима, но неоснователна и недоказана. Твърдят, че по предявен от тях иск с предмет идентичен с настоящия, с Решение № 105/09.11.2021 г. по гр.д. № 401/2021 г. по описа на Районен съд – М., съдът се произнесъл със СПН, което водело 2 до прилагане в настоящото производство на последиците по чл. 298, ал. 1 и сл. от ГПК. Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират присъждане на разноски пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание, въззивниците Т. Р. М. и Е. Р. М., чрез процесуалния си представител, поддържат въззивната си жалба по изложените в нея съображения. Претендират присъждане на разноски и за двете съдебни инстанция, за които представят списъци по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание, въззиваемите Ф. Р. М. и А. М. М., чрез пълномощника си, оспорват въззивната жалба. Претендират присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата, като подадена в срок и от имащи правен интерес от това лица, е процесуално допустима и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната му част и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/. Настоящата инстанция намира процесното първоинстанционно решение за валидно и допустимо, а относно правилността му съобрази следното:

Първоинстанционният М. районен съд е сезиран с разглеждането на предявен от Т. Р. М. и съпругата му Е. Р. М. срещу Ф. Р. М. и съпругата му А.

М. М., иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.79 от ЗС, с който целят да бъде установено, че са собственици на недвижим имот, находящ се в с. О., общ. Д., представляващ: обособено самостоятелно жилище, със застроена площ след извършено изменение на иска от о.с.з. от 15.09.2022г., от 72.84 кв.м., със самостоятелен вход, състоящо се от две стаи и коридор, и находящо се в източната половина на едноетажна жилищна сграда с обща застроена площ, след извършено изменение на иска от о.с.з. от 15.09.2022г., от 146.75 кв.м., преустроена на две самостоятелни жилища със самостоятелни входове, построена в УПИ I в кв.1 по плана на с. О., общ. Д. с площ 600 кв.м., при граници и съседи на имота: изток-улица, запад- УПИ II, 3 север-улица и юг- урбанизирана територия, на основание извършено строителство, наследство и давностно владение, считано от 1985г. до сега.

Ищците мотивират претенцията си с твърдения, че първият ищец Т. М. е брат на първия ответник Ф. М., а двамата са наследници на баща си Р. М.

М., който в периода 1975 г. - 1978 г. с помощта на всичките си деца построил процесната едноетажна масивна жилищна сграда. В исковата молба се твърди, че преди да почине, баща им оставил на двамата си синове и снахи ищците и ответниците по делото, построената от него къща, за да живеят в нея заедно двете семейства. През 1985 г., първият ищец Т. Р. М. и първия ответник брат му Ф. Р. М. се разбрали да преградят с вътрешна тухлена стена коридора и така да обособят жилищната сграда на две самостоятелни жилище с отделни входове, като ищците заживели в това, намиращо се в източната половина, а ответниците заживели в това, намиращо се в западната половина от построената къща. Изградили и външни входове в дворното място и преградили двора с бетонова масивна ограда, по начин по който да ползват дворното място, съобразно разположението на двете половини от къщата, като ги владеели така от 1985 г. до предявяването на исковата претенция. За целта на самостоятелно обособените жилища, двамата открили самостоятелни партиди за електроенергия и вода. През 2022 г. ищците решили да се снабдят с нотариален акт за собственост за тяхното самостоятелно обособено жилище, като посетили Общинска администрация – гр. Д., където установили, че през 2020 г. ответникът Ф. Р. М. се снабдил с Нотариален акт № *, том *, дело № ***/**г. на нотариус Г., по силата на който той и съпругата му били признати за собственици на цялата едноетажна масивна жилищна сграда.

От ответниците Ф. Р. М. и А. М. М., в срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който исковата претенция е намерена за недопустима и неоснователна. Претендират, че са собственици на процесния жилищен имот на основание учредено им право на строеж върху държавен недвижим имот, представляващ УПИ I-ТКЗС, кв.1 по частичен ПУП на с. О., общ. Д., обл. К., одобрен със заповед № 369 от 07.03.1974 г. на Председателя на ИК на ОНС- К., с площ от 600 кв.м. при граници на УПИ : изток -улица, запад-УПИ-ІІ, кв. 1, север улица, юг-улица, въз основа на подадена от тях молба вх. № 262/ от 27.02.1975г. до УС на ТКЗС „9-ти септември“. Поради факта, че били много деца, женитбата на брат му Т. и 4 липсата на жилище, ответниците предоставили временно на ищеца (докато се устрои) да ползва две стаи и коридор или 1/2 идеална част от процесния имот, представляващ източната част от едноетажната масивна жилищна сграда, описана по-горе, за което същият плащал наем. За да защитят правото си на собственост, завели искова молба с правно основание чл. 108 от ЗС в Районен съд – М., по която било образувано гр. д. № 401/2021г., което пък завършило с влязло в сила Решение № 105/ 09.11.2021 г., с което било признато за установено по отношение на настоящия ищец Т. Р. М., че Ф. Р. М. и А. М. М. са собственици на 1/2 ид. част от процесния недвижим имот, представляващ източната част от едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 140 кв.м., построена на основание учредено право на строеж върху държавен недвижим имот, представляващ УПИ I- ТКЗС, кв.1 по частичен ПУП на с. О., общ. Д., одобрен със Заповед № 369/ 07.03.1974г. на Председателя на ИК на ОНС- К., с площ от 600 кв.м, и Т. Р. М. бил осъден да им предаде неоснователно владяната от него източна част от едноетажната масивна жилищна сграда.

Относно допустимостта на исковата претенция настоящият състав вече е имал възможност да се произнесе с постановено по в.ч.гр.д. № 240/2022 г., Определение №430/07.12.2022 г. Съгласно наложилата се съдебна практика няма тъждество между две дела, когато петитумът по двата иска е различен, дори да имат за предмет един и същ имот. /напр. Решение № 878/16.10.2008г. по гр. д. № 850/2008 г. на ВКС/. В настоящото производство, освен отсъствие на идентитет в петитума, е налице отсъствие на идентитет в страните /доколкото съпрузите не са задължителни другари/ и отсъствие на идентитет по отношение на имотите- ищците претендират установяване на права върху самостоятелен жилищен имот със застроена площ 72.84 кв.м. и със самостоятелен вход, а ответниците –ищци по спора по чл.108 от ЗС претендират собственост върху ½ ид.част, представляващ източната част от едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 140 кв.м. В казуса предявените искове са и основани на различни правопораждащи факти – ищците претендират настъпил факт на строителство, наследство и на давност, а ответниците – ищци по спора по чл.108 от ЗС претендират собственост въз основа на отстъпено и осъществено право на строеж.

Изложеното до тук обосновава извод за допустимост на така предявената искова претенция.

5

От фактическа страна по делото е установено, че с Нотариален акт № *, том *, рег.№ ****, н.д. № ***/ **.**.****г. на нотариус с рег.№*** на НК Гр.Г., ответниците Ф. Р. М. и А. М. М., въз основа на писмени документи и съгласно чл.587, ал.1 от ГПК, са признати за собственици на едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 140 кв.м., построена на основание учредено право на строеж върху държавен недвижим имот, представляващ УПИ- І /ткзс, кв.1, по частичен ПУП на с.О., общ.Д., одобрен със Заповед № 369/ 07.03.1974г. на Председателя на ИК на ОНС- К., с площ от 600 кв.м, при граница на имота; изток- улица; запад- УПИ ІІ /ткзс в кв.1; север- улица; и юг- друг терен в урбанизираната територия. От цитираното в нотариалния акт решение по т.3 по протокол от заседание от 10.03.1975 г. на УС на ТКЗС “9-ти септември“, се установява, че въз основа на молба вх.№ 262/27.02.75 г. от Ф. Р. М. се разрешава място за строеж- парцел І от квартал 1 по частична регулация на с.О., съставляващ 600 кв.м.

От приетото по делото заключение, изготвено по назначената от първоинстанционния съд СТЕ, се установява, че масивната едноетажна жилищна сграда, построена в УПИ- І /ткзс, кв.1, по частичен ПУП на с.О., общ.Д., е със застроена площ от 146.75 кв.м., и се състои от два самостоятелни обекта - западен /на ответниците/ със самостоятелен вход от юг и площ от 73,91 кв.м.- състоящ се от стара сграда с площ от 63,52 кв.м и пристройка към нея от 10,39 кв.м., и източен /на ищците/ със самостоятелен вход от юг с площ от 72,84 кв.м. Вещото лице сочи, че констатираното строителството е реализирано преди 1976г. Първоначалното функционално предназначение на обекта било еднофамилна жилищна сграда, а към момента на експертизата- сградата била многофамилна с площ от 216,91 кв.м., а именно; двуетажен западен самостоятелен обект от сградата /на ответниците/ с разгърната застроена площ от 144,07 кв.м./1-ви етаж от 73,91 кв.м. и 2-ри етаж от 70,16 кв.м./, и едноетажен източен самостоятелен обект /на ищците/ с площ от 72,84 кв.м. Вещото лице в своето заключение дава становище, че съгласно чл.40 ал.1, във вр. с § 5, т.29 и т.30 от ЗУТ така обособените самостоятелни жилища с отделни входове, задоволяват жилищните нужди на две домакинства, които притежават и самостоятелни партиди за ток и вода, открити на името на страните в производството.