Протокол № 59 от 02.02.2023, Районен съд - Разград

ПРОТОКОЛ

№ 59 гр. Разград, 31.01.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. ВЪЛЧЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно наказателно дело № 20223330200759 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

ЗА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ *************** ЕООД, се явява адв. Д. Д..

ЗА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗВАЩИЯ ОРГАН, РД „Автомобилна администрация“ – Русе, не се явява представител.

АКТОСЪСТАВИТЕЛЯТ М. С. М. - Д., редовно призован, се явява.

ЗА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – РАЗГРАД не се явява представител.

АДВ.Д.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА постъпилата жалба от *************** – гр.Разград, представлявано от И.Б. –управител против НП № 38- 0002631 от 14.10.2022г. на Директор Регионална дирекция „АА“- гр. Русе.

АДВ.Д.: Поддържаме жалбата. Нямам доказателствени искания. Не се противопоставям да се разпита актосъставителя.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА писмените доказателства, приложени към административно наказателната преписка, КАКТО И тези към жалбата.

ДОПУСКА ДО разпит като свидетел актосъставителя М. С. М. - Д..

СНЕМА самоличността на същата.

М. С. М. -Д. – на 42 години, омъжена, висше образование, неосъждана, б.р. с жалбоподателя.

ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност при даване на неверни показания. Свидетелката ОБЕЩАВА да говори истината.

ПРИСТЪПИ към разпит на свидетеля М. Д..

СВИДЕТЕЛКАТА М. Д.: Работя като инспектор в РД „АА“ – гр. Русе, отдел „Контрол“. На 06.07.2022 г. съгласно седмичния ни план - график бях разпределена с началника на областния отдел „АА“ – гр. Разград да извършим проверка на фирма ***************, притежаваща лиценз за Общността №12672 по изпратено писмо. След извършване на комплексната проверка 1 съставихме констативен протокол за периода от 06.07.2021г. до 05.07.2022г. на фирмата „Дая-Мери Транспорт“ ЕООД, както и бяха проверени в нашата система водачите, удостоверенията им за психологическа годност, стаж и квалификации. Беше установено, че лицензираният превозвач фирма *************** е допуснал осъществяването на международен превоз на товари на 28.09.2021г. с водача И.Д.Б., който нямаше валидно удостоверение за психологическа годност. Видно от направената справка, той е карал в този период без валидно удостоверение за психологическа годност. Последното му такова е било валидно до 12.08.2021г. и следващото му удостоверение за психологическа годност е изкарано на 16.11.2021г. През този период лицензираният преводач е допуснал осъществяване на превози без издадено такова удостоверение. Тога установихме от представената информация от паметта на дигиталния тахограф, където излезе неговата карта, че е била ползвана. Тогава излезе,че водачът е управлявал МПС –то на тази дата, 28.09.2021г., с МПС, което е описано в акта, с рег.№ ******, категория N3 и видно от проверената карта на водача. Управителят на фирмата отказа да подпише акта и беше подписан от свидетел.

СВИДЕТЕЛКАТА се освободи от залата.

АДВ.Д.: Нямам други искания, г-н Съдия.

СЪДЪТ счете делото за изяснено, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

АДВ.Д.: Уважаеми г-н Съдия, мисля,че проблемът се свежда до това, че административният орган прилага грешно материалния закон. Те черпят своето основание от въпросната Наредба №36/15.05.2006г. за изискванията за психологическа годност. Там е записано, в чл.8, че на всеки 3 години се предоставя този документ, който актосъставителят е търсил. Когато решавате делото ще забележите, че към днешна дата тази норма е отменена, тя вече не съществува. Причината тя да бъде отменена е вече трайно установената практика, че тази норма,на която се позовава наказващият орган, влиза в противоречие с нормативен акт от по-висша степен, а именно в Закон за българските лични документи и в частност чл.51, ал.4, както и влиза в противоречие с духа и буквата на закона в Европейската директива №126/2006г. на ЕО. Установено е вече, безпротиворечиво, че когато едно лице притежава валидно свидетелство за управление на МПС, то, за да получи такова, е представило документи, че е психологически годно, а срокът на валидност на такова свидетелство е пет години. Следователно, не може с друга разпоредба, камо ли в разпоредба в нормативен акт от по-нисък ранг, да се залага друго. Затова считаме,че наказващият орган е приложил неправилно материалния закон. В заключение искам също така да споделя,че това е и трайната практика на почитаемия Районен съд – Разград, обективирана в три последователни дела №335/2022г., №341/2022г. и №352/2022г. на районен съд - Разград. Като решението по последното цитирано АНД №352/2022г. е от дата 26.10.2022г. За това Ви моля да отмените така издаденото наказателно постановление и да присъдите сторените разноски, за което Ви представям и списък.

СЪДЪТ ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законовия срок.

ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 10:15 часа.

ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 2

Секретар: _______________________

3