Решение № 84 от 26.02.2026, Районен съд - Русе

Съд: Районен съд - Русе
Дело: Административно наказателно дело 1884/2025
Вид: Решение № 84
Подписан: 26.02.2026
В сила: 21.03.2026
Състав: Ивайло Асенов Йорданов

Цитирани разпоредби

чл. 137в, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
чл. 183, ал. 4, т. 10 · Закон за движението по пътищата
чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Русе, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20254520201884 по описа за 2025 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Я. Д. Д., депозирана против наказателно постановление № 25-0457-000652 от 20.11.2025г., издадено от началник РУ Ветово при ОДМВР-Русе, с което на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал.

4, т. 10 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева (51,30 евро), за нарушение по чл. 137в, ал. 2 ЗДвП.

С жалбата се моли да бъде отменено наказателното постановление, тъй като детето е било с поставен обезопасителен колан и същевременно не се продавали столчета за деца над 36 кг., а детето е 43 кг.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от 1 фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН № 4508509 от 03.11.2025г. против жалбоподателя, за това, че на 03.11.2025г., около 17,50 часа, в град Ветово, община Ветово, област Русе, ул. „Съединение“ до дом № 20, управлява лек автомобил Алфа Ромео, с рег. № ****, като превозва дете, което е на 8 годишна възраст и ръст под 150 см., на задната лява седалка на моторното превозно средство, без да използва система за обезопасяване на деца. Така приетите за осъществили се факти са субсумирани от актосъставителя като нарушение по чл. 137в, ал. 2 ЗДвП.

Жалбоподателят е подписал съставения му АУАН, без да изложи възражения.

Такива са били депозирани в хода и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН. В същите е посочено, че детето е било с поставен обезопасителен колан и не е било в столче, тъй като няма такива за деца над 36 кг.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление № 25-0457-000652/20.11.2025г., на началник РУ Ветово при ОДМВР - Русе, с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични със съдържащите се в АУАН, като за така установеното нарушение, на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 4, т. 10 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева (51,13 евро) за нарушение по чл. 137в, ал. 2 ЗДвП.

Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на извършената оценка на събраните в хода на производството гласни доказателства – показанията на разпитания в процесуалното качество на свидетел актосъставител – Д. А. Е. и писмените такива – АУАН № 4508509/03.11.2025г., възражение срещу АУАН, справка във връзка с постъпилото възражение и справка за нарушител/водач.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, досежно приетите за осъществили се факти, което да налага, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, съдът да излага подробни мотиви, кои доказателства кредитира и кои отхвърля. Както гласните така и писмените доказателства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят изложените в АУАН и НП фактически констатации.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение датата, мястото и часът на нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на 2 санкционираното лице, по начин напълно позволяващ на наказаното лице да бъде запознато с приетите за осъществили се факти и правната им квалификация. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

По изложените мотиви съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице да разбере, за какво нарушение е санкциониран и да упражни в пълнота своите права, което от своя страна да имат за последица отмяна на оспореното наказателно постановление на процесуално основание.

Въз основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият възможен извод от правна страна, а именно, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл. 137в, ал. 2 ЗДвП, за което е ангажирана неговата отговорност, както от обективна, така и от субективна страна.

От обективна страна на 03.11.2025г., около 17,50 часа, в град Ветово, община Ветово, област Русе, ул. „Съединение“ до дом № 20, управлява лек автомобил Алфа Ромео, с рег. № ****, като превозва дете, което е на 8 годишна възраст и ръст под 150 см., на задната лява седалка на моторното превозно средство, без да използва система за обезопасяване на деца.

Преки доказателства в подкрепа на административното обвинение се съдържат в показания на разпитания в процесуалното качество на свидетел актосъставител – Д. А. Е., който лично и непосредствено е възприел фактът, че жалбоподателят е управлявал моторното превозно средство, като на задната лява седалка е превозвал дете, на 8 годишна възраст и ръст под 150 см., без да използва система за обезопасяване на деца и без въобще детето да е било с поставен обезопасителен колан. Съдът кредитира показанията на този свидетел, тъй като неговите показания са последователни, логични и без да съдържат противоречия. Отделно от това липсват, каквито и да е данни за възможна заинтересованост в показанията на този свидетел.

Не е опровергана по никакъв начин и придадената от законодателя, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, доказателствена сила на АУАН.

От субективна страна нарушението е извършено умишлено. В съзнанието на жалбоподателя са намерили отражение представи, че като водач на МПС, в което превозва дете, с ръст под 150 см. е длъжен при управлението на същото да използва да използва система за обезопасяване на деца , като във волево отношение същият пряко е целял настъпването на общественоопасните последици от своето деяние.

Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че тъй като детето е над 36 кг., по отношение на същото не следва да бъде използвана система за обезопасяване на детето. Същественото в настоящия случай е, че детето не е било обезопасено по никакъв начин, включително и с поставянето само и единствено на обезопасителен колан.

Правилно е издирана и приложена санкционната разпоредба на чл.

183, ал. 4, т. 10 ЗДвП, в която санкцията за това нарушение е в абсолютен размер, а именно „Глоба“ в размер на 100 лева (51,13 евро), какъвто именно и 3 размер на административното наказание е наложен на жалбоподателя.

Не се каса за явно маловажен случай, по смисъла на § 1, т. 5 ЗАНН, тъй като деянието не разкрива явно незначителна степен на обществена опасност.

Нарушението не разкрива и белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Съгласно легалната дефиниция по § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН , маловажен е този случай, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Защитаваните от нормата на чл. 137в, ал. 2 ЗДвП обществени отношение, доколкото същите касаят пътната безопасност на деца, се отличават с особена значимост. По делото не са установени многобройни или едно, но изключително смекчаващо обстоятелство, което да обоснове извод за по-ниска степен на обществена опасност на допуснатото нарушение. В настоящия случай на детето не е поставен въобще обезопасителен колан, а не се касае за хипотеза при която детето е било с поставен обезопасителен колан, но не е използвана система за обезопасяване.

По изложените мотиви наказателното постановление като правилно и законосъобразно, и при липса на основания за неговата отмяна или изменение, следва да бъде потвърдено.

Разноски не са претендирани от страна на наказващия орган, поради и което разноски в негова полза не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. чл. 63, ал. 9, вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН‚ съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-0457-000652 от 20.11.2025г., издадено от началник РУ Ветово при ОДМВР-Русе, с което на Я.

Д. Д., ЕГН: **********, с адрес *******, на основание чл. 183, ал. 4, т. 10 ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 51,13 евро (петдесет и едно евро и 13 евроцента).

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.