Определение № 422 от 25.09.2023, Окръжен съд - Силистра
- Съд
- Окръжен съд - Силистра
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 300/2023
- Вид
- Определение № 422
- Подписан
- 25.09.2023
- В сила
- 25.09.2023
- Състав
- Пламен Неделчев Димитров, Кремена Иванова Краева, Натали Ясенова Жекова
Цитирани разпоредби
- чл. 22 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 422 гр. Силистра, 21.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Пламен Н. Димитров
Членове:
Кремена Ив. Краева
Натали Яс. Жекова като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно частно гражданско дело № 20233400500300 по описа за 2023 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 срещу Разпореждане № 674 от 07.08.2023 г. по ч.гр.д.
№ 394/2023г., по описа на Районен съд-Тутракан, с което заповедният съд е отхвърлил Заявление вх. № 3106/26.07.2023 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника А. Ш.
Е..
Преди да постанови обжалвания акт, първоинстанционния съдебен състав с нарочно разпореждане указал на заявителя да представи справка за извършените погасителни плащания от длъжника по договора за кредит, в която детайлно да бъде посочено какви вземания са погасявани (главница, възнаградителна лихва, такси, неустойки и др.).
Заявителят не изпълнил указанията, като в писмена молба изложил вижданията си за целта на заповедното производство.
С обжалваното разпореждане заповедният съд отхвърлил изцяло на основание осн. чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК подаденото заявление. Анализирал клаузите на представения със заявлението договор за потребителски кредит и приел за нищожна включената в него клауза за неустойка за непредоставяне на обезпечение. Мотивирал се е, че тя представлява скритото допълнително възнаграждение, което се цели заобикалянето на забраната по чл. 19, ал. 4 от ГПК и в тази връзка договорът за кредит е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК, поради нарушаването на чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като неточно е посочен годишния процент на разходите – ГПР. Заявителят не е посочил какви плащания е направил длъжника по кредита, поради което съдът приел, че не може да приложи чл. 23 от ЗПК и да установи с категоричност каква част от главницата е заплатена.
Жалбоподателят не е съгласен с мотивите на първата инстанция като 1 излага, че от текста на чл.411, ал.2, т.2 ГПК е видно, че проверката за съответствие на искането с императивна норма на закона и добрите нрави, както и за наличие на неравноправни клаузи, се отнася само до тези клаузи от договора, на които се основава искането. В случая районният съд е излязъл извън правомощията си, като е коментирал клаузи /тази за неустойка за неосигуряване на обезпечение/, на които искането за издаване на заявление по чл.410 ГПК не е основано. Останалите изложени от жалбоподателя въззивни аргументи не кореспондират с мотивите по отказа на заповедния съд.
Моли за отмяна на разпореждането, като вместо него се постанови издаване на заповед за изпълнение относно всички заявени вземания.
По допустимостта на частната жалба:
Частната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, от активнолегитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По основателността на частната жалба:
Съдът след анализ на доказателствата в заповедното производство, като съобрази и аргументите по жалбата, приема последната за неоснователна по следните съображения:
Прозводството по ч.гр.д. № 394/2023г. на Районен съд-Тутракан е образувано по подадено Заявление вх. № 3106/26.07.2023 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД (цесионер) за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника А. Ш. Е. ЕАД за следните суми: главница 400 лв., договорна лихва 47,38 лева (11.12.2019-11.06. 2020), обезщетение за забава 147,43лева (12.12.2019-26.07.2023 г. и законна лихва от 26.07.2023 до погасяване на задължението, дължими по договор за заем № 371013 от 11.11.2019, сключен със „Сити кеш“ ООД с ЕИК 202531869 (цедент).
Съгласно представен със заявление Заявление вх. № 3106/26.07.2023 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД договор за паричен заем № 371013 от 11.11.2019, длъжникът се е задължил да заплати неустойка в размер на 233,94 лв., ако не предостави в 3 – дневен срок едно от две възможни обезпечения на кредита – физическо лице поръчител, което да отговаря на посочени множество завишени изисквания,или банкова гаранция.
Заплащането на неустойката е уговорено разсрочено, на части към всяка от погасителните вноски. На потребителя са поставени завишени изисквания за предоставяне на обезпечение, като очевидно и двете страни не са очаквали, че такова ще бъде предоставено. Свидетелство за това е и факта, че вноската с неустойката е посочена в изрична графа в погасителния план по договора за кредит, без все още да е налице яснота по въпроса ще настъпи ли неизпълнение на това задължение. Предвид това и въззивният съд намира за вероятно представянето като неустойка за неизпълнение на действителната цена за ползване на необезпечен кредит, целящо получаването на плащания по договора, които превишават максималният предвиден в закона размер на разходите по кредита по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
2
Дори да се приеме, че коментираната клауза не заобикаля забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК, то в случая същата би се оказала неравноправна на осн. чл.
143, т. 5 и чл.143, т.19 ЗЗП, доколкото предвидената неустойка в размер на 233,94 лв. /при главница 400лв./ е прекалено висока както спрямо задължението, което длъжникът е поел, така и с оглед вида и предмета на договора.
В случая заявителят е отказъл да заяви дали са извършвани погасителни плащания по кредита, което налага извод за липса на безспорност по отношение на претендираното вземане, и затова заявлението следва да се отхвърли изцяло, независимо че тази неустойка не е заявена по делото.
Обстоятелството, че в самото заявление няма твърдения, че не е представено обезпечение, не означава по подразбиране, че тази клауза не е приложена и няма погасителни плащания, които са били „отнасяни“ за погасяване на посочения компонент.
В заключение, поради достигане до идентични на първата инстанция правни изводи, въззивният съд намира, че разпореждането следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден от горното, Окръжен съд – Силистра
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 674 от 07.08.2023 г. по ч.гр.д. № 394/2023г., по описа на Районен съд-Тутракан.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3