Решение № 271 от 03.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. Благоевград, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело № 20261200500007 по описа за 2026 година

Производството е образувано по въззивна жалба на И. В. Ш., ЕГН **********, с адрес: с.**, против решение №340/17.10.2025г на РС-Петрич по гр.д.№1753/24г по описа на с.с., подадена чрез процесуален представител, с пр. осн.чл.258 и сл. ГПК.

С атакуваното решение е уважен изцяло иска по чл.45 ЗЗД и с оглед изхода от делото е разпределена отговорността за разноските по делото.

Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателят, който го счита за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока. Настоява за неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което да се отхвърлят ищцовите претенции.

Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата въпреки осигурената възможност за това. В о.с.з. аргументира неоснователността на въззивната жалба.

Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна 1 следното:

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради това настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС. В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно е установила, че с решение №25059/09.03.1999г на Поземлена комисия-гр.Петрич на наследниците на Б.Смилянов, починал на 15.03.1972г, е била възстановена собствеността върху процесната нива от 1, 574 дка, представляваща имот с №016042 по картата на землището на с. Марикостиново, общ Петрич, сред които е и П.Б. П.а (вж.у-ние за н-ци №489/07.09.2023г).

От справка от 30.05.2025г на директора на Областна дирекция по безопасност на храните – гр.Благоевград, се установява, че ответникът И.Ш. има регистриран животновъден обект в землището на с.Марикостиново, общ.

Петрич, в който към 28.05.2025г се отглеждат 534 броя овце.

Според представения по делото протокол от 08.09.2023г на комисия при ОА-Петрич, на 07.09.2023г ищецът е депозирал жалба до кмета на Община Петрич, че отглежданите от ответника овце са навлезли в стопанисваната от ищеца нива с лозови насаждения и са ги унищожили. В протокола е посочено, че същият ден е била издадена заповед на кмета на Община Петрич за назначаване на комисията за извършване оглед на място. Комисията е посетила нивата и констатирала действително навлизане на стадо овце, които са отъпкали и опасли продукцията, като щатите са изчислени 1814, 40лв (927,69 евро) от нереализирана продукция от лозовия масив.

Анализирани са и свидетелските действителните отношения между страните. показания, които разкриват

Св. В.Стоянова потвърждава съставянето на комисия в общината, с цел установяване дали реално са влизали животни в мястото на жалбоподателя.

Отишли в лозето и видели твърдените в жалбата щети, които описали подробно в изготвения протокол. Свидетелката е категорична, че на място се виждали следи от овце, от копита. Посочената сума за щетите са изчислили, като са използвали за база списък, предоставен им от Министерство на земеделието.

Св.З.Шаркова също участвал проверката на ищцовия имот и поддържа 2 констатациите, описани в протокола от 08.09.2023г. Лозето било оградено с циментови колове и мрежа, но загражденията били нарушени и вътре в самия лозов масив имало следи от животни - земята била отъпкана и масива бил изпасан. Подкрепя начина на изчисляване на щетите.

Св.И.Вучев описва лозето и сорта на на лозовите насаждения - „широка мелнишка“, засадени от ищеца и баща му през 2003-2004г.След смъртта на бащата, само ищецът се занимавал с лозето и го отглеждал. Твърди, че времето било някъде в началото на м.септември 2023г, когато свидетелят бил в своята градина, намираща се непосредствено под лозето на ищеца, и овцете на И.Ш. навлезли в ищцовото лозе. След това навлизане на овцете лозето на ищеца било унищожено, като същото по мнение на свидетеля било напълно унищожено. Свидетелят посочва още, че в землището на с.Марикостиново не се отглеждат други овце, освен тези на И.Ш.. Твърди, че в процесния случай И.Ш. бил на място и след като овцете вече били в лозовия масив на ищеца, ответникът казал на свидетеля, че не можел да направи нищо, като изобщо не е отричал, че това са негови овце.

Съгласно съдебно-оценителната експертиза около 80% от процесния лозов масив е засаден със сорт „Широка мелнишка“, а около 20% от него със сорт „Каберне совиньон“. Посочва се, че средният годишен добив от този лозов масив е 1722 кг. Средната пазарна цена за 1 кг. грозде от тези сортове към месец септември на 2023г е 1, 55 лв., при което общата стойност на очаквания добив за 2023г бил 2669, 10 лв. Вещото лице поддържа, че съобразно данните за унищожаване на около 80% от лозовите насаждения, паричната оценка на щетата от неполучения очакван добив е 2135, 28 лв.

При тези данни РС обосновано е счел за доказани предпоставките на осъдителния иск по чл.45 ЗЗД, осъждайки ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпените имуществени вреди.Изложените от районния съд съображения се споделят изцяло от настоящия състав, тъй като са основани на доказателствения материал, закона, теорията и константата съдебна практика. Ето защо и по арг. на чл.272 ГПК препраща към първоинстанционните мотиви.

Оплакванията на жалбоподателя, според които решението е постановено при нарушения на процесуалния закон, които са ограничили правата му в процеса, тъй като не е бил редовно призован за първото открито съдебно 3 заседание по делото, не могат да обусловят търсения резултат.Визираните пороци в процесуалната дейност на РС, дори и да се приемат за факт, не са основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като второинстанционното производство по своята същност е не само контролно-отменително, но и такова по съществото на правния спор, и подържаните пропуски могат да се санират във въззивното произвоство чрез осигуряване на страните равна възможност за разгръщане на състезателното начало. Това следва пряко и от позитивната уредба на закона, която в казус като разглеждания не допуска връщане на делото за ново разглеждане на първа инстанция, подобно на указаната в чл.303, ал.1, т.5 ГПК. В случая на жалбоподателя се предостави възможност да участва активно във въззивното производство, чрез редовното му призоваване за проведените открити съдебни заседания, в които е могъл да извърши всички действия по защита на правата и интересите си, които счита че са възпрепятствани от РС. Такива обаче, както и конкретните доказателствени искания, въззивникът не е заявил както в жалбата си, така и в проведените открити съдебни заседания.

Напротив - изрично заяви, че няма доказателствени искания и няма да сочи нови доказателства.

За пълнота следва да се отбележи, че доводите на жалбоподателя за нередовно призоваване, са неоснователни. От приложената на л.23 от първоинстанционното дело призовка се установява, че призовката за първото открито съдебно заседание по делото е била връчена на ответника при условията на отказ, удостоверен с подпис на връчителя. По делото не са ангажирани каквито и да е доказателства, че въпросното удостоверяване е невярно, поради което и доводите на жалбоподателя в обратната насока не намират опора в закона и данните по делото.Описаните в жалбата негативни по своя характер лични отношения между връчителя и жалбоподателя са ирелевантни за спора, а и недоказани. Съобщението за връчване има характер на официален удостоверителен документ по чл.179 ГПК и служи като доказателство за обстоятелствата, които правят извършеното връчване редовно (вж.Опр.№502/22.12.2017г на ВКС по ч.гр.д.№4649/17 г., III гр.о. и др.). Още повече, че в случая не е оборена официалната доказателствена сила на съобщението за връчване на жалбоподателя на призовката за първото открито съдебно заседание.

Несъстоятелни са и оплакванията на жалбоподателя, според които искът 4 бил недоказан, тъй като не било установено именно овцете на ответника да са увредили ищцовите насаждения. Св.Вучев е категоричен, че именно овцете на ответника, са навлезли в имота на ищеца и са причинили вредите, изчислени от вещото лице. Тези показания не са оборени по предвидения законов ред, поради което доводите на жалбоподателя, че същите не следвали да се кредитират, защото са нелогични и непоследователни, са несъстоятелни.

Отделно от това, същите кореспондират и с останалите свидетелски показания, дадени от служителите на общината, които са единодушни относно установените щети при проверката, предизвикани от ответните животни, отглеждани в близост до ищцовата нива и възлизащи на 534 броя овце (вж.писмо изх.№БЛ-И-898/30.05.25г). По тези съображения, несъстоятелни се явяват въззивните оплаквания за игнориране показанията на св.Вучев, вкл. твърденията, че със същия имали дела.Още повече при липсата на каквито и да е данни за последното.

В този контекст обжалваният акт се явява правилен и законосъобразен, което налага потвърждаването му изцяло.

Разноски не следва да присъждат в полза на въззиваемия, тъй като не са поискани, а и не са доказани.

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №340/17.10.2025г на РС-Петрич по гр.д.

№1753/24г по описа на с.с.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5