Решение № 778 от 07.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 778 гр. Пловдив, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20255330202159 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0438-000034 от дата 18.02.2025г. на Началник сектор ОДМВР – Пловдив,РУ 03 Пловдив,с което на Е. Г. М. ЕГН ********** на основание чл.183ал.5т.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят чрез пълномощника си адв.П. в депозираната до съда жалба моли за отмяна на наказателното постановление по съображения, изложени в нея. Редовно призован, в съдебно заседание се явява лично, като поддържа жалбата.Заедно с пълномощника му искат от съда отмяна на наказателното постановление.

Въззиваемата страна - Сектор „ПП“ при ОД на МВР Пловдив – не изпраща представител в съдебно заседание, като за същото е редовно призована. Прилага писмено становище, като предлага жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно, правилно и обосновано. При евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до предвидения минимум.

1

ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА - подадена е от нарушителя и това е направено в срок, а разгледана по съществото е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 16.01.2025г. в 17.30ч. в гр. Пловдив Е. М. управлявал лек автомобил „Фиат Седичи с рег.№***, лична собственост като на кръстовището на ул.“Васил Левски“ и бул.България,в посока изток-север .Като в този момент бил наблюдаван от полицейски автомобил,който също бил в движение и установил,че навлиза и преминава на забранителен сигнал на светофарната уредба при работеща такава в нормален режим. При спирането му от полицейските служители водача във връзка с констатираното нарушение му бил съставен АУАН за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.В АУАН лично вписал,че е навлязъл на жълт предупредителен ,не на червен.

След това административно-наказващия орган /АНО/ издал обжалваното наказателно постановление.

Разпитаният като свидетел актосъставител – *** –А. Д. заявява, че поддържа констатациите в акта. Няма ясен и конкретен спомен за произшествието.Предвид спецификата на работата си и предвид големия брой издадени актове за установяване на административно нарушение няма спомен за конкретния случай.Предполага,че са били в автомобил непосредствено след нарушителя и са го спрели след нарушението.Съдът възприема показанията на актосъставителя ,като отчита ,че действително предвид естеството на работата е напълно възможно това неспомняне на детайлите и конкретиката .

По искане пълномощника на жалбоподателя е приет по делото запис от видеорегистратора на лекия автомобил качен на флаш памет.Видно от възпроизведеното на същия в съдебна зала е направен запис ,без да се конкретизира от коя дата и от кого . Видно е,че същия е от различен сезон и от неопределена дата.В този смисъл съдържанието му не може да се ползва и да се счита за тъждествено с описаното в АУАН и НП нарушение.По-скоро с него се онагледява смяната на цветовете на светофарната уредба.

Според чл. 6, т. 1 от ЗДвП, участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.Съответно, според чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, наказва се с глоба 100 лв. водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.

Съобразно, чл. 31, ал. 7, т. 1 от Правилника за приложение на ЗДвП (ППЗДвП), червена светлина на светофара означава „Преминаването е забранено“.

Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават „стоп-линията“ или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът.

Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека.В чл. 31, ал. 7, т. 4. от 2

ППЗДвП е указано, че жълта светлина на светофара означава „Внимание, спри!“. Това не се отнася само за онези от водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението. При подаване на този сигнал на кръстовище водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го освободят.

След обсъждането на всичко гореизложено ,следва да се констатира,че преценени в контекста на конкретния казус, единствените данни за нарушението се съдържат в твърденията на служителя съставил акта за административно нарушение

,като същите са семпли и неконкретни.Контролният орган сочи в АУАН , че жалбоподателят е преминал на червен сигнал на светофара при нормално работеща светофарна уредба, а жалбоподателят отрича това, като е заявил, че е навлязъл в кръстовището на жълт сигнал.Тоест в конкретния случай надделява тезата на жалбоподателя , че същия не е преминал на червен сигнал,както твърди актосъставителя.Тъй като нямаме категорични и точни изявления на актосъставителя.Правоприлагането по принцип и в частност административно-наказателното такова, не може да почива на предположения, а на конкретно установени факти, обстоятелства и данни.

Все в тази насока следва да се посочи, че според чл. 31 от ППЗДвП, за регулиране движението на пътните превозни средства на кръстовища, пешеходни пътеки, стеснени и други участъци от пътя се използват светофари с по 3 светещи полета, с които се подават немигащи светлинни сигнали с червен, жълт и зелен цвят на светлината (какъвто е светофарът на процесното кръстовище).

Действително жълта светлина на светофара означава „Внимание, спри!“, но при наличието на предпоставките възведени в чл. 31, ал. 7, т. 4. от ППЗДвП (При подаване на този сигнал на кръстовище водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го освободят), преминаването е възможно.Ето,защо и съдът счита,че именно такава е била и конкретната ситуация.

В конкретния казус обаче, както в АУАН и НП, така и в показанията на контролния орган, липсва каквото и да е описание на обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение (по смисъла на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН), за да е възможно да се формира някакъв обоснован извод, дали при управлението на автомобила.А именно дали М. е навлязъл в кръстовище на зелена (жълта) светлина и го е освободил на червена или е навлязъл и преминал само на червена светлина. В тази насока следваше подробно да се опише къде е бил разположен управлявания от него автомобил непосредствено преди да премине през кръстовището, когато светофарът е светнал червено - преди или след „стоп-линията“ (ако е имало такава) или преди или след линията, на която е поставен светофарът (ако е нямало „стоплиния“). Тези именно съображения обосновават извода, че актът не е редовно съставен по смисъла на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, поради което няма придадената му отнапред материална доказателствена сила на съдържащите се в него констатации.И в конкретния случай те са оборени от страна на жалбоподателя.

Ето защо и в заключение на описаното по –горе ,следва обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства, 3 развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс / АПК/. От своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността за разноски в хипотезата, при която оспорваният акт е отменен, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административно наказващият орган, а това е –ОДМВР-Пловдив.

По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер.Като в договора за правна защита и съдействие, приложен на лист 6 от делото, а впоследствие от списъкът с разноски на л.26 е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой. Поради ,което следва да бъде уважен в пълния му претендиран размер от 400 лв.Като не е налице необходимост от намаляне на същия до минимума в закона,каквото е искането на въззиваемата страна.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № № 25-0438-000034 от дата 18.02.2025г. на Началник сектор ОДМВР – Пловдив,РУ 03 Пловдив,с което на Е. Г. М. ЕГН ********** на основание чл.183ал.5т.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР-ПЛОВДИВ да заплати на Е. Г. М. ЕГН ********** сумата от 400/ четиристотив / лева представляващи разноски за процесуално представителство.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр. Пловдив, на основанията, предвидени вНаказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5