Определение № 3353 от 27.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3353 гр. София, 27.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В. В. А. като разгледа докладваното от В. В. А. Наказателно дело от общ характер № 20251110205552 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК.

Образувано е във връзка с постъпили писмени искания от председателя на Националното бюро за правна помощ за присъждане на сума в размер на 71, 58 евро (140, 00 лева), представляваща разноски за изплатено възнаграждение на адвокат М. Л. М. за оказана от него правна помощ по ДП № 661/2024 г. по описа на 07 РУ-СДВР-София, както и на сума в размер на 86,92 евро (170 лева) – изплатено възнаграждение на адв. М. за предоставена правна помощ по НОХД № 5552/2025 г. по описа на СРС, НО, 94-ти състав.

Софийски районен съд, след като извърши цялостна служебна преценка по редовността и допустимостта на депозираните искания, намира, че същите са допустими и основателни.

Предоставянето и заплащането на правна помощ са регламентирани в Закона за правната помощ и в Наредбата за заплащането на правната помощ.

В наказателното производство разноски се присъждат от съответния съд по реда на чл. 189, ал. 1 и сл. от НПК, като този въпрос може да бъде решен с присъдата или с определение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, вкл. и адвокатско възнаграждение за служебно назначения защитник.

В конкретния случай с постановление на водещия разследването от 12.03.2025 г. на основание чл. 94 ал. 1 т. 6 НПК на В. Г. К., ЕГН **********, е била предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство по ДП № 661/2024 г. по описа на 07 РУ – СДВР, пр. пр. № 13280/2024 г. по описа на СРП. С постановление на водещия разследването от 27.03.2025 г. адвокат М. Л. М. от САК е бил назначен за служебен защитник на обвиняемия.

1

По ДП № 661/2024 г. по описа на 07 РУ – СДВР, пр. пр. № 13280/2024 г. по описа на СРП е бил изготвен обвинителен акт по обвинение против В. Г. К. за извършено престъпление по чл. 354а ал. 5 вр. ал. 3 т. 1 НК, въз основа на който е образувано съдебното производство по НОХД № 5552/2025 г. по описа на СРС, НО, 94 състав. Служебно назначеният в досъдебната фаза защитник е продължил участието си и в съдебната фаза на производството. С определение, постановено в о.с.з. на 12.05.2025 г., влязло в сила на същата дата, е одобрено споразумение, с което подсъдимият В. Г. К. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като му е наложено наказание глоба.

За участието на служебния защитник в досъдебната фаза на производството с Решение № СФ-12309-19560/2025 г. от 18.07.2025 г. на основание чл. 15 т. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ НБПП е определило възнаграждение в размер на 71, 58 евро (140 лева). За участието на служебния защитник в съдебната фаза на производството с Решение № СФ12342-18955/2025 г. от 10.07.2025 г. на основание чл. 15 т. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ НБПП е определило възнаграждение в размер на 86, 92 евро (170 лева). Така определените възнаграждения са в границите, определени в чл. 15 т. 1 и т. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ (редакция, ДВ. бр.74 от 7 Септември 2021 г.) и са били изплатени на адвоката /съгл. отразеното в приложените по делото решения на НБПП/.

Предвид горното и с оглед на разпоредбата на чл. 189 ал. 3 НПК сторените разноски за изплатени възнаграждения за предоставена правна помощ следва да се възложат в тежест на осъдения, тъй като това е действително направен разход, свързан с воденето на делото, в който смисъл е и Тълкувателно решение № 4 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 4/2009 г., ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Е. С.: „Подсъдимият, който е признат за виновен, на основание чл. 189, ал. 3 НПК следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на Националното бюро за правна помощ във всички случаи на задължителна зашита.“

Следва да се посочи, че предвид основанието за предоставяне на правна помощ, настоящата хипотеза не попада в изключението по чл. 23 ал. 2 от Закона за правната помощ.

Така мотивиран и на основание чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, В. Г. К., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Националното бюро за правна помощ сумата от общо 158, 50 /сто петдесет и осем евро и петдесет цента/, представляваща разноски за изплатено възнаграждение за участие на служебен защитник по ДП № 661/2024 г. по описа на 07 РУ-СДВР-София и НОХД № 5552/2025 г. по описа на СРС, НО, 94-ти състав.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок, считано от връчването му, пред СГС по реда на Глава XXII от НПК.

2

Преписи от определението да се връчат на В. Г. К., адв. М. М. и Софийска районна прокуратура.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3