Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 25 от 13.02.2025, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 510/2024
Вид
Протокол № 25
Подписан
13.02.2025
Състав
Юлия Русева Бажлекова, Ирена Николова Петкова, Росица Славчова Станчева

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.276 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.10 · Закон за нормативните актове
  • Чл.141 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • Чл.142, ал.2, т.1 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл.149 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 25 гр. Варна, 13.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова при участието на секретаря Юлия П. Калчева

Сложи за разглеждане докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20243000500510 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:41 часа се явиха:

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

ВЪЗЗИВНАТА СТРАНА КОМИСИЯ ЗА ОТНЕМАНЕ НА

НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО, редовно призована, представлява се от държавен инспектор Д. С., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

ВЪЗЗИВАЕМИТЕ:

С. А. А., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. А. Ч., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Д. С. А., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. А. Ч., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Н. С. А., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. А. Ч., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

С. Е. А., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. А. Ч., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

С. Н. А., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Е. К., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Д. С. А., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Е. К., 1 редовно упълномощена и приета от съда от преди.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

ИНСПЕКТОР С.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Ч.: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА И ЧАСТНА

ЖАЛБИ и постъпилите срещу тях писмени отговори.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по въззивна жалба, подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез Д. С.- гл. инспектор в ТД на КОНПИ Варна, срещу решение № 26013/20.05.2024г., постановено по гр.д.№2314/2019г. по описа на ВОС, гр. о., с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу С. А. А. и Д. С. А.: искове с правно основание чл.142, ал.2, т.2, вр. Чл.141 ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на подробно описано имущество: 1100 кв.м. от дворно място с идентификатор ***, в гр. Девня, кв. „Река Девня“, ул.

“Марцианопол“ №25, цялото с площ от 2737 кв.м., с цена на иска 7340,94лв.; сумата от 71 891,25лв., получена при продажба на 700 кв.м. ид.ч. от имот с идентификатор ***, с. Кипра, община Девня, заедно с построените в имота сгради; сума от 10 000лв., получена от продажба на ПИ ***, с. Кипра, община Девня, ул.“Хр. Гайдаров“ №10, с площ от 625 кв.м.; л. а.

„Опел Астра,“, с рег.№ В3252 НА, с цена на иска 1000лв.; искове с правно основание чл.142, ал.2, т.2, вр. Чл.141, вр.чл.149 ЗПКОНПИ: сума в размерна 45385,86лв., представляваща разпредЕ. сума за взискател КПКОНПИ от извършена ПП по изп .д. № 20217160400313 на ЧСИ Н. Георгиев, с рег.№ 716, на ап.№55 с идентификатор***, в гр. Варна, бул.“Вл.

Варненчик“ № 165, бл.27, вх. Г, ет.5, с площ от 102,72 кв.м.; иск с правно основание чл.151, вр. Чл.142, ал.2, т.1 ЗПКОНПИ от С. А.-сума в размер на 25,12лв., представляваща налични средства, формирана от суми от трети лица по спестовен влог в „Банка ДСК“ ЕАД; 25,12лв., налични средства по 2 спестовен влог в „Банка ДСК“; 31,05 евро, налични по спестовен влог в евро в „банка ДСК“ЕАД; 46 000лв.- допълнителни парични вноски през 2014г. в „Демстрой -1“ЕООД; 138 000лв.- допълнителни парични вноски през 2015г. в „Демстрой-1“ЕООД; от Д. С. А.- 22,85лв. налични по спестовен влог в „Банка ДСК“ЕАД; 176,24 евро налични по банкова сметка в „Уникредит Булбанк“ АД; с основание чл.151 вр.чл.144, вр.142, ал.2, т.2, вр.чл.141 ЗПКОНПИ за отнемане от Д. С. А.- 10 000лв., представляващи пазарна стойност към датата на продажба на л.а.“Мерцедес С 320 ЦДИ“ с рег.№ В 5231 НС-08.07.2019г.; от С. А.- ПИ ***, гр. Девня, ул.“Капитан Петко Войвода“ №6, / цена на иска 2 536,30лв./заедно с построената в него еднофамилна двуетажна жилищна сграда/7676,79лв./, постройка за допълващо застрояване/80,90лв./, гараж/537,90лв./, едноетажна жилищна сграда/3863,70лв./, едноетажна постройка/ 399,70лв./

Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, постановен при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Оспорват се като неправилни и противоречащи на приетите по делото доказателства извършените от съда анализ и изчисления във връзка с определяне на размера на доходите и разходите на ответниците, както и размера на несъответствието с придобитото имущество през проверявания период. В нарушение на чл.12 ГПК не са обсъдени всички доказателства в тяхната съвкупност, така, че от изложените в решението мотиви да може да се установи какво е прието за установено от фактическа страна. В решението липсват изводи за стойността на имуществото, доходите, разходите, съответно размерът на нетния доход и съответствието/несъответствието. Посочва се, че съгласно първи вариант от приетото по делото заключение на СОЕТ се установява значително несъответствие между имуществото и нетния доход на ответниците, което надвишава 150 000лв.. Счита, че представения втори вариант не следва да се кредитира от съда, поради това, че в приходната част на анализа необосновано и неправилно са включени суми от продажба на имущество, придобито преди началото но проверявания период, както и приходи от продажба на имущество, независимо дали е установен законен източник на средства за придобиването му, източници на финансиране, независимо дали са законни, а в разходната част придобитите и отчуждени имоти и МПС по цени от нотариални актове и договори, преводи към други лица, независимо дали 3 същите са отразени в годишен финансов отчет. Излагат се подробни аргументи по приложението на закона, в частност как следва да бъде направен извода за наличие на несъответствие и по тълкуването на §1, т.2, т.3, т.4 и т.8 от ДР на ЗОНПИ. Съобразно това се твърди, че доходите, приходите и източниците на финансиране за поверявания период са в размер на 519 388,56 лева, направените от ответниците разходи за същия период са в размер на 1 983 384,23 лева, което формира отрицателен нетен доход в размер на минус 1463 955,67 лева и несъответствие от 1744 118,90 лева, което е съществено по см. на §1, т.3 ДР на ЗОНПИ. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и уважаване на предявените искове.

Наред с въззивната жалба е подадена и частна жалба от КОНПИ срещу постановеното от първоинстанционния съд по реда на чл.248 ГПК определение № 260110/07.10.2024г., с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за изменение на решението в частта му за разноските. По подробно изложени доводи за недължимост, евентуално прекомерност на присъдените разноски за адвокатски възнаграждения, се иска неговата отмяна и уважаване на искането по чл.248 ГПК.

В срока по чл.263 ГПК, респ. чл.276 ГПК са постъпили отговори от въззиваемите С. Н. А. и Д. С. А., чрез адв. Е. К., с които въззивната и частната жалба се оспорват като неоснователни.

Искания по доказателствата не са направени.

ИНСПЕКТОР

С.: Нямам възражения по доклада. Поддържам въззивната и частна жалби. Оспорвам подадените срещу тях писмени отговори. Няма да соча други доказателства. Представям списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

АДВ. К.: Нямам възражения по доклада. Оспорвам въззивната и частна жалби, подадени от КОНПИ. Поддържам подадените срещу тях писмени отговори. Няма да соча други доказателства.

АДВ. Ч.: Нямам възражения по доклада. Оспорвам въззивната и частна жалби, подадени от КОНПИ. Поддържам подадените срещу тях писмени отговори. Няма да соча други доказателства. Представям списък на разноските по чл. 38, т. 2 от ЗАдв.

ИНСПЕКТОР С.: Правя възражение за прекомерност на размера на 4 разноските, сторени от насрещната страна.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

ИНСПЕКТОР С. : Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да отмените първоинстанционното решение и постановите друго по същество, с което да уважите иска на КОНПИ. Моля да ни бъдат присъдени сторените по делото разноски. Представям писмени бележки по същество с препис за насрещните страни.

АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да потвърдите първоинстанционното решение. В отговора срещу жалбата много подробно съм посочила мотивите, поради които Ви моля за това. Моля за решение в този смисъл.

АДВ. Ч.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да отхвърлите така депозираната въззивна жалба като неоснователна и неаргументирана. КОНПИ е налице и се опитва да прокара правно неиздържана съдебна практика, изразяваща се и в опит да приложи закона с обратно действие особено във връзка с извършените икономически анализи, констатации, които то прави.

Това се изразява в обстоятелството, че ЗПКОНПИ е приет 2018г., а проверявания период е от 2009г. до 2019г., с оглед на което доверителите ми няма как да спазват процесуалните разпоредби по отношение на разход, приход и доход, заложени в ЗПКОНПИ, които бих казал, че дори са противоконституционни, но те са длъжни да спазват единствено и само материално-правните разпоредби съгласно чл.10 от Закона за нормативните актове, регулиращи и обуславящи съответно обществените отношения, развиващи се в областта на доказване, установяване на разходи, приходи и доходи. В тази връзка това е относимо и приложимо в данъчно законодателство, с оглед на което изначално цялата презумпция за действие на ЗПКОНПИ и действието на служителите се явяват невярни и необосновани, поради което първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.

От друга страна в самия ЗПКОНПИ е налице колизия в чл. 148, ал. 1 и ал. 2, която залага едновременно приемане на две цени на придобиване, а именно: пазарна стойност и справедлива стойност. Двете цени съгласно приложими 5 правила могат да бъдат различни числови отражения тъй като методиката за изчисляването им е различна. Същевременно самият анализ, който видно от експертизата на ЗПКОНПИ е неправилен и впоследствие потвърден от вещото лице, вследствие на което съда е постановил едно правилно и законосъобразно решение. Моля съда макар и субсидиарно да погледне решение по дело С384/2004г. на ЕС, в което в т. 32 е заложено, че държавният орган не може да създава хипотези, които да създават обективна невъзможност или да създават изключително трудна за ответната страна презумпция, която той да докаже по обратното. Това го посочвам с оглед постоянната порочна практика на КОНПИ да заявява произволни цифри като определяеми за цена на придобиване на движимо и недвижимо имущество без това да е съобразено с момента на придобиването, наличния нот.акт или договор за покупкопродажба с нот. заверка на подписите, които КОНПИ от една страна ползва като доказателствено средство в процеса, а от друга страна не го приема по съдържание. В тази връзка е недопустимо да се дава воля и съда да прави практика като създава привилегировано силата на хипотезата пред силата на писмените доказателства. В настоящият случай има писмени доказателства, доказващи реална дейност на сделката, които не са оспорени от КОНПИ и по които документи тя не е предявила доказателствено искане по чл. 193 за оспорването им, с оглед на което е приел тяхното съдържание по отношение на стойност и цена на придобиване. Претендирам разноски по чл. 38 от ЗАдв.

По отношение на разноските на КОНПИ: считам, че същите не следва да бъдат присъждани за юрисконсултско възнаграждение тъй като в ГПК е емблематиран един основен принцип за равенство на страните в процеса. В тази връзка когато двете страни в процеса са задължени да представят списък на разноски, те са задължени да представят и доказателства за плащането им.

В тази връзка КОНПИ не е представила доказателство за плащане на юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Съдебното заседание приключи в 9.49 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________