Решение № 1183 от 26.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1183 гр. Варна, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Елица Т. Трифонова като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Гражданско дело № **3110111543 по описа за ** година

Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, във вр.чл. 49 ЗЗД, вр.чл. 45 ЗЗД от „**“ АД, ЕИК ** срещу **-** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 1 990,81 лв. (1 017.88 евро) - главница, включваща изплатеното застрахователно обезщетение по щета № **/15.0.7**г. в размер на 1975.81 лв (1 010.22 евро) и ликвидационни разноски в размер на 15 лв. (7.67 евро), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.10.** г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищецът „**“ АД излага, че на 15.*** г. в гр. Варна, на ул. „**“, л. а. с марка „Тойота“, модел „**“, с рег. № ***, застрахован по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ със срок на действие от 31.05** г. до 30.05.** г. при уговорено покритие „Пълно каско“ на рисковете съгласно ОУ, попаднало в необезопасено и необозначено от общината препятствие на пътното платно – дупка, в резултат на което бил увреден. За настъпилото произшествие бил съставен Протокол за ПТП. След настъпилото застрахователно събитие автомобилът бил репатриран, като за транспортните услуги на 31.*** г. била заплатена сумата от 72 лв. Бил извършен оглед на автомобила от служители на застрахователя и същият бил възстановен в доверен сервиз „**“ ООД, като въз основа на издадена от автосервиза фактура на 26.11** г. била заплатена сума в размер на 1903,81 лв. Във връзка с ликвидацията на преписката застрахователното дружество реализирало обичайни разноски в размер на 15 лв. Поддържа, че с плащане на застрахователното обезщетение бил встъпил в правата на увредения кредитор и се ползвал с правото на регресен иск спрямо **, която била собственик на пътното платно. Изграждането и поддържането на пътя се осъществявало от ответника, но в резултат на бездействието на лицето, респ. лицата, на които 1 общината била възложила отговорността за поддържане изправността на пътното платно, възникнало ПТП, като вследствие на попадането в дупката били причинени вредите по застрахования автомобил, отговорността за поправянето на които носела **. На 26.09.** г. била изпратена покана до ответника да заплати на застрахователя търсената сума, но плащане не последвало. По изложените съображения отправя искане за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника **, чрез юрк. **, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Възразява, че било налице съпричиняване, тъй като водачът на автомобила не спазил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, затова не възприел твърдяната дупка и не реагирал адекватно чрез извършване на маневра за избягването й или чрез спиране на автомобила. Оспорва наличието на дупка в пътното платно, както и че вредата е причина от пропадане в тази дупка. Оспорва и размера на исковата претенция, като сочи, че същата била завишена. Оспорва механизма на настъпване на ПТП. По изложените съображения отправя искане за отхвърляне на иска. Претендира разноски

Съдът, като взе предвид становището на страните и събрания доказателствен материал, приема за установено от фактическа страна следното:

От представените полица № ** за застраховка „КАСКО НА МПС" и Общите условия към нея се установява, че спрямо л.а. с марка „Тойота“, модел „**“, с рег. № *** е налице валидна застраховка към датата на ПТП-то, сключена с ищцовото дружество.

По делото е приет протокол за ПТП № **, от който се установява, че на 15.***г. служители на ОДМВР - Варна са посетили местопроизшествие на ул.“**“, където са констатирали настъпило ПТП с лек автомобил „Тойота“, модел „**“, с рег. № ***, при което по време на движение автомобилът пропада в пътното платно. В протокола е обективирана схема на ПТП-то и са описани щетите по автомобила.

По делото са представени документите, съдържащи се в преписката по образуваната щета при ищеца, въз основа заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 17.*** г. – искане за оценка на вреди по застраховка „Каско а МПС“, документи за регистрация на автомобила, преглед за техническа изправност, опис на претенция, калкулация-ремонт на увреденото МПС, Фактура № 5005013501 от 20.11**г., Ликвидационен акт № ** от 22.11**г.

От преводно нареждане от 26.11** г. се установява, че ищецът е изплатил сумата от 1903,81 лв. в полза на сервиза „**“ ООД.

С Регресна покана с изх. № ** от 26.09.** г. ищецът е изпратил покана до ответника доброволно да възстанови платената от застрахователното дружество сума.

В хода на производството е прието заключение по САТЕ, което съдът 2 кредитира, като обосновано, отговарящо на поставените въпроси и изготвено от компетентно лице. От същото се установява, че на 15.***г., в гр.Варна, местност ,,**“, ул.,,**“ е реализирано ПТП. Л.а.,,Тойота **“, с рег.№**, управляван от С. Х. С., попада в необезопасена неравност на пътното платно, намираща се непосредствено след капак на канализационна шахта. При настъпилия инцидент предно ляво колело на автомобила пропада в неравността до степен, при която предна част на ляв праг, края на преден ляв калник и предна броня ляв долен край установяват съприкосновение с подлежащата пътна настилка. Събитието било регистрирано от компетентните органи с Протокол за ПТП № **, от дата 15.***г., като описани обстоятелства – пропадане на част от пътното платно при преминаване на автомобила. След инцидента автомобилът бил репатриран с пътна помощ. В причинноследствена връзка с настъпилото ПТП могат да бъдат издиранията и деформациите, описани по предна броня ляв долен край, преден ляв калник в участъка зад предно ляво колело, преден край на ляв праг и окомплектовка с тампони и биалети на предна стабилизираща щанга. Предвид оплакването от водача и собственик на автомобила, че при преминаване през неравност се усеща/чува топуркане, превозът с пътна помощ до ликвидационния център на компанията не е бил необходим. Била е необходима специализирана помощ за изваждане/издърпване на автомобила от неравността. Средната пазарна стойност на възстановителните дейности варира от 1297.16 лв., при ремонт в неоторизиран сервиз до 1 103.54 лв. със стойността на работен час в оторизирания сервиз на марката и средна пазарна стойност на необходимите детайли за подмяна, с оригинално качество и алтернативен внос. За пълнота към заключението е изследвана и средна пазарна стойност от двата възможни типа ремонт, възлизаща на 1 200,35 лв., но следва да се има в предвид, че автомобилът ще се отремонтира спрямо един от възможните два вида сервизи, поради което не е възможно заплащане на услугата по средна пазарна стойност. Обичайната съобщавана стойност на ликвидационни разходи от застрахователните компании варира от 15-25 лв. В открито съдебно заседание вещото лице пояснява, че на стр. 4 като последен ред е посочена обща стойност от 1297,16 лв., която стойност коментира –правилният и необходим ремонт за отремонтиране на автомобила от настъпилата вреда, като тази стойност е формирана от средна пазарна цена за части и труд на сервизи, които не са оторизирани на марката. Тази стойност е събрана със стойността, която е в предпоследния ред на стр. 5 от 1 103,54 лв., която коментира стойността, която струва възстановяване на вредите, в случай че се използват оригинални части с алтернативен внос с работния час на оторизирания сервиз на марката. Тези две стойности, събрани и разделени на две, формират стойността от 1 200,35 лв.

По делото се събраха и гласни доказателствени средства чрез разпит на св.С. С.. От показанията му се установява, че живее на „**“, ул. „**“ № 3.

Там е правена канализация и са полагани тръби, и след като положили въпросните тръби, само заровили дупката, а не я трамбовали. Дупка там не се 3 виждала, но когато завил по улицата вдясно, карайки с не повече от 10 км/ч, пропаднал. Слязъл от автомобила, защото колата не можела да се движи нито напред, нито назад. При слизането от автомобила вратата се отворила до половината, измъкнал се и видял, че предната лява гума била пропаднала толкова, че купето на колата било опряло на шахтата. Обадил се на „**“, към които имам пълно „Каско“. Дошли, измъкнали го, но преди това звъннал на тел. 112. Дошли полицаи –мъж и жена по спомен и тогава му казали, че ще му пишат Акт, защото свидетелят нямал право да влиза в улицата. След това провериха в началото на улицата и се установи, че няма такова обозначение, че има ремонтни дейности и не му написали нищо, а съставили Констативен протокол за това, че колата е пропаднала. Да, видимо нямаше дупка, а явно от тежестта на автомобила същият пропаднал в дупката. Тази ул. „**“ била първата вдясно, т.е. идвайки от гр. Варна, се прави обратен. Преди бензиностация „Еко“ е ул. „**“, поема се по нея нагоре и първата вдясно - това е ул. „**“. Много често се бърка, защото била много по-малка. Тя се падала първата успоредна на магистралния път.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в случаите на вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение. В случая регресното право срещу ответника се основава на чл. 49 ЗЗД, регламентиращ отговорността на възложителя за вредите, причинени при или по повод изпълнението на възложена работа. Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството - ищец; 3/ предпоставките по чл. 49 ЗЗД: 1) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическо лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (ППВС № 7/1959 г., т. 7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа; 2) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа. Вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже наведените в писмения отговор правоизключващи възражения, включително наличието на 4 съпричиняване от страна на увредения.

Не се спори между страните и от представената по делото застрахователна полица безспорно се установява наличието на валиден към настъпване на ПТП-то застрахователен договор по "Каско на МПС" по отношение на лек автомобил с марка „Тойота“, модел „**“, с рег. № *** със застраховател ищеца.

Механизмът на настъпване на ПТП се установява от изготвеното заключение по автотехническата експертиза. Видно от същото е, че при анализа на доказателствената съвкупност, вещото лице приема следния механизъм на ПТП – автомобилът, управляван от С. Х. С., попада в необезопасена неравност на пътното платно, намираща се непосредствено след капак на канализационна шахта. В тази връзка са и събраните гласни доказателствени средства, според които на пътя е имало дупка, която не била обозначена и не се виждала, но от тежестта на автомобила, същият пропаднал в нея. Според вещото лице в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП могат да бъдат издиранията и деформациите, описани по предна броня ляв долен край, преден ляв калник в участъка зад предно ляво колело, преден край на ляв праг и окомплектовка с тампони и биалети на предна стабилизираща щанга.