Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 3 от 08.01.2024, Районен съд - Тервел

Съд
Районен съд - Тервел
Дело
Наказателно дело от общ характер 41/2023
Вид
Присъда № 3
Подписан
08.01.2024
В сила
24.01.2024
Състав
Росен Иванов Балкански

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към Присъда №3/08.01.2024 година по нох. дело №20233250200041 по описа на Хски районен съд за 2023 година.

Районна прокуратура гр. Доабрич е внесла обвинителен акт на 28.06.2023 година , с който е предявила обвинение срещу подсъдимия И. И.

Д., с ЕГН********** , роден на хххххх година в гтр. Д. , български произход , български граждани, с постоянен адрес село ХХ общ. Х, обл. Добрич ул.

„ Х“ № 14, с основно образование , безработен, неосъждан , не семеен, за престъпление по чл. 129 ал.2 във вр. с ал. 1 от НК ,за това , че на 14.07.2022 година в село ХХ , общ. Х, обл. Добрич , причинил на Н. Д. Н. с ЕГН ********** средна телесна повреда, изразяваща се в напречно счупване на тялото на малкия пищял на дясната подбедрица, което е довело до трайно затрудняване на движението на долен десен крайник за период от около 2-3 месеца.

Подсъдимия И. И. Д. ,редовно призован се явява лично и със защитата си адвокат В. Д. , назначена му от съда предвид изричното искане на подсъдимия .

Пострадалото лице от деянието – Н. Д. Н. редовно призован не се явява , не се представлява от упълномощен повереник- адвокат . Не е предявен граждански иск .

Районна прокуратура Добрич редовно призована, по делото се представлява от районния прокурор Ж. Ж. .

В съдебно заседание проведено на 08.01.2024 година подсъдимия , чрез защитника си адвокат В. Д. -АК Добрич, назначен на подсъдимия от съда по изрично негово искане , правят искане на основание чл. 370 ал. ІІ от

НПК за предварително изслушване на страните по реда на чл. 371 т. 2 от НПК .Подсъдимия заявява, че признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като със защитата си е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът като намери,че са налице предпоставките за това, допусна провеждане на съкратено съдебно следствие, като след изслушване самопризнанията на подсъдимия и след като установи,че същите се подкрепят от събраните в досъдебното производство №68/2022 година по описа на РУ на МВР гр. Х доказателства обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия ,без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част в обвинителния акт.

В съдебно заседание районния прокурор подържа обвинението , като се пледира с оглед разпоредбата на чл. 373 ал. ІІ от НПК съдът да определи наказание при приложението на чл. 373 ал. 3 от НПК и във вр. с 1 чл. 55 ал. 1 т.2 от НК като наложи на подсъдимия наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки:

На основание чл.42а, ал.2, т.1 от НК задължителна регистрация по настоящ адрес село ХХ общ. Х, обл. Добрич ул. „ Х“ № 14 с периодичност на изпълнение два пъти седмично.

На основание чл.42а,ал.2,т.2 от НК задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6(шест) месеца.

Защитата не се противопоставя на предложението на представителя на обвинението касаещо наказанието което се предлага да бъде наложено на подсъдимия.

От процесуалното поведение на подсъдимия и защитата, от събраните по делото доказателства, тези съдържащи се по досъдебно производство № 68/ 2022 година по описа на РУ Полиция гр. Х ,които съдът обсъди в тяхната цялост намира за установено от фактическа страна следното :

Подсъдимия И. И. Д. живеел с майка си М.В.Д..а в имот на административен адрес по ул. „ Х“ № 14 в село ХХ , общ. Х.

На 14.07.2022 година около 12,30 часа подсъдимия се е прибрал от работа.. В дома си подсъдимия чул оплакванията на своята майка , която му споделила, че е била притеснявана час-два преди това от действията и поведението на свидетеля Н. Д. Н. - техен съселянин който живеел на адрес село ХХ ,в имот находящ се на административен адрес ул. „ хххххх“ № 6 . Подсъдимия се е ядосал и решил до отиде до дома на Н. за да потърси сметка за думите му . Подсъдимия Д. влязъл в имота на свидетеля Н. , който в това време бил в двора на имота си - на стълбите пред входната врата на къщата . Подсъдимия Д. запитал св. Н. каква е причината да идва до дома му и да притеснява майка му . Отговор не е бил получен , нормален разговор, не се е получил между двамата – нещо повече страстите довели до разправия и взаимно отправяне на неконтролируеми закани- всеки срещу другия. Конфликта неизбежно ескалирал при което подсъдимия ударил с юмрук в лицето свидетеля Н. .Подсъдимия успял да вземе бастуна на свидетел Н. , започнал да му нанася удари по краката , при което свидетеля Н. Н. паднал на замята. В следствие на един от ударите свидетелят Н. получил напречно счупване на тялото на малкия пищял на дясната подбедрица.

Независимо от всичко подсъдимия не е изоставил падналия пострадал- свидетеля Н. , като е направил опит да го изправи на крака, като след това е позвънил на ЕЕН 112 за да поиска съдействие. На основание и на подадения сигнал по нареждане на ОДЧ при РУ на МВР Х към село ХХ към 13,30 часа бил изпратен полицейски екип който следва да посети сигнала - като екипа бил сформиран от свидетелите полицейските служители А. А. и Т. Ж. Т. .

Следва да се отбележи, че непосредствено след като е прекратено словесното а и в последствие физическото противопоставяне между 2 подсъдимия от една страна и от друга страна пострадалия Н. Н. то последния се е изправил и отишъл до автомобила си- марка „ Фолксваген“ модел „ Голф“, след което е сам шофирайки личния си автомобил се е отправил за гр. Х – за да посети там болницата. Докато пътувал за гр. Х – по пътя между селата ХХ и село Войниково автомобила управляван от пострадалия се е разминал с полицейския автомобил с който и за село ХХ пътували двамата полицейски служители - св. Св. А. А. и Т. Ж. Т.. Полицейските служители познавали идващия срещу тях водач, при което направили обратен завой и поели след автомобила управляван от пострадалия, като след подаден светлинен и звуков сигнал полицаите спрели автомобила движещ се пред тях. При разговора с водача полицейските служители могли да установят , че по лицето на пострадалия има следа от нанесен му удар- кръвонасядане в областта на устата на пострадалия , както и в долния десен крак имал хематом. Полицейските служители позвънили на филиала на ФСМП в гр.

Х, като не след дълго на място пристигнал медицински екип който откарал пострадалия Н. за преглед във МБАЛ Добрич.

Свидетелите – полицейските служители А. и Т. се отправили за село ХХ ,след пристигането на екипа на ФСМП Х , където посетили дома на подсъдимия И. Д., койот от своя страна при изслушването за инцидента обяснил поведението си пред полицаите, мотивирайки поведението си ,като и обяснил ,че майка му от известно време е била обект на непровокирани обиди от страна на Н. .

В хода на разследването е била начначена СМЕ като по същата вещото лице дава заключение, че в следствие на ударите на Н. Н. е нанесена телесна повреда – получил напречно счупване на тялото на малкия пищял на дясната подбедрица, като установеното увреждане било в резултат на директен удар нанесен напречно на дължината на дясната подбедрица с / или върху твърд тъп предмет . Според вещото лице травматичното увреждане е довело до трайно затруднение движението на долен десен крайник на пострадалия Н. Н. за период от около 2-3 месеца.

Според заключението по назначена допълнително СМЕ ВЛ заключава ,че счупването би могло да се получи от един единствен удар , като подобно счупване не би могло да се получи при падане от стълба или върху земна повърхност .

Според ВЛ причинената телесна повреда - за такъв период от време -за период от 2- 3 месеца, е от тип и характер, който да я определи като средна телесна такава по смисъла на Наказателния кодекс .

Тази фактическа обстановка съдът приема въз основа на признанията на подсъдимия и заявеното му желание производството по делото да се разгледа по гл. ХХV I I от НПК и доказателствата съдържащи се по досъдебно производство № 68 / 2022 година по описа на РС Х .

Всички доказателства разгледани поотделно и в своята съвкупност налагат следните правни изводи:

3

Подсъдимият е пълнолетен

,разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, следователно е наказателно отговорно лице. Съгласно чл.31, ал.2 от НК, той може да бъде субект на престъплението, за което е обвинен.

От обективна страна, подсъдимия И. И. Д. , след като разбирал свойството и значението на деянието и могъл да ръководи постъпките си, причинил средна телесна повреда на свой съселянин - Н. Д. Н. , изразяваща се в счупване на тялото на малкия пищял на дясната подбедрица, което е довело до трайно затрудняване на движението на долен десен крайник за период от около 2-3 месеца .Подсъдимият вземайки бастуна от ръцете на пострадалия нанесъл удар или няколко удари върху подсъдимия в обрастта на краката му , като и в следствие на това – при един от ударите пострадалия получил телесната повреда- описана от вещото лице по заключението дадено по назначените по ДП № 68 / 2022 година по описа на РУ на МВР гр. Х две съдебно медицински експертизи – съответно № 111 / 2022 година и 29/ 2023 година .

Заключението на ВЛ по двете експертизи се приеха по делото ,по реда на правилата на чл. 282 от НПК .

От субективна страна подсъдимият И. И. Д. е действал при евентуален умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер и се е съгласил с вероятното настъпване на престъпния резултат.

Както от обективна, така и от субективна страна, с деянието си подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, тъй като на 14.07.2022 година в село ХХ , общ. Х, обл.

Добрич , с дървен бастун нанесъл удар в областта на десния крак на Н. Д.

Н. с ЕГН ********** и с това му причинил средна телесна повреда , изразяваща се в напречно счупване на тялото на малкия пищял на дясната подбедрица, което е довело до трайно затрудняване на движението на долен десен крайник за период от около 2-3 месеца.

Фактът, че подсъдимият е автор на деянието се установи по безспорен начин от анализа на доказателствата .

От обективна страна подсъдимият И. И. Д. със снета по делото самоличност е осъществил всички признаци от състава на чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК.

От субективна страна подсъдимият е действал с евентуален умисъл.

От анализа на събрания доказателствен материал, се установява, че същият е извършил целенасочени и съзнателни действия, които обективират пряко намерението му за нанасяне на увреждане на пострадалия,като и макар същият да не е целял по този начин да му причини установената телесна повреда то ,съдът счита, че с действията си по вдигане и хвърляне на подстрадалото лице през ограда на имот същият е допускал тази възможност.

4

Липсват данни при удара с твърдия предмет - по делото установен като дървен бастун по краката на пострадалия подсъдимият да е действал в условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК - за да защити себе си или другиго от непосредствено противоправно нападение от страна на пострадалия – лице с явна достолепна възраст - пострадалия е роден през далечната 1929 година.

Предвид изложеното, съдът заключи, че подсъдимият действително е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, поради което с присъдата си го призна за виновен по този текст от НК.

От субективна страна подсъдимия е извършил описаното деяние виновно, при форма на вината евентуален умисъл, като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици и е допускал настъпването им. В субективно отношение подсъдимият е съзнавал противоправноста на деянието си, предвиждал е поскоро абстрактните последици. Не може да се приеме категорично от данните по делото, че подсъдимият е целял да причини именно процесното увреждане по вид и степен, но във всички случаи се е примирявал с настъпването им.

Последният извод се базира на данните по делото ,че се касае за втори опит същия ден да бъде хванато и прехвърлено през оградата и друго дете .

В случая извършеното от подсъдимия престъпление действително е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК,като и същото е с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с подобните случаи на престъпления от този вид, предвид последиците от него. Това е така защото е извършено пред няколко лица, на обществено място, предизвикало е у малолетни свидетели отрицателно отношение, пострадалия с нищо не е провокирал такова действие, от деянието е последвало усложнение в състоянието на пострадалия, наложило се е фиксация на ръката за посочения периот от време.