Решение № 260300 от 26.05.2021, Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№ 26.05.2021 г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН състав

На 10 май

Година

2021

В публично заседание в следния състав:

Председател: БЛАГА БОЗОВА

Секретар:

МАРИЯН КРЪСТЕВ

Прокурор: …………………… като разгледа докладваното от съдия БОЗОВА а.н.дело № 303 по описа за 2021 година, съобрази следното:

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 19-1228-003437 от 17.03.2020 година на началник група към ОД МВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция” - Стара Загора, с което на Луиз Б.Х. с адрес ***, ЛНЧ **********, са наложени административни наказания - глоба в размер на 200.00 лева и шест месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят

Луиз Б.Х. моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не се явява. Изпраща упълномощен представител, който счита, че са допуснати процесуални нарушения, основаващи отмяна на същото.

Въззиваемата страна Областна дирекция на МВР - Стара Загора изпраща писмено становище като оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните и служебно провери правилността на издаденото НП, приема следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна – наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да оспори административното обвинение и съответната административно – наказателна санкция.

Жалбата е неоснователна.

На 04.12.2019 година, в 10,05 часа, в град

Стара Загора по ул.”Хан Аспарух“ в посока север-юг, жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство автомобил /МПС/ „Митцубиши Паджеро Спорт” с регистрационни табели валидни до 30.11.2019 г. и е спрян за проверка от полицейски служители на Първо РУ Стара Загора - … и колегата му …, които по същото време изпълнявали служебните си задължения. При проверката проверяващите констатирали, че горното МПС – то не е регистрирано по надлежния ред, тъй като временните регистрационни табели на автомобила били със срок до 30.11.2019 година. На място за съдействие е изпратен екип от младши автоконтрольори при Сектор „Пътна полиция“ – Стара Загора - … и колегата му ….

В качеството на автоконтрольор … съставил и връчил на жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д бланков номер 770484, за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, тъй като констатирал, че временните регистрационни табели /231М951/ на автомобила са със срок на валидност до 30.11.2019 г. Проверяващите констатирали, че жалбоподателят управлявал горепосоченото моторно превозно средство /МПС/ и същото не е надлежно регистрирано, с което възприели нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.

С акта за нарушение е иззето разрешението за временно движение на автомобила № *********, което е със срок до 30.11.2019 г.

Материалите по преписката са изпратени на

РП-Стара Загора по компетентност.

Прокурорът, след като се е запознал със събраните по преписката доказателства е приел, че извършеното от жалбоподателя деяние, макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление по чл.345 ал.2 от НК, в случая същото не е престъпно на основание чл.9 ал.2 от НК, тъй като неговата обществена опасност е явно незначителна. Приел е, че деянието представлява административно нарушение по ЗДвП и следва да се сезира началника на „Пътна полиция“ при ОД МВР Стара Загора. Предвид горевъзприетото, прокурорът е отказал да образува досъдебно производство. Екземпляр от постановлението за отказ е изпратен в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора за налагане на административно наказание за извършено административно нарушение.

Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за установена от приетите по делото с определение писмени доказателства.

С обжалваното НП, жалбоподателят е санкциониран, за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, за това, че на 04.12.2019 година, в 10,05 часа, в град Стара

Загора по ул.”Хан Аспарух“, в посока север-юг, управлявал моторно превозно средство автомобил „Митцубиши Паджеро Спорт” с регистрационни табели с изтекъл срок на валидност - валидни до 30.11.2019 г., като МПС – то не е регистрирано по надлежния ред.

НП е връчено на 22.01.2021 година лично на жалбоподателя в присъствието на свидетеля Грудев. Жалбоподателят лично е помолил този свидетел да му бъде придружител до КАТ. Установи се, че жалбоподателят и свидетелят са в добро познанство и отношения и имат комуникация на английски език. Свидетелят не е заклет преводач, но сочи, че владее разговорно английски език.

Съгласно чл.140 ал.1 от ЗДвП - по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

С обжалваното НП, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание - Глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца, за това, че управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Съгласно чл.175 ал.3 от ЗДвП - наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Съдът не констатира съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП, водещи до нарушено право на защита, включая сочените в жалбата.

В съдържанието на наказателното постановление чрез направената фактическа формулировка и правна обосновка на обвинението, в необходимата и достатъчна степен е конкретизирано в какво точно се изразява възприетото противоправно поведение и респ. съставомерно деяние - по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Не е налице нито вътрешно противоречие при формулировката на нарушението, нито неяснота за какво деяние е санкциониран жалбоподателят.

Жалбоподателят, след като е правоспособен водач на МПС следва да познава правилата за движение по пътищата и в този смисъл е съзнавал, че е изтекла валидността на временните регистрационни номера, и че след като валидността им е изтекла, то МПС-то се води, че не е регистрирано по надлежния ред.

Правото на безплатен превод на разбираем за обвиняемия език в наказателното производство е регламентирано в чл.6 § 3 б."е" на ЕКПЧ. Това право на национално ниво е защитено с нормата на чл.21 ал.2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) чрез принципното правило, че лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език, и чрез нормата на чл.55 ал.4 от НПК, съгласно която обвиняемият има право да му се предостави писмен превод на постановлението за привличане на обвиняем, на определенията на съда за вземане на мярка за неотклонение, на обвинителния акт, на постановената присъда, на решението на въззивната инстанция и на решението на касационната инстанция.

Настоящото производство не представлява същинско наказателно производство, т.е. няма за предмет извършване на престъпление.

В Закона за административните нарушения и наказания, който регламентира производството по установяване и санкциониране на административните нарушения, каквото е процесното санкционирано с оспореното НП, не се предвижда задължително участие на преводач във фазата на установяване на нарушението.

Субсидиарното прилагане на нормите на НПК по тези въпроси не може да стане на основание чл.84 от ЗАНН, тъй като неговите разпоредби са приложими за производството по обжалване на наказателните постановления пред съда. В тази връзка неприложима е и нормата на чл.55 ал.4 от НПК, с която в българското законодателство е транспонирана директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г., относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателно-правни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд.

Съдът счита, че при установяване на нарушението и съставянето на акта, както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език, имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени. Именно с това право на невладеещото български език лице, следва да се обвърже преценката за наличие на нарушение, свързано с назначаване на преводач. В случая преценката, дали липсата на преводач при предявяване на АУАН и при връчване на наказателното постановление представлява съществено процесуално нарушение обаче, не следва да се прави формално и да се основава единствено на факта на липсата на преводач, което автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита следва да се разглежда през призмата на фундаменталния принцип за върховенството на закона, отразен в чл.6 от ЕКПЧ и предвид чл.47 и чл.48, §2 от Хартата на основните права на ЕС.

Изхождайки от конкретиката на визираното в наказателното постановление нарушение, поведението на властите, поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания, засегнати от наложеното наказание, развитието на процедурата в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността.

Вярно е, че ЕСПЧ и Съда на ЕС приравняват в повечето случаи наказателните постановления за административни нарушения на "наказателно обвинение" по смисъла на ЕКПЧ, но е вярно и че правят разграничение с оглед спецификите на всеки казус (Решение на ЕСПЧ по делото Kurdov and Ivanov v. Bulgaria mf 16137/04). Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред съда. Освен това, следва да се съобрази и факта, че в две директиви, а именно Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътнотранспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване пред съд. т.е. преценката за нарушено право на защита в случая следва да се направи след задълбочен анализ на всички горепосочени компоненти на правото на справедлив съдебен процес.

В конкретния случай, с оглед събраните по делото доказателства може да се направи извод, че жалбоподателят макар и чужд гражданин, е разбрал в какво се изразява нарушението, за което му е съставен акта, както е разбрал и защо му е издадено наказателно постановление.

Извод за това съдът прави, като взе предвид показанията на свидетеля Грудев и ръкописно вписаното от този свидетел на гърба на НП. Самият жалбоподател е имал възможност да впише в АУАН и/или в НП че не разбира и иска преводач. Такива обаче възражения не са налични или поне по делото няма доказателства в подкрепа на противното. Контролните органи са обяснили на съпровождащото лице, че НП може да се обжалва. В тази връзка неоснователно е възражение, че като не е назначен преводач, АНО е накърнил правото на защита на нарушителя. Нарушението, което е извършил водачът жалбоподател по делото му е съвсем ясно още в момента на проверката и на съставяне на акта за нарушение. Нарушителят своевременно е упълномощил адвокат за защита на интересите му чрез обжалване на НП пред съда и е подал жалба срещу издаденото НП в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. В пълнота е упражнено правото на жалба срещу НП. Липса на връчен надлежен превод на двата акта – АУАН и НП, не е попречило на наказаното лице да реализира в пълна степен правото си на защита срещу НП, защото съгласно чл.84 ал.1 от ЗАНН вр. с чл.314 ал.1 НПК съдът проверява изцяло законосъобразността и правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, от една страна и от друга, в рамките на съдебното производство наказаното лице е могло да представя доказателства за оборване констатациите на проверяващите относно нарушението.