Решение № 211 от 29.04.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. К.ли, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К.., ІV СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владислав Емирски при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело № 20255140100604 по описа за 2025 година

Предявени са активно и пасивно субективно и обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗС от М. А. С., ЕГН **********, с постоянен адрес **** и З. А. С., ЕГН **********, с постоянен адрес **** чрез адв. М. Ю. С. от АК – К.. за признаване на установено по отношение на Ф. С. А., ЕГН **********, с постоянен адрес ****, С. С. А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***, **********, А. С. А., ЕГН **********, с постоянен адрес ******, С. К., ЕГН **********, с постоянен адрес ******, А. Д. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес ********** и В.

М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. **, ********** , че ищците са собственици на поземлен имот с ****, по кадастралния и регулационен план на ****, одобрен със Заповед ****, целият с площ от 850 кв. м., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 82,96 кв. м., състояща се от три стаи и коридор на първия етаж и три стаи, коридор и тераса на втория етаж, при граници на поземления имот:

********** и на основание чл.537, ал.2 от ГПК да бъдат отмени констативен нотариален акт, вписан под Акт ********** в СВ-К.ли. и констативен нотариален акт за собственост, вписан под ********** в СВ-К.ли..

Ищците излагат твърдения, че като съпрузи от ****, придобили собствеността върху гореописания недвижим имот въз основа на изтекла в тяхна полза десетгодишна придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС. Заявяват, че през петдесетте години на минА.я век **** на З. А. С. А.А.Й. е построил в описания недвижим имот /****, по КРП на ****/ двуетажна къща, където първоначално е живял със семейството си като след смъртта на съпругата му, която починала на **** А.Й. продължил да живее в къщата сам до смъртта си на **** когато къщата обезлюдяла и останала съвсем празна. Ищците сочат, че през ***. взели решение да се преместят от с.Н в ****, където се настанили да живеят в гореописаната къща. Заявяват, че при настаняването си в имота 1 установили, че къщата е с преустановено ел. захранване и водоснабдяване, като партидите за ток и вода са закрити, като поради тази причина ищецът М.

А. С. е разкрил на свое име партиди за ел. енергия и вода на къщата, с което възстановил ел. захранване и водоснабдяване на къщата. Ищците твърдят, че от настаняването си в имота и установяването на самостоятелна фактическа власт са владеели имота необезпокоявано от никого и се грижили за него, като за свой собствен, като започнА. да обработват дворното място, което било в неугледен вид, обрасло в растителност и храсталаци, поставили нова телена ограда на дворното място, където започнА. да отглеждат зеленчуци, засадили и овощни дръвчета на дворното място, извършили ремонтно-възстановителни дейности по къщата, като вложили значителни финансови средства, изразяващи се в ремонт на покрива, измазаване на стените с циментова замазка, подравняване на подовете с бетонова настилка и подмяна на дограмата с алуминиева. Заявяват, че всички техни роднини, по-голяма част от които в началото на изселническата кампания през **** се изселили в р.т. са гостувА. в процесния имот, като сами са виждА. какви дейности се извършват от ищците и никой от тях не се е противопоставял на владението на ищците и на ремонтните дейности извършени от тях, както и никой не е оспорвал собствеността на ищците върху имота, като дори са изразявА. голямо задоволство от това, че ищците се преместили да живеят в имота и добре го стопанисват. Ищците излагат твърдения, че от*** до сега къщата и дворното място се владеят единствено и само от тях, като владението им е постоянно, непрекъснато, спокойно и явно с изразено несъмнено намерение за своене на имота, както и че владението им никога не е било отнемано и не е прекъсвано по смисъла на чл. 81 от ЗС и по арг. от чл. 83 от ЗС, не е установено и поддържано с насилие и по скрит начин, фактическата власт е упражнява от тях с намерение за своене, владението им е било демонстрирано, както пред държавните власти, така и пред всички съселяни. Ищците сочат, че основанието, на което е установена фактическата власт от тях не е съвладение, произтичащо от сънаследяване, тъй като наследодателят, не се легитимира като собственик на вещта на правно основание - акт, с който се прехвърля или учредява правото на собственост, и който като придобивен способ е предвиден в закона, а са придобили собствеността върху къщата и дворното място по оригинерен начин въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност по смисъла на чл.79 ЗС, която е започнала да тече още през *** Ищците сочат, че през *** големият им Б.М.А. е починал при странни обстоятелства в ********** и искА. да го погребат в ****, но не разполагА. със сумата, необходима за транспортирането на ковчега с тленните останки, която била в размер на около 20 000 лева. Заявяват, че жителите на селото и околните села започнА. да събират пари, като чувайки това **** на ищцата С.

А. А. пристигнал от Т в селото, където уверил сестра си, че той ще съдейства за транспортирането на трупа. Събраната парична сума била предадена на С., в резултат на което тленните останки на Б. били транспортирани до **** и погребани там. Ищците сочат, че след около две години С. А. А. отново пристигнал от Т в селото и казал на сестра си З., че му дължи разходите по транспортирането на починА.я й син в размер на 20 000 лева, а З. му отговорила, че разходите са поети от даренията на жителите на селото и околните села, а не от него, поради което техните отношения се влошили.

Заявяват, че през ***били посетени в дома им от полицейски служители, придружавани от адвокат И.В. от АК-К.., които ги уведомили, че срещу тях е подадена жалба от С. А. А., с искане да освободят имота и че адвокат И.В. от 2

АК-К.. е пълномощник на жалбоподателя. Ищците пред полицаите и пълномощника са заявили, че от 17 г. живеят в имота и те са собственици на същия, но не са се снабдили с нотариален акт, представили разписки за плащане на ток и вода, както и че полицейската проверка приключила с констатацията, че е нА.це гражданскоправен спор, който е от компетенцията на съда. Сочат, че на **** били посетени в имота си от представител на нотариус Л. Т., който им заявил, че иска да им връчи нотариална покана за освобождаване на имота. След направена справка в имотния регистър ищците установили, че С. А. А., тайно, без знанието на ищците на **** се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост за собствения на ищците недвижим имот. Позовавайки се на този констативен нотариален акт, вписан под Акт ********** в СВ-К.ли., наследниците на С. А. А. с ЕГН **********, починал на **** в р.т. се снабдили с друг констативен нотариален акт за собственост, вписан под **********, по силата на който първият ответник Ф.

С. А., която е втора съпруга на С. А., е била призната за собственик на 6/10 ид. части от гореописания недвижим имот, а останА.те ответници С. С. А., А. С.

А., С. К. и А. Д. Н. за собственици на по 1/10 ид. част. Ищците заявяват, че в последствие Ф. С. А. е дарила на В. М. М., която е бивша съпруга на С. А., 1/10 ид. част от имота, съгласно Нот. акт за дарение на идеална част от недвижим имот, вписан под **** от **** и е продала на същата 1/10 ид. част от имота, съгласно Нот. акт за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот, вписан под **** от **** в СВ-К.ли.. Сочат, че С. А. още в началото на 80-те години е заживял в гр. К.ли и никога след тази дата не е живял в имота, а през **** се е изселил в Р. Т, където от втория му граждански брак, сключен с ответника Ф. С. А., му се е родил син, а и именно четвъртият ответник С. К..

Ищците излагат твърдения, че наследственото правоприемство от наследството на С. А. не е породило вещнопрехвърлително действие спрямо къщата и дворното място, тъй като С. А. не е бил техен собственик и поради тази причина и вещнопрехвърлителното действие на сделките /дарение и покупко-продажба на ид. части от процесния имот/ сключени с горецитираните нотариални актове не е настъпил, тъй като още през 2000 г са придобили собствеността върху къщата и дворното място въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците А. С. А., С. С. А., С. К., А. Д. Н. и В. М. М. чрез адв. М. М. Б. от АК-КьрджА., с който оспорват искът по основание. Ответниците излагат твърдения, че се легитимират като собственици на процесния недвижим имот, подробно описан в исковата молба, на основание Нотариален акт ********** като имотът е ползван и владян от ответниците в качеството им на признати за собственици, придобили собствеността по давност и но наследство. Оспорват твърденията на ищците, че от **** никой освен тях не е живял и не е владял имота, че са обработвА. дворното място на процесния недвижим имот, както и че са извършили ремонтно-възстановителни дейности по имота, като вложили значителни средства за ремонтиране на покрива, измазване на стени с циментова замазка, подравняване на подовете с бетонова настилка и подменяне дограмата с алуминиева. Оспорват обстоятелството, че никой не се бил противопоставял на владението на ищците върху имота, както и оспорват обстоятелството, че ответниците изразявА. задоволство от това, че ищците се преместили да живеят в имота и добре го стопанисват. Сочат, че е било нА.це противопоставяне от страна на ответниците изразяващо се в отправено през **** искане от ответника С. А. А. ищците да освободял 3 процесния имот в предвид на това, че същият се е легитимирал като собственик на имота придобит по давностно владение, за което е съставен Нотариален акт **** Оспорват обстоятелството, че ищците едва преди завеждане на иска са установилите С. А. А. без знанието на ищците се е снабдил с констативен нотариален акт, както и оспорват обстоятелството, че С. А. никога след **** не е живял в процесния имот.

Ответниците заявяват, че през **** страните по делото са били в добри отношения и не са имА. спорове относно ползването и владението на процесния имот, като всички наследници са ползвА. имота и никой от тях не се е противопоставял за това на когото и да е от наследниците-страни по настоящето дело. Излагат твърдения, че, независимо, че работят и живеят извън България, необезпокоявани са посещавА. и са ползвА. имота по няколко пъти всяка година и ищците не са им пречели да упражняват това свое право на ползване, нито са демонстрирА., че им оспорват собствеността върху процесния имот. Сочат, че посещенията им ежегодно по няколко пъти категорично представлява прекъсване на владението на имота от ищците, като твърдяното от тях спокойно и несъмнено упражняване на фактическа власт върху имота с намерение за своене не е нА.це. Оспорват ищците да са станА. собственици на имота на заявеното оригенерно основание. Излагат твърдения, че са заплащА. дължимия данък сгради и данък смет към Община К...

Ответниците оспорват твърдението на ищците,че основанието на което следва да бъдат признати за собственици не било в следствие и на основание сънаследяване, защото няма спор, че втората ищца и ответниците са наследници на техния общ наследодател А.А.Й..

Ответникът Ф.С.А. уведомена чрез нейния син С. С. А. не подава отговор.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищците моли да се уважи претенцията, представя писмена защита, в което развива съображения по същество на спора, претендира разноски. Ответниците молят да бъде отхвърлен искът, като неоснователен, претендират разноски и също представят писмена защита, в която излагат аргументи по спора.

Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

В ТР от 21.03.2012 г. по т.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС е посочено, че нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти, както и че при оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. В мотивите на посоченото тълкувателно решение е посочено, че констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК /както и нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. Съгласно чл. 537, ал.2, пр. 3 ГПК нотариалният акт се отменя когато бъде уважена претенция на трето лице срещу титуляра на акта, т.е. когато по исков път бъде доказана неверността на 4 извършеното удостоверяване на правото на собственост. Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик, като оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта.