Определение № 909 от 08.12.2022, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 520/2022
- Вид
- Определение № 909
- Подписан
- 08.12.2022
- В сила
- 08.12.2022
- Състав
- ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА, РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ, ПЛАМЕН ПЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 909 гр. Ловеч, 08.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:
ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20224300500520 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 418, ал. 4 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№4718/11.10.22 г. подадена от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД против разпореждане № 1859/21.09.2022 г., по ч.гр.д.
№656/20212г. на Районен съд Тетевен, с което е отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Р.
М. Р..
Жалбоподателят излага твърдения в жалбата си за незаконосъобразност на горепосоченото разпореждане, като се поддържа, че неправилно от ТРС е отказано издаване на заповед за изпълнение за сумите по заявлението.
Изтъква, че застрахователните премии са цената на допълнителната услуга, чиято парична равностойност се дължи от длъжника. Твърди, че той е пожелал да се присъедини към застрахователни програми и средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което той е дал изрично си нареждане и съгласие с подписването на договора за кредит, като коментира съответните точки, касаещи тези клаузи от договора. Уточнява, че независимо дали желанието на кредитополучателя е да получи парична сума, да се заплати равностойността на стока или да ес финансират застраховки, средствата по кредита се отпускат по негова воля и формират стойността на отпуснатия кредит-главница, който кредит се възстановява от него съгласно погасителен план, като се конкретизира и рисковете, които покрива 1 застраховката.
Изтъква, че договорната лихва се формира съгласно чл.9 от договора, като в случая лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 41,12 % и договорната лихва се изчислява по метода на простата лихва, а обезщетението за забава се изчислява съгласно чл.9.4 от договора , а именно в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието.
Твърди, че с молба по делото надлежно са индивидуализирали вземанията съгласно указанията на съда.
Моли съда за отмяна на атакуваното разпореждане и за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Р. М.
Р. за сумите по заявлението.
Частната жалба е допустима, тъй разпореждането е връчено на жалбоподателя на 5.10.22 г, а частната жалба е подадена на 11.10.22 г , следователно тя е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 418, ал. 4 ГПК).
Производството пред районния съд е образувано въз основа на заявление по чл. 417 ГПК, подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с вх.
№4031/30.08.22 г., с което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Р. М. Р. с ЕГН ********** и адрес с.Галата, Лов.обл. за сумата от 3 153,34 лв. главница, възнаградителна лихва от 646,67 лв. за периода от 5.03.2022 г. до 9.08.2022 г., обезщетение за забава 28,48 лв. за периода от 5.03.2022 г. до 18.08.2022 г. и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на вземането като е посочено, че паричното задължение е възникнало по договор за потребителски кредит №720031105289/22.12.2021 г. и въз основа извлечение от счетоводните книги към 18.08.2022 г. Изрично е посочено, че обезщетението за забава е съобразено с разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИП, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. като договорът не е сключен при ОУ,в договора е инкорпорирано съдържанието, предвидено в чл.11 от ЗПК, и всяка от страните му е разписана от длъжника. Претендира се присъждане и на ДТ от 76,57 лв. и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Към заявлението са приложени договора за потребителски кредит, извлечение от 2 счетоводните книги, уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост и обр.разписка към него и 2 бр.пълномощни, документ за внесена ДТ и списък с разноските.
С разпореждане №1715/30.08.2022 г. съдът е указал на заявителя в тридневен срок от получаване на съобщеното да отстрани констатираните нередовности на заявлението, посочени в обстоятелствената част на разпореждането. В тази част на съдебния акт съдът е счел, че заявлението и приложеното към него извлечение от счетоводните книги не са редовни, с оглед липсата на точна индивидуализация на означените в тях вземания, липсата на яснота относно начина на формирането им, да посочи начина за определяне на договорна лихва и лихва за забава и начина на тяхното изчисляване, като това да намери отражение и в извлечението от счетоводните книги на банката, както и да изложи в т.12 има ли извършени плащания от длъжника за погасяване на задължението, като тези факти да намерят отражение и в извлечението от счетоводните книги на банката.
В указания срок от заявителя е постъпила уточняваща молба с вх.
№4386/20.09.22 г., в която се уточнява, че процесният договор за потребителски кредит е за сума в размер на 6526,48 лв, съгласно чл.10 от договора, сумата включва 3765,36 лв. главница, състояща се от 2000 лв., преведена по сметка на кредитополучателя и 1180,32 лв.застраховка „Защита на кредита + сметките“. Посочва, че договорната лихва се формира съгласно чл.9 от договора, като в случая лихвеният процент, с който се олихвява кредита като ГЛП е в размер на 41,12%, а обезщетението за забава се изчислява съгласно чл.9.4 от договора, при просрочие длъжникът дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието.
С разпореждане № 1859/21.09.2022 г., по ч.гр.д. №656/20212г. ТРС е отхвърлил изцяло заявлението с мотиви, че не са отстранени констатираните нередовности в заявлението.
С оглед на гореизложеното разпореждане е правилно. съдът намира, че обжалваното
Правилно и в съответствие със закона ТРС е приел, че така подадени заявлението и извлечението от счетоводните сметки са нередовни. Съдът е изпълнил вмененото му от ГПК задължение да укаже на заявителя в какво се 3 състои нередовността и да му предостави възможност за отстраняването (чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. 410, ал. 2 ГПК), но дори и след представяне по делото на уточняващата молба от заявителя не се внася яснота относно начина на формиране на вземанията по заявлението и съответствието им с размерите, означени в извлечението от счетоводните книги. Това несъответствие се проявява и след подаване на уточнителната молба, тъй като въпреки дадените указания, заявителят не е посочил размерът на извършените плащания от длъжника, тъй като очевидно с оглед твърденията за неплатени три поредни падежирали вноски, че той е изпълнявал до момента на просрочието задълженията си, като съответно това не намира отражение в заявлението и документа по чл. 417 от ГПК. Едва в уточняващата молба се посочва, че в главницата от 3765,36 лв. са включени и други главни вземания – финансиране на избрана от кредитополучателя застраховка „Защита на кредита + сметки“, която обаче не е посочена в заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение и в извлечението от счетоводните книги.
От уточнението отново не става ясно върху кой размер на главницата са начислени претендираните договорни и законни лихви – върху главното вземане по договора за кредит или и върху добавените към него главни вземания за застраховки. Продължава по този начин да съществува съществено разминаване между посочените в заявлението, извлечението от счетоводни книги и приложеният договор суми. Дори и след оставяне на заявлението без движение, заявителят в уточняващата си молба претендира отново главница с включените в нея други компоненти. Затова няма как да се приеме, че нередовността на заявлението е отстранена, поради което то е останало нередовно и по него не следва да се издава заповед за незабавно изпълнение (чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. 410, ал. 2 ГПК) само на това основание.
Предвид горното, отказът на районния съд е постановен в съответствие със закона, поради което подадената частна жалба против разпореждането следва да се остави без уважение.
По тези съображения атакуваното разпореждане №1859/21.09.2022 г., по ч.гр.д. №656/20212г. по описа на ТРС следва да бъде потвърдено като правилно.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно разпореждане №1859/21.09.2022 г., по ч.гр.д. №656/20212г. на Районен съд Тетевен.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Определението е подписано с особено мнение от младши съдия Радослав Ангелов.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5