Определение № 51955 от 20.12.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 51955 гр. София, 20.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20251110151132 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от името на М.

З. Ш., ЕГН ********** срещу „******“ АД, ЕИК ******, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание: 1/ чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 42 239,89 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода 01.07.2024 г. – 31.10.2025 г., по сключен между страните по делото трудов договор, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 06.11.2025 г. до окончателното изплащане на сумата; 2/ сумата от 3 768,97 лева, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ за един месец /срока на предизвестието/, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 06.11.2025 г. до окончателното изплащане на сумата; 3/ чл. 224, ал. 1 за сумата от 2 912,38 лева, представляваща обезщетение за неизползван от ищеца платен годишен отпуск от 17 дни, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 06.11.2025 г. до окончателното изплащане на сумата; 4/ чл. 269, ал. 2 КТ за сумата от 950,00 лева, представляваща равностойността на непредоставени от работодателя на работника ваучери за храна за периода 01.03.2024 г. – 31.10.2025 г.; 5/ чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3580,16 лева, представляваща лихва за забава за периода 26.08.2024 г. – 06.11.2025 г. върху главницата за незаплатено трудово възнаграждение.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника в производството.

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

На ищеца следва да се дадат указания в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба, с препис за насрещната страна, да посочи изрично дали твърди, че въпросните ваучери му се дължат като допълнително 1 трудово възнаграждение, което страните са договорили да му се изплаща в натура - и ако твърди, да посочи в кой акт е инкорпорирана подобна уговорка; посочи размера на брутно трудово възнаграждение, което е получил за последния пълен отработен месец.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

На основание чл. 140 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото съобщение, с писмена молба, с препис за насрещната страна, да конкретизира претенцията си за заплащане равностойността на ваучерите за храна, като посочи дали твърди, че въпросните ваучери му се дължат като допълнително трудово възнаграждение, което страните са договорили да му се изплаща в натура - и ако твърди това, да посочи в кой акт е инкорпорирана подобна уговорка; да посочи размера на брутно трудово възнаграждение, което е получил за последния пълен отработен месец.

При неизпълнение на указанията в срок исковата молба в частта, обективираща претенция за заплащане на паричната равностойност на ваучери за храна, подлежи на връщане.

І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.01.2026 г. от 14:30 часа, за когато да се призоват страните.

ІI. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):

В исковата си молба ищецът твърди, че се намирал в трудово правоотношение с ответника по силата на сключен трудов договор № 522 от 29.03.2021 г., по който заемал длъжността „програмист софтуерни приложения". Поддържа, че трудовото правоотношение между страните било прекратено на 04.11.2025 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, поради неизплащане на трудовото възнаграждение от страна на работодателя. Сочи, че съгласно чл. 6, ал. 4 от трудовия договор работодателят се е задължил да изплаща ежемесечно в срок до 25-то число на месеца, следващ този, за който се дължи, трудовото възнаграждение в уговорения размер. Въпреки това обаче ответникът не му изплатил дължимото трудово възнаграждение за периода м.07.2024 г. – м.10.2025 г., с изключение на месеците юни и юли, чийто размер възлиза на сумата в размер на 42 239,89 лева, която се претендира в настоящото производство. На следващо място, ищецът посочва, че при прекратяване на трудовото правоотношение не му било изплатено и обезщетение за 17 работни дни неизползван платен годишен отпуск за периода на действие на трудовото правоотношение в размер на 2 912,38 лева. Твърди, че съгласно посоченото в заповедта за прекратяване на трудовото 2 правоотношение № 64/04.11.2025 г., работаделят дължал на ищеца обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ за прекратяване на трудовия договор без предизвестие в размер на 3 768,97 лева. Излага, че съгласно вътрешните правила на работодателя имал право и на ваучери за храна за периода от март 2024 г. до октомври 2025 г., чиято равностойност в размер на 950 лева се претендира в настоящото производство.

Моли се, за уважаване на предявените искове и за осъждане на ответното дружество да заплати в полза на ищеца, суми, както следва: 1/ чл.

128, т. 2 КТ за сумата от 42 239,89 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода 01.07.2024 г. – 31.10.2025 г., по сключен между страните по делото трудов договор, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 06.11.2025 г. до окончателното изплащане на сумата; 2/ сумата от 3 768,97 лева, представляваща обезщетение по чл. 221, ал.

1 КТ за един месец /срока на предизвестието/, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 06.11.2025 г. до окончателното изплащане на сумата; 3/ чл. 224, ал. 1 за сумата от 2 912,38 лева, представляваща обезщетение за неизползван от ищеца платен годишен отпуск от 17 дни, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 06.11.2025 г. до окончателното изплащане на сумата; 4/ чл. 269, ал. 2 КТ за сумата от 950,00 лева, представляваща равностойността на непредоставени от работодателя на работника ваучери за храна за периода 01.03.2024 г. – 31.10.2025 г.; 5/ чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3580,16 лева, представляваща лихва за забава за периода 26.08.2024 г. – 06.11.2025 г. върху главницата за незаплатено трудово възнаграждение. Претендират се разноски.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, от името на ответника не е депозиран отговор на исковата молба.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ, чл. 269, ал. 2 КТ и 86, ал. 1 ЗЗД.

3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):

Няма права и обстоятелства, които се признават от страните.

4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т.

4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):

В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови прумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).

5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):

3

По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:

В тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период е бил в трудово правоотношение с ответника и е престирал съобразно уговореното, т.е., че за ответника е възникнало задължението за заплащане на месечно трудово възнаграждение в претендирания размер.

В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже заплащането на трудовото възнаграждение, както и обстоятелствата изключващи или намаляващи задълженията му в претендирания с исковата молба размер.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:

В тежест на ищеца е да докаже, че е работил по трудово правоотношение с ответника за посочения в исковата молба период, размера на неизползвания платен годишен отпуск, на дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск, респ. на последното брутно трудово възнаграждение – база за изчисляване на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ.

В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже заплащането на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода на действие на трудовото правоотношение.

По иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ:

В тежест на ищеца е да докаже, че е работил по трудово правоотношение с ответника за посочения в исковата молба период, че същото е прекратено, основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение, срока на предизвестието и размера на последното брутно трудово възнаграждение – база за изчисляване на обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение, за което съдът, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, му указва, че не сочи доказателства.

По иска с правно основание чл. 269, ал. 2 КТ

В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е налице уговорка за предоставяне на ваучери за храна, периодичността на предоставянето им, както и техния размер.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е предоставил ваучерите за храна на ищеца.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.

IV. По доказателствата:

ДОПУСКА, като писмени доказателства по делото, представените ведно с исковата молба документи.

4

ІV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

УКАЗВА на страните, че доброволното /извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към

Министерство на правосъдието

(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията е платена услуга.

Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС.

Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, ***, ет. 2, ст. 204. Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч.

Консултации с граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен медиатор - тел.02/ 8955423; За повече информация: Мариана Николова, Мария Георгиева - тел. ***, [email protected]; www.srs.justice.bg.

УКАЗВА на страните, че: