Решение № 1979 от 02.04.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1979 гр. София, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20231100111638 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 140 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявен от П. И. М. срещу Й. Д. М. иск с правно основание чл. 240 ЗЗД.

Ищецът твърди, че е син на ответницата. По повод участие на ответницата в публична продан на недвижим имот с идентификатор *** и построената в него еднофамилна жилищна сграда ищецът й предоставил в заем сумата от 50 000 лв., като преводът бил нареден по банков път с посочено основание: „покупка на жилище“. Сочи се, че ищецът отправял многократни покани до ответницата за връщане на заетата сума, но и към настоящия момент това не било сторено. По изложените съображения ищецът моли съда да осъди ответницата да заплати на ищеца на основание чл. 240 ал.

1 ЗЗД сумата от 50 000 лв., дължима по договор за заем, ведно със законната лихва, считано от 17.10.2023 г. до окончателното изплащане на претендираната сума. Предявява евентуален иск с правно основание чл. 59 ЗЗД ако съдът счете, че не се установява обвързаност между страните по договор за заем.

В отговор на исковата молба ответницата не оспорва сключването на договора за заем и получаването на сумата. Оспорва да е канена да върне 1 сумата. Посочва, че на свой ред ищецът е получил сумата чрез сключването на 5 отделни договора за заем с трети на спора лица за суми от х 10 000 лв.

Ответницата, вместо ищеца, е върнала заетите суми на А.Д., К.М. и В.А..

Посочва, че искът се явява частично основателен за сумата от 20 000 лв. За остатъка от 30 000 лв. прави възражение за прихващане на основание чл. 74 ЗЗД при твърдение с изпълнение на поети от ищеца задължения да е встъпила в правата на кредиторите-заемодатели.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. С., поддържа предявения иск. Ответницата се явява лично и с адв. Д., потвърждава заявеното становище с отговора. Събраните по делото доказателства страните анализират в писмени защити.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По делото е прието платежно нареждане от 19.10.2018 г. за наредена сума в размер от 50000 лв., преведена от П. И. М. по сметка на Й. Д. М..

Отразеното в документа основание е “за покупка на жилище“. Не се спори, че сумата е ползвана за заплащане на придобитото от ответницата въз основа на публична продан и постановление за възлагане от 29.10.2018 г. по изп. дело № 20167900400749 на ЧСИ М. УПИ VІ-297 в гр. София, кв. Бояна, ул. „*******, ведно с еднофамилна жилищна сграда в частта относно приземен и първи етаж.

На 28.06.2023 г. П. М. е изпратил до Й. М., чрез ЧСИ Б., покана за връщане на заетата сума от 50 000 лв. с предложени варианти за спогодба.

Поканата е получена на 07.07.2023 г.

По делото са приети договори за заем за послужване с посочване да са сключени от П. И. М. в качеството му на заемател както следва: 1. На 04.09.2018 г. – с Д.С., 2. на 06.09.2018 г. – с М.Т.Ш., 3. на 13.09.2018 г. – с А.В.Д., 4. 17.09.2018 г. – с К.К.М., като в договорите е отразено предоставяне в заем на сума в размер на 10000 лв. с падеж съответно 2 и 5 години при 0% договорна лихва.

В разписка от 15.10.2023 г. В.А. е отразила, че е получила от Й. М. сумата от 10000 лв. – предоставена в заем на ответницата, но получена от П.

М.. В разписка от 19.07.2023 г. А.Д. е отразила получаване от Й. М. на сумата от 10000 лв. – част от даден заем на г-жа М., но „получена по договор от П. И.

2

М.“, разписка от 19.07.2022 г. – от К.М. за връщане на сумата от 10000 лв. – дадена в заем на ответницата, отново с отбелязване да е получена от ищеца.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М. Ш. и А.Д.. Свидетелят Ш. сочи, че е най-добър приятел с ищеца. Знае, че се нуждаел от средства за заплащане на партерен етаж от къща в кв. „Бояна“, която къща била притежание на ищеца и майка му. за имота претендирала жена, която живеела там с цел грижа за дядото в семейството. Свидетелят подписал декларация, в която заявявал готовност за предоставяне на пари – приложеният по делото договор за заем за послужване. Сочи, че не е предоставил пари нито на ищеца, нито на ответника, като документът изразявал намерение за предоставяне на сумата, като под думата „предоставя“ следвало да се има предвид – ще предостави, при необходимост. Свидетелката Д. посочва, познава страните, работи с ответницата в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, в различни отделения. В края на 2018 г. ответницата й поискала в заем 10000 лв., свидетелката не я попитала за какво са й нужни парите. За тази сума подписала договор с ищеца, не попитала защо с него, не с ответницата, това били техни семейни неща. Ответницата й върнала сумата на 4 вноски, като при последното плащане оформили документ за връщане на сумата. При подписването на договора и двамата били в дома на Й..

От така събраните доказателства се установява предоставяне в заем от ищцовата на ответната страна на сума в размер на 50000 лв. При липса на отразен срок за връщане съдът приема, че сумата е дължима от ответницата с получаване на 07.07.2023 г. на покана за връщането й.

Спорно по темата е дали ответната страна е погасила поето от ищеца задължение по договори за заем за послужване като с изпълнение на поетото задължение е встъпила в правата на заемодателите. За установяване на така наведените твърдения с възражението за прихващане ответницата представя 4 договори за заем за послужване и 3 разписки с отразяване от заемодателите, че сумата е върната. Съдът взема предвид, че за уважаване на възражението следва да се установи постигнато съгласие за заемане на договорена парична сума, като предвид реалния характер на договора сумата следва да е действително предадена за завършване на фактическия състав. При оспорване как следва да се интерпретира по съдържание отразяването „предоставя“ в съответните договори съдът е допуснал събиране на гласни доказателства. От 3 показанията на свидетеля Ш. се установява, че следва да се има предвид намерение за предоставяне на сумата. Съдът отчита обаче, че свидетелката Д. сочи да е разговаряла с ответната страна за предоставяне в заем на сума от 10000 лв., която тя се съгласила да даде на своята приятелка, като за нея без значение било, че документно ще се отрази като заемополучател да е синът на ищцата. Противоречиво е съдържанието и на трите приложени по делото разписки, които сочат, че заемът е даден „на г-жа М.“, но получен от П. М., съответно „на г-жа М., но получен по договор от П. И. М.“. Това отразяване в разписките, на следващо място, не съдържа материална доказателствена сила, противопоставима на ищцовата страна. Ето защо съдът приема, че не се установява безспорно дали именно ищецът П. М. е получил от съответния заемател сума в размер на 10000 лв. в изпълнение на постигнато съглашение по договор за заем за послужване, оттук – възникнало ли е задължение за връщане на заетата сума. Изложените обстоятелства не могат да се разгледат и на плоскостта на чл. 59 ЗЗД предвид представените по делото доказателства (писмени и гласни), преценени в тяхната съвкупност. Ето защо възражението следва да бъде отхвърлено.

По разноските:

Предвид установения изход от спора ответникът следва да заплати на ищеца разноски съобразно уважената част от иска в общ размер 3000 лв., в това число държавна такса и адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответницата следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 1500 лв.

Така мотивиран Софийският градски съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА Й. Д. М., ЕГН ********** да заплати на П. И. М., ЕГН **********:

- на основание чл. 240 ЗЗД сумата от 50000 лв. - главница по договор за заем, получен от ответницата на 19.10.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 17.10.2023 г. до окончателното изплащане на 4 претендираната сума;,

- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3000 лв. – държавна такса и адвокатско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото.

ОТХВЪРЛЯ възражение за прихващане на Й. Д. М., ЕГН ********** срещу П. И. М., ЕГН ********** за сумата от 30000 лв. – насрещно вземане за заплатени от Й. М. задължения на П. М. по договори за заем за послужване, сключени от ищеца с В.И.А., АК.К.М. и А.В.Д..

ОСЪЖДА Й. Д. М., ЕГН ********** да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 1500 лв. – държавна такса.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5