Решение № 260181 от 11.03.2021, Окръжен съд - Бургас

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер 4 Година 2021, 11.03 Град

Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд…………….…………… граждански състав ………………………… На тринадесети януари ...........................…........ Година две хиляди двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:

Председател: Радостина

Калиманова

Членове: ………………………….………

Съдебни заседатели: ..…………………...……………

Секретар …………..…….... Жана

Кметска.......…........................……………..……………

Прокурор ………………………………………..….………..………..…………………………... като разгледа докладваното от ………...….…………. Р. Калиманова………………….… гражданско дело номер ……..… 1275……… по описа за …… 2020…… година.

Производството по настоящото дело е с правно основание чл.

200 от КТ, чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Образувано е по повод исковите претенции на Е.Н.М. с ЕГН ********** ***, С.Б.И. с ЕГН ********** и М.Б.И. с ЕГН **********, чрез процесуалния им пълномощник, със съдебен адрес град Варна, ул. „Георги Живков“ № 13, офис 2 – партер С.Д.Ж. с ЕГН **********, Х.Л.Ж. с ЕГН **********,*** и „Стройконсулт Приморско“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище град Приморско и адрес на управление ул. „Стара планина“ № 38, представлявано от С.Д.Ж. за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищците за претърпените от тях неимуществени вреди - душевни болки и страдания, в резултат на настъпила смърт на общия им наследодател Б. И. Мустафов сума в размер от по 100000 лева на всеки от тях, ведно със законната лихва върху претендираните размери главница, считано от датата на деликта - 05.10.2016 година до окончателно им заплащане, а също и направените съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представят и ангажират доказателства.

Твърди се от ищците в исковата молба, по повод на която е образувано съдебното производство, че наследодателят им Бехчет И. Мустафов бил починал на 05.10.2016 година в резултат на трудова злополука. Към момента на злополуката пострадалият бил назначен като строителен работник в ответното дружество „Стройконсулт Приморско“ ЕООД, чийто едноличен собственик, управляващ и представляващ била ответницата С.Д.Ж.. Инцидентът настъпил при извършване на дейности по изграждане на строителен обект на ответното дружество - жилищна сграда с магазини, находяща се в УПИ XII-381, кв. 29 по плана на град Приморско, ул. „Черно море“, на който като технически ръководител на обекта бил назначен ответника Х.Л.Ж.. Ищците сочат, че трудовата злополука била настъпила в резултат на немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност от страна на двамата ответници-физически лица, представляваща източник на повишена опасност - изпълнение на зидария на пети етаж /четвърти жилищен/, на кота +11,80 м. Изтъкват, че първите двама ответника причинили по непредпазливост смъртта на техния наследодател, допускайки го без лични и други предпазни средства на необезопасена площадка да изпълнява възложената му дейност.

С влязла в сила присъда по нохд

№1273/2019 година по описа на Окръжен съд-Бургас първите двама ответника били признати за виновни за осъществено от тях непредпазливо деяние от общ характер при съпричиняване като съдът приел, че ответницата Ж., в качеството си на собственик, управляващ и представляващ ответното дружество „Стройконсулт Приморско“ ЕООД извършила престъпление от общ характер по чл. 123, ал. 1 от НК във вр. с чл. 163, ал. 2 от ЗУТ; чл. 14, ал. 1 и 2 и чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ, чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5/11.05.1999 година за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска; чл. 16, т. 1, б. „б“, б. „г“, б. „д“ и т. 5 от Наредба №2 от 22.03.2004 година за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи; чл. 16, ал. 1 и ал. 3; чл. 17, чл. 18, ал. 1 от Наредба №3 от 19.04.2001 година за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място, а ответникът Ж. бил извършил престъпление от общ характер по чл. 123, ал. 1 от НК във вр. с чл. 24, ал. 1, чл. 26, т. 9а, чл. 60, ал. 1, чл. 61 от Наредба №2 от 22.03.2004 година за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

Твърди се също така от ищците, че наследодателят им загинал нелепо, в зряла възраст, в разцвета на живота си и напълно здрав. Той бил съвестен работник, грижовен баща и съпруг, който подпомагал децата си и съпругата си материално. Неговата внезапна и нелепа смърт съкрушила ищците и им причинила неописуеми болки и страдания, които щели да ги съпътстват през целия им живот.

Препис от исковата молба е изпратен на ответниците по делото, като в срока по чл. 131 от ГПК е депозиран по делото писмен отговор от С.Д.Ж. лично и като управител на търговското дружество и Х.Л.Ж., с който са изразили становище по така предявените против тях искови претенции. Сочат в него на първо място, че същите са допустими, но частично неоснователни.

Изтъква се от ответниците, че доколкото въпросът за вината им бил решен с присъда от 09.01.2020 година по нохд №1237/2019 година по описа на Бургаския окръжен съд, възраженията им било единствено относно размера на претендираните обезщетения. Заявяват, че следвало да бъде отчетен приноса на пострадалия - допусната от него груба небрежност, която била в причинно-следствена връзка с настъпилия инцидент. В тази връзка се позовават на свидетелски показания, дадени в досъдебното производство, от които се явствало, че работодателят бил възложил на пострадалото лице изпълнението на дейности по вътрешна зидария на процесния обект и именно такива дейности били изпълнявани от него, като никой от свидетелите нямал обяснение какво се било случило, за да се стигне до инцидента. Ответниците заявяват, че не били възлагали външна зидария на сградата и били предупредили работниците да не излизат на терасите и да работят бавно и внимателно. Какво бил правил пострадалия на терасата на сградата било въпрос, който оставал неизяснен и до настоящия момент. Във връзка в посоченото, ответниците считат, че било налице основанието на чл. 201, ал. 2 от КТ за намаляване на отговорността им, поради допусната от пострадалия груба небрежност, с която той допринесъл за трудовата злополука.

Сочи се от ответниците, че нямало спор в теорията и практиката, че не всяко нарушение на правилата за безопасност на труда от пострадалия съставлявало основание за намаляване на обезщетението, а само онова, при което било налице виновно допринасяне от страна на пострадалия за настъпване на увреждането, съответстващо на проявена груба небрежност - при подчертано субективно отношение, съответстващо на самонадеяността по терминологията на наказателното право.

На следващо място се сочи съдържанието на термина „груба небрежност“ по смисъла на чл. 201, ал. 1 от КТ, съгласно който такава била налице само в случаите, когато работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка. Отговорността на работодателя се намалявала при допусната от пострадалия груба небрежност, изразяваща се в липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. В тази връзка посочва, че съпричиняването при допусната груба небрежност имало своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука били критерии за намаляване на обезщетението.

Предвид изложените от тях факти, ответниците считат, че било налице съпричиняване на трудовата злополука от страна на пострадалия, което било в размер на не по-малко от 75%, тъй като пострадалият сам и напълно излишно се бил поставил в ситуация на повишен риск - грубо нарушаване на основните правила за безопасно придвижване на работната площадка, неспазване на възложената му задача. Твърди се в тази връзка, че виновното поведение на пострадалия било в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия инцидент, тъй като изрично му било казано да не приближава терасата, като включително бил инструктиран за това по законовия ред, а и обстоятелството, че бил дългогодишен добър работник сочело, че трябвало да съзнава опасността и да се пази. Игнорирайки тези правила, пострадалият бил проявил груба небрежност, тъй като не бил положил грижа, каквато и най-небрежния работник би положил в подобна ситуация. В допълнение се сочи, че поради знанието от страна на пострадалия на правилата за безопасност, той бил длъжен да предвиди последиците от неспазването им и да не излиза на необезопасена тераса, без да му е възлагана такава работа.

Претенциите за неимуществените вреди са счетени за силно завишени. Ответниците сочат, че ищците - синове на починалия, от години живеели в чужбина, прибирали се рядко и като цяло имали свой живот, а съпругата му не го била виждала с месеци, докато пострадалият работил по обекти, извън родното им село. Поради изложеното считат, че претендираните от ищците неимуществени вреди следвало да бъдат определени в размер на не повече от 50000 за ищците С.И. и М.И. и не повече от 70000 лева за ищцата Е.М., като така определените обезщетения следвало да бъдат намалени със 75%, поради допуснатата от техния наследодател груба небрежност при изпълняване на задълженията му.

Прави се и възражение за настъпила погасителна давност, на основание чл. 111, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД, за част от претендираната законна лихва, а именно - за периода преди 05.06.2017 година.

Бургаският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно, а това е видно и от представеното като доказателство удостоверение за наследници № 94-00-0175 от 10.10.2016 година, че ищците са наследници - съпруга, съответно синове на Бахчет И.

Мустафов, б.ж. на с. Пластина, община Омуртаг, следователно са от кръга на лицата, посочени в ППВС №4/1961 година, които имат право да получат обезщетение за претърпените вреди.

Установява се от събраните по делото доказателства, че с присъда № 8 от 09.01.2020 година, постановена по нохд № 1273/2019 година Бургаският окръжен съд е признал подсъдимата С.Д.Ж. за виновна в това, че на 05.10.2016 година, за времето между 17:00 - 17:30 часа, в град Приморско, при изграждане на обект - жилищна сграда с магазини, находяща се в УПИ XII-381, кв. 29 по плана на град Приморско, ул. „Черно море“, област Бургас, в качеството си на управител на „Стройконсулт Приморско“ ЕООД, ЕИК *********, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - работа на височина /изпълнение на зидария на пети етаж /четвърти жилищен/, на кота +11,80 м на строителния обект/ и при условията на независимо съпричиняване с Х.Л.Ж., ЕГН ********** - технически ръководител на обекта, определен със Заповед №18/30.09.2016 година на управителя на „Стройконсулт Приморско“ ЕООД, нарушила редица нормативно установени разпоредби, в резултат на това причинила по непредпазливост смъртта на Б. И. М., ЕГН **********, починал на 05.10.2016 година, допускайки го без лични и други предпазни средства, на необезопасена площадка да изпълнява зидария на пети етаж /четвърти жилищен/ на кота +11,80 м на строителния обект, откъдето М. паднал, поради което и на основание чл. 123, ал. 1 вр. чл. 58а от НК във вр. чл. 163, ал. 2 от Закона за устройство на територията; чл.14, ал.1 и ал. 2; чл. 16, ал. 1, т. 6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд; чл. 4, ал. 1 от Наредба №5 от 11.05.1999 година за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска; чл. 16, т. 1, б. „б“, б. „г“, б. „д“ и т. 5 от Наредба №2 от 22.03.2004 година за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи; чл. 16, ал. 1 и ал. 3; чл. 17, чл. 18, ал. 1 от Наредба №3 от 19.04.2001 година за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място, поради което я е осъдил на лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, изтърпяването на което е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. Със същата присъда подсъдимият Х. Л. Ж., ЕГН **********, технически ръководител в „Стройконсулт Приморско“ ЕООД е бил признат за виновен в това, че на 05.10.2016 година, за времето между 17:00 - 17:30 часа, в град Приморско, при изграждане на обект - жилищна сграда с магазини, находяща се в УПИ XII-381, кв. 29 по плана на град Приморско, ул. „Черно море“, област Бургас, в качеството си на „Технически ръководител” по смисъла на чл. 163а, ал. 4, изр. 2-ро от ЗУТ, определен със Заповед №18/30.09.2016 година на управителя на „Стройконсулт Приморско“ ЕООД, ЕИК *********, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - работа на височина /изпълнение на зидария на пети етаж /четвърти жилищен/ на кота +11,80 м на строителния обект/ и при условията на независимо съпричиняване със С.Д.Ж., в качеството и на управител на „Стройконсулт Приморско“ ЕООД, ЕИК ********* е нарушил редица нормативно установени разпоредби, като в резултат на това причинил по непредпазливост смъртта на Б. И. М., ЕГН **********, починал на 05.10.2016 година, допускайки го без лични и други предпазни средства, на необезопасена площадка да изпълнява зидария на пети етаж /четвърти жилищен/ на кота +11,80 м на строителния обект, откъдето М. паднал, поради което и на основание чл. 123, ал. 1 вр. чл. 58а от НК във вр. с чл. 24, ал. 1; чл. 60, ал. 1; чл. 61; чл. 26, т. 9а от Наредба №2 от 22.03.2004 година за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи го е осъдил на лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, изтърпяването на което е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. Със същата присъда двамата подсъдими са осъдени да заплатят и разноските, направени в досъдебното производство.